Р Е
Ш Е Н
И Е
№ .........
гр.Плевен,
27,08,2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенски
районен съд, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание на тринадесети
август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като
разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА
гр.д. №3420 по описа на съда за 2020
година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по чл.28 във вр. с чл.25, ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето
Постъпила е молба от ***, в която се
сочи, че по повод подадена молба от Н.К. – баба по майчина линия на детето ***,
ЕГН **********, е извършено социално проучване, като е установено, че детето е
с неизвестен баща. Твърди се, че майката Ц.К. *** и м.май 2020 г. постъпват три
сигнала, че същата оставя детето само, упражнява насилие спрямо него,
употребява алкохол. Твърди се, че на 14,05,2020 г. детето е настанено в
Кризисен център-***, след като е установено само на плажа, с мокри дрехи и без
обувки. Сочи се, че с административна заповед детето е настанено в
професионално приемно семейство в с.***, като майката не е осъществявала контакт
с детето. Твърди се, че бабата по майчина линия, след като научава за случилото
се, се прибира от чужбина и е подала молба за настаняване на детето при нея. Установено
е, че между бабата и детето има изградена емоционална връзка, същите са
поддържали контакт по телефона и социалните мрежи, докато бабата е била в
чужбина. Сочи се, че бабата по майчина линия е силно мотивирана да отглежда
детето, като е подала и съответната декларация. В заключение се моли съда да
постанови решение, с което да се прекрати настаняването на детето в
професионалното приемно семейство на П. и Н. *** и същото да се настани за
отглеждане и възпитание в семейството на неговата баба по майчина линия Н.К.,***,
за срок от
две години или до промяна на обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов
интерес.
В с.з. бабата на детето се явява лично
и декларира и пред съда желанието си да се грижи за детето.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на
молителя, намира за установено следното:
Видно от Заповед №ЗД/Д-В-103/15,05,2020
г. на *** на *** е, че детето *** е настанено временно спешно в семейството на П.
и Н. ***, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на
детето.
Видно от Заповед №ЗД/Д-В-ДЧ-015/15,06,2020
г. на ***” – *** е, че е прекратено настаняването на детето *** в семейството
на П. и Н. ***, и същото е настанено в семейната среда на своята баба по
майчина линия Н.К., до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за
закрила на детето.
От представената декларация за даване
на съгласие по чл.24, ал.3 от ЗЗакрД е видно, че Н.Р.К. е заявила своето
желание да се грижи за внука си ***. Същата е подала и заявление от 12,06,2020
г. за настаняване на детето в нейното семейство.
От
изготвения от *** социален доклад се установява, че бабата по майчина линия е
силно мотивирана да се грижи за детето, притежава личностни качества, подходящи
материални и жилищни условия.
Майката на детето Ц.К. също е попълнила
заявление, че желае нейната майка да се грижи за детето ***.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Законът за закрила на детето отдава
приоритет на това едно дете да бъде отгледано в неговата семейна среда, като в
изключителни случаи, то може да бъде настанено извън семейството, ако важни
причини налагат това и такива причини закона изрично е уредил в хипотезата
на чл.25 от ЗЗакрД. Съгласно нормата на чл.25, т.2 и т.3 от
ЗЗакрД, може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители без основателна причина трайно не полагат
грижи за детето, както и чиито родители, настойници или попечители, се намират в трайна невъзможност
да го отглеждат. От
доказателствата по делото се установява, че единствения родител на детето – майката,
не разполага с нужния родителски капацитет, за да полага адекватни грижи за
детето ***, нито пък има такова желание. В тази връзка съдът намира, че е
налице хипотезата на чл.25, т.3 от ЗЗакрД, поради което спрямо детето *** следва
да бъде приложена мярка за закрила. Мерките за закрила са визирани в чл.4
от закона, като съдът при определяне на адекватната мярка следва да отчете
нуждите и интереса на детето. В правомощията на съда е да определи мярка
„настаняване в семейство на роднини или близки“, „приемно семейство“ или
„настаняване в специализирана институция“, но след като извърши преценка дали
са предприети други мерки, които са се оказали безрезултатни. Тъй като от
доказателствата по делото се установява, че по отношение на детето е налице
кръг от роднини, които са ангажирани с неговото отглеждане и възпитание, то поисканата
мярка „настаняване в семейството на близки и роднини“ се явява най-адекватна,
поради което молбата следва да бъде уважена.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето *** ***, ЕГН **********, в
професионалното приемно семейство на П.М.Н., ЕГН **********, и Н.Б.Н., ЕГН **********,***.
НАСТАНЯВА
детето *** ***, ЕГН **********, за отглеждане и възпитание в семейната среда на
неговата баба по майчина линия – Н.Р.К., ЕГН **********,***, за срок от две години или до промяна на обстоятелствата,
свързани с детето, ако е в негов интерес.
Препис
от решението да се изпрати на молителя
Д”СП” – гр.Плевен, и на заинтересованите страни, като майката да се
уведоми на адреса и по телефона, посочен в Заявление на л.19 от делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :