№ 87620
гр. София, 18.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110122302 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
Подадено е заявление от заявителя „АПС бета България“ ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Ц. Г. Е. за
следните суми: 400 лева – неизплатена главница, ведно със законната лихва от
12.04.2024 г. до изплащане на вземането; 17,30 лева – възнаградителна лихва
върху посочената по-горе сума за периода от 25.04.2020 г. до 13.07.2020 г.;
92,66 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
13.07.2020 г. до 02.04.2024 г.; 183,19 лева – такси, и 72,70 лева – неустойка за
неосигуряване на обезпечение – задължения по Договор за паричен заем №
415120/25.04.2020 г., сключен между „Сити кеш“ ООД и длъжника, вземането
по който било прехвърляно на заявителя с договор за прехвърляне на
вземания от 01.04.2022 г., за което длъжникът бил уведомен на 27.05.2022 г.
При преценка на действителността на договора, приложен по делото
съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК, настоящият съдебен състав е длъжен да направи
проверка на клаузите относно годишния процент на разходите (ГПР), като
намира, че следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на правилно
посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР
не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е
императивно установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част
транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като
начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се
допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея – вж. така и
практиката на Съда на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от
09.11.2016 г. по дело C-42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран
в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
1
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр
представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да
получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в
посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита
(нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер
винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в
знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са
част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора
за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от
решението по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само
онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
Приложени към съдържанието на кредита по делото, горепосочените
принципи имат следното изражение:
В чл. 8 от договора за кредит, описан по-горе (на лист 10 от делото) е
посочено, че длъжникът дължи 118,58 лева в случай, че не предостави
съгласно чл. 6 от същия договор обезпечение с банкова гаранция или
поръчител, който отговаря на условията по т. 9 от общите условия към
кредита, които са (на лист 18 от делото) – доход поне четири пъти размера на
минималната работна заплата, чиста кредитна история, да нямат експозиция
към кредитодателя и да представят доказателства за трудова заетост. Ако не
се представи поръчителство, посочената неустойка се начислява отделно от
размера на вноските по кредита.
Това показва, че неустойката всъщност представлява търговско условие
за отпускане на кредита по смисъла на § 1, т. 1 ЗПКр – тя или трябва да се
плати, или кредитополучателят да търси други обезпечения, за които
евентуално също би направил разходи (банковите гаранции например се
учредяват срещу възнаграждение). Това показва, че посочената „неустойка“
2
всъщност не е клауза за неизпълнение на някакво акцесорно задължение по
кредита, а е част от стопанските условия за отпускането му при посочените в
началото на договора за кредит параметри. Поради това същата следва да се
включи в размера на ГПР по договора, а това (очевидно и от начина на
формулиране на клаузите на договора) не е направено в случая.
Само това обстоятелство е достатъчно да се установи, че
действителният „общ размер на кредита“ ще бъде не 420,42 лева, а 539 лева,
поради което изчислението на ГПР по договора съгласно цитираната по-горе
практика е задължително грешно.
Следователно договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПКр
във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, поради което на основание чл. 23 ЗПКр
длъжникът е следвало да върне само главницата.
Следователно заявлението следва да се отхвърли за всички други
задължения освен главницата.
Пропорционално на уважената част от заявлението (400 лева от 765,85
лева, или 52,23 % от предявените вземания) следва да се присъдят и държавна
такса – от 25 лева пропорционално – 13,06 лева, и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 50 лева, а пропорционално
се присъждат 26,12 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение с вх. № 121723/12.04.2024 г., В
ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за изпълнение, по която Ц. Г.
Е., с ЕГН: **********, с адрес: Столична община, с. Г., ул. „Р.“ № *, да плати
на „АПС бета България“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на управление:
София, бул. „България“ № 81в, ап. 3, сумите 17,30 лева – възнаградителна
лихва върху посочената по-горе сума за периода от 25.04.2020 г. до
13.07.2020 г.; 92,66 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 13.07.2020 г. до 02.04.2024 г.; 183,19 лева – такси, и 72,70 лева
– неустойка за неосигуряване на обезпечение – задължения по Договор за
паричен заем № 415120/25.04.2020 г., сключен между „Сити кеш“ ООД и
длъжника, вземането по който било прехвърляно на заявителя с договор за
прехвърляне на вземания от 01.04.2022 г., за което длъжникът бил уведомен
на 27.05.2022 г..
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „АПС бета
България“ АД, че може да предяви гореописаните си претенции с
осъдителен иск в едномесечен срок от влизане на определението в сила, като
ползва платената държавна такса за вземанията, за които заявлението е
отхвърлено в размер на 7,32 лева.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя. Препис
3
да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4