МОТИВИ към присъдата по
НОХД №2085
по описа
на Варненския
районен съд за 2016 година,
ХХІХ състав
Варненският районен прокурор е
внесъл във ВРС обвинителен акт по който
е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия В.Д.К., за извършено от него
престъпления от общ характер, наказуеми съответно по чл.343 ал.1 б. „а" от НК и по чл.343б ал.1 от НК.
В заключителната част на обвинителния
акт е посочено, че:
ПОДС. В.Д.К.
На 19.04.2015 г. по главен път I-9 след гр. Бяла,
обл. Варна, посока гр. Бургас,
при управление на МПС - лек автомобил
„Пежо 407" с per. № В 0007 НМ, нарушил правилата на движение - чл.21 ал.1 от ЗДвП: При
избиране скоростта на движение на
водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч, като се е движел
със скорост по-голяма от предвидените
90 км/ч., а именно с над 151,55 км/ч., и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди в размер на 17 820 лева на рекламно
съоръжение двустранно с размери 8x6 м., собственост на търговско дружество
„Агенция пътища" ЕООД,
представлявано от Т.Д.К..
На
19.04.2015 г. по главен път I-9 след гр. Бяла, обл. Варна, посока гр. Бургас,
управлявал на МПС - лек автомобил „Пежо 407" с per. № В 0007 НМ, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда - 1,73 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за
химическа експертиза №465/20.04.2015 г. при МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД.
В съдебно
заседание представителят
на прокуратурата поддържа обвинението и счита, че посъдимият следва
да бъде признат за виновен.
Защитникът на подс. К. в
съдебно заседание моли съда да
оправдае същия. Подс.
К. не се признава за виновен и дава подробни обяснения.
С
оглед събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс. К. искал
да закупи лек автомобил. Свързал се със
свид.
А.К.. На 19.04.2015 г. подсъдимият отишъл в гр. Бяла, обл.
Варненска, където свид. К. държал автомобили за продажба. Подс. К. харесал един лек автомобил
„Пежо 407" с per. № В 0007 НМ и решил да го
закупи. По случай сключването на сделката подс. К. употребил алкохол. Около 23:30 ч. на същата дата подс. К. решил да се прибере
в хотела, в който работи като готвач. Хотелът се намирал след гр.
Бяла. За целта решил да
изпробва автомобила, който бил спазарил
преди това. Свид. К. му дал ключовете
за Пежото и подс. К. го привел в движение. Потеглил по главен
път I-9 от гр. Бяла, обл.
Варна, посока гр. Бургас. В близост
до къмпинг „Луна", движейки се със скорост
над 151 км/час (видно от заключението
на комплексната съдебно-медицинска експертиза и авто-техническа експертиза), загубил контрол над автомобила и при завой надясно,
автомобилът започнал преместване напред и наляво, а не напред
и надясно, както е трябвало да продължи
движението му. Автомобилът започнал преместване от дясна пътна
лента към лява пътна лента
(насрещно движение), преминал цялото пътно платно, тревна
част и самокатастрофирал в ляво от пътното
платно в рекламно съоръжение двустранно с размери 8x6 м., собственост на „Агенция пътища"
ЕООД, представлявано от Т.Д.К.,
което се пречупило и паднало върху автомобила. В полицейския участък в
гр.Бяла бил получен сигнал за настъпилото ПТП. Дошлите на мястото полицейски
служители –свид. П. и свид.
Х. заварили
л.а., марка „Пежо” върху който имало съборен билборд. Свидетелите
забелязали, че в колата
има едно лице-подс. К.. Краката на подсъдимито лице били на шофьорската седалка, а трупа - на пасажерската седалка. Свидетелят П. пробвал да изкърти предна лява врата,
тъй като от никъде не
можело
да се влезе.
Предна дясна врата също не
можела да
се отвори, защото автомобилът бил под наклон. Билборда
бил затиснал цялата дясна част.
Свидетелите изчакали екип на „Гражданска
защита”. След това съвместно успяли да изкъртят предната
седалка, за да изкарат подсъдимия. Задна лява врата била
отрязана и техниците изкъртили седалката.
В хода на съдебното следствие
бяха разпитани свидетелите Д.П., Т.Х., С.С., И.И., Р.Р., В.В., З.Д., М.С. чиито
показания съдът кредитира, като дадени обективно и безпристрастно. В хода на съдебното следствие
бе
разпитан свид. А.К.. Съдът не кредитира показанията на свид. К.. Показанията на К. не съответстват на фактическата
обстановка установена с помощта на другите гласни доказателства. Същите звучат
житейски нелогично.
Предвид
изразеното съгласие на страните и на основание чл. 281 от НПК бяха прочетени
показанията на свид. Т.Х. дадени пред орган на
досъдебното производство предвид това, че същите заявяват, че не си спомнят
определени факти и обстоятелства имащи отношение към случая. След прочитане на
показанията му дадени пред органа на досъдебното производство, свидетелят
заявяват че поддържа дадените пред органа на досъдебното производство
показания.
Предвид изразеното съгласие на страните и на основание
чл. 281 от НПК бяха прочетени показанията на свид. Т.К., която не се явява в съдебно заседание.
В съдебно
заседание подс. К. дава обяснения и излага своя версия за
случилото се, като твърди, че не
той, а
негова позната на име Елена управлявала автомобила въпросната вечер. За лицето на име Елена подсъдимия твърди, че не
знае нищо повече. Описва я с думите „дребна на ръст, с кафяви очи, към черни.
Имаше пръстен на ръката.” Съдът
не кредитира
обясненията дадени от подс. К. в
хода на съдебното
следствие,
тъй
като те противоречат на фактическата
обстановка установена с другите събрани писмени и гласни доказателства. Обясненията
на подсъдимия не са подкрепени с доказателства и съдът намира същите за
голословни. Съдът приема същите за
защитна теза с оглед избягване на наказателната репресия от подсъдимото лице. От събраните гласни доказателства- показанията на
свидетелите Д. П., Т. Х., Р. Р. е видно, че при пристигането си на мястото на
инцидента са заварили автомобила на подсъдимото лице затиснат от металното
съоръжение –билборд. Таванът и вратите на автомобила били затворени и смачкани.
Първоначално свидетелите не успели да отворят нито една врата на автомобила. С
общи усилия свидетелите успели да изкъртят предна лява врата, но не могли да
извадят подс. К. от автомобила. Същият бил седнал на
предна дясна седалка, като краката му били разположени върху предна лява
седалка. Това наложило специалистите от гражданска защита със специални
средства да отрежат задна лява врата и подс. К. да
бъде изваден през нея. В тази насока са, както събраните доказателства -оглед
на местопроизшествие /с приложен
фотоалбум/, видно от който предната част на автомобила е била затисната от
металното съоръжение, така и заключението на приетата и кредитирана от съда
комплексна съдебно-медицинската и автотехническа
експертиза. Предвид гореизложеното съдът не кредитира обясненията на подс. К., че автомобилът бил управляван от лице на име
Елена, която веднага след като катастрофирала, отворила предна лява врата,
излязла от автомобила и избягала от местопроизшествието, като причината за това
била, че е омъжена и се опасявала съпругът и да не разбере за случилото се.
Видно от събраните гласни и писмени доказателства не е имало каквата и да било възможност лице намиращо се в
катастрофиралия автомобил да излезе от него само, без да използва чужда помощ.
Така
изложените обстоятелства се установяват чрез всички събрани
по делото доказателства- показанията на свидетелите Д.П., Т.Х., С.С., И.И.,
Р.Р., В.В., З.Д., М.С., както и от прочетените на основание чл.281 от НПК
свидетелски показания на свид. Т.К. и
Т.Х. дадени пред орган досъдебното производство, заключението по
комплексната съдебно-медицинската и автотехническа
експертиза, заключението по съдебно-оценителната експертиза и всички писмени
доказателства, приобщени по реда на
чл.283
НПК.
След
като прецени, че всички доказателства
са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и очертават всички елементи на фактическия
състав на обвинението и авторството, съдът:
ПРИЗНА
ПОДС. В.Д.К.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
На 19.04.2015 г. по главен
път I-9 след гр. Бяла, обл.
Варна, посока гр. Бургас, при
управление на МПС - лек автомобил „Пежо 407" с per. № В 0007 НМ, нарушил
правилата на движение - чл.21 ал.1 от ЗДвП: При избиране
скоростта на движение на водача
на пътното превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч, като се
е движел със скорост по-голяма от предвидените 90 км/ч., а именно с над 151,55 км/ч., и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди в размер на 17 820 лева на рекламно
съоръжение двустранно с размери 8x6 м., собственост на търговско дружество
„Агенция пътища" ЕООД,
представлявано от Т.Д.К..
На
19.04.2015 г. по главен път I-9 след гр. Бяла, обл. Варна, посока гр. Бургас,
управлявал на МПС - лек автомобил „Пежо 407" с per. № В 0007 НМ, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда - 1,73 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за
химическа експертиза №465/20.04.2015 г. при МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД.
Горното решение,
съдът взе по следните правни
съображения:
По възведеното обвинение за
престъпление по чл. 343 ал.1 б.А от НК- Обект на
престъплението са обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за
безопасно използване на транспортните средства. Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо,
не осъждано физическо лице. От обективна страна обвиняемият е предприел
действия по управлението на МПС, с които е нарушил правилата за движение по
пътищата.От субективна страна той е осъществила деянието при форма на
вина-непредпазливост. Първоинстанционният съд приема,
че от субективна страна деянието е осъществено при форма на вината
непредпазливост по смисъла на чл.11 ал.3 от НК, тъй като обвиняемият не е целял пряко настъпването
на общественоопасните последици,
но е бил длъжен и е бил в обективна
възможност да ги предвиди и предотврати чрез изпълнение
на задължението си по чл.21 ал.1 от ЗДП, което не е сторил очевидно поради неоправдана самоувереност. В настоящият случай,
подсъдимият е допуснал нарушения на правилата за движение- чл.21 ал.1 от ЗДП, които са в причинно следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат, а именно причинените значителни имуществени
вреди. Понятието значителни имуществени
вреди не е законодателно определено. Съдът счита, че следва да се приложи подходаналогиченна
възприетия в Тълкователно решение №1/1998г. на ОСНК на ВКС на
РБ. Като измерител да се използва установения размер на МРЗ за страната към
момента на извършване на деянието. Прилагайки тълкувателния подход, приложен в ТР №1/1998г минималният размер на понятието "значителни имуществени вреди”
би следвало да приеме равностойността на 1/5 от 70 МРЗ, реесп. 1/10 от 140 МРЗ, или 14 МРЗ за страната.
В тази връзка съдът приема от наказателно-правна гледна точка, че причинените имуществени вреди в размер на 17 820 лева съдът приема за значителни. Значителните вреди в
конкретния случай са настъпили
като пряка последица от допуснатото
нарушение на правилата за движение.
С
оглед горното, и тъй като прие че обвинението против подсъдимия е доказано по несъмнен начин по
смисъла на чл.303 ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства,
съдът призна подсъдимият за виновен за предявеното му обвинение по чл.343 ал.1
б.А от НК
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът приема обстоятелството че подсъдимият е не осъждан.
Отегчаващи наказателната
отговорност
обстоятелства- няма.
Причини за извършване на
деянието са ниската степен на правна култура
у подсъдимия, като
не
зачита законоустановения ред в страната.
Предвид
гореизложеното, съдът при определяне на наказанието на подсъдимия К. приложи
разпоредбата на чл. 54 от
НК, като взе предвид степента на
обществена опасност на деянието и дееца. Деянието се отличава с висока степен
на обществена опасност. При определяне
размера на наложеното наказание съдът съобрази на първо място високата
степен на обществена опасност на
деянието, обусловена от незачитането на установените в ЗДП правила, с което е
създадена реална опасност за движението по пътищата, живота и здравето на
останалите участници в движението. Относно
обществената опасност на дееца съдът отчита обстоятелството, че същият е не
осъждан. Мотивиран от изложеното съдът прие за справедливо
и съответно на извършеното деяние, наказание определено при условията на
чл.54
ал.1 от НК, като присъди в минималния
срок на "лишаване от свобода",
съгласно чл.39, ал.1 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от
ТРИ МЕСЕЦА, което на основание
чл.66 ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Съдът намира, че са
налице условията за прилагане разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК, като изпълнението на наказанието следва да бъде отложено с
изпитателен срок определен към минималния размер предвиден в закона, а именно ТРИ ГОДИНИ.
По този начин и с това наказание съдът счита, че
по отношение на подсъдимия ще
бъдат постигнати целите, както на
специалната, така и на генералната превенция на наказанието
визирани в чл.36 от НК.
По възведеното
обвинение за престъпление по чл.343 б ал.1 от НК-
Обект на
престъплението
по чл.343б ал.1 от НК са
обществените отношения, чрез които се
осигуряват условията за безопасно използване
на транспортните средства.
Субект на
престъплението
е пълнолетно, вменяемо, не осъждано
физическо лице.
От
обективна страна подсъдимият е предприел действия по управлението
на МПС.
От
субективна страна той е осъществил деянието при форма
на вина-пряк умисъл. Подсъдимият е осъзнавал
състоянието на алкохолно опиване в което се е намирал,
но е предприел действия по управлението
на МПС, съзнавайки, че това деяние
е обявено от закона за наказуемо.
Личността
на подс. К. не разкрива
висока степен на обществена опасност, същият е не осъждан.
Като
смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало
Отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства-
няма.
Причини за
извършване на деянието са
ниската степен на правна култура
у подсъдимия,
незачитане
на законоустановения
ред в страната.
Предвид
гореизложеното, съдът при определяне на наказанието на подсъдимия К. приложи
разпоредбата на чл. 54 от
НК, като взе предвид степента на
обществена опасност на деянието и дееца. Деянието се отличава с висока степен
на обществена опасност. При определяне
размера на наложеното наказание съдът съобрази на първо място високата
степен на обществена опасност на
деянието, обусловена от незачитането на установените в ЗДП правила, с което е
създадена реална опасност за движението по пътищата, живота и здравето на
останалите участници в движението. Относно
обществената опасност на дееца съдът отчита обстоятелството, че същият е не
осъждан. Мотивиран от изложеното съдът прие за справедливо
и съответно на извършеното деяние, наказание определено при условията на
чл.54
ал.1 от НК, като присъди в минималния
срок на "лишаване от свобода",
съгласно чл.39, ал.1 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от
ТРИ МЕСЕЦА, което на основание
чл.66 ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Съдът намира, че са
налице условията за прилагане разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК, като изпълнението на наказанието следва да бъде отложено с
изпитателен срок определен към минималния размер предвиден в закона, а именно ТРИ ГОДИНИ. При определяне на това
наказание съдът приложи разпоредбата на закона действала към момента на
извършване на деянието. Към датата на деянието -19.04.2015г. в разпоредбата на
чл.343б ал.1 от НК се е предвиждало наказание „Лишаване от свобода” до
една година.
На
основание чл.23 ал.1 от НКсъдът наложи най-тежкото от
така опхределените наказания, а именно „Лишаване от
свобода” за срок от ТРИ
МЕСЕЦА, което на основание чл.66 ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ.
Като
се съобрази с императивната норма на чл. 343 Г от
НК и предвид обстоятелството,
че подсъдимият няма
други нарушения в стажа си
като водач на МПС през последните две
години, съдът наложи кумулативно и административното
наказание "Лишаване от
право да управлява МПС"
за срок от
ДЕСЕТ МЕСЕЦА. На основание чл. 59 ал.3 от НК съдът зачита времето,
през което подс.К.
е бил лишен от това право по административен ред.
По
този начин и с това наказание съдът счита, че
по отношение на подсъдимия ще
бъдат постигнати целите, както на
специалната, така и на генералната превенция.
На основание чл.189, ал.3 НПК съдът възложи на подсъдимият
деловодните разноски.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: