РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. В., 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря И. С. К.
като разгледа докладваното от Г. П. Й.Въззивно гражданско дело №
20241300500150 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С Решение № 28/11.03.2024 г. по гр. д. № 602/2023 г. на Районен съд –
Б. е признато на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, уволнението на В. И. Т. от
гр. Б. с ЕГН **********, за незаконно, като е отменена Заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ № 54 от 11.10.2023 г.
на Управителя на Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с
деменция - с. Д.
Осъден е Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с
деменция - с. Д., БУЛСТАТ.., адрес: с. Д.,, представляван от П. Ж. -
Управител, ДА ЗАПЛАТИ на В. И. Т. от гр. Б., с ЕГН **********, сумата от 6
392.45 лв., (шест хиляди триста деветдесет и два лева и четиридесет и пет ст.)
- на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ -
обезщетение за времето през което е останала без работа, поради уволнението
1
за периода 11.10.2023 г. (датата на издаване на заповедта за уволнение) до
11.03.2024 г. (датата на постановяване на съдебния акт), ведно със законните
лихви върху главницата, считано от 12.12.2023 г. - датата на подаване на
исковата молба, до окончателното й изплащане, като в останалата част до
претендирания размер - 7 670.97 лв. исковата претенция е отхвърлена.
Осъден е Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с
деменция - с. Д. БУЛСТАТ .., адрес: с. Д., представляван от П. Ж.- Управител,
ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Районен съд - Б. направените по делото
разноски в размер на 255.70 лв. - държавна такса, съобразно уважената част на
иска по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, 200.00 лв. -
възнаграждение за вещо лице и 5.00 лв. - в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист в полза на съда за държавните такси и разноски.
Осъден е Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с
деменция - с. Д. БУЛСТАТ. адрес: с. Д., представляван от П. Ж. - Управител,
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. И. Д. от АК - В. разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 933.00 лв. (деветстотин тридесет и три лева) - на
основание чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл.чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от В. И. Т., ЕГН **********, гр. Б., представлявана от адв. И. Д.,АК - В.,
служебен адрес гр. В. в частта, в която Съдът е отхвърлил предявения от В. И.
Т. против Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с
деменция с. Д. Община Б., иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във
връзка с чл. 225, ал. 1 КТ - обезщетение за времето през което е останала без
работа, поради уволнението, за разликата на сумата от 6 392,45 лева до
претендирания размер - 7 670.96 лева.
Иска да се отмени постановеното решение в обжалваната част, като
неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и
материалния закон.
Първоинстанционният съд признал за незаконно уволнението и
отменил Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно
уволнение” № 54 от 11.10.2023 г. наложено на В. И. Т. по предявения от
ищеца иск по чл. 344, ал. 1, т.1 КТ.
2
С исковата претенция било заявено и присъждане на обезщетение за
времето, през което ищеца е останал без работа, поради уволнението за
периода 11.10.2023 г. до 11.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска в съда до окончателното плащане. Съдът, предвид
основателността на иска за отмяна на уволнението уважил иска за
присъждане на обезщетение за оставане без работа за срок от 5 месеца, за
времето от 11.10.2023 г. до 11.03.2024 г. - до постановяване на съдебното
решение. При определяне размера на обезщетението правилно Съдът бил
възприел становището на вещото лице по изготвеното по делото заключение,
според което размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за срок от един
месец е в размер на 1 278,49 лева. Съдът уважил исковата претенция за
сумата от 6 392,45 лева - обезщетение за период от 11.10.2023 г. до 11.03.2024
г., като в останалата част до претендирания размер - 7 670,97 лв. отхвърлил
исковата претенция с мотив, че съдебния акт е постановен преди изтичане на
6- месечния законов срок, поради което е частично доказан.
Твърди се ,че В. И. Т. била без работа и към настоящият момент.
Предвид правомощията на въззивния съд се иска да се вземат предвид
фактите и обстоятелствата, настъпили след постановяване на съдебното
решение на Районен съд - Б.- оставане на В. Т. без работа поради уволнението
до 11.04.2024 г.
С оглед на гореизложеното се иска да се отмени Решение №
28/11.03.2024 г. на РС - Б., постановено по гр. д. № 602/2023 г. в частта, в
която предявеният от В. И. Т. против Център за настаняване от семеен тип за
пълнолетни лица с деменция с. Д., Община Б. иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 от КТ - обезщетение за времето през което е останала без работа
поради уволнението е отхвърлен до претендирания размер - 7 670,97 лева,
като се осъди Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с
деменция с. Д., Община Б. (ЦНСТ ПЛД) да заплати на В. И. Т. сумата от 1
278,49 лева, представляваща разликата на сумата от 6 392,45 лева до
претендирания размер от 7 670,97 лева - обезщетение за оставане без работа
поради уволнението до 11.04.2024 г., ведно със законната лихва върху
сумата, от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане.
Иска се присъждане на адвокатско възнагражение на основание чл. 38,
3
ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗА поради близки отношения.
Въззиваемата страна ЦЕНТЪР ЗА НАСТАНЯВАНЕ ОТ СЕМЕЕН ТИП
ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С ДЕМЕНЦИЯ със съдебен адрес:гр. В. е
депозирала в срок писмен отговор вх.№1028/22.04.2024 г. ,с който се оспорва
изцяло въззивната жалба, като се иска да се потвърди първоинстационното
решение .
Поддържа се ,че решението на първоинстационният съд е правилно и
законосъобразно и че районният съд е постановил своят съдебен акт, след
като всестранно е изяснил фактическата обстановка, анализирал е детайлно
събраните доказателства и е изложил подробни мотиви.
Поддържа се ,че с депозираната въззивна жалба се обжалвало
постановеното съдебно решение в частта ,в която БРС е отхвърлил
предявения от ищцата иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с
чл.225. ал.1 от КТ- обезщетение за времето през което ищеца с останал без
работа, поради уволнението за разликата над сумата от 6 392,45 лв. до
претендиралия размер - 7 670. 96 лв.За да уважи до този размер иска с правно
основание чл. 344, ал.1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225. ал. 1 КТ, БРС бил приел ,че
в исковата молба ищцата претендира да й бъде присъдено обезщетение но чл.
344, ал.1, т. 3 във вр. е чл. 225, ал. 1 КТ, за времето през което е останала без
работа поради уволнението, а именно - за период от 6 месеца за времето от
11.10.2023 г. до 11.04.2024 г., в размер на 7 670.97 лв. От представеното по
делото копие от Трудова книжка на ищцата Серия К. № 1299275 било видно,
че след прекратяване па трудовото й правоотношение с ответника, същата не
е сключила трудов договор с друг работодател. Това обстоятелство било
удостоверено в последното проведено по делото съдебно заседание на
26.02.2024 г., в което процесуалния представител на ищцата е представил на
съда оригинал на трудова книжка на ищцата, от която съдът е констатирал, че
и към настоящия момент ищцата е безработна и че в трудовата книжка няма
вписване на друг трудов договор. След прекратяване на трудовото
правоотношение е ответника, ищцата не била престирала труд, поради което
й се дължи обезщетение по чл. 344, ал.1, т. 3, във вр. е чл. 225, ал. 1 КТ за
времето, през което е останала без работа поради уволнението, обявено от
съда за незаконосъобразно. На база изложеното Съдът е приел, че
претенцията за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е доказана по
4
основание. Доказани са вреди, претърпени вследствие оставане на ищцата без
работа след незаконното уволнение, поради което и същите следвало да бъдат
репарирани от ответника.
Твърди се ,че съдът бил приел, че са налице материално - правните
предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ, а именно -
уволнението е признато за незаконно, както и че е налице вреда която се
съизмерява с пропуснато трудово възнаграждение, доказана с представянето
на трудова книжка на ищцата, доказваща, че същата е безработна, и причинно
- следствената връзка между уволнението и вредата.
Досежно размера на обезщетението по чл. 344, ал.1, т. 3 във вр. с чл.
225, ал. 1 КТ, съдът правилно бил приел, че същият е частично доказан.
Претенцията за присъждане па обезщетението била в размер на 7 670.97 лв.
От изготвеното и неоспорено по делото заключение на съдебно - счетоводната
експертиза било видно, че размерът на процесното обезщетение за периода
11.10.2023 г. - 11.04.2024 г. е в размер на 7 670.97 лв.
Сочи се ,че Районният съд бил изложил подробни мотиви, в които
аргументирал решението си за присъждане на обезщетение в намален
размер, а именно: тъй като съдът е постановил съдебния си акт преди
изтичане на крайния 6 месечен законов срок на претендирания период за
присъждане на обезщетението, то същото следвало да бъде присъдено за
периода : 11.10.2023 г. /датата на издаване на заповедта за уволнение/ до
11.03.2024 г. /датата на постановяване на съдебния акт/.Правилно бил
определен и размерът на дължимото обезщетение, който напълно
кореспондирал с неоспореното заключение на вещото лице, съгласно което
размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за срок от един месец е 1
278.49 лв. Или за срок от 5 месеца, за времето от 11.10.2023 г. до 11.03.2024
г., размерът на същото е 6 392.45 лв.
Поради изложените съображения съдът уважил иска по чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 6 392.45 лв., като в частта до
претендиралия размер 7 670.97 лв. е отхвърлил иска.
Поддържа се ,че е недопустимо присъждане на обезщетение
,обхващащо период ,следващ датата на постановяване на съдебното решение.
В случай, че съдебното производство пред първа инстанция било продължило
повече- до крайната дата на исковия период, то и искът щял да е уважен
5
изпяло. Не можел съдът в съдебния си акт да се произнася по ненастъпил
период.
С оглед на горното се иска да се постанови решение ,с което да се
потвърди изцяло решението на Районен съд- Видин, като правилно и
законосъобразно, както и да се присъдят направените в двете инстанции
разноски.
Въззивникът поддържа въззивната жалба в съдебно заседание.
Въззиваемата страна е представила писмено молба,с която моли
първоинстанционното решение да се потвърди.
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Предявени са за съвместно разглеждане обективно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 и т.3, във вр. чл. 225, ал.1 от КТ - с цена
на иска 7 670.97 лв.
В Исковата молба ищцата твърди, че е работила по трудово
правоотношение с ответника по Трудов договор № 12 от 01.06.2018 г., като е
заемала длъжността „санитар“ в Център за настаняване от семеен тип за
пълнолетни лица с деменция - с. Д. Първоначално трудовия договор с ищцата
бил сключен със срок за изпитване, който след изтичането на 6 месечния срок
е станал безсрочен, тъй като не е бил прекратен в срока за изпитване от
страна на работодателя в чиято полза е бил уговорен. Ищцата твърди, че на
11.10.2023 г. й била връчена Заповед № 54 от 11.10.2023 г. на Управителя на
Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с деменция - с.
Дъбравка, с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Ищцата сочи, че е уволнена за системни нарушения на трудовата дисциплина
и други тежки нарушения на трудовата дисциплина, с мотиви изложени в
Заповедта: отказ да подпише Заповед на работодателя № 47 от 11.09.2023 г. и
да присъства на задължителна екипна среща на 11.09.2023 г. от 13.30 ч., и за
други нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в грубо и
арогантно отношение към В. С. Р. Й. и А. Д. Твърди се в Исковата молба, че
Заповедта е немотивирана и е издадена в противоречие с чл. 195, ал. 1 КТ при
липса на яснота относно нарушенията на трудовата дисциплина, без
посочване на фактическите основания, както и кои са системните нарушения
6
и кога са извършени, кои са другите тежки нарушения на трудовата
дисциплина и кога са извършени. Твърди се, че нарушенията не са
индивидуализирани по време и място на извършване и чрез проявните им
форми, поради което заповедта за уволнение няма необходимото съдържание.
Изразът „системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващо се в
грубо отношение ...“ не съдържа описание на конкретно деяние. Сочи се също
така, че за някои от нарушенията, от ищцата не са поискани обяснения, а
именно - за неявяването й на екипна среща на 11.09.2023 г. от 13.30 ч., поради
което в тази част Заповедта дори не следва да бъде разгледана по същество
съгл. чл. 193, ал. 2 КТ. Твърди се, че за другите нарушения на трудовата
дисциплина, за които ищцата е наказана, обясненията които са поискани са
непълни, като не са описани конкретно нарушенията, които е извършила,
което следва да се приравни към неизпълнение от страна на работодателя на
задължението му по чл. 193 КТ. Ищцата в Исковата молба отрича да е
извършила вменените й нарушения на трудовата дисциплина, за които е
наказана. Ищцата твърди, че при налагане на най - тежкото наказание
работодателя не се е съобразил с тежестта на нарушението, с характера на
извършената работа, значимостта на нарушенията, поради което и
наложеното наказание е явно несъответно на извършените нарушения, които
неправилно са квалифицирани като тежки. Твърди се, че нарушенията не са
такива, за да обосноват налагането на най - тежкото наказание.
Предвид изложеното в Исковата молба се моли съдът да отмени
Заповед № 54 от 11.10.2023 г. на Управителя на Център за настаняване от
семеен тип за пълнолетни лица с деменция - с. Д. с която на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като незаконосъобразна и
ответника да бъде осъден да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, във
вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за периода, през който е останала без работа поради
уволнението - 11.10.2023 г. до 11.04.2024 г., в размер на 7 670.97 лв., ведно
със законните лихви, считано от предявяване на обективно съединените
искове до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски, като адвокатското възнаграждение бъде изплатено на
пълномощника на ищцата, в условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
По искане на пълномощника на ищцата е допусната и изслушана
съдебно - счетоводна експертиза, като вещото лице - специалист в
съответната област, в заключението си е определило размера на
7
претендираното обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. Заключението не е оспорено
от страните и е приобщено към останалия доказателствен материал по делото.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран отговор на Исковата молба от
страна на ответника, в който отговор оспорва предявения иск. Процесуалният
представител на ответника - адв. С. И. от ВАК твърди, че е спазена
процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ и на ищцата са поискани обяснения от
страна на работодателя с Искане № 251 от 18.09.2023 г., преди налагане на
дисциплинарното наказание. Твърди, че безспорно са установени
извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина. Доказани са и
системните нарушения на трудовата дисциплина. Ищцата е извършила три
нарушения на трудовата дисциплина за период от 1 година. Налице са
основания за налагане на най - тежкото наказание на ищцата - уволнение.
Наложеното наказание съответства на тежестта на извършените от ищцата
нарушения. Спазена е законовата процедура при налагане на наказанието,
заповедта за уволнение е законосъобразна и мотивирана.
При тези съображения, се моли съдът да отхвърли обективно съединените
искове, като приеме, че уволнението на ищцата е извършено законосъобразно.
От фактическа страна се приема за доказано, а и не се спори между
страните в процеса, че между тях е съществувало валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „санитар”
в Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с деменция - с. Д.
Горното се установява от Трудов договор № 12 от 01.06.2018 г. и
последващите сключени между страните Допълнителни споразумения. Това
обстоятелство се установява и от свидетелските показания на разпитаните в
процеса свидетели.
Със Заповед № 54 от 11.10.2023 г. на Управителя на Център за
настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с деменция - с. Д.
трудовоправната връзка с ищцата е била прекратена, като със същата Заповед
й е наложено най - тежкото дисциплинарно наказание - „уволнение”. В
оспорената заповед, като мотиви за наложеното й най - тежко наказание от
страна на работодателя е посочено : отказ да подпише издадена от
работодателя Заповед № 47 от 11.09.2023 г. и да присъства на задължителна
екипна среща на 11.09.2023 г. от 13.30 ч., както и : системни нарушения на
трудовата дисциплина изразяващи се в грубо и арогантно поведение и
8
отношение към В. С. Р. Й. и А. Д.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ.
Ответникът работодател е наложил най - тежкото дисциплинарно
наказание на ищцата за системни нарушения на трудовата дисциплина.
Районният съд е приел,че в заповедта липсва каквато и да е конкретика за
датите, периодите в които са извършвани сочените в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание системни нарушения. За да бъдат
квалификицирани като „системни“, то следва тези нарушения да са били
повтаряеми, да са били неколкократно извършвани. В случая обаче според
районния съд липсва каквато и да е било конкретика досежно тази
системност на извършени от ищцата системни нарушения на трудовата
дисциплина и не става ясно в какво се изразяват тези системни нарушения,
какви са техните проявления и съставомерен състав. Така Съдът е приел ,че
не са доказани фактическите основания ,посочени в заповедта, каквото
задължение в процеса има работодателя - ответник - да докаже, че същите са
настъпили и той е реализирал законосъобразно дисциплинарната си власт.
Съгласно разпоредбата на чл. 195 КТ, дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и закон овия текст, въз основа
на който се налага. Работодателят дължи произнасяне по всички факти и
обстоятелства, които е взел предвид, и които са му послужили да достигне до
решението да наложи на работника най - тежкото дисциплинарно наказание.
Това задължение е с цел да бъде ясна волята му, аргументите му и
фактическите положения, които са довели до налагането на дисциплинарното
наказание. В този смисъл практиката на съдилища е непротиворечива и
еднопосочна.
В случая районният съд намерил , че това изискване на КТ не е спазено
и така издадената Заповед № 54/ 11.10.2023 г. на Управителя на ЦНСТПЛД -
с. Д. с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, е
немотивирана. Неспазването на това изискване на Закона, освен че нарушава
правото на защита на ищеца, създава пречки да се извърши проверка на
процесът на формиране на волята на работодателя да наложи на работника
такъв вид наказание. Очевидно е, че в заповедта липсват мотиви, като е
налице едно бланкетното посочване на дисциплинарните нарушения и на
9
законовите текстове от КТ.
Предвид тези мотиви районният съд съдът приел, че така издадената
заповед е незаконосъобразна и че като такава следва да бъде отменена.
Постановеното от районен съд-Б. решение в тази му част не е
обжалвано ,влязло е в законна сила и не е предмет на въззивен контрол .
С оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
10
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява основателна, поради следните съображения:
Предмет на въззивен контрол е постановено решение по иска с правно
основание чл. 344, ал.1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
В исковата молба ищцата претендира да й бъде присъдено обезщетение
по чл. 344, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за времето през което е
останала без работа поради уволнението, а именно - за период от 6 месеца за
времето от 11.10.2023 г. до 11.04.2024 г., в размер на 7 670.97 лв.
От представеното по делото копие от Трудова книжка на ищцата Серия
К, № 1299275, е видно, че след прекратяване на трудовото й правоотношение
с ответника, същата не е сключила трудов договор с друг работодател. В
последното проведено по делото съдебно заседание на 26.02.2024 г.
процесуалният представител на ищцата е представил на съда оригинал на
трудова книжка на ищцата, от която съдът констатирал, че и към настоящия
момент ищцата е безработна и в трудовата книжка няма вписване на друг
трудов договор.Така след прекратяване на трудовото правоотношение с
ответника ищцата не е престирала труд, поради което й се дължи
обезщетение по чл. 344, ал.1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през
което е останала без работа поради уволнението, обявено от съда за
незаконосъобразно.
Районният съд е приел, че претенцията за присъждане на обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ е доказана по основание. Доказани са вреди, претърпени
вследствие оставане на ищцата без работа след незаконното уволнение,
поради което и същите следва да бъдат репарирани от ответника. Налице са
материално - правните предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал.1, т.
11
3 КТ, а именно - уволнението е признато за незаконно, налице е вреда която
се съизмерява с пропуснато трудово възнаграждение, доказана с
представянето на трудова книжка на ищцата, доказваща, че същата е
безработна, и причинно - следствената връзка между уволнението и вредата.
Досежно размера на обезщетението по чл. 344, ал.1, т. 3 във вр. с чл.
225, ал. 1 КТ районният съд приел,че същия е частично доказан. Претенцията
за присъждане на обезщетението е в размер на 7 670.97 лв. Видно от
изготвеното и неоспорено по делото заключение на съдебно - счетоводната
експертиза, размерът на процесното обезщетение за периода 11.10.2023 г. -
11.04.2024 г. е в размер на 7 670.97 лв. Тъй като съдът постановява съдебния
си акт преди изтичане на крайния 6 месечен законов срок на претендирания
период за присъждане на обезщетението, то същото следва да бъде присъдено
за периода : 11.10.2023 г. /датата на издаване на заповедта за уволнение/ до
11.03.2024 г. /датата на постановяване на съдебния акт/. Видно от
неоспореното заключение на вещото лице, размерът на обезщетението по чл.
225, ал. 1 КТ за срок от един месец е 1 278.49 лв. За срок от 5 месеца, за
времето от 11.10.2023 г. до 11.03.2024 г., размерът на същото е 6 392,45 лв.
Поради това районният съд уважил иска по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ във вр. с чл.
225, ал. 1 КТ за сумата от 6 392.45 лв., като в частта до претендирания размер
7 670.97 лв., отхвърлил иска.
Недопускането на работата, за която работникът или служителят е нает,
е форма на пълно неизпълнение на едно от основните задължения на
работодателя да осигури работата, която е определена при възникване на
трудовото правоотношение /чл. 127, ал. 1 КТ/. При отмяна на незаконно
уволнение и възстановяване на работника и служителя на предишната работа
трудовото правоотношение се възстановява в първоначалния му вид. С оглед
на това, недопускането на работника или служителя на работа след отмяна на
уволнението, освен проява на неизпълнение на съдебно решение, съставлява и
неизпълнение на задължението по чл. 127, ал. 1 КТ. Следователно
отговорността, която е предвидена по чл. 225, ал. 3 КТ, е договорна,
произтичаща от неизпълнение на трудово задължение по възстановеното
трудово правоотношение, а не деликтна отговорност. Последното изключва
възможността обезщетението да се определя при обема и по правилата за
непозволеното увреждане - тоест да се иска обезвреда на всички вреди /в това
число и пропуснати ползи/, които са пряка и непосредствена последица на
12
неправомерното поведение на работодателя. Като всяко друго обезщетение
същото съставлява заместваща облага. В случая заместващата облага, от
която работникът или служителят е лишен в резултат на неправомерното
действие на работодателя или негови служители и следва да бъде заместена, е
работната заплата. Чрез получаваната работна заплата /трудово
възнаграждение/ работникът и служителят осигурява неговата и на
семейството му издръжка.
С исковата претенция е заявено и присъждане на обезщетение за
времето, през което ищеца е останала без работа поради уволнението за
периода 11.10.2023 г. до 11.04.2024 г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска в съда до окончателното плащане. Районният
съд предвид основателността на иска за отмяна на уволнението е уважил иска
за присъждане на обезщетение за оставане без работа за срок от 5 месеца, за
времето от 11.10.2023 г. до 11.03.2024 г. - до постановяване на съдебното
решение съгласно разпоредбата на Чл.235 ал.3 ГПК.По силата на същата
законова разпоредба Окръжен съд-В. е длъжен да вземе предвид и факта ,че в
хода на въззивното обжалване е изтекъл шестмесечният срок ,поради което
решението на районния съд следва да се отмени в отхвърлителната му част и
да се постанови друго ,по силата на което въззиваемата страна да бъде
осъдена да заплати на въззивника сумата от 1 278,49 лева, представляваща
разликата на сумата от 6 392,45 лева до претендирания размер от 7 670,97
лева - обезщетение за оставане без работа поради уволнението до 11.04.2024
г., ведно със законната лихва върху сумата, от датата на подаване на исковата
молба в съда -12.12.2023 г. до окончателното издължаване.
В с.з.на 12 юни 2024 г. съдът констатира от представената справка за
актуално състояние на всички трудови договори на въззивника ,че след
прекратяването на трудовото правоотношение с въззиваемата страна
въззивникът не е работел по друго трудово правоотношение.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
Предмет на делото пред въззивната инстанция е само сумата от 1278,49
лв.Съгласно Чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималния размер на адвокатските
възнаграждения на адв.Д. се дължи сумата от 400 лв.плюс 10% от горницата
над 1000 лв. или общо 527,85 лв.
13
С оглед на горното Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни
лица с деменция - с. Д., БУЛСТАТ ., адрес: с. Д., представляван от П. Ж. –
Управител следва да бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. И. Д. от АК -
В..разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 527,85 лв. (петстотин
двадесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки) на основание чл. 2, ал. 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.
7, ал. 1, т. 2 от Наредбата.
Водим от горното и на основание Чл.271 Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 28/11.03.2024 г. по гр. д. № 602/2023 г. на
Районен съд – Б. в частта, в която предявеният от В. И. Т. против Център за
настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с деменция с. Д. Община Б.
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ - обезщетение за времето през
което е останала без работа поради уволнението е отхвърлен от сумата от 6
392,45 лв. до претендирания размер - 7 670,97 лева,вместо което
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с
деменция с. Д., Община Б. (ЦНСТ ПЛД) ДА ЗАПЛАТИ на В. И. Т. сумата от
1 278,49 лева, представляваща разликата на сумата от 6 392,45 лева до
претендирания размер от 7 670,97 лева - обезщетение за оставане без работа
поради уволнението до 11.04.2024 г., ведно със законната лихва върху
сумата, от датата на подаване на исковата молба в съда -12.12.2023 г. до
окончателното издължаване.
ОСЪЖДА Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с
деменция - с. Д., БУЛСТАТ.. адрес: с. Д., представляван от П. Ж.- Управител,
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. И. Д. от АК - В., с адрес: гр. В. разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 527,85 лв. (петстотин двадесет и
седем лева и осемдесет и шест стотинки) на основание чл. 2, ал. 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от
Наредбата.
14
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15