Р Е Ш Е Н И Е
№ I-72
10.07.2019г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро
Гражданско отделение, I – ви въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание, на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 676 по описа
за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК и е образувано по въззивна жалба от „ДЗИ - Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул.
„Витоша“ № 89Б чрез адв. Мая
Великова БАК с адрес за връчване гр. Бургас, ул. „Ст. Стамболов“ против Решение №
560/13.03.2019г. по гр.д. № 1836/2018г. по описа на РС Бургас в частта, в която
е уважен иска на Р.К. срещу „ДЗИ - Общо Застраховане” ЕАД за разликата над
уважения размер от 250 лева до предявения размер 870,32 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума.
Жалбоподателят счита решението в
обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушаване
на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Сочи, че съдът не
анализирал т. 2 от изслушаната по делото авто-техническа експертиза, съгласно
която по вътрешната страна на фара имало залепвания по цялата обиколка, което
указвало на предприета интервенция на предния фар преди ПТП от 07.10.2016г. и
на вторичния пазар можело да се намери на цена в диапазон 150-250 лева.
Поддържа, че не следва да се прилага чл. 400, ал. 2 КЗ, счита, че фарът е втора
употреба и може да се купи друг със същото качество и вид, а с осъждане на
застрахователя да заплати нов фар се стигало до обогатяване на ищеца. Моли за
отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски. Няма искания по
доказателствата.
В законния срок е депозиран писмен
отговор на въззивна жалба от Р.К. чрез адв. Бойко Даков като намира въззивната жалба за
неоснователна, а решението в обжалваната част за правилно и законосъобразно.
Твърди, че щетите по процесния фар са резултат от настъпилото застрахователно
събитие. Следите от лепене не били констатирани от застрахователя при
извършване на оглед на 25.01.2016г. при сключване на договора и в представения
протокол нямало забележки. Моли да се потвърди решението на РС Бургас. Претендира
разноски. Няма искания по доказателствата.
Въззивната жалба като редовна и
допустима е внесена за разглеждане в открито съдебно заседание, в което въззивника
редовно призован не се явява, представя писмено становище, с което поддържа
въззивната жалба, а ответникът чрез процесуалния си представител поддържа
отговора на въззивна жалба.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
405 КЗ и чл. 86 ЗЗД. За основателност на този иск следва да се установи
наличието на валидно възникнало между страните застрахователно правоотношение,
по силата на което застрахователят е длъжен да изплати застрахователно
обезщетение, настъпване на застрахователно събитие, което е покрит риск,
причинената щета, причинна връзка между ПТП и щетата, отправена до
застрахователя писмена застрахователна претенция.
С обжалваното решение РС Бургас е приел,
че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск и е осъдил
застрахователното дружество да заплати на ищеца обезщетение в размер на 870,32
лева главница, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по
застрахователна полица за вреди по преден ляв фар, ведно със законна лихва
върху главницата от предявяването на иска на 16.03.2018г. до окончателното й
изплащане.
Пред въззивна инстанция решението е
обжалвано само в частта, в която е уважен иска на Р.К. срещу „ДЗИ - Общо
Застраховане” ЕАД за разликата над сумата от 250 лева до предявения размер
870,32 лева, ведно със законната лихва върху тази сума. В останалата част
решението е влязло в законна сила.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата. Решението на първа инстанция е валидно и допустимо.
Въззивната инстанция счита, че решението на РС Бургас е и правилно и на
основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите му. Следва по доводите във
въззивната жалба да се посочи, че от събраните по делото доказателства не се
разколебава изводът, че процесното ПТП е предизвикало увреждане и на двата фара
на МПС. Това, на първо място, следва от показанията на разпитаната свидетелка
Иванова, от която се установява, че при управляваното от нея МПС са били
увредени и двата предни фара, единият е паднал на платното. Показанията й се подкрепят и от свидетеля С., който сочи, че от
удара от ПТП имало удари по фара, той бил счупен и за подмяна.
Относно обстоятелството дали е имало
предходно увреждане следва да се посочи, че изрично в ОУ на застрахователя т.
3.5 е предвидено, че при сключване на застрахователния договор представител на
застрахователя извършва оглед и заснемане на МПС като за извършените
констатации съгласно т.3.7 издава протокол. Установените по време на огледа
увредени детайли и липси на части не подлежат на обезщетяване при условията на
договора (т.3.8). В случая към застрахователната полица е представен протокол
за оглед на МПС № 317061 като е констатирано, че към 25.01.2016г. не са налице
невъзстановени щети и липси, по делото липсват доказателства, от които да се
направи извод за заявена предхождаща ПТП щета. Действително съгласно приетата
съдебно-техническа експертиза имало предприети залепвания по цялата обиколка на
фара, което не можело да доведе до извод, че са резултат от процесното ПТП, но
трябва да се има предвид обстоятелството, че заключението е изготвено от вещото
лице по снимки от застрахователя. Освен посоченото свидетелят С., който
извършил оглед на автомобила след ПТП, свидетелства, че е имало удари по фара
от ПТП и той бил счупен. Изводът, че фарът е увреден от процесното ПТП се
подкрепя от обстоятелството, че при сключване на застраховка не са установени
увреждания, от показанията на св. С. се установява, че е оригинален за този вид
автомобили, не са налице доказателства за заявявани предходни щети, няма данни
за недобросъвестно поведение от страна на застрахования. Ето защо и щетата
подлежи на възстановяване от застрахователя.
Относно
стойността на обезщетението - не се установи към датата на сключване на
застрахователния договор и извършване на оглед застрахователят да е
констатирал, че по фара са налице щети, а от показанията на св. С. се
установява, че е оригинален за този вид автомобил. При настъпване на покрито от
договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение да
заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер,
определен по правилото на чл.
386, ал. 2 КЗ,
която разпоредба предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
С приемането на КЗ oбн., ДВ, бр.
102
от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г., се съдържа легална дефиниция на
действителна и възстановителна стойност като чл.
400, ал. 2 КЗ,
предвижда, че за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността
за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. За действителна застрахователна стойност съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго от същия вид и качество. Целта на законодателството е да бъде
реализирана в пълен обем обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато
обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му вследствие на настъпилия
застрахователен риск. При настъпване на покрито от договора застрахователно
събитие за застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования
уговореното в застрахователния договор обезщетение в размер, равен на размера
на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като
доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. Ако
застрахованият представи доказателства за причинени в резултат на
застрахователно събитие вреди на застрахования автомобил и за извършен в
специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не може да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за
ремонта средства при условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна
сума и отразяват реалната възстановителна стойност (така Решение №
209/30.01.2012г. по т. д. № 1069/2010 година II Т.О на ВКС). В случая
ищецът представя писмени доказателства – фактура и касов бон към нея, че е
отстранил щетата като е закупил и платил стойността на фар преден ляв за сумата
от 870,32 лева и така претърпените вреди са обезщетени – това са реално претърпените
от него вреди. Платената цена не надвишава уговорената застрахователна сума,
както и тази посочена от вещото лице като стойност, на която може да се закупи
авточаст за процесния автомобил, поради което и сумата следва да бъде
възстановена на ищеца от застрахователя. По тези съображения искът е
основателен в пълния предявен размер, а решението на РС Бургас в обжалваната
част е правилно и като такова следва да се потвърди.
Предвид оставянето на въззивната жалба
без уважение и потвърждаване на съдебното решение, разноски се дължат само на
въззиваемия в размер на 280лева за адвокатско възнаграждение пред въззивна
инстанция.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи
на обжалване.
Воден от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 560/13.03.2019г.
по гр.д. № 1836/2018г. по описа на РС Бургас в обжалваната част, в която е
уважен иска на Р.К. срещу „ДЗИ - Общо Застраховане” ЕАД за разликата над сумата
от 250 лева до предявения размер 870,32 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума от 16.03.2018г. до окончателното изплащане.
В необжалваната част решението е влязло
в законна сила.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо Застраховане” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица,
бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на Р.И.К., ЕГН ********** съдебно-деловодни
разноски пред въззивна инстанция в размер на 280 (двеста и осемдесет) лева за
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.