№ 334
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20221100900031 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при
закрити врата, на двадесет и втори март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Галина Стоянова, разгледа търг. дело № 31 по описа за 2022
година и взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба, вх. № 695/07.01.2022 г. на „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „К.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище гр. София, поради настъпила неплатежоспособност и свръхзадълженост на
дружеството.
Молителят твърди, че е активно процесуално легитимиран да предяви молбата, тъй
като бил носител на вземания за арендни плащания по договори за аренда, първоначално
сключени с друг арендодател, когото заместил в резултат на придобиването на земеделските
1
земи. Общият размер на арендните плащания, които „К.“ ЕООД дължало за периода 2013 г.
- 2021 г. бил в размер на сумата 61159,94 лева. Счита, че това задължение не било
изпълнено поради настъпила на 31.12.2021 г. неплатежоспособност и свръхзадълженост на
„К.“ ЕООД, поради което и настоява за откриване на производство по несъстоятелност.
На ответника „К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр. София, не е предоставен
срок за отговор на подадената молба, съгласно Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСТК
на ВКС, в т. 1 на което изрично е прието, че общите норми на чл. 131 – чл. 133 ГПК са
неприложими.
В съдебно заседание претендираният длъжник оспорва молителят изобщо да разполага
с активна легитимация – вземанията за стопанските години 2013 г. – 2017 г. били погасени
по давност, а непогасените по давност задължения били заплатени, включително и тези за
стопанската 2020 г. - 2021 г., които падежирали в хода на процеса. От друга страна, „К.“
ЕООД било напълно платежоспособно и разполагало с имущество на значителна стойност,
което надхвърляло задълженията му.
Въз основа на постъпила молба, вх. № 10071/22.02.2022 г., Б.А.“ ЕООД, ЕИК *******,
с определение от 23.02.2022 г. е присъединено като кредитор. В молбата по чл. 629, ал. 4 ТЗ
се твърди, че дружеството е кредитор по силата на договори за аренда, първоначално
сключени с друг арендодател, когото заместил в резултат на придобиването на земеделските
земи. Общият размер на арендните плащания, които „К.“ ЕООД дължало за периода 2017 г.
- 2021 г. бил в размер на 5911,05 лева. Твърди, че длъжникът, поради неизпълнение на
задълженията си по арендните договори, бил неплатежоспособен, като не се поддържа
основанието да е свръхзадължен.
Ответното дружество оспорва и активната процесуална легитимация на присъединения
кредитор Б.А.“ ЕООД и представя доказателства да е погасило претендираните задължения.
По същество молбата била и неоснователна, тъй като дружеството не било
неплатежоспособно и разполагало с достатъчно активи, с които да погасява задълженията
си, без риск за кредиторите.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното.
Дружеството-ответник по молбата - „К.“ ЕООД, е капиталово търговско дружество с
правно-организационна форма – ЕООД, което е с регистриран капитал от 50000 лева, изцяло
внесен и вписан широк предмет на дейност.
Съгласно чл. 625 ТЗ активно процесуално легитимиран да подава молба за откриване
на производство по несъстоятелност е кредитор на длъжник по търговска сделка, ето защо
следва да се прецени дали молителят „М.Б.“ ЕООД и присъединеният кредитор Б.А.“ ЕООД
разполагат с активна процесуална легитимация.
Активната си процесуална легитимация „М.Б.“ ЕООД и Б.А.“ ЕООД извеждат от
сключени договори за аренда на земеделска земя, които били вписани и всеки от които
предвиждал при прехвърляне правото на собственост върху земите, предмет на договорите,
арендотателят да бъде заместен в арендното правоотношение от новия носител на правото
на собственост. Във всеки от договорите е предвидено арендното плащане за изтеклата
стопанска година да се дължи от 01.10 - 31.12, но не по-късно от 45 работни дни след
крайния срок, поради което следва да се приеме, че волята на страните е арендаторът да
изпада в забава, след изтичането на 45 работни дни от 31.12 на съответната година.
2
Страните не спорят по осъщественото заместване на страната арендодател от
придобилите собствеността върху земеделските имоти „М.Б.“ ЕООД и Б.А.“ ЕООД,
включително арендаторът „К.“ ЕООД в хода на производството е извършил погашения на
арендни задължения, с което е признал тяхното възникване.
Вземанията за арендни плащания имат периодичен характер по смисъла на чл. 111, ал.
1, б. „в” ЗЗД и се погасяват с кратка тригодишна давност, тъй като са налице повтарящи се
еднородни задължения през определени периоди от време (за стопанска година), определени
по основание и размер (цена на декар арендувана земя). Давностният срок започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1
ЗЗД, т. е. от момента, в който се поражда правото на иск. В случая изискуемостта на
арендното задължение настъпва с изтичането на 45 работни дни след 31.12 на съответната
година. Длъжникът изрично релевира възражение за погасяване на вземанията на „М.Б.“
ЕООД по давност и съответно това възражение е основателно за всички дължими арендни
вноски с настъпила изискуемост повече от три години назад от предявяване на молбата по
чл. 625 ТЗ, а това са вземанията за стопанските години преди стопанската 2017 г. - 2018 г.,
тъй като тяхната изискуемост е настъпила преди 26.01.2019 г.. Това означава, че молителят в
производството „М.Б.“ ЕООД би имал качеството кредитор, ако е носител на вземания за
арендни плащания за стопанските 2017 г. – 2018 г., 2018 г. – 2019 г. и 2020 г. – 2021 г.
(вземания за стопанската 2019 г. - 2020 г. не са включени в молбата на „М.Б.“ ЕООД).
В приетото неоспорено заключение на съдебно финансово-икономическата експертиза,
вещото лице е констатирало, че в счетоводството на „М.Б.” ЕООД посочените в исковата
молба вземания от „К.” ЕООД по договорите за аренда не са осчетоводени, тъй като
дружеството е приело, че съгласно СС37 - Провизии, условни задължения и условни активи,
вземанията по арендни договори, по които същото не е страна, а е нов собственик, заместил
арендодателя, представляват условни активи. Дружеството се позовава на регламента на т.
8.3 от СС № 37, съгласно който „Условните активи не се признават във финансовите отчети,
тъй като това може да има за резултат признаването на приход, който може никога да не
бъде реализиран. Когато обаче реализацията на прихода е практически сигурна, тогава
свързаният с нея актив не е условен актив и признаването му е необходимо.
Съгласно представена от „К.” ЕООД справка - извлечение от сметка 499 Други
кредитори (Арендодатели), за периода 01.01.2015 г. до 31.12.2020 г., вещото лице е
установило, че дружеството осчетоводява задълженията си по сключените договори за
аренда на земеделски земи по кредита на сметка 499 Други кредитори, съгласно
информационните данни в Служба „Земеделие”, а извършените плащания на дължими
ренти - по дебита на същата сметка.
Осчетоводените задължения към „М.Б." ЕООД по години по арендните договори за
земеделски земи, преминали в собственост на „М.Б." ЕООД, съгласно представените по
делото нотариални актове за покупко-продажба на земеделски земи, по стопански години са,
както следва: за стопанската 2013 г. - 2014 г. - 0.00 лева; за стопанската 2014 г. - 2015
г. - 1427.62 лева; за стопанската 2015 г. - 2016 г. - 2531.69 лева; за стопанската 2016 г. - 2017
г. - 3521.69 лева; за стопанската 2017 г. - 2018 г. - 4978.30 лева; за стопанската 2018 г. - 2019
г. - 745.08 лева и за стопанската 2020-2021 г. - 27639.47 лева.
Задълженията на дружеството за стопанските 2014 г. - 2015 г., 2015 г. -2016 г. и 2016 г.
- 2017 г. са периодично отписвани в съответствие е регламентите на НСС 32 Финансови
инструменти, които определят принципите за определяне, класифициране, признаване,
3
оценяване, отчитане оповестяване на информация за финансовите инструменти във
финансовите отчети на предприятията при изтичане на тригодишна погасителна давност.
Неизплатените задължения, включени в общия размер на кредитното салдо по сметка
499 Други кредитори към 31.12.2021 г., възлиза на 33362.85 лева, като включва задължения
за арендни плащания към „М.Б.“ ЕООД за стопанската 2017 г. – 2018 г. в размер на 4978.30
лева; за стопанската 2018 г. - 2019 г. – в размер на 745.08 лева и за стопанската 2020 г. - 2021
г. – в размер на 27639.47 лева.
Размерът на дължимите към 31.12.2021 г. арендни плащания за трите стопански
години съвпадат със задълженията, посочени в исковата молба за същите стопански години,
което дава основание за извод, че „К.” ООД е осчетоводявало редовно задълженията си по
договорите за аренда.
На 24.01.2022 г. „К.” ЕООД е наредило плащане в полза на „М.Б.” ЕООД на сума в
размер на 5723.38 лева, с което е погасило изцяло осчетоводените в дружеството изискуеми
(към този момент) задължения към „М.Б.“ ЕООД. За извършеното плащане „М.Б.” ЕООД е
издало фактура № 4477 на 24.01.2022 г. за сумата от 5723.38 без начислено ДДС, на
основание чл.113, ал. 9 ЗДДС. Задълженията за стопанската 2020 г. - 2021 г. в размер на
27639.47 лева са с падеж 08.03.2022 г. и към изготвяне на заключението на СФИЕ не са били
изискуеми, съгласно уговореното в арендните договори.
По отношение на тези задължения в производството са представени доказателства за
извършени на 01.03.2022 г. (преди падежа) погасителни плащания към „М.Б.“ ЕООД в общ
размер от 27639,20 лева, като платежните нареждания са посочени съответните земеделски
земи, за които е дължимо плащането. Разликата от 27 стотинки е пренебрежима, тъй като се
дължи на закръгляне при пресмятането, включително в исковата молба претендираните от
„М.Б.“ ЕООД задължения са в размер на 27640,07 лева, което не препятства заключението
на вещото лице, че осчетоводеният размер на арендни задължения от „К.“ ЕООД
съответства на посочените в молбата по чл. 625 ТЗ на „М.Б.“ ЕООД.
Данни за осчетоводени законни лихви в счетоводството на „К.” ООД вещото лице не е
констатирало. Въпреки това, с оглед обстоятелството, че за две от стопанските години (2017
г. – 2018 г. и 2018 г. – 2019 г.) плащанията на дължимите арендни суми е извършено след
като длъжникът е изпаднал в забава – на 24.01.2022 г., то в правната му сфера е възникнало
и задължението да престира обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Лихвата е институт на гражданското право. Тя се числи към т. нар. "граждански
плодове", тъй като представлява доход, който се получава въз основа на облигационно или
търговско правоотношение във връзка с използването на вещ или капитал. Обективното ни
материално право определя лихвата или като възнаграждение - цена за временно ползване на
определена парична или вещна стойност (чл. 10, ал. 2, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 294, ал. 1, чл.
430, ал. 2 ТЗ), или като плод от предадена вещ, чиято цена още не е изискуема (чл. 200, ал. 3
ЗЗД, чл. 349, ал. 5 ГПК), или като обезщетение при забавено изпълнение на парично
задължение (чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД), какъвто характер имат процесните вземания.
Вземането за законна лихва, представляващо мораторно обезщетение възниква от
фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова
изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за
вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е
акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го
състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение
4
на главното задължение.
Съгласно решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК и посочените в същото решение № 178/21.10.2009 г. по
т. д. № 192/2009 г. и решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, ТК.,
представляващи уеднаквена практика за съдилищата, неизпълнението на едно изискуемо
парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би могъл да търси от длъжника
мораторно обезщетение, тъй като липсата на парични средства никога не представлява
невиновна невъзможност за изпълнение. По общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата на главното
задължение, като това акцесорно задължение обременява правната му сфера до погасяването
(чрез плащане или друг способ) на главното парично задължение.
В случая главното задължение за заплащане на аренда е срочно и след настъпване на
падежа му, задълженото лице изпада в забава, без да е нужна покана от страна на кредитора.
Така забавени са задълженията за престиране на аренда за стопанските години 2017 г. – 2018
г. и 2018 г. – 2019 г.. Доколкото обезщетението за забава има акцесорен характер и
произтича от забавеното изпълнение на задължение, възникнало от търговска сделка, то
също придава активна процесуална легитимация на кредитора да проведе молба по чл. 625
ТЗ.
Общият размер на мораторното обезщетение, породено от забавата на всяко от
задълженията за арендни плащания, включени в баланса на „К.” ЕООД към 31.12.2021 г., за
периода от падежа на всяко от задълженията до 23.01.2022 г. – датата, предхождаща
погасяването на задълженията за стопанските години 2017 г. – 2018 г. и 2018 г. – 2019 г.,
възлиза на сумата 1598,44 лева. В заключението на СФИЕ обезщетението е изчислено до
06.03.2022 г., без да е отчетен факта, че с погасяване на главницата се прекратява
източникът на задължението за престиране на законна лихва.
Тези акцесорни задължения за престиране на обезщетение за забава не се доказва да са
погасени чрез плащане, поради което и придават на „М.Б.“ ЕООД активна легитимация по
предявената молба.
По отношение на присъединения кредитор Б.А.“ ЕООД са налице аналогични изводи.
Вземанията с настъпила изискуемост към предявяване на молбата за присъединяване се
отнасят за стопанските години 2017 г. – 2018 г. и 2018 г. – 2019 г. и възлизат на сума в общ
размер 3510,83 лева, която е заплатена с платежни нареждания на 22.02.2022 г., съответно
задълженията за стопанската 2020 г. – 2021 г. в размер на 2400,22 лева са с настъпила на
08.03.2022 г. изискуемост и са погасени чрез плащания, извършени на 01.03.2022 г. на суми
в общ размер 2399,96 лева. Забавените плащания за стопанските години 2017 г. – 2018 г. и
2018 г. – 2019 г. обаче са породили вземания за престиране на обезщетение за забава в
размер на законната лихва от датата на изискуемостта им до 21.02.2022 г., които няма
доказателства да са погасени. Тези акцесорни вземания за лихва в общ размер на 840,30 лева
са достатъчни, за да придадат активна процесуална легитимация на Б.А.“ ЕООД, поради
което се налага молбата на неудовлетворените кредитори, квалифицирана по чл. 625 ТЗ, да
се разгледа по същество. Въпреки това следва да се направи уточнението, че предмет на
настоящия спор, а следователно и предмет на силата на присъдено нещо на постановеното в
производството по чл. 625 ТЗ решение, е състоянието на неплатежоспособност и
свръхзадълженост на ответника и началната й дата, а не съществуването на самото вземане
на молителя или на присъединения кредитор – така решение № 277 от 20.07.2007 г. на ВКС
5
по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като правилна практика с решение № 32 от
17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК, поради което не възникват пречки
пред пререшаването на въпроса за съществуване на процесните вземания.
Съгласно решение № 71/30.03.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І ТО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна практика за съдилищата,
неплатежоспособността е едно от двете законоустановени основания за откриване на
производство по несъстоятелност по ТЗ, наред със свръхзадължеността (това основание
молителят „М.Б.“ ЕООД поддържа при условията на кумулативност). Тя е обективно трайно
икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл.608, ал.1 ТЗ и се изразява в
невъзможността на търговец да изпълни определениот закона изискуеми парични вземания.
Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни,
съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло
изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от
дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период.
В конкретния случай, задълженията на „К.“ ЕООД за престиране на обезщетение за забава
по търговски сделки (договори за аренда) са краткосрочни и изискуеми (с настъпил падеж),
но неизпълнението им не се дължи на влошено финансово-икономическо състояние на
задълженото лице, а на оспорване на тяхното съществуване.
Преценката за способността на предприятието да погасява краткосрочните си
задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно
действащо предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т.
нар. постоянен капитал), не служат за извършване на плащанията на
краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях
предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би
преустановило работа. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар.
оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един
отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при което за
длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за
погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно
действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.
608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични
краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база
реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се
преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до
справедливата пазарна стойност. Ето защо, от икономическите показатели водещи относно
преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси (материали,
стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 год.), краткосрочни
финансови активи (акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т. е. за
препродажба) и налични парични средства, като групите, освен по вид, се различават и по
ликвидността на активите в тях. Най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като
6
предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, придобивайки го.
С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка
на икономическото състояние на предприятието аналогично на посочените групи активи се
формират и 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност: обща, бърза, незабавна и
абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) на
краткосрочните задължения (текущите задължения) към определена част или към всички
краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни
активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на
ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни
активи, съотнесени към краткосрочните задължения.
Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност
се изразява в това, че от краткотрайните активи се изключват материалните запаси.
Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните
паричните средства към текущите задължения, поради което при едно действащо
предприятие този показател е най-динамичен (както беше посочено, наличните парични
средства са най-ликвидните активи, които могат да се променят многократно) и не може да е
самостоятелна основа за възприемане на извод за влошено икономическо състояние.
Необходимо е и да се изследва дали текущите активи могат да се реализират съобразно
присъщата за съответния вид актив обращаемост, която зависи и от отрасловия сектор на
икономиката, в който работи предприятието. В случая, основната стопанска дейност на
търговеца е производство и търговия месни продукти, което предполага относително по-
продължителна обращаемост на активите.
Тъй като при осъществяване на дейността си предприятието разчита на целия си
оборотен капитал, чийто активи при извършване на стопанските операции се трансформират
в парични средства, по начало коефициентът на обща ликвидност се явява основен
индикатор за състоянието на неплатежоспособност. Същевременно, фактът, че
предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че посредством
тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези активи може да не са
реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални запаси
или краткосрочни инвестиции, съответно поради несъбираемост или обезценка на
краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде
реализиран в парични средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е
включен този актив, не дава реална картина на способността на предприятието да
осъществи текущите плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието следва да
може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на
краткосрочните активи. Следва да се съобрази и реалната ликвидност на краткосрочните
инвестиции и събираемостта на краткосрочните вземания.
За изследване на финансово-икономическото състояние на предприятието на „К.“
ЕООД в производството е прието заключение на финансово-икономическа експертиза,
което съдът изцяло кредитира и върху които основава изводите си.
Когато коефициентът за обща ликвидност е около 2, е прието да се счита, че
търговецът е високо платежоспособен. Стойността на коефициента на обща ликвидност е:
към 31.12.2016 г. - 1.162, нараства към 31.12.2017 г. до 1.4542, през следващите две години
стойността на коефициента се влошава и към 31.12.2018 г. възлиза на 0.7293, пада на 0.5782
7
към 31.12.2019 г., след което тенденцията се обръща, като стойността на коефициента
нараства и към 31.12.2020 г. възлиза на 0.8428, достигайки до стойност значително над
единица - 1.9605 към 31.12.2021 г..
Препоръчителната стойност на коефициента е 1 - 3 според някои анализатори, а според
други – 1 - 2.6 и се различава за различните отрасли. Анализът на коефициента на обща
ликвидност показва, че с краткотрайните си активи след влошаване на показателя в периода
от 2018 г. до 2020 г., вкл., към 31.12.2021 г. „К.“ ЕООД отново е в състояние да погасява
изцяло краткосрочните си задължения.
Коефициентът за бърза ликвидност се характеризира със стойности по-ниски от
референтните му стойности през целия анализиран период. При този коефициент се
забелязват колебания в стойностите през анализирания период, а именно: към 31.12.2016 г.
стойността на коефициента е 0.482, към 31.12.2017 г. намалява на 0.212, към 31.12.2018 г.
бележи стойност от 0.1195 и продължава да намалява до 0.1135 към 31.12.2019 г., след което
нараства на 0.1971 към 31.12.2020 г. и отново намалява, достигайки най-ниската си стойност
от 0.085 към 31.12.2021 г.. През целия анализиран период стойността на коефициента е под
най-ниската референтна стойност. Препоръчителната стойност на коефициента за бърза
ликвидност е по-голяма или равна на единица според някои анализатори, а според други -
по-голяма от 0.6 - 0.7.
Коефициентът на незабавна ликвидност е идентичен на коефициента на абсолютна
ликвидност, тъй като дружеството не показва наличие на краткосрочни инвестиции.
Стойностите на коефициента се характеризират с колебания, оставайки под най-ниската
референтна стойност през анализирания период. Коефициентите бележат следните
стойности през анализирания период: към 31.12.2016 г. - 0.0984, към 31.12.2017 г. - 0.0549,
към 31.12.2018 г. - 0.0205, към 31.12.2019 г. - 0.0528, към 31.12.2020 г. - 0.1343 и към
31.12.2021 г. - 0.0468. Препоръчителният размер на коефициента на незабавна ликвидност е
над 0.35 според някои анализатори, а според други – над 0.2.
Като цяло, въз основа на основния показател за ликвидност - коефициента за обща
ликвидност, може да се направи извода, че дружеството е в състояние да погасява изцяло
краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи. Ниските стойности на
коефициентите за бърза и незабавна ликвидност се дължат основно на обстоятелството, че
краткотрайните активи се формират в голямата си част от материални запаси, което се
обуславя от характера на дейността на дружеството - необходимост от осигуряване на
дейността за следващата стопанска година, започваща от октомври на текущата година и
приключваща на 30.09 през следващата година, а именно: семена, торове, препарати, горива
и др., както и разходи за подготовка за сеитба (труд и др.), които се натрупват в
незавършено производство в текущата година, предвид спецификата на счетоводното
отчитане.
Показателите за финансова автономност са количествени характеристики на степента
на финансовата независимост на фирмата от кредиторите. Основните показатели са два, като
за да се определят техните величини е нужно да се вземат пред вид собствения капитал и
пасивите.
Коефициентът за платежоспособност е познат като коефициент за финансова
автономност и показва каква част от задълженията (пасивите) се покриват със собствения
капитал. Собственият капитал на фирмата би следвало да бъде минимум една трета от
всички задължения, за да се осигури възможност за разплащане в дългосрочен план. За общ
8
норматив се приема коефициент на платежоспособност 0,33.
Коефициентът на платежоспособност през целия анализиран период бележи стойности
многократно надвишаващи референтната стойност, а именно: 2.118 към 31.12.2016 г.,
нараства към 31.12.2017 г. до 3.8578, след което тенденцията е към намаление, като от
3.0145 към 31.12.2018 г. намалява на 1.4088 към 31.12.2019 г., достигайки най-ниската си
стойност от 1.3244 към 31.12.2020 г. и отново нараства към 31.12.2021 г. до стойност от
1.9291, което показва, че собственият капитал на дружеството надхвърля почти два пъти
привлечения капитал.
Коефициентът на задлъжнялост бележи стойности под единица през целия аналзиран
период, което индикира много ниска задлъжнялост на дружеството, което показва добро
управление на задълженията. Стойностите на коефициента са както следва: към 31.12.2016
г. - 0.47, пада към 31.12.2017 г. на 0.26, след което се забелязва тенденция на нарастване,
като към 31.12.2018 г. стойността на коефициента е 0.33, нараства към 31.12.2019 г. до 0.71,
достига до най-високата си стойност към 31.12.2020 г. - 0.76 и отново намалява до 0.52 към
31.12.2021 г., но остава значително под горната граница на референтната стойност, което
показва, че дружеството контролира размера на привлечения капитал, недопускайки
финансова зависимост от кредиторите си. Препоръчителната стойност на коефициента е
между 0.25 до 1.
Анализът на коефициентите на платежоспособност и задлъжиялост индикират
финансова независимост на дружеството от кредиторите му, добро или много добро
финансовото състояние през целия анализиран период, индикатор за което е фактът, че
коефициентът на платежоспособност през целия анализиран период превишава многократно
препоръчителната му стойност от 0.33.
През периода 2016 г. до 2021 г. вкл. основен дял в структурата на активите заемат
дълготрайните активи.
Дълготрайните активи се представят от дълготрайни материални активи, дълготрайни
финансови активи, а през първите четири години от анализирания период - и от дълготрайни
нематериални активи. По отношение на дълготрайните активи общо се очертава трайна
тенденция на нарастване до 2020 г., като към 31.12.2016 г. стойността им възлиза на 24 062
хил. лева с относителен дял от 69.03 %, нараства към 31.12.2017 г. на 27 347 хил. лева с
относителен дял от 73 %, бележи стойност от 29 618 хил. лева и относителен дял от 82.13 %
към 31.12.2018 г., нараства на 31 494 хил. лева към 31.12.2019 г. с относителен дял от 77.33
%, за да достигне до 35 961 хил. лева, с относителен дял от 70 % към 31.12.2020 г., след
което леко намалява на 33360 хил. лева с относителен дял от 52 %. Намалението на
относителния дял на дълготрайните активи в състава на общия размер на активите след 2018
г. се дължи основно на съществения ръст в размера на краткотрайните (текущите) активи.
Основен дял в състава на дълготрайните активи заемат дълготрайните материални активи,
които бележат трайна тенденция на нарастване след лекия им спад през 2017 г. спрямо 2016
г., а именно: към 31.12.2016 г. стойността им възлиза на 23 649 хил. лева и относителен дял
67.84 %, към 31.12.2017 г. - 22 007 хил. лева и относителен дял 59 %, към 31.12.2018 г.
нарастват на 23 817 хил. лева и относителен дял 66.04 %, продължават да нарастват на 25
697 хил. лева с относителен дял 63.09 % към 31.12.2019 г., достигат до 30 542 хил. лева и
относителен дял от 59 % към 31.12.2020 г., за да отбележат най-високата си стойност от 33
272 хил. лева и относителен дял 52 % към 31.12.2021 г..
На второ място в структурата на дълготрайните активи се нареждат финансовите
9
активи със следните стойности: 412 хил. лева към 31.12.2016 г., 5 339 хил. лева към
31.12.2017 г., 5 796 хил. лева към 31.12.2018 г. и към 31.12.2019 г., 5 419 хил. лева към
31.12.2020 г. и достигат до най-ниската си стойност от 88 хил. лева към 31.12.2021 г.. Като
относителен дял тези активи се движат между 0.14 % към 31.12.2021 г. и 16.7 % към
31.12.2018 г.. Дълготрайните нематериални активи заемат несъществен дял в структурата на
дълготрайните активи, като за 2020 г. и 2021 г. дружеството не показва наличие на такива
активи. Стойността на нематериалните активи възлиза на 1000 (хиляда) лева към 31.12.2016
г., 31.12.2017 г. и 31.12.2019 г., а към 31.12.2018 г. стойността им възлиза на 5 хил. лева.
Относителният им дял се движи в границите от 0.0025 % към 31.12.2019 г. до 0.014 % към
31.12.2018 г..
При краткотрайните активи се очертават два периода на изменение в стойностите от
2016 г. до 2021 г., а именно: от 2016 г. до 2018 г. вкл. - тенденция на намаление, след което
тенденцията се обръща и от 2019 г. до 2021 г. стойността на краткотрайните активи бележи
постоянен ръст. Стойността на краткотрайните активи през анализирания период е, както
следва: 10 797 хил. лева с относителен дял от 31 % към 31.12.2016 г., намалява на 9 961 хил.
лева с относителен дял от 27 % към 31.12.2017 г., достига до най-ниската си стойност от 6
444 хил. лева с относителен дял от 17.87 % към 31.12.2018 г., след което нараства на 9 234
хил. лева с относителен дял 22.67 % към 31.12.2019 г., на 15 711 хил. лева с относителен дял
30 % към 31.12.2020 г. и достига до най-високата си стойност от 31 011 хил. лева с
относителен дял от 48 % към 31.12.2021 г..
Основен дял в структурата на краткотрайните активи през целия анализиран период
заемат материалните запаси, по отношение на които се очертава следната тенденция: към
нарастване в периода 2016 г. - 2017 г. и след спад през 2018 г. - отново трайна тенденция на
нарастване, а именно: от 6 320 хил. лева към 31.12.2016 г. с относителен дял от 58.53 %
нарастват на 8511 хил. лева с относителен дял от 85.44 % към 31.12.2017 г. и след като към
31.12.2018 г. намаляват до 5 388 хил. лева с относителен дял от 83.61 %, бележат нарастване
до 7 422 хил. лева с относителен дял от 80.38 % към 31.12.2019 г., до 12 037 хил. лева с
относителен дял от 76.62 % към 31.12.2020 г., достигайки до най-високата си стойност за
периода от 29 666 хил. лева с относителен дял 95.66 % към 31.12.2021 г..
Второ и трето място в структурата на текущите активи през анализирания период си
разменят вземанията и паричните средства.
Стойностите на вземанията в годините на анализирания период са както следва: към
31.12.2016 г. - 3 563 хил. лева с относителен дял 33 %, намаляват към 31.12.2017 г. на 1074
хил. лева с относителен дял 10.78 % и достигат до 875 хил. лева с относителен дял 13.58 %
към 31.12.2018 г., след което бележат слабо нарастване към 31.12.2019 г. със стойност от 968
хил. лева и относителен дял 10.48 %, отново нарастват към 31.12.2020 г. до 1 170 хил. лева с
относителен дял от 7.45 % и достигат до най-ниската си стойност за периода от 605 хил. лева
с относителен дял 1.95 % към 31.12.2021 г..
По отношение на вземанията може да се отбележи, че след 2017 г. дружеството
поддържа сравнително стабилно ниво на вземанията си, което е индикатор за добро
управление на този елемент от краткотрайните активи, потвърждаващо се от анализа на
обръщаемостта на вземанията.
Паричните средства през анализирания период отбелязват колебание както в
абсолютна стойност, така и като относителен дял. Стойността им е както следва: 914 хил.
лева с относителен дял от 8.47 % към 31.12.2016 г., намалява на 376 хил. лева с относителен
10
дял от 3.77 % към 31.12.2017 г., продължава да се редуцира до 181 хил. лева с относителен
дял от 2.81 % към 31.12.2018 г., след което нараства на 844 хил. лева с относителен дял 9.14
% и достига до най-високата си стойност към 31.12.2020 г. в размер на 2 504 хил. лева и
относителен дял 15.94% и отново бележи спад към 31.12.2021 г., достигайки до стойност от
740 хил. лева и относителен дял 2.39 %.
Резултатите от допълнително направения анализ на обръщаемостта на вземанията на
дружеството дава основание да се направи извода, че дружеството управлява много добре
вземанията си и не допуска трудносъбираеми и/или несъбираеми вземания.
През целия анализиран период краткосрочните задължения заемат преобладаващ дял в
структурата на пасивите, като се очертава колебание в стойностите и относителния им дял.
От 9 292 хил. лева с относителен дял от 83 % към 31.12.2016 г. намаляват на 6 850 хил. лева
и относителен дял от 89 % към 31.12.2017 г., след което бележат тенденция на нарастване до
2021 г., както следва: към 31.12.2018 г. отбелязват стойност от 8 836 хил. лева с относителен
дял от 98 %, нарастват към 31.12.2019 г. до стойност от 15 970 хил. лева с относителен дял
от 94 % и до 18 641 хил. лева и относителен дял от 84 % към 31.12.2020 г. Към 31.12.2021 г.
стойността им намалява спрямо 2020 г. до 15 818 хил. лева е относителен дял от 72 %.
Изменението на размера на нетекущите пасиви бележи тенденция на намаление през
първите три години от анализирания период, след което през следващите три години
тенденцията се обръща към нарастване. От 1 888 хил. лева с относителен дял от 16.89 % към
31.12.2016 г. дългосрочните задължения намаляват до 830 хил. лева към 31.12.2017 г. с
относителен дял от 10.81 % и достигат до най-ниската си стойност за периода от 147 хил.
лева към 31.12.2018 г. с относителен дял от 1.67 %, след което нарастват на 938 хил. лева с
относителен дял от 5.55 % към 31.12.2019 г., на 3 589 хил. лева с относителен дял от 16.14
%, към 31.12.2020 г. и достигат до най-високата си стойност към 31.12.2021 г. - 6 158 хил.
лева с относителен дял от 28.02 %.
Съотношението между имуществото на дружеството по балансови данни и паричните
му задължения индикира стойности над 1 (единица) от 2016 г. до 2021 г. включително, което
показва, че имуществото на дружеството през целия анализиран период е достатъчно за
покриване на задълженията му - имуществото превишава многократно задълженията му.
Следва да се отбележи, че съгласно легалната дефиниция в чл. 608, ал. 1 ТЗ
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид
задължения, а именно: парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, публичноправно задължение към държавата или общината, свързано с търговската
му дейност, а от 13.05.2006 г. - и частно държавно вземане. Действително, при спиране на
плащанията, законът въвежда презумпция за неплатежоспособност, която възлага в
доказателствена тежест на ответника да докаже възможността да посреща краткосрочните
си задължения. Такова спиране на плащанията не е установено, напротив – задълженията се
обслужват регулярно и това е констатирано и от вещото лице.
Изложеният анализ на обективното икономическо състояние на „К.“ ЕООД формира
като краен извод, че дружеството е в състояние да обслужва задълженията си, без никакви
рискове за кредиторите. Дори за определени времеви периоди показателят за обща
ликвидност да не съответства на референтните стойности, това състояние е преодоляно и
към 31.12.2021 г. показателят е 1,96 – много над препоръчителната стойност. Това
категорично обуславя извод, че не е налице невъзможност на търговеца да изпълнява
паричните си задължения, което в обобщение означава, че не е налице твърдяното състояние
11
на неплатежоспособност. Дружеството разполага със значителен ресурс за развитие на
търговска дейност, в резултат на която да генерира приходи и да погасява задълженията си.
Разпоредбата на чл. 631 ТЗ предвижда молбата по чл. 625 ТЗ да бъде отхвърлена при
две алтернативни предпоставки: установяване, че затрудненията на търговеца са временни
или наличие на имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за
интересите на кредиторите.
В случая, обективното икономическо състояние на „К.“ ЕООД установява, че
търговецът е в пълна възможност да обслужва паричните си задължения, при положителна
тенденция през 2020 г.. Дори да се приеме, че към 31.12.2019 г. е налице влошаване на
финансовите показатели, то това състояние е преодоляно и положителната тенденция е ясно
видима. Това налага отхвърляне на молбата на „М.Б.“ ЕООД и на присъединения кредитор
Б.А.“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „К.“ ЕООД
на основание настъпила неплатежоспособност и налага разглеждането на поддържаното
от „М.Б.“ ЕООД допълнително основание - свръхзадълженост.
За да е налице състояние на свръхзадълженост е необходимо имуществото на
дружеството да не е достатъчно за покриване на паричните му задължения (чл. 742 ТЗ). В
решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І ТО, е указано, че за разлика от
неплатежоспособността, при свръхзадължеността, легално дефинирана в чл. 742 ТЗ, не е
нужно задълженията да са изискуеми и за наличие на свръхзадълженост се преценяват и
неизискуемите задължения.
Двете основания за откриване на производството по несъстоятелност –
неплатежоспособност и свръхзадълженост, са самостоятелни. Могат да бъдат предявени в
условията на кумулативност (както в случая) или евентуалност.
Преценката налице ли е свръхзадълженост следва да отчита действителната, а не
балансова стойност на активите на предприятието, тъй като е възможно счетоводно да не са
отчетени парични задължения или необосновано да са вписани активи, които не са
действително придобити. В този смисъл, на база категоричното заключение на вещото лице,
съдът намира, че състояние на свръхзадълженост не е налице, тъй като имуществото на „К.“
ЕООД през целия изследван период превишава задълженията му. Поради това, молбата на
„М.Б.“ ЕООД по чл. 625 ТЗ следва да се отхвърли и на кумулативното поддържано
основание - свръхзадълженост.
При този изход на спора право на присъждане на разноските за производството
възниква за „К.“ ЕООД, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, което претендира такива и доказва
извършени релевантни разноски в размер на 4200 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, по отношение на което „М.Б.“ ЕООД и Б.А.“ ЕООД релевират
основателно възражение за прекомерност.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално
определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. В чл. 36 ЗА се препраща към НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия
адвокатски съвет, обн. ДВ, бр. 64 от 23 юли 2004 г., като в чл. 7, ал. 3 от същата е
предвидено за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за
несъстоятелност възнаграждението да се изчислява на базата на стойността на предявените
вземания по методиката на ал. 2, но не по-малко от 800 лева.
В определение №70/30.01.2015 г. по търг. д. №3743/2014 г. на І ТО пък е разяснено, че
12
при определяне на минималното адвокатско възнаграждение за осъществено
представителство във фазата на разглеждане на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност правилото на чл. 7, ал. 3 от Наредбата за определяне на минимума на
адвокатското възнаграждение на база на стойността на предявените вземания за защита по
дела за несъстоятелност е приложимо в хипотеза на осъществена правна защита при
предявяване и приемане на вземанията, но не и в предхождащата фаза на разглеждане на
молбата за откриване на производството по несъстоятелност. Стадият на предявяване и
приемане на вземанията в делото за несъстоятелност е предпоставен от откриване на
производството по несъстоятелност, поради което, когато делото е все още във фазата на
разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност база за
определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение не може да бъде
стойността на предявените вземания, тъй като на този етап такива не са налице. В този
смисъл минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 800 лева без ДДС,
но с оглед прилагане на ЗДДС от ангажирания адвокат, този размер възлиза на 960 лева и
определя релевантните разноски, които следва да се възложат в тежест на „М.Б.“ ЕООД и
Б.А.“ ЕООД.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр. П. и адрес на
управление: гр. П., ул. ******* с правна квалификация чл. 625 ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на „К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
гр. София и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, хотел "Ж.", поради настъпила
неплатежоспособност и свръхзадълженост.
ОТХВЪРЛЯ молбата на Б.А.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр. П. и адрес на
управление: гр. П., ул. ******* с правна квалификация чл. 629, ал. 4 вр. чл. 625 ТЗ за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „К.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, хотел "Ж.", поради
настъпила неплатежоспособност.
ОСЪЖДА „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр. П. и адрес на управление: гр.
П., ул. „******* и Б.А.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр. П. и адрес на управление: гр.
П., ул. ******* да заплатят на „К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр. София и адрес на
управление: гр. София, ул. „*******, хотел "Ж." на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 960
(деветстотин и шестдесет) лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13