Присъда по дело №534/2022 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 61 |
| Дата: | 6 юни 2022 г. (в сила от 22 юни 2022 г.) |
| Съдия: | Снежана Стоянова |
| Дело: | 20225220200534 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 19 април 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите Свали мотивите
НОХД № 534/2022 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс.В. Й. Г. от с.В., обл.С. за престъпление по
чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК за това, че на 26.03.2022 г. на км. 105 на
АМ „Тракия“ в посока към гр. С., в едногодишен срок от наказването по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление - с наказателно постановление НП № 20-4332-024973/25.01.2021
г. на Началник Група към СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, влязло в сила
на 05.01.2022 г., е извършил такова деяние - управлявал е МПС - л. а. „Ауди
А6“ с peг. № *****, без свидетелство за управление.
Производството е по реда на глава Двадесет и четвърта НПК – Бързо
производство.
В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и се признава за
виновен, като дава обяснения.
Представителят на Районна прокуратура - П. поддържа изцяло
обвинението и пледира за приложението на чл.78а от НК.
Районният съд, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
Подс. В.Г. притежавал СУМПС № *********, издадено на 01.08.2003 г.
от Отдел „ПП- СДВР“ - С.. Поради множество нарушения на правилата за
движение по пътищата, всички контролни точки били отнети.
Съгласно чл. 157, ал 4 от ЗДвП „Водач, на когото са отнети всички
контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на Министерството
на вътрешните работи.“ Ал. 5 на чл 157 от ЗДвП допълва, че лице, което е
загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда
на ал. 4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право
отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за
придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от
датата, на която е върнато свидетелството. При кандидатстване за
придобиване на правоспособност за категория, за която се изисква стаж, се
зачита съответният стаж, придобит преди загубата на
правоспособността. "
Подс. Г. не се явил на такъв изпит и следователно имал качеството
неправоспособен водач.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
АВ2077/....06.2009 г. на Сектор „ПП“ при СДВР - С., на подс.Г. е било
наложена ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - изземване на свидетелството за
управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от
ЗДвП.
1
Въпреки, че бил неправоспособен, подс.Г. управлявал МПС на
15.12.2020 г. в гр. С., за което бил санкциониран с НП № 20-4332-
024973/25.01.2021 г. на Началник Група към СДВР, отдел „Пътна полиция-
СДВР“, връчено му лично на 21.12.2021 г. и влязло в сила на 05.01.2022 г.
Независимо от това, на 26.03.2022 г. на км. 105 на АМ „Тракия“ в
посока към гр. С. подс.Г. отново управлявал МПС - л. а. „Ауди А6“ с peг. №
*****, за което свид. Г.Ч. - младши автоконтрольор в сектор ПП“ при ОД на
МВР - П., му съставил АУАН № 561053 от същата дата, а регистрационните
табели и СРМПС били иззети.
По този повод било отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно от приетата като доказателство справка за съдимост на
подсъдимия, че същият е осъждан по НОХД № 11116/13 г. на Софийския
районен съд, но за това осъждане на 19.06.2018 год. е настъпила реабилитация
по право по смисъла на чл.86 ал.1,т.1 от НК. По НАХД № 18869/11г. и по
НАХД № 24214/2011 г. и двете по описа на Софийския районен съд
подсъдимият два пъти е бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78а ал.1 от НК, но и за тези административни наказания е
настъпила реабилитация по реда на чл.86, ал.1, т.3 от НК на 28.12.2019 год.,
съгласно постановките, дадени в тълкувателно решение № 2/28.02.2018 год.
на ОСНК на ВКС. От събраните в съдебната фаза на процеса писмени
доказателства – писмата на НАП на л.20 и л.26 се установява, че за събиране
на наложените административни наказания глоба по цитираните две НАХД
дела е било образувано изпълнително производство, по което последното
изпълнително действие – налагане на запор, е било предприето на 28.12.2016
год. Ето защо давностния срок по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН е изтекъл на
28.12.2018 год., след което е започнал да тече срока за реабилитация по чл.86,
ал.1, т.3 от НК, и същият е изтекъл на 28.12.2019 год.
Предвид гореизложеното подс.Г. следва да се третира като неосъждан и
неосвобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от НК.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
самопризнанията на обвиняемия, показанията на свид.Г.Ч., прочетени в
съдебното заседание по реда на чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.5 от НПК, и
по този начин приобщени към доказателствения материал по делото, а също и
от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по
делото по реда на чл.283 от НПК, и събраните в съдебната фаза на процеса.
При така възприетата фактическа обстановка и въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за безспорно
установено, че подс.В.Г. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.343в ал.2, във връзка с ал.1 от НК,
като на 26.03.2022 г. на км. 105 на АМ „Тракия“ в посока към гр. С., в
едногодишен срок от наказването по административен ред за управление на
МПС без съответно свидетелство за управление - с наказателно
постановление НП № 20-4332-024973/25.01.2021 г. на Началник Група към
2
СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, влязло в сила на 05.01.2022 г., е
извършил такова деяние - управлявал е МПС - л. а. „Ауди А6“ с peг. № *****,
без свидетелство за управление.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване се доказват по един несъмнен начин. Престъплението е
осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК,
тъй като деецът е съзнавал обстоятелствата, че е неправоспособен водач на
моторно превозно средство, както и че вече има наложено административно
наказание – глоба за това, че е управлявал МПС, без свидетелство за
правоуправление и че от последното влязло в сила НП не е изминал срок от
една година, но въпреки това, като е знаел, че няма въобще право да
управлява лекия автомобил без СУМПС, е сторил това.
При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено
на подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно
целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК - относно
индивидуализацията на същото.
Самият деец е личност с невисока степен на обществена опасност. Не е
осъждан – реабилитиран по право, макар че се е очертал като личност,
формирала чувство за безнаказаност при неспазване на правилата по ЗДП,
видно от справката за нарушител/водач. В конкретния случай обществената
опасност на деянието е завишена, предвид на обстоятелството, че автомобила
е управляван по пътища от републиканската пътна мрежа.
При това положение съдът намира, че понастоящем отново са налице
предпоставките за приложението на чл.78а ал.1 от НК.
За престъплението по чл.343в, ал.2 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода до две години, а както вече се посочи подсъдимият е
пълнолетен, следва да се третира като неосъждан, неосвобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VIII от общата част на
НК и от деянието не са причинени имуществени вреди.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха направеното
самопризнание, и причината, провокирала подсъдимия към управление
на МПС, която се установява от неговите неопровергани обяснения.
Отегчаващи обстоятелства – наличието на множество нарушения по ЗДв.П.
Предвид това и като отчете наличните индивидуализиращи
отговорността обстоятелства според относителната им тежест съдът на
основание чл.78а ал.1 от НК счете, че на подсъдимия Г., след като бъде
освободен от наказателна отговорност следва да бъде наложено
административно наказание глоба в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лева,
което е съответно на извършеното и с което ще се постигнат целите на
наказанието.
При определяне размера на глобата съдът съобрази наличните
индивидуализиращи отговорността обстоятелства, а също семейното
3
положение, материално и имотно състояние на извършителя.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4