Р Е Ш Е Н И Е
№ 125 08.06.2023 година град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурор Гриша Мавров
като
разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 82 по описа за 2023г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Директора
на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, подадена
чрез пълномощника му адв. Д.Д. ***, против Решение № 11 от 23.02.2023г.,
постановено по АНД № 295/ 2022г. по описа на Районен съд – Раднево, с което е отменено
като незаконосъобразно Наказателно постановление № 60 от 07.12.2022г., издадено
от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Стара
Загора.
В
жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на
закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във
вр. с чл. 63в от ЗАНН. Жалбоподателят
оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че при издаването
на наказателното постановление е нарушено изискването по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като била налице неяснота в какво точно се изразява възприето
съставомерно деяние и съотв. какво е вмененото на санкционираното лице
административно нарушение. Поддържа, че направеното прецизиране на описанието
на нарушението в наказателното постановление, не представлява изменение на
формулираното в акта за установяване на административно нарушение
административнонаказателно обвинение. Направено е искане обжалваното съдебно
решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 60 от 07.12.2022г. на Директора на РИОСВ - Стара Загора.
Ответникът по касационната жалба – „МИНИ МАРИЦА – ИЗТОК”
ЕАД, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в
представения писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на
закона съдът е постановил отмяна на наказателното постановление, поради
неговата процесуална незаконосъобразност.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството пред Районен съд – Раднево се
е развило по жалба на „МИНИ МАРИЦА – ИЗТОК” ЕАД, против Наказателно
постановление /НП/ № 60 от 07.12.2022г., издадено от Директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите - Стара Загора, с което, въз основа на
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 60 от 13.07.2022г.,
на „МИНИ МАРИЦА – ИЗТОК” ЕАД, на основание чл. 200, ал.1, т.2 от Закона за
водите /ЗВ/, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., за нарушение
на чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ. Административнонаказателното обвинение от фактическа
страна се основава на това, че при извършена на 30.05.2022г. от експерти на
РИОСВ - Стара Загора проверка по задължителен емисионен контрол на отпадъчни
води, зауствани от рудник „Трояново-1”, експлоатиран от „МИНИ МАРИЦА – ИЗТОК”
ЕАД, е взета 1 брой проба отпадъчна вода от Пункт № 1 - точка на заустване в
канала ,с посочени географски координати. Направените физикохимични анализи на
взетата проба отпадъчна вода съгласно Протокол от изпитване на отпадъчни води №
12-1054/ 20.06.2022г. на Регионална лаборатория Стара Загора, показали превишение
на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с Разрешително за заустване
на отпадъчни води № 33120022/ 10.06.2009г., последно актуализирано с Решение №
РР-3184/ 12.10.2017г. издадено от
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, по показател сулфати.
Наказващият орган е приел, че „МИНИ МАРИЦА – ИЗТОК” ЕАД е допуснало нарушение
на чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ – дружеството зауства отпадъчни води във воден обект,
като нарушава емисионни норми – „Индивидуални емисионни ограничения”, поставени
в Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33120022/ 10.06.2009г.,
последно актуализирано с Решение № РР-3184/ 12.10.2017г., издадено от Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, във връзка с установено
превишение по показател „сулфати“, като основание за налагане на административна
санкция по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ.
Радневският
районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление, по съображения за
неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел,
че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати нарушения на
регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като
наказателното постановление не съдържа изискуемото се по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН пълно и ясно описание на нарушението.
В мотивите към решението са изложени съображения, че описанието на
деянието не дава възможност да се разбере в какво точно се изразява възприето
съставомерно деяние и съотв. какво е вмененото на санкционираното лице
административно нарушение. Формулиран е и извод, че не е установено и доказано
по несъмнен начин извършването на нарушението.
Решението на Радневския районен съд е постановено при
неправилно приложение на закона.
Не
се споделя извода на въззивния съд, че наказателното постановление не съдържа
пълно и ясно описание на нарушението от фактическа страна съгласно изискването
по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. „МИНИ МАРИЦА – ИЗТОК” ЕАД е санкционирано на
основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, съгласно която разпоредба се наказва с глоба,
съответно с имуществена санкция от 2000лв. до 10 000лв, освен ако не подлежи на
по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва водни
обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без
необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в
разрешителното. Административнонаказателното обвинение от правна страна се
основава на допуснато нарушение на чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ, която норма регламентира
като задължение на водоползвателя – титуляр на разрешително, да поддържа необходимото качество на
водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителните. От
фактическа страна извършването на нарушението е обосновано с това, че „МИНИ
МАРИЦА – ИЗТОК” ЕАД, като водоползвател - титуляр на разрешителното, зауства
отпадъчни води във воден обект, като нарушава емисионни норми – „Индивидуални
емисионни ограничения”, поставени в Разрешително за заустване на отпадъчни води
№ 33120022/ 10.06.2009г., последно актуализирано с Решение № РР-3184/ 12.10.2017г.,
издадено от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, по
показател „сулфати“.
Превишаването на индивидуалните емисионни
ограничения, въведени с разрешителното за заустване на отпадъчни води, се
свързва с неизпълнение от водоползвателя – титуляр на разрешителното, на
задължението по чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ – да поддържа необходимото качество на
водата в съответствие с условията на разрешителното. Аргумент за това е и
регламентация по Наредба № 2 от 08.06.2011г. на МОСВ за издаване на
разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни
обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови
източници на замърсяване. Посочената Наредба е издадена в изпълнение на
законово делегираната на Министъра на околната среда и водите компетентност по
чл.135, ал.1, т.13 от ЗВ, да регламентира реда и начина за издаване на
разрешителни за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води и изискванията при определяне на индивидуалните емисионни
ограничения на точкови източници на замърсяване в разрешителните за заустване.
Един от параметрите, които следва да се определят с издаваните по реда на
Наредба № 2 от 08.06.2011г. на МОСВ разрешителни за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води, е за индивидуалните емисионни
ограничения на характерни замърсители/ показатели на отпадъчни води по потоци. Индивидуалните емисионни ограничения в разрешителните за
заустване се определят за всеки конкретен случай чрез прилагане на комбинирания
подход по см. на §1, ал.1, т.53 от ЗВ, който представлява регулиране на заустването на отпадъчни води в
повърхностни водни тела чрез едновременно прилагане на най-добрите налични
техники и/или емисионни норми при източника на отпадъчни води, от една страна, и
изискванията за постигане на целите за качеството на водите в повърхностното
водно тяло - приемник на отпадъчните води, от друга страна. Заустването
на отпадъчни води при неспазването на определените в разрешителното за
заустване индивидуални емисионни ограничения, представлява съставомерно
изпълнително деяние по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, квалифицирано като нарушение на
чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите, в какъвто смисъл е и трайната съдебна
практика. Следователно обвинение,
основано на извършено заустване на отпадъчни води във воден обект, в нарушение
(при неизпълнение) на разрешително за заустване на отпадъчни води в част
„индивидуални емисионни ограничения”, от водоползвател - титуляр на
разрешителното, поради допуснато превишение на индивидуалните емисионни
ограничения, въведени с Разрешително за заустване на отпадъчни води, представлява
именно нарушение на чл. 48, ал.1, т.3 от ЗВ – неизпълнение на регламентираното
с тази законова норма задължение да се поддържа необходимото качество на водата
/от гл.т на определените индивидуални емисионни ограничения/, в съответствие с
условията на разрешителното. В този смисъл с оглед на направеното в НП описание
на нарушението от фактическа страна, не е налице нито неяснота в какво точно се
изразява възприето съставомерно деяние, нито неяснота какво е вмененото на
санкционираното лице административно нарушение. Административнонаказателното обвинение е обосновано в
необходимата и достатъчна степен от фактическа страна чрез посочване на
съставомерното изпълнително деяние по чл. 200, ал.1, т.2 от ЗВ - (ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в отклонение от предвидените условия в разрешителното), при
описание на фактическите обстоятелства, релевиращи неизпълнение от
водоползвателя – титуляр на разрешителното, на задължението му по чл.48, ал.1,
т.3 от ЗВ да поддържа
необходимото качество на водата в съответствие с условията на разрешителното –
установено превишаване
на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с Разрешителното за заустване
на отпадъчни води, по показател сулфати.
Противно на приетото от въззивния съд, налице е изискуемия се конекситет между
фактическото обвинение (фактическото описание на съставомерното изпълнително
деяние) и неговата правна квалификация (от гл.т на посочената като нарушена
законова разпоредба и приложената санкционна норма).
Абсолютно необоснован е и изводът на
Радневския районен съд, че
извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение не е установено и
доказано по несъмнен начин. Не е спорно, че по „Индивидуални емисионни ограничения”,
поставени в Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33120022/
10.06.2009г., последно актуализирано с Решение № РР-3184/ 12.10.2017г., издадено
от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, определените допустимите емисионните норми на това
място на заустване на отпадъчни води по показател „сулфати“, е 400мг/л.
Направените физикохимични анализи на взетата проба отпадъчна вода по Протокол
от изпитване на отпадъчни води № 12-1054/ 20.06.2022г. на Регионална
лаборатория Стара Загора, установяват стойност по показател сулфати 604мг/л.
Тези резултати по никакъв начин не са били оспорени от санкционираното лице.
Следователно превишението на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с
Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33120021/ 10.06.2009г., по
показател „сулфати“, при заустване на отпадъчни води от рудник „Трояново-1”,
експлоатиран от „МИНИ МАРИЦА – ИЗТОК” ЕАД, в Пункт № 1 - точка на заустване в
канала с посочени географски координати, се явява безспорно доказано.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че неправилно и необосновано Радневският
районен съд е постановил отмяна на наказателното постановление, по съображения
за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Ето защо обжалваното
решение следва да бъде отменено, като доколкото делото е изяснено от фактическа
страна и не се налага събиране на други доказателства, вместо него следва да
бъде постановено друго решение по съществото на спора. При съставянето на АУАН
и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН
формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление
съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо
в необходимата степен от фактическа и правна страна
административнонаказателното обвинение. Не е налице твърдяното от
санкционираното лице противоречие в описанието на нарушението в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление -
направеното прецизиране на описанието на нарушението в НП, не представлява
изменение на формулираното административнонаказателно обвинение, тъй като не се
свързва нито с въвеждане на нови, непосочени в АУАН съставомерни фактически
обстоятелства, нито с промяна на административнонаказателната правна
квалификация на деянието. Погрешното посочване на годината на съставяне на АУАН
(2021г. вместо 2022г.), не представлява съществено нарушение, обуславящо
отмяната на наказателното постановление на това основание. Константна е съдебната практика, че нарушаването на правно регламентираните процесуални изисквания, които следва да се спазват при съставянето на АУАН, е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, само
когато в резултат на конкретното нарушение има вероятност установените от актосъставителя факти да са неистински, неточни и
непълни; ако недопускането на нарушението би довело до възприемане на
друга фактическа обстановка или правна квалификация на деянието или ако в резултат на нарушението съществено е
накърнено правото на дееца да участва в административнонаказателното
производство. В случая такива съществени нарушения при съставянето
на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, които
обективно да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното
лице, не се констатират. По
изложените по-горе съображения, заустването на отпадъчни води при неспазване на
определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения,
се субсумира в хипотезата на допуснато нарушение на чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ,
поради което несъстоятелно е възражението на „МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК“ ЕАД, че липсва
фактическо описание на вмененото нарушение на чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ. От
събраните по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява и
потвърждава описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и
извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение, което нарушение
правилно е квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.200, ал.1,
т.2 от ЗВ. С оглед на което Наказателно
постановление № 60 от 07.12.2022г., издадено от Директора на РИОСВ - Стара
Загора, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото искането на
касационния жалбоподател за присъждане
на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д от ЗАНН, „МИНИ
МАРИЦА – ИЗТОК” ЕАД следва
да бъде осъдено да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите –
Стара Загора сумата от 870лв. - договорени и заплатени адвокатски
възнаграждения за процесуално представителство в двете съдебни инстанции.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221,
ал.2, предложение второ и чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 11
от 23.02.2023г., постановено по АНД № 295/ 2022г. по описа на Районен съд –
Раднево и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 60 от 07.12.2022г., издадено от Директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите - Стара Загора, с което на „МИНИ МАРИЦА –
ИЗТОК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Раднево, ул.
„Георги Димитров” № 13, на основание чл. 200, ал.1, т.2 от Закона за водите, е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., за нарушение на чл.48, ал.1,
т.3 от Закона за водите.
ОСЪЖДА „МИНИ
МАРИЦА – ИЗТОК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Раднево, ул. „Георги Димитров” № 13, да заплати на Регионална инспекция по
околната среда и водите - Стара Загора, сумата от 870лв. /осемстотин и
седемдесет лева/ - разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.