ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2084 / 24.6.2020г.
гр. Перник/24.06.2020
г.
РАЙОНЕН СЪД
– ПЕРНИК, XI състав, в
закрито заседание на осми юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Костадинова гр. д. № 7715 по описа
на РС-Перник за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 299
вр. с чл. 130 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация Перник“, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния
му представител – юрк. А.С., срещу М.Т.Р. /И./, с ЕГН: **********, с която се
иска да бъде признато за установено, че ответникът, в качеството си на
наследник на лицето Р. Н. И., дължи на ищеца сумата от общо 996.34 лева,
представляваща ¾ от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия, възлизаща на 1328.46 лева, за имот – апартамент № 15, находящ
се в ***, от които главница в размер на 890.34 лева за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2018 г. вкл, /представляваща ¾ от общата главница в размер на
1187.12 лева за посочения период/ и 106 лева – обезщетение за забава за периода
от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г. /представляваща ¾ от общото обезщетение
за забава за посочения период в размер на 141.34 лева/, както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата
молба се твърди, че между топлопреносното дружество и наследодателя на
ответницата е съществувало валидно облигационно отношение през процесния период,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които наследодателят не е
изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването
на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е
доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна
собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна
енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това наследодателят
на ответницата не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. По
тези съображения и за заплащане на претендираните суми отговаря ответницата
като наследник.
С исковата
молба са представени копие от извлечение от сметка, копие от вестник „Съперник”
от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, молба за откриване на партида за жилищни нужди, препис извлечение от акт
за смърт и удостоверение за наследници на Теофил Иванов Иванов.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото, чрез процесуалния му представител –
адв. Б.В. е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват
като недопустими евентуално като неоснователни. По отношение на допустимостта
се твърди, че исковата молба била нередовна, доколкото не ставало ясно как са
формирани исковите претенции като в този смисъл същите не били достатъчно
индивидуализирани. Поддържа се, че в исковата молба не е уточнено какви суми се
претендират за топлинна енергия, БГВ и общи части, нито на какво основание са
начислени.
Посочва се и че между същите страни
за същите вземания вече е било образувано гр.д. № 1472/2019 г. по описа на
Пернишкия РС, по което съдът се е произнесъл с решение, влязло в сила, като е
отхвърлил претенциите на дружеството. С тези аргументи се иска производството
по делото да бъде прекратено.
По отношение на основателността на
първо място се оспорва качеството потребител на топлинна енергия на
ответницата. Възразява се срещу възникването на облигационни отношения по
силата на закона и общите условия на дружеството. Поддържа се, че именно
последното следва да докаже наличието на облигационна връзка, която от своя
страна можела да възникна само въз основа на договор. Обръща се внимание и че
липсват доказателства ответницата да е собственик на топлоснабдения имот.
Оспорват се представените с исковата молба документи – като се твърди, че
същите не доказват качеството потребител на ответницата за процесния период. По
тези съображения се твърди, че страните не са били в облигационни отношения
през процесния период.
На следващо място се оспорват
претендираните по делото суми. В тази връзка се оспорва представеният документ
„извлечение от сметка“, като доколкото същият бил съставен от дружеството, то
не можел и да служи като доказателства за неговите претенции. В тази връзка се
оспорва и редовността на воденото от ищеца счетоводство. Оспорват се дължими
суми за дялово разпределение, в случай че такива се претендират.
Прави се възражение за погасяване по
давност на претендираните суми, в която връзка се излагат подробни доводи.
Изрично се заявява, че не се оспорва размерът на претендираните суми, нито
обстоятелството, че същите не са заплатени. Претендират се разноски.
Към делото е прието и приложено за
послужване гр.д. № 1472/2019 г. по описа на Пернишкия РС със страни
„Топлофикация Перник” АД и М.Т.Р. /И./. В открито съдебно заседание, проведено на
24.02.2020 г., процесуалният представител на ищеца представя документи: договор
между ищеца и фирма за дялово разпределение и договор между фирма за дялово
разпределение и подизпълнител, свидетелство за проверка на средство за
измерване. В съдебно заседание, проведено на 08.06.2020 г., процесуалният
представител на ищеца представя: удостоверение за наследници на Т. И. И.,
удостоверение за наследници на Р. Н. И. и декларация по чл. 14 от ЗМДТ.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани,
поради което иска същите да бъдат уважени.
В съдебно заседание, проведено на
08.06.2020 г., процесуалният представител на ответника изразява становище за
прекратяване на делото поради недопустимост на повторно заведени срещу
ответницата искове, по които вече е налице произнасяне на съда – с влязло в
сила съдебно решение, евентуално за отхвърляне на исковете.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
От ищцовото дружество е депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК срещу ответницата за вземания, които са предмет на настоящото
производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал
заповед № 3778/25.09.2019 г. по ч.гр.д. № 5477/2019 г. по описа на РС Перник.
Срещу последната е постъпило възражение от страна на ответницата.
От представено по делото
удостоверение № 20/ГРС-1338 от 02.03.2020 г. за наследници на Теофил Иванов
Иванов се установява, че същият е починал на 08.05.2005 г. като е оставил за
свои наследници съпругата си Роза Николова Иванова и дъщеря си М.Т. Иванова. От
своя страна от удостоверение № 20/ГРС-1338 от 02.03.2020 г. за наследници на
Роза Николова Иванова се установява, че същата е починала на 20.01.2017 г. като
е оставила за свой наследник дъщеря си М.Т. Иванова.
От представена по делото декларация
по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси е видно, че имот с
административен адрес: *** е деклариран като собствен на Р. Н.И.а и М.Т.Р. при
¾ идеални части от собствеността за Роза Иванова и ¼ идеални
части от собствеността за М.Р..
По искова молба с вх. №
6335/27.02.2019 г. е образувано гр.д. № 1472/2019 г. със страни „Топлофикация
Перник” АД и М.Т.Р.. С посочената искова молба е направено искане да бъде
признато за установено, че ответницата, дължи на ищеца сумата от общо 1328.46
лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия, за имот – апартамент № 15, находящ се в ***, от които
главница в размер на 1187.12 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
вкл, и 141.34 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2017 г. до
04.12.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата.
С определение от 31.05.2019 г., постановено по гр.д. № 1472/2019 г. по
описа на Пернишкия РС съдът е прекратил производството за сумата в размер на
296.78 лева – представляваща ¼ от претендираната от ищцовото дружество
главница от 1187.12 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл. и за
сумата от 35.34 лева – представляваща ¼ от претендираното от ищцовото
дружество обезщетение за забава в размер на 141.34 лева за периода от
09.07.2017 г. до 04.12.2018 г. В тази връзка и съдът е обявил за влязла в сила
Заповед № 6840/27.12.2018 г. по ч.гр.д. № 9099/2018 г. по описа на Пернишкия РС
– за сумата в размер на 296.78 лева – представляваща ¼ от претендираната
от ищцовото дружество главница от 1187.12 лева за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г., вкл. – за доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за имот – апартамент № 15, в ***, и за сумата от 35.34 лева – представляваща
¼ от претендираното от ищцовото дружество обезщетение за забава в размер
на 141.34 лева за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г.
С постановеното по гр.д. № 1472/2019
г. Решение № 1174/26.07.2019 г. е отхвърлен
искът на „Топлофикация Перник” АД за признаване за установено, че ответницата М.Т.Р.
дължи на ищеца сумата от 890.34 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018
г. вкл, /представляваща ¾ от общата главница в размер на 1187.12 лева за
посочения период/ - стойност на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, за имот – апартамент № 15, находящ се в гр. ***, както и сумата от 106
лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г.
/представляваща ¾ от общото обезщетение за посочения период в размер на
141.34 лева/. В решението си съдът е
изложил доводи, че ищцовото дружество не е ангажирало доказателства, от които
да се установи, че ответницата има качеството потребител на топлинна енергия за
процесния период. Решение № 1174/26.07.2019 г. по гр.д. № 1472/2019 г. на
Пернишкия РС е влязло в сила.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Исковете са с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал.
1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване
вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за
посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 3778/25.09.2019
г. по ч.гр.д. № 5477/2019 г. на ПРС за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Налице е необходимост от промяна на първоначално дадената квалификация на
исковете, доколкото от представените по делото удостоверения за наследници се
установява, че лицето Р. Н. И., чийто наследник е ответницата М.Т.Р., е
починала на 20.01.2017 г., т.е. преди процесния период, обхващащ 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г. вкл.
Съгласно чл. 298, ал. 1
от ГПК съдебното решение
влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. От
своя страна чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК предвиждат, че спор, разрешен с
влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато
законът разпорежда друго, а повторно заведеното дело се прекратява служебно от
съда.
В настоящия
случай съдът намира, че е налице идентичност в предмета /искането/, основанието
и страните между настоящото производството и производството по гр.д. №
1472/2019 г. на Пернишкия РС. Страните и по двете дела са „Топлофикация Перник”
АД като ищец и М.Т.Р. /И./ като ответник. С исковите молби и по двете дела от
ответницата се претендират еднакви по размер суми, за еднакви периоди и за едно
и също жилище. В тази връзка съдът отбелязва, че този идентитет е налице след
съобразяване на определението от 31.05.2019 г., постановено по гр.д. №
1472/2019 г. по описа на Пернишкия РС, с
което производството е прекратено за част от процесните суми, като е
обявена за влявла в сила съответната ЗИПЗ. Основанието, на което се претендират
вземанията, предвид установената по настоящото дело фактическа обстановка, също
е идентично между двете производства. В тази връзка и в настоящото производство
и в производството по гр.д. № 1472/2019 г. по описа на ПРС сумите се
претендират от ответницата съответно биха са дължали от нея в качеството й на
потребител на топлинна енергия. Посоченият извод не се променя от
обстоятелството, че в исковата молба по настоящото дело с вх. №
34624/02.12.2019 г. е посочено, че сумите се претендират от М.Р. в качеството й
на наследник /т.е. не в качеството й на потребител/ на Роза Николова Иванова.
Това е така, доколкото, както вече се посочи и по-горе, лицето Р. Н. И. е
починало още на 20.01.2017 г. т.е. преди процесния период от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. вкл. /идентичен и по двете дела/. По
тези съображения настоящият състав счита, че в този период качеството
потребител вече се носи от ответницата Р. и същата отговаря именно като такъв,
а не като наследник на майка си, отговорен за нейните задължения по чл. 60 от ЗН. Р. И. вече е била починала през процесния период, поради което и обективно
не е могла нито да се намира в облигационни отношения с ищцовото дружество по
силата на специфичната нормативна уредба, уреждаща същите, нито да натрупа
съответните задължения, за които дъщеря й да отговаря като наследник.
Доколкото Роза Иванова е
били починала и към датата на образуване на ч.гр.д. № 5477/2019 г., съответно
гр.д. № 1472/2019 г. и ч.гр.д. № 9099/2018 г. всичките по описа на Пернишкия
РС, то не може да се приеме, че е налице промяна във фактическата обстановка
между тези дела спрямо настоящото производство. В тази връзка и ищцовото
дружество обективно е могло да ангажира съответни доказателства, че Р. И. е
починала преди процесния период, а ответницата М.Р. е нейна дъщеря и наследник,
евентуално собственик на процесния имот и следователно потребител на топлинна
енергия за същия, още в производството по грд. № 1472/2019 г., но не е сторило
същото. По тези съображения пропускът да се ангажират доказателства за тези
факти не може да бъде отстранен чрез настоящото производство, доколкото
възможността за това е преклудирана от силата на пресъдено нещо, формирана при
влизането в сила на решението по гр.д. № 1472/2019 г. на ПРС. Никакви
новонастъпили факти и обстоятелства не се твърдят пред настоящия състав, които
да обусловят противния извод. Само за пълнота следва да се отбележи, че липса
на идентитет между исковете съответно евентуална пълна или частична основателност
на настоящите претенции щеше да е налице ако от доказателствата по делото се
установяваше, че Р.Н. И. е починала по време или след процесния период.
По тези съображения и
производството по делото следва да бъде прекратено служебно от съда на
основание чл. 299, ал. 2 от ГПК.
Предвид изхода на делото
издадената заповед № 3778/25.09.2019 г. по ч.гр.д. № 5477/2019 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
следва да бъде обезсилена на основание т. 13
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски са направили и двете страни в производството:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 5477/2019 г. по описа на РС Перник
/заповедно производство/:
Предвид
изхода на делото искането за разноски на ищцовото дружество е неоснователно.
Длъжникът
претендира разноски в размер на 300 лева – адвокатски хонорар. Видно от
представен по делото договор за правна защита и съдействие същите са
действително извършени, поради което и следва да бъдат присъдени изцяло.
По
разноските в производството по гр.д. № 7715/2019 г. по описа на РС Перник
/исково производство/:
Предвид
изхода на делото искането за разноски на ищцовото дружество е неоснователно.
Ответницата
претендира разноски в размер на 300 лева – адвокатски хонорар. Видно от
представен по делото договор за правна защита и съдействие същите са
действително извършени, поради което и следва да бъдат присъдени изцяло.
Претендираните
разноски за адвокатски хонорар от страна ответника са в минималния размер по
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което липсва основание за намаляването им поради
прекомерност. Това е така, доколкото договорите за правна защита и съдействие
са сключени преди постановяването на Решение № 5419/08.05.2020 г. по адм.д. №
14384/2019 г. на ВАС 5-чл. състав и Решение № 13062/03.10.2019 г. по адм.д, №
3596/2016 г. на ВАС 3-чл състав.
Водим от горното, Пернишкият районен
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА на
основание чл. 299, ал. 2 от ГПК производството по гр.д. № 7715/2019 г. по описа
на Пернишкия районен съд по предявените от „Топлофикация Перник“, с ЕИК:
*********, срещу М.Т.Р. /И./, с ЕГН: ********** положителни установителни
искове – да бъде признато за установено, че ответницата, в качеството си на
наследник на лицето Р. Н. И., ДЪЛЖИ на ищеца, сумата от общо 996.34 лева,
представляваща ¾ от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия, възлизаща на 1328.46 лева, за имот – апартамент № 15, находящ
се в гр. ***, от които главница в размер на 890.34 лева за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл, /представляваща ¾ от общата главница
в размер на 1187.12 лева за посочения период/ и 106 лева – обезщетение за
забава за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г. /представляваща ¾ от
общото обезщетение за посочения период в размер на 141.34 лева/, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата, за които суми е
издадена заповед № 3778/25.09.2019 г. по
ч.гр.д. № 5477/2019 г. на ПРС за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК,
поради идентитет в искането, основанието и страните между гр.д. № 7715/2019 г.
и гр.д. 1472/2019 г. и двете по описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА „Топлофикация
Перник“, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република” ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на М.Т.Р. /И/, с
ЕГН: ********** и адрес: *** сумата от 300 лева, представляваща разноски за
адвокатски хонорар в производството по ч.гр.д. № 5477/2019 г. по описа на
Пернишкия РС и сумата от 300 лева, представляваща разноски за адвокатски
хонорар в настоящото исково производство.
ОБЕЗСИЛВА заповед № 3778/25.09.2019 г. по ч.гр.д. № 5477/2019 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред Пернишкия ОС в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
Препис от определението да се връчи
на страните.
СЛЕД влизане на определението
в сила, изисканите ч. гр. д. № 5477/ 2019 г. и гр.д. № 1472/2019 г. по описа на Пернишки районен съд да
бъдат върнати на съответния състав, като към гр. д. № 5477/ 2019 г. се приложи и препис от влязлото в сила определение
по настоящето дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ
КРИСТИНА
КОСТАДИНОВА