РЕШЕНИЕ

   №

               гр.Варна, 16.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 06.03.2018 г. в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 11 по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е жалба от „Семена Добрич“ АД - гр. Добрич срещу решение №116/26.06.2017 г. на Окръжен съд Добрич – ТО, поправено с решение №178/10.11.2017 г., по т.д.№27/2015 г., с което искът на „Агрипланет“ ООД -гр.Раковски срещу него е уважен за сумите: 112067 лв – главница и 51728.41 лв – мораторни лихви, ведно с лихви и разноски,  с молба да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен, ведно с присъждане на съдебните разноски за двете инстанции. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, като съображения за това излага в писмени бележки.

Ответникът по жалбата – „Агрипланет“ ООД-гр.Раковски моли с писмен отговор за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на направените по делото разноски.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Обжалваното решение не е недопустимо, ако първоинстанционният съд е отказъл да разгледа направено от ответника възражение за прихващане. Ако въззивният съд установи, че възражението е допустимо, той го разглежда с решението си по жалбата. В случай че намери възражението за основателно изцяло или в определена част, съдът отменя решението в осъдителната му част и отхвърля иска за признатия за основателен размер на вземането – предмет на възражението за прихващане. Разглеждането от въззивния съд на неразгледано от първата инстанция възражение за прихващане може да доведе до отмяна на решението като неправилно, но не и до обезсилването му като недопустимо.

В случая направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане за обезщетение за неизпълнение по договор за изработка от 21.10.2009 г., представляващо пазарната стойност на непредадени семена пшеница три сорта /твърда и мека/ първо размножение, реколта 2010 г. - 192872.65 лв, ведно с мораторни лихви - 33080.63 лв и неустойка за неизпълнение – 187446 лв с лихви върху нея – 32150.06 лв съставлява същевременно предмет на иска на „Семена Добрич“ АД - гр. Добрич срещу „Агрипланет“ ООД - гр.Раковски по т.д.№481/2012 г. на Окръжен съд Пловдив, като от тези претенции са приспаднати с исковата молба сумите – предмет на настоящия иск - 112067 лв – главница по договор от 16.03.2009 г. за производство на хибриден слънчоглед и изчислени към него момент лихви. От една страна, въззивникът признава вземанията на ищеца по настоящия иск, като сам ги приспада от претенциите си по т.д. №481/2012 г. на ОС Пловдив. От друга страна – след като ги е заявил като ищец с отделен иск, той ги е заявил повторно и като ответник по друго дело между същите страни с възражение за прихващане. Затова и настоящото дело е било спряно до приключване на т.д. №481/2012 г. на ОС Пловдив. С влязло в сила решение по последното дело искът на настоящия въззивник е отхвърлен изцяло, което изключва разглеждането на възражението му за прихващане като ответник по иска – предмет на настоящото дело. Съгласно чл.299, ал.1 и 2 – ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда, в случая - възражението за прихващане по настоящото дело /по което се формира сила на пресъдено нещо - чл.298, ал.4 ГПК/ се явява недопустимо и не подлежи на разглеждане. Това се отнася и за разликите до предявените по-големи размери на същите претенции, тъй като това, което съдът е постановил за по-малкото, важи и за по-голямото.

Предприетото от процесуалния представител на въззивника – ответник по иска в с.з. на 07.04.2017 г. уточнение или изменение на възражението за прихващане е от своя страна също недопустимо, тъй като с него се изменя и фактическото основание на възражението, и целения резултат. По същество се заявява ново правопогасяващо възражение срещу иска, а не възражение за прихващане. Твърди се вече нещо различно – направено от ответника и прието от ищеца предложение произведените и непредадени семена пшеница първо размножение по договор от 21.10.2009 г. да бъдат задържани и реализирани от ищеца срещу погасяване на задълженията на ответника по договора от 16.03.2009 г. – предмет на настоящия иск. В случая не се цели вече прихващане на две насрещни изискуеми вземания на страните, а се цели установяване на постигнато от страните споразумение за обективна новация на задълженията  чрез даване вместо изпълнение, което да доведе до отхвърлянето на иска.

Първоинстанционният съд неправилно е счел изявлението на  процесуалния представител на ответника за направено ново възражение за прихващане, какъвто не е действителният му характер. По същество е наведено ново възражение срещу иска, което е преклудирано съгласно чл.370 - ГПК, тъй като е направено след срока за писмен отговор и на срока за допълнителен отговор, ако би имало оспорване по отговора в допълнителната искова молба. Междувременното приключване на т.д. №481/2012 г. на ОС Пловдив с влязло в сила решение няма отношение към незаявяване на възражението в срок и не се явява особено непредвидено обстоятелство за този пропуск. Опитите за споразумение са изхождащи от самия въззивник и датират още от 12.08.2010 г., като доказателство за това е представено на л.146, т.I от т.д. №481/2012 г. на ОС Пловдив и на л.190 от т.д. №483/2014 г. на ОС Пловдив, така че решението по т.д. №481/2012 г. на ОС Пловдив, влязло в сила на 23.01.2017 г. с недопускането му до касационно обжалване, не е попречило на въззивника да направи възражението си по настоящото дело своевременно. Само за изчерпателност следва да се посочи, че и по същество то не би могло да се уважи, доколкото няма доказателства за постигнато споразумение в твърдения смисъл между страните. Споразумението на л.148, т.I от т.д. №481/2012 г. на ОС Пловдив и на л.191 от т.д. №483/2014 г. на ОС Пловдив е неподписано от страните, а със свидетелски показания не могат да се установяват договори на стойност, по-голяма от 5000 лв - чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Нито по т.д. №481/2012 г. на ОС Пловдив, нито по настоящото дело има изявления или признание на „Агрипланет“ ООД-гр.Раковски за приемане на отправено предложение за споразумение между страните за новация на задълженията чрез дававане вместо изпълнение. Налице е даже недвусмислен отказ на процесуалния представител на ищеца на л.54 да признае такъв факт по настоящото дело в с.з. от 07.04.2017 г. Приравненото на приемане мълчание по чл.292, ал.1 – ТЗ се отнася само до трайните търговски отношения между страните, а не и до други различни по естеството си отношения като постигане на спогодби, новиране на задължения, прехвърляне на вземания и задължения и др. Освен това семената са приети от ищеца - изпълнител на отговорно пазене и от никъде не следва, че са мълчаливо приети от същия като даване вместо изпълнение.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК. Ответникът по жалбата не е представил доказателства за направени съдебни разноски за въззивната инстанция, поради което такива съобразно изхода на спора не му се присъждат.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №116/26.06.2017 г. на Окръжен съд Добрич – ТО, поправено с решение №178/10.11.2017 г., по т.д.№27/2015 г., с което искът на „Агрипланет“ ООД -гр.Раковски срещу „Семена Добрич“ АД - гр. Добрич е уважен за сумите: 112067 лв – главница и 51728.41 лв – мораторни лихви, ведно с лихви и разноски.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.