№ 328
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20221000500757 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивна жалба с вх.№ 9000502/7.09.2021 г. ( по регистратурата на БОС) на Р.
В. М. и И. С. М., двамата от град *** чрез представителите им по
пълномощие - адвокат С. Б. и адвокат П. Н. - срещу Решение № 901018 от
27.08.2021 г. на Благоевградски окръжен съд по т.д.№ 42/2020 г. в частта, с
която е признато съществуването в полза на ищеца „ Първа инвестиционна
банка“ АД, град София на следните вземания : главница в размер от 2 371,17
евро от общо 20 713,22 евро ; възнаградителна лихва в размер от 17 531,57
евро от общо 23 681,19 евро и наказателна лихва в размер от 9 732,34 евро .
Във въззивната жалба се поддържа оплакване, че уважаването на иска за
наказателна лихва не съответства на приетото от съда в мотивите, че клаузата
по т.11 относно нейното начисляване е неравноправна по смисъла на член
143,ал.2, т.12; т,13 и т.19 от ЗЗП и на наличието на другите основания, на
които ответниците са я оспорили : по член 143, ал.2, т.5 от ЗЗП ; по член
26,ал.1, пр.3 от ЗЗД и по член 26,ал.1,пр.1 от ЗЗД във връзка с член 19,ал.1 и
ал.2 от ЗПК (отм. ). Поддържа се още, че уважаването на исковете за
1
посочените части от главницата и лихвата е незаконосъобразно поради
неправилна преценка за неоснователност на възражението за давност и
погрешно определяне на началния момент на погасителната давност относно
вземанията за частите от главницата и от лихвата , включени в отделните
погасителни вноски . Иска се отмяна на обжалваната част от решението,
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски .
В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна „ Първа
инвестиционна банка“ АД, град София отговаря, че въззивната жалба е
неоснователна по съображения, че с нея се оспорва дължимостта на
наказателната лихва на непосочени в отговора на исковата молба основания
за нищожност на клаузата по т.11 ; ответниците са признали, че при
нищожност на същата Банката има право на законната лихва върху
просрочените плащания ; не е налице нито едно от основанията по ЗЗД за
нищожност на уговорката, а освен това тя не е и неравноправна ; срокът за
погасяване на задълженията по кредита съвпада с падежа на последната
разсрочена вноска или както в процесния случай, с момента , в който е
обявена предсрочната изискуемост на кредита и с оглед на същия
давностният срок не е изтекъл. Иска се присъждане на разноски .
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбата, доводите в отговора , изразените в съдебно заседание становища на
страните и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е
валидно, допустимо, правилно в една част и неправилно в друга част .
„ Първа инвестиционна банка“ АД, град София е предявила по реда на
член 422 от ГПК срещу Р. В. М. и И. С. М., като солидарни длъжници, искове
с правно основание член 430 от ТЗ във връзка с член 79,ал.1 от ЗЗД и член 92
от ЗЗД за установяване съществуването на парични вземания – предмет на
издадена по ч.гр.д. № 2770/2019 г. по описа на РС, Благоевград заповед за
изпълнение по член 417 от ГПК - от : главница в размер от 32 064,68 евро (
части от главница по падежиралите неплатени вноски в периода 28.01.2012 г.
– 27.08.2019 г. в размер от 9 306,38 евро и предсрочно изискуем остатък от
главница в размер от 22 758,30 евро ); възнаградителна лихва в размер от
26 605,57 евро по падежиралите неплатени вноски в периода 28.02.2012 г. –
27.08. 2019 г. и просрочена наказателна лихва в размер от 9 732,34 евро
върху просрочените части от главница по посочените по – горе погасителни
2
вноски . Исковете са основани на твърдения, че вземанията произтичат от
сключен между страните договор № 022LD – И – 000256/ 20.10.2008 г. за
банков кредит, изменен с анекс № 1 от 5.01.2012 г. ,с който е извършено
предоговаряне на условията на кредита и приет нов погасителен план, че
ответниците са просрочили плащането по 92 вноски по главницата , чиито
падежи са настъпили в периода 28.01.2012 г. – 28.08.2019 г. и по 91 вноски по
лихвата, чиито падежи са настъпили в периода 28.02.2012 г. – 28.08. 2019 г.;
кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 28.08.2019 г. след връчване на
нотариална покана на ответника И. М. на дата 30.07.2019 г. и на ответницата
Р. М. на дата 25.10.2018 г. и изтичане на предоставения от банката 7 –дневен
срок за плащане на просрочените задължения, в който плащане не е
последвало .
В подадения общ отговор на исковата молба ответниците са оспорили
исковете. Направили са възражения за нищожност поради неравноправност
на клаузата по т.9.3. - относно промяната на договорения лихвен процент при
промяна на Базовия лихвен процент ( БЛП ) ; на клаузата по т. 11 от договора
– като възлагаща на потребителя заплащането на наказателна лихва в
прекомерно висок размер – член 143,т.5 от ЗЗП ; както и за нищожност на
същата на общите основания по ЗЗД – по член 26, ал.1,пр.1 от ЗЗД във връзка
с член 19,ал.1 и ал.2 от ЗПК ( отм.) и по член 26, ал.1,пр.3 от ЗЗД ; за
нищожност на клаузите в анекс № 1 относно приемането на нов погасителен
план и установяване съществуването на непогасени задължения, в т.ч. за
просрочена лихва, чиито размери са определени въз основа на неравноправна
клауза по т.9.3 . Направили са възражение за погасяване по давност на
вземанията за главница и възнаградителна лихва по вноските, падежирали до
14.10.2014 г., съответно до 14.10.2016 г.
Установено е по делото, че страните с обвързани от договор № 022 LD –
И- 000256/ 20.10.2008 г. за банков кредит, по силата на който банката
отпуснала на въззивниците банков кредит в размер от 32 700 евро за
погасяване на съществуващи задължения и текущи нужди. В т. 9 е уговорено,
че за ползвания кредит кредитополучателите заплащат годишна лихва в
размер на БЛП на банката за евро , увеличен с надбавка от 4,36 пункта. При
сключването на договора БЛП е в размер от 6,39 % годишно. Според т.9.3.
при промяна на БЛП, договореният лихвен процент се променя съответно,
3
считано от датата на промяната, без да е необходимо предоговаряне . Според
т.11 при липса на плащане на дължимите суми по кредита банката ги
олихвява с договорения в раздел V, т. 9 лихвен процент плюс наказателна
надбавка от 20 пункта, считано от деня, следващ падежа на съответната
вноска. В т.16 е посочено, че кредитът се погасява на равни месечни вноски,
всяка с падеж и размер, определени в погасителен план и крайният срок на
погасяване на кредита е 28.11.2026 г. Според т.30.2. б. „а“ при забава в
плащането на коя да е вноска с повече от 5 работни дни, банката има право да
обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем с писмено предизвестие след
изтичане на определен от нея срок. В анекс № 1 от 5.01.2012 г. страните
констатирали, че към датата на подписването му дългът на
кредитополучателите възлиза на 35 072,44 евро и включва 32 064,68 евро
главница ; 2 667,11 евро просрочени лихви и 340,65 евро разноски и са
приели нов погасителен план – приложение № 2.
Невярно е посоченото във въззивната жалба, че в мотивите на
решението първоинстанционният съд е преценил за неравноправна клаузата
по т.11 относно първоначално зададения лихвен процент за наказателната
лихва. Съдът е констатирал, че тя е неравноправна и затова нищожна
единствено в частта, допускаща олихвяването на просрочените задължения по
главницата с наказателна лихва с лихвен процент, обвързан от размера на
договорения лихвен процент, който банката може едностранно да променя в
частта на БЛП. Но невярно е и посоченото в отговора на въззивната жалба, че
ответниците не са заявили срочно възражение за неравноправност на клаузата
относно номинално зададения размер на наказателната лихва като
прекомерно висок .
Според въззивния съд предвиденото в т.11 задължение на
кредитополучателите да заплащат наказателна лихва с лихвен процент, равен
на сбора от договорения лихвен процент и наказателна надбавка от 20 пункта,
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните . Определената
надбавка от 20 пункта над договорения лихвен процент е необосновано
висока. Видно от допълнителното заключение на съдебно – счетоводната
експертиза от 9.07.2021 г. за просрочие на главницата по падежиралите в
периода 28.11.2008 г. – 28.08.2019 г. вноски в общ размер от 10 406,38 евро,
4
набраната наказателна лихва я надхвърля, възлизайки на 11 596,15 евро. Ето
защо клаузата по т.11 и в частта на номинално зададения в нея размер на
наказателната лихва е неравноправна по критерия на член 143,т.5 от ЗЗП ( в
ред. от Дв,бр. 99 от 2005 г. ) и нищожна съгласно член 146,ал.1 от ЗЗП.
По липса на подадена от банката въззивна жалба въззивният съд
изхожда от правното положение, следващо от констатираната от
първоинстанционния съд нищожност на клаузата по т.9.3 относно промяната
на договорения лихвен процент и на клаузите на анекс № 1 . Договорът може
да се прилага без всички неравноправни клаузи, в т.ч. преценената от
въззивния съд за неравноправна клауза по т.11 – член 146, ал.5 от ЗЗП . А
според тълкуването на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 5.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори и
член 2 от Директива 2009/22/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2009 г. относно
исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на
потребителите , дадено в решение С -618/10 от 14.06.2012 г. на СЕС, съдът не
може да замести неравноправната клауза за наказателната лихва с
повелителни разпоредби на закона . Изразеното от ответниците в отговора на
исковата молба становище за дължимост на обезщетение за забава в размер на
законната лихва противоречи на това разрешение . освен че е обосновано с
правилата на член 19,ал.1 и ал.2 от ЗПК ( отм. ), които са неприложими към
договора за кредит в съгласие с член 3,ал.5,т.1 от ЗПК ( отм. ). Искът за
установяване съществуването на вземане от наказателна лихва в размер от
9 732,34 евро е изцяло неоснователен . Като го е уважил ,
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение , което следва в
тази част да се отмени и искът да се отхвърли.
Във въззивното производство не се оспорва констатацията на
първоинстанционния съд, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена
надлежно и действието й е проявено на 28.08.2019 г. Няма доводи срещу
приетото в решението, че задълженията за главница и възнаградителна лихва
следва да се отчитат по първоначалния погасителен план и първоначално
определения договорен лихвен процент от 10,75 % .
Видно от допълнителното заключение на съдебно – счетоводната
експертиза от 9.07.2021 г. неплатената главница по вноските, падежирали в
периода от 28.11.2008 г. до 28.08.2019 г. възлиза на 10 406,38 евро, а
5
неплатеният остатък от предсрочно изискуемата главница възлиза на
20 713,22 евро; неплатените възнаградителни лихви по вноските , падежирали
в периода от 28.11.2008 г. до 28.08.2019 г. възлизат на 23 681,19 евро , а само
тези от тях, падежирали до 14.10.2016 г., т.е. в периода 28.11.2008 г. –
28.09.2016 г. , възлизат на 16 293,84 евро.
В съдебната практика ( решение № 45 от 17.06.2020 г. по т.д.№ 317/2019
г. на II т.о. на ВКС и други ) се приема, че когато вземането на банката по
договора за кредит е разсрочено на вноски по силата на постигнатото между
страните съгласие, изискуемостта на съответните части от главницата и лихва
настъпва от различните съгласувани по между им моменти. Началният
момент, от който започва да тече давностният срок- пет и три годишен – за
вземанията от главница и лихва по погасителните вноски, е моментът на
изискуемостта на съответната вноска. Като е приел, че вноските не се
изсрочват с давностен срок отделно от цялото вземане и началният момент на
давностния срок съвпада с крайния срок на договора или с момента на
издаването на заповедта за незабавно изпълнение , първоинстанционният съд
е допуснал нарушение на член 114,ал.1 от ЗЗД .
Първоинстанционният съд е уважил иска за главница до размера от
20 713,22 евро , т.е. за неплатения остатък по предсрочно изискуемата
главница. С оглед настъпилата на 28.08.2019 г. изискуемост на вземането за
него, до предявяване на иска на дата 14.10.2019 г. при условията на член
422,ал.1 от ГПК давностният срок не е изтекъл и никаква част от вземането за
главница не е погасено по давност. Това налага потвърждаване на решението
относно уважаване на иска за главница за горницата над 18 342,05 евро до
20 713,22 евро. Вземанията за възнаградителна лихва по вноските,
падежирали до 13.10.2016 г., т.е. в периода от 28.11.2008 г. до 28.09.2016 г. в
общ размер от 16 293,84 евро , са погасени по давност. Това налага
потвърждаване на решението относно уважаването на иска за лихва за
горницата над 6 149,62 евро до 7 387,35 евро , отмяната му относно уважаване
на същия иск за горницата над 7 387,35 евро до 23 681,19 евро и отхвърляне
на иска в тази част.
С оглед променения изход по спора въззиваемата страна – ищец има
право на разноски за първоинстанционното производство в размер от
1 555,68 лева ( вместо присъдените 2 977 лева ) и за
6
заповедното производство в размер от 1 172,97 лева (вместо присъдените 2
221,27лева ). За първоинстанционното производство всеки от двамата
пълномощници на ответниците има право на част от адвокатското
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска защита на основание
член 38,ал.2 от ЗА съобразно минималния размер по член 7,ал.2, т.5 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ( в ред. Дв,бр. 68 от 2020 г.) от 4 356,30 лева и съразмерно
на отхвърлената част от исковете, равняваща се на 2 610,13 лева или ( над
присъдените 993,50 лева ) още 1 616,63 лева .За въззивното производство
всеки един от двамата има право на част от адвокатското възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска защита съобразно минималния размер по
член 7,ал.2, т.4 от Наредбата ( в същата редакция) от 2 268,83 лева – при
обжалван интерес от 57 961,17 лева и съразмерно на отхвърлената част от
исковете, равняваща се на 1 992,54 лева . Въззиваемата страна има право на
разноски по член 78,ал.8 от ГПК в размера по член 25а ,ал.3 от Наредба за
заплащане на правната помощ за изготвянето на отговора на въззивната
жалба – от 150 лева .
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 901018 от 27.08.2021 г. на
Благоевградски окръжен съд по т.д.№ 42/2020 г. в частта, с която е признато
за установено по предявения от „ Първа инвестиционна банка“ АД, град
София срещу Р. В. М. и И. С. М., двамата от град *** иск , че Р. В. М. и И. С.
М. дължат на „ Първа инвестиционна банка“ АД, град София солидарно :
сума в размер на горницата над 18 342,05 евро до 20 717,22 евро , равняваща
се на 2 371,17( две хиляди триста седемдесет и едно евро и седемнадесет
евроцента ) – остатък от предсрочно изискуема главница; сума в размер на
горницата над 6 149,62 евро до 7 387,35 евро, равняваща се на 1 237,73 (
хиляда двеста тридесет и седем евро и седемдесет и три евроцента ) , вноски
по възнаградителна лихва с падежи в периода от 28.11.2008 г. до 28.09.2016 г.
по договор № 022 LD –И- 000256/ 20.10.2008 г. за банков кредит , за които е
издадена заповед за незабавно изпълнение № 9782/17.10.2019 г. по ч.гр.д.№
7
2770/2019 г. по описа на РС – Благоевград.
ОТМЕНЯ решението в частите , с които е признато за установено, че Р.
В. М. и И. С. М. дължат на „ Първа инвестиционна банка“ АД, град София
солидарно : сума в размер на горницата над 7 387,35 евро до 23 681,19 евро -
договорна лихва и сума в размер от 9 732,34 евро – наказателна лихва ,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ Първа инвестиционна банка“ АД, град
София срещу Р. В. М. и И. С. М., двамата от град *** иск за установяване, че
Р. В. М. и И. С. М., двамата от град *** дължат солидарно : сума в размера на
горницата над 7 387,35 евро до 23 681,19 евро , равняваща се на 16 293,84 (
шестнадесет хиляди двеста деветдесет и шест евро и осемдесет и четири
евроцента ) евро - вноски по възнаградителна лихва с падежи в периода от
28.11.2008 г. до 28.09.2016 г. като погасени по давност и сума в размер от
9 732,34 ( девет хиляди седемстотин тридесет и две евро и тридесет и четири
евроцента ) – просрочена наказателна лихва за забава при плащането на
главницата в периода от 28.11.2008 г. до 28.08.2019 г.
ОТМЕНЯ решението в частта, с която Р. В. М. и И. С. М., двамата от
град *** са осъдени да заплатят на „ Първа инвестиционна банка“ АД, град
София разноски над размера от 1 555,68 ( хиляда петстотин петдесет и пет
лева и шестдесет и осем стотинки ) лева за първоинстанционното
производство и над размера от 1 172,97 (хиляда сто седемдесет и два лева и
деветдесет и седем стотинки ) лева за заповедното производство .
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта по разноските в останалата му
част .
ОСЪЖДА „ Първа инвестиционна банка“ АД, град София да заплати на
адвокат С. Б. – пълномощник на Р. В. М., ЕГН: ********** от град ***
адвокатско възнаграждение на основание член 38,ал.2 от ЗА в размер от
1 616,63 ( хиляда шестстотин и шестнадесет лева и шестдесет и три стотинки
) лева за защита в първоинстанционното производство и в размер от 1 992,54 (
хиляда деветстотин деветдесет и два лева и петдесет и четири стотинки ) лева
за защита във въззивното производство .
ОСЪЖДА „ Първа инвестиционна банка“ АД, град София да заплати на
адвокат П. Н. – пълномощник на И. С. М. ЕГН ********** от град ***
8
адвокатско възнаграждение на основание член 38,ал.2 от ЗА в размер от 1
616,63 ( хиляда шестстотин и шестнадесет лева и шестдесет и три стотинки )
лева за защита в първоинстанционното производство и в размер от 1 992,54 (
хиляда деветстотин деветдесет и два лева и петдесет и четири стотинки ) лева
за защита във въззивното производство .
ОСЪЖДА на Р. В. М., ЕГН: ********** и И. С. М. ЕГН ********** от
град *** да заплатят на „ Първа инвестиционна банка“ АД, град София
разноски за въззивното производство в размер от 150 ( сто и петдесет ) лева.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9