Разпореждане по дело №53373/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 103576
Дата: 28 октомври 2022 г.
Съдия: Мария Василева Карагьозова
Дело: 20221110153373
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 103576
гр. С., 28.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Частно
гражданско дело № 20221110153373 по описа за 2022 година
Делото е образувано по заявление на „..." ООД, ЕИК ... за издаване на заповед за изпълнение
против А. О. Д., с ЕГН ********** за вземания в размер на 700,00 лева, главница по
договор за паричен кредит № 550041 от 23.07.2021 г. ведно със законна лихва от 30.09.2022
г. до окончателното плащане; 132,48 лева възнаградителна лихва за периода 23.07.2021 г. до
23.06.2022 г.; 580.52 лева -договорна неустойка за неизпълнение на задължение; 51,20 лева -
законна лихва за периода от 01.12.2021г. до 01.09.2022г.; 65,99 лева - неустойка за забава,
начислена еднократно на 23.01.2022г. и 90 лева разходи за събиране на вземането поради
забава в плащането, дължими за периода 30.08.2021 г. до 01.09.2022 г.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна лихва като
за останалата част от вземанията заявлението следва да се отхвърли поради нищожност на
клаузите в договора касаещи тяхната дължимост, поради противоречие със закона и добрите
нрави. В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и това противоречие произтича
пряко от твърденията и доказателства по делото, както е в настоящия случай (в.ч.гр.д.
№6258/2018 на СГС, в.ч.гр.д.№3162/2018 на СГС, в.ч.гр.д. №2473/2018 на СГС).
Неустоечната клауза в договора предвижда задължение за длъжника за заплащане на
обезщетение за непредставяне в срок на обезпечение чрез поръчителство на задълженията
му по договора или банкова гаранция. Така уговорената неустойка прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. Въпреки че е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита,
поради което целта излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, поради което същата е нищожна. В този смисъл са и задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС,
1
ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като
валидността й се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед
конкретно неизпълнение. Освен това, клаузата за неустойка в размер на 580, 52 лв. в случай
на неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, в размер на
повече от половината от размера на отпуснатия заем, противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, което прави уговорката за дължимостта й нищожна.
Прстендираната неустойка за забава в размер на 65,99 лева, начислена еднократно поради
забава в плащанията, съдът счита за недължима, предвид разпоредбата на чл. 33 ЗПК, която
предвижда, че при забавено изпълнение кредиторът има само право на обезщетение за
забава в размер на законната лихва, каквото в случая се претендира от заявителя. Вредите,
чието обезщетяване се цели с уговорената неустойка, представляват допълнителна дейност
на кредитора във връзка със събирането на кредита, поради което същата има характер на
допълнителна такса, макар и наименувана неустойка.
Таксите за извънсъдебно събиране на задължението не обезпечават осъществяването на
допълнителни услуги, предоставени от кредитора във връзка с договора, а целят осигуряване
на изпълнението и то по принудителен път, поради което представляват вземане, чието
събиране е в противоречие със забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и с което по същество се цели
заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания,
което обосновава извод за липса на валидно възникнало /въз основа на нищожни договорни
клаузи/ задължение на длъжника за сочената такса.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението с вх. № 205028/30.09.2022г. на „..." ООД, ЕИК ... за издаване на
заповед за изпълнение против А. О. Д. с ЕГН ********** в частта, с която се иска издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ТПК за вземане за: 580.52 лева -
договорна неустойка за неизпълнение на задължение; 65,99 лева - неустойка за забава,
начислена еднократно на 23.01.2022г. и 90 лева разходи за събиране на вземането поради
забава в плащането, дължими за периода 30.08.2021 г. до 01.09.2022 г., съгласно договор за
паричен кредит № 550041 от 23.07.2021 г., сключен между страните.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от получаването на препис от него.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2