№ 1413
гр. Перник, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20221720104426 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по иск предявен от М. П. М., с
ЕГН:********** и с адрес: гр. *****, чрез пълномощника му адв. Б., срещу МБАЛ „Рахила
Ангелова“-Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Брезник“ № 2, с правно основание чл. 49, вр.
чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20000,00 лв. /двадесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания /проведени три операции, невъзможност да се обслужва
сама пълноценно, рехабилитация за възстановяване, травми върху психиката и
самочувствието/ в резултат на медицински деликт-неправилното лечение на 06.08.2017г. от
страна на дежурния лекарски екип в МБАЛ „Рахила Ангелова“-Перник на счупването на
дисталната фаланга на трети пръст на дясна ръка и прекъснато екстензорно сухожилие на
пръста.
В исковата молба се твърди, че на 06.08.2017г. ищцата притиснала с вратата на
асансьор средния пръст на дясната си ръка, от което изпитала остра болка и пръстът
започнал да се подува. Посетила Спешно отделение при МБАЛ „Рахила Ангелова“- гр.
Перник, където била поета от д-р ЦВ.Г.. Същият й назначил образна диагностика и я
изпратил в Отделение за образна и функционална диагностика при МБАЛ „Рахила
Ангелова“ - гр. Перник за рентгенова снимка. В отделението била извършена необходимата
процедура и направената снимка била разчетена от д-р Г.К., като в изследването било
посочено, че няма данни за фрактури на обхванатите костни структури. След връщането й
при изпращащия лекар същият й казал, че нищо й няма, да слага лед и до няколко дни
всичко ще отшуми. Тъй като нещата не се подобрили, на 16.08.2017г. ищцата посетила
лекуващия си лекар КР.СТ., която издала направление, с което я насочила към ортопед-
травматолог. На 17.08.2017 г. ищцата посетила „Групова практика за специализирана
медицинска помощ“-гр. Перник, кв. „Хр. Смирненски“ 5, където била прегледана от д-р Ал.
П. и установено, че има фрактура на среден пръст на дясна ръка, което не съответства с
1
изписаното разчитане. Установено било също, че в резултат на счупването на дисталната
фаланга на средния пръст на дясната ръка са прекъснати лентите на сухожилието, поради
което ищцата не може да повдига пръста си. С цел заздравяване на счупената фаланга и
подготовка на оперативно лечение на разкъсаното сухожилие, на ищцата били дадени 20
дни болничен отпуск и издаден болничен лист с диагноза счупване на друг пръст на ръка.
На 18.09.2017г. ищцата постъпила в МБАЛ „Люлин“ ЕАД-гр.София, където й била
извършена оперативна интервенция, при която е установена лезия на средната лента на
екстензорното сухожилие на средния пръст на дясната ръка. Ищцата била изписана на
21.09.2017 г. като след операцията болките били интензивни. На 01.11.2017г. ищцата
постъпила за терапия и рехабилитация в „Специализирана болница за продължително
лечение и рехабилитация“ ЕООД - гр. Перник, но въпреки това болката в средния пръст на
дясната ръка продължила и обемът на движение бил минимален. На 26.08.2020 г. ищцата
постъпила в отделение по „Ортопедия и травматология при МБАЛ „Св. София“-гр. София,
където й е извършена операция, при която се прерязва синовиалното влагалище на
екстензорните сухожилия, които са били задебелени с наличие на адхезин. При операцията е
постигнат пълен обем на движение на пръста и болната е изписана на 29.08.2020 г. В
началото на 2022 г. обема на движение на средния пръст на дясната ръка напълно се
ограничава и отново се появяват интензивни болки. След преглед и консултация с лекар
тавматолог-ортопед и поради факта, че травмата е от дълго време и има тотална липса на
екстензорна функция, се взема решение за взимане на трансплантат - сухожилие от м.
палмарис, с цел възстановяване на екстензорното сухожилие на 3-ти пръст, като операцията
е осъществена на 19.07.2022г. и болната е изписана на 22.07.2022г. Твърди се, че в резултат
на действието и бездействието на дежурния екип на МБАЛ „Рахила Ангелова“-Перник в
лицето на д-р Г.ев и д-р К., се е получило фаталното забавяне за установяване на счупването
на дисталната фаланга на 3-ти пръст на дясна ръка и прекъснатото в резултат на това
екстензорно сухожилие, което е довело до всички тези усложнения на здравето. Вследствие
на това ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във физически и
психически страдания, затворила се в себе си и до момента неудобства в ежедневието си. С
оглед изложеното моли за уважаване на предявения иск, и присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, чрез
адв. И. А., в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че диагнозата
на ищцата е поставена от д-р Г.К., чийто възложител е друго лечебно заведение - „МЦ
Перник“ ЕООД, което е видно от единния регистрационен номер, поставен в печата й върху
резултата от образното изследване. В тази връзка сочи, че МЦ Перник ЕООД осъществява
дейност по пакет „Образна диагностика“ като осигурява необходимата апаратура
посредством договор за наем с МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД. С оглед изложеното, счита, че
ответникът не е легитимиран да отговаря по предявения иск, евентуално - че не са налице
неправомерни действия на лекарят от спешното отделение, назначил изследването, а
ответникът не носи гаранционно-обезпечителна отговорност за действията на лекаря,
извършил разчитането му. Оспорва наличието на причинно- следствена връзка между
поведението на лекарите и претърпените вреди. Прави възражение за съпричиняване от
страна на пострадалата поради бездействието да потърси лекарска помощ въпреки
влошаващото й се здравословно състояние. Оспорва размера на претендираното
обезщетение като прекомерен.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
2
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да се произнесе по
същество.
По основателността:
От приетите писмени и гласни доказателства е видно, че на 06.08.2017г. ищцата М.
П. М. е получила битова травма на трети пръст на дясна ръка от врата на асансьор. Това е
наложило същата да отиде на преглед в Спешно приемно отделение към МБАЛ „Рахила
Ангелова“-Перник, където дежурният лекар д-р ЦВ.Г. е извършил преглед на пациента, за
което е издал лист за преглед на пациент /л.92 от делото/, в който е поставил диагноза:
„Контузия на пръст на ръката, без увреждане на ноктите“ и е назначил образно изследване
/лист 8 от делото/. Това не се оспорва от ответното дружество
Видно от резултат от образното изследване /л.9 от делото/, разчетено от д-р Г.К., в
същото няма данни за фрактура на обхванати костни структури. Предвид резултата от
образното изследване в СПО към МБАЛ „Рахила Ангелова“-Перник не са предприели
допълнителни медицински действия.
Видно от съдебномедицинската експертиза на в.л.П.Т., неоспорена от страните,
вследствие на процесния инцидент ищцата е получила седните увреждания: счупване на
крайна фаланга на трети пръст и прекъсване на екстензорно сухожилие на трети пръст
довело до деформация тип „лебедова шия“ на същия пръст.
Усложнението получено от ищцата е оформената деформация на пръстта с
ограничение на движенията в резултат от прекъсването на екстензорното сухожилие.
Счупването на пръстта не е в зоната на сухожилната увреда и е зарастнало без развитие на
усложнения. Забавяне на лечението при сухожилни увреди може да доведе до усложнения
във възстановителния период.
Ищцата М. П. М. е провела три хирургични интервенции на увредата на
сухожилието, съответно през 2017г., 2020г. и 2022г., и рехабилитация в специализирана
болница през 2017г. Между приемите М. М. съобщи, че е провеждала рехабилитация с
кинезитерапевт. Общият период на лечението от травмата до сега е повече от 5 години, като
се има предвид, че лечението не е протекло през целия период, а е било на етапи. Към
момента травмираният пръст има ограничение на сгъването в двете интерфалангеални
стави, оформена деформация както и частично нарушение в хватателната функция на
ръката. Това ограничение е възможно да се подобри в бъдеще след провеждане на активна
рехабилитация, но не и до нормалния обем на движение на пръстта. Ищцата се оплаква от
периодични болки и образуване на отоци в трети пръст, провокиращи се от натоварване и
при смяна на времето.
Видно от заключението по СМЕ не може да се твърди, че има причинно-следствена
връзка между настъпилите усложнения и ненавременното установяване на сухожилната
увреда, поради липса на писменни данни за преглед на М. М. на 06.08.2017г., когато тя е
травмирала пръстта си. В обясненията си в о.с.з. на ПРС вещото лице е пояснило, че
сухожилието съставлява мека структура, която не може да се визуализира при
рентгенография. Поради това и на процесната снимка се виждат данни за счупване на
костта, но не се вижда разкъсване на сухожилие. Принципно е възможно счупването да
доведе до разкъсване на сухожилието, като е напълно възможно в процесния случай
разкъсването на сухожилието на ищеца да е получено по механизма, описан в исковата
молба, чрез притискане на асансьорна врата. В същите обяснения вещото лице е отговорило,
че към датата на процесния преглед ищцата се е намирала в спешно състояние, изискващо
лекарска намеса.
3
Видно от заключението по СМЕ възстановителният период от травмата продължава
и до сега, поради претърпените операции и настъпилите усложнения от травмата - оформена
деформация и ограничение на движенията на пръстта. Нормално възстановителният период
след сухожилни увреди на пръст и лечение без усложнения е 4-5 месеца.
Видно от заключението по съдебно- психологическата експертиза на в.л. А. С. към
момента на прегледа за изготвяне на експертизата, се установяват множество негативни
промени в психологическият статус на ищеца М. М.. Самият факт, че е била 160 дни в
болничен отпуск се е отразил негативно на М., която е била спортна и дейна натура. В
продължение на 5 години е търпяла физически болки, страдания, психически травми,
изолация, тревожност и невъзможност да води нормален, качествен живот. Всичко това е
следствие и е в пряка връзка с претърпения инцидент и настъпилите усложнения в
лечението, включително и продължителния период на лечение. Симптомите, които се
наблюдават при М. М. са повишена тревожност, емоционално вцепенение, появява се
разстройство и нарушение на съня (insomnia). Проблеми с концентрацията. Изпитва голямо
притеснение, че ангажира близките си да й помагат. Някои хора с Пост Травматично
Стресово Разстройство (ПТСР) се възстановяват бързо, а други какъвто е случая на М. М.
имат симптоми в продължение на много години. Пост травматичното стресово разстройство
оказва отрицателно влияние върху много аспекти от живота на хората. Такива са социалните
контакти, приятелствата, интимните отношение, родителството и качеството на живот.
Процесният деликт е довел до множество болки, причинил е страдания, психически травми,
битови неудобства и цялостна негативна промяна в качеството на живот.
Видно от показанията на свидетеля В.С. П. /майка на ищеца/ процесният деликт се е
отразил неблагоприятно върху дъщеря и, като свидетелства за болките и страданията на
ищеца както в продължителния период на лечението, което продължава и към настоящия
момент. Същата свидетелства за отражението на процесния деликт върху личния и
професионалния живот на дъщеря си. Същата е получила уврежданията на млада възраст-
29години, като е била откъсната продължително време от личен и професионален живот
поради болничен отпуск и лечение на последиците от същия деликт. Дъщеря и изпитва
значителни затруднания в ежедневното си обстлужване, като разчита на подкрепа на майка
си и други близки. Ищецът има и малко дете, за което не може да полага пълноценни грижи.
Като източник на облигационни отношения непозволеното увреждане е сложен
фактически състав, чийто съставни елементи са: деяние (действие или бездействие),
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между осъщественото деяние и
претърпяната вреда, както и вина, която съгласно чл.45, ал. 2 ЗЗД се предполага до
доказване на противното. Противоправността се изразява в такова поведение (действие или
бездействие) на дееца, което засяга чужди субективни права, а причинната връзка е
необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат.
Безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата се ангажира в случаите,
когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено
увреждане при и по повод извършването на последната. Когато се касае за оказана
медицинска помощ, вкл. и спешна такава, поведението на лекаря като извършител на
работата се преценява с оглед твърдяната негова противоправност, основавайки се на
правилото, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност. Съгласно чл. 80 от
Закона за здравето (ЗЗ), качеството й се основава на медицински стандарти, утвърдени по
реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и Правилата за добра медицинска
практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на
лекарите и лекарите по дентална медицина. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ дейността на
лечебните заведения и на медицинските и други специалисти, които работят в тях, се
4
осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска
помощ и осигуряване защита на правата на пациента, а медицинските стандарти се
утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.
Няма спор, че ответникът е регистриран като лечебно заведение за болнична помощ
по смисъла на чл. 37, ал.1 от Закона за лечебните заведения, като Спешно приемно
отделение е структурна звено към МБАЛ „Рахила Ангелова“-Перник. Поради това и
дейността на ответната болница се осъществява при спазване на медицинските стандарти за
качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента,
(вменяващи задължение за съответствие и с нормативно предвидените диагностично-
терапевтични алгоритми и приетите правила за добра медицинска практика).
Когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на
спешна медицинска дейност и налице ли е лекарска грешка, като основание за
отговорността по чл. 49 ЗЗД, той е длъжен да изследва две групи факти от поведението на
извършителя (лекаря) – на първо място да установи какви действия са били предприети или
не са били извършени от лекаря и на второ – да провери доколко те са отговаряли на
дължимото, съобразно утвърдените медицински изисквания, вкл. и извършването на
необходимите диагностични изследвания, съобразно възможностите и наличната апаратура,
с която екипът на спешна помощ е оборудван.
Видно от обясненията на в.л.П.Т. в съдебно заседание на ПРС от 09.11.2022г. добрата
медицинска практика за преглед на спешен пациент включва следните действия: преглед на
пациента, при нужда назначаване на образно изследване, оценка на резултатите от
образното изследване, повторен преглед на пациента, съобразен с резултатите от образното
изследване, поставяне на диагноза и назначаване на лечение.
Съдът намира, че в процесния случай д-р Г.ев е прегледал ищеца и е назначил
образно изследване. По делото обаче няма доказателства за предприети действия от лекари
към ответната болница след назначеното образно изследване.
Видно от съдебномедицинската експертиза на в.л.П.Т., неоспорена от страните,
вследствие на процесния инцидент ищцата е получила следните увреждания: счупване на
крайна фаланга на трети пръст на дясна ръка и прекъсване на екстензорно сухожилие на
трети пръст довело до деформация тип „лебедова шия“ на същия пръст. Това е правилната
диагноза, която обаче не е била поставена в ответното лечебно заведение. Вместо това в
лист за преглед на пациент /л.92 от делото/ е отразена неправилната диагноза: „Контузия на
пръст на ръката, без увреждане на ноктите“.
За да се постави неправилна диагноза водещо значение има неправилното разчитане
на образното изследване /л.9 от делото/ от д-р Г.К., съгласно което в същото няма данни за
фрактура на обхванати костни структури. В същото време следва да се отчетат и
обясненията на вещото лице в о.с.з. на ПРС, където вещото лице е пояснило, че сухожилието
съставлява мека структура, която не може да се визуализира при рентгенография.
Следователно лекарите в ответната болница не са отчели, че е възможно в процесния
случай да има усложнение, свързано със сухожилията на ищеца.
Съдът намира, че неизвършването на правилните изследвания е довело до неправилна
диагноза, много по- лека от действителната такава, установена в настоящето производство.
В резултат на неправилната диагноза ищцата не е хоспитализирана своевременно в
медицинско заведение, разполагащо с необходимото ниво на компетентност за лечение на
подобен род травми.
Впоследствие ищцата М. П. М. е провела три хирургични интервенции на увредата
на сухожилието, съответно през 2017г., 2020г. и 2022г., и рехабилитация в специализирана
5
болница през 2017г. Между приемите М. М. е провеждала рехабилитация с кинезитерапевт.
Общият период на лечението от травмата до сега е повече от 5 години,
В обясненията си в о.с.з. на ПРС вещото лице е пояснило, че принципно е възможно
счупването да доведе до разкъсване на сухожилието, като е напълно възможно в процесния
случай разкъсването на сухожилието на ищеца да е получено по механизма, описан в
исковата молба, чрез притискане на асансьорна врата. Поради това и съдът намира за
доказана причинната връзка между медицинския деликт и последиците за ищеца.
Закъснялото изясняване на здравния статус на пациентката е решаващо за ограничаване на
неблагоприятните последици.
Предвид гореизложеното съдът намира за безспорно установено, че искът е доказан
по своето основание, тъй като е налице медицински деликт.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени по
справедливост, съгласно нормата на чл.52 ЗЗД.Справедливостта,като критерий за
определяне на паричния еквивалент на моралните вреди,включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.В този
смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда
от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики –
характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
положение.Принципът за справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички
доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди / болки
и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост.
Предвид гореизложеното и като взе под внимание характера и степента на
причинените увреждания, възстановителния период, както и психическите вреди, съдът
намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 13
000,00лв. За разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени
вреди от 20000,00лв., искът следва да бъдат отхвърлен като неоснователен.
За да присъди обезщетение в горепосочения размер съдът отчете, че в резултат на
процесния деликт ищецът е провел три хирургични интервенции на увредата на
сухожилието, съответно през 2017г., 2020г. и 2022г., и рехабилитация в специализирана
болница през 2017г. Между приемите М. М. е провеждала рехабилитация с кинезитерапевт.
Общият период на лечението от травмата до сега е повече от 5 години, като се има предвид,
че лечението не е протекло през целия период, а е било на етапи. Към момента травмираният
пръст има ограничение на сгъването в двете интерфалангеални стави, оформена деформация
както и частично нарушение в хватателната функция на ръката. Това ограничение е
възможно да се подобри в бъдеще след провеждане на активна рехабилитация, но не и до
нормалния обем на движение на пръстта. Ищцата се оплаква от периодични болки и
образуване на отоци в трети пръст, провокиращи се от натоварване и при смяна на времето.
Видно от заключението по съдебно- психологическата експертиза на в.л. А. С. към
момента на прегледа за изготвяне на експертизата, се установяват множество негативни
промени в психологическият статус на ищеца М. М.. Самият факт, че е била 160 дни в
болничен отпуск се е отразил негативно на М., която е била спортна и дейна натура. В
продължение на 5 години е търпяла физически болки, страдания, психически травми,
изолация, тревожност и невъзможност да води нормален, качествен живот. Всичко това е
следствие и е в пряка връзка с претърпения инцидент и настъпилите усложнения в
лечението, включително и продължителния период на лечение. Симптомите, които се
6
наблюдават при М. М. са повишена тревожност, емоционално вцепенение, появява се
разстройство и нарушение на съня (insomnia). Проблеми с концентрацията. Изпитва голямо
притеснение, че ангажира близките си да й помагат. Някои хора с Пост Травматично
Стресово Разстройство (ПТСР) се възстановяват бързо, а други какъвто е случая на М. М.
имат симптоми в продължение на много години. Пост травматичното стресово разстройство
оказва отрицателно влияние върху много аспекти от живота на хората. Такива са социалните
контакти, приятелствата, интимните отношение, родителството и качеството на живот.
Процесният деликт е довел до множество болки, причинил е страдания, психически травми,
битови неудобства и цялостна негативна промяна в качеството на живот.
За да отхвърли иска до пълния му претендиран размер съдът отчете, че в случая се
касае до увреда на крайна фаланга на трети пръст на дясна ръка и прекъсване на
екстензорно сухожилие на трети пръст на същата ръка, което обаче не е довело до
функционален дефицит в дясната ръка на ищеца, като няма трайни последици от
функционален характер за тялото на ищеца като цяло. Видно от СМЕ е налице
благоприятна прогноза за възстановяване обема на движение на същия пръст след
провеждане на активна рехабилитация.
Съдът намира за неоснователни следните възражения на ответника:
1.Възражението, че ответникът не е легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй
като диагнозата на ищцата е поставена от д-р Г.К., чийто възложител е друго лечебно
заведение - „МЦ Перник“ ЕООД, е неоснователно. Ищецът е потърсил медицинска помощ в
ответната болница, като не носи отговорност за това, че лекари в същата са му назначили
изследвания от трети лица, които юридически са подчинени на друг правен субект.
Ответникът носи гаранционно-обезпечителна отговорност за действията на лекаря в СПО
към МБАЛ „Рахила Ангелова“-Перник, който е назначил рентгенографско изследване в
друго лечебно заведение. Още повече, че по изложени по- горе съображения същото
изследване е инсуфициентно за поставяне на правилната диагноза в процесния случай.
2.Възражението на ответника, че е налице съпричиняване на вредите от ищеца също
е неоснователно. В отговора на исковата молба общо е посочено, че е налице съпричиняване
поради проявена небрежност от ищеца към здравословното му състояние. Съдът намира, че
от всички събрани по делото доказателства е видно, че ищецът не само не е проявил
небрежност към здравословното си състояние, но напротив налице е проява на дължимата
грижа за същото. Израз на това са и многобройните медицински консултации и операции,
които са проведени във връзка с процесния деликт.
По разноските:
Ищецът е доказал разноски в размер на 2550,00лв., от които 1200лв. за адвокатско
възнаграждение, 800лв. за държавна такса и 550лв. за експертизи, от които, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора и в съответствие с уважената част от иска му,
ответникът следва да му заплати сумата от 1657,50лв.
Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 830лв., от
които в съответствие с уважената част от иска следва да му бъде присъдена сумата от
290,50лв.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА МБАЛ „Рахила Ангелова“-Перник, с ЕИК:********* и адрес: гр. Перник, ул.
7
„Брезник“ № 2, да заплати на М. П. М., с ЕГН:********** и с адрес: гр. *****, чрез
пълномощника и адв. Б., на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 13 000,00 лв.
/тринадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания /проведени три операции, невъзможност да се
обслужва сама пълноценно, рехабилитация за възстановяване, травми върху психиката и
самочувствието/ в резултат на медицински деликт-неправилното лечение на 06.08.2017г. от
страна на дежурния лекарски екип в МБАЛ „Рахила Ангелова“-Перник на счупването на
дисталната фаланга на трети пръст на дясна ръка и прекъснато екстензорно сухожилие на
пръста, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата до пълния му
претендиран размер от 20 000лв.
ОСЪЖДА МБАЛ „Рахила Ангелова“-Перник, с ЕИК:********* и адрес: гр. Перник,
ул. „Брезник“ № 2, да заплати на М. П. М., с ЕГН:********** и с адрес: гр. *****, чрез
пълномощника и адв. Б., сумата от 1657,50лв., представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и експертизи в съответствие с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА М. П. М., с ЕГН:********** и с адрес: гр. *****, чрез пълномощника и
адв. Б., да заплати на МБАЛ „Рахила Ангелова“-Перник, с ЕИК:********* и адрес: гр.
Перник, ул. „Брезник“ № 2, сумата от 290,50лв., представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, в съответствие с отхвърлената част от иска.
Присъдените с решението суми в полза на ищеца да бъдат изплатени по адвокатска
сметка на адв. Г. Б. в „Алианц Банка България“АД:
IBAN BG97 BUIN 9561 5100 5252 22
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8