Р Е Ш Е Н И Е
гр.Павликени,
21.05.2021г.
Павликенският районен съд в открито съдебно
заседание на двадесет и втори април две хиляди и двадесет и първа година в
състав
Председател: Радка
Цариградска
При секретаря Боряна Николова, като сложи за разглеждане
гр.дело № 806 по описа на съда за 2020 год. докладвано от съдията, за да се
произнесе съдът взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422, вр. с чл.240, ал.1 и 2, вр.с чл.79 ЗЗД, съединен
с акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба
от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Париж рег. №*** чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България гр.С.,
чрез юрисконсулт Н.М. по обективно съединени искове по чл.422 от ГПК против Г.С.Д.
*** във връзка с издадена заповед по чл.410 от ГПК по ЧГрД №***/2020г. на ПРС. Излага,
че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ищеца по ЧГрД №***/2020г. на ПРС
е издадена такава против ответника за вземания, които произтичат от договор за потребителски
заем № ***/24.04.2013г. за сумата от 5000 лв., получена от ответника по начина,
уговорен в т.1 по договора. Договорено било връщане на 48 месечни вноски по 231,31
лв. всяка, но след 20 вноски, считано от 05.02.2015г. ответникът преустановил
плащанията и вземанията по договора били обявени за предсрочно изискуеми от 05.03.2015г.
Останали са неплатени 28 вноски, начислена е лихва за забава в размер на 32,90 лв.
за периода от настъпване на изискуемостта 05.03.2015г. до 16.09.2020г. – преди
предявяване на заявлението. Счита, че предсрочната изискуемост е настъпила, тъй
като не са заплатени две последователни вноски и е отправена писмена покана до
длъжника на адреса му договора.
Моли съда да постанови решение, по силата на което
да установи съществуването на вземания на ищеца към ответника в общ размер на 3 932,37
лв. - главница по договор за заем, 626,40 лв. договорна възнаградителна лихва, 32,90
лв. лихва за забава, ведно със законната лихва от предявяване на заявлението, за
събирането на които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
разноски по заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът признава, че е получил 4700лв. от
сумата по кредита, редовно правил погашения, макар и в по-нисък размер, като по
телефон редовно бил уведомяван за размера на кредита, изискуемостта,
прехвърляне на вземането. В този смисъл не оспорва да е получавал надлежно
уведомяване от страна на банката за предсрочната изискуемост. Възразява по
размера на договорната лихва, който не му бил разяснен при сключване на
договора, по ситния шрифт на договора, невръчването на европейски формуляр.
Твърди, че е изплатил много по-голяма част от претендираните суми и представя
писмени доказателства. Възразява за изтекла погасителна давност.
Съдът като взе предвид становищата на страните и
обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от Заповед № *** за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 27.11.2019г., издадена по ч.гр.д. № ***/2020г. на
РС Павликени, със същата е разпоредено Г.С.Д. да заплати на БНП Париба Пърсънъл
Файненс, гр.С. сумите: 3932,37 лв.
главница по договор за потребителски кредит с № ***/24.04.2013 год., 626,40 лв.
възнаградителна лихва за периода от 05.02.2015 год. до 05.05.2017 год., 32,90
лв. мораторна лихва за периода 05.03.2015 год. 16.09.2020 год. и законна лихва
върху главницата, считано от 29.09.2020 год. до изплащане на вземането, както и
сумата от 141,83 лв. разноски по делото, от които 91,83 лв. за платена държавна
такса и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.. Заповедта е връчена на
длъжника на 04.11.2020 г. и в срок е постъпило възражение по чл.414 от ГПК, в
което последният е заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената
заповед за изпълнение. В
предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата
искова молба.
Видно от представения писмен договор /л.8-10 от
делото/, същият е за отпускане на
потребителски кредит в размер на 5000 лв., като е договорено и заплащане на застрахователна премия от 960 лв., такса за усвояване от 175 лв. Вземанията по кредита ответникът е следвало да
погасява на 48 равни месечни анюитетни вноски по 231,31 лв. всяка - общо 11103 лв., платими за периода 05.06.2013г.-05.05.2017г. Посочен е ГПР от 50,92% и лихвен процент от
40,34 %.
В чл. 1 от Договора за кредит, е посочено, че
договорът за кредит влиза в сила при подписване от Кредитополучателя и от
оторизирано лице, представител на кредитора към датата на получаване на размера
на заем по банковата сметка на и предоставена от Кредитополучателя.
Кредитополучателят е декларирал своя лична банкова сметка *** „***“АД.
Декларирал е също, че му е известно, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД не
носи отговорност след превеждане на сумата: в случай на грешка при записването
й; за предварителни или последващи взаимоотношения с трети лица, във връзка
и/или по повод разпореждането със средствата по банковата сметка. Според чл. 3
от Договора, предоставянето на посочената сума съставлява изпълнение на
задължението на кредитора да предостави заема и създава задължение на
кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер
в поле „Месечна погасителна вноска“ и брой в поле „Брой погасителни вноски“.
Погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заем
и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора. Плащането ще се
извършва по банковата сметка на кредитора, посочена в договора. Според чл. 4 от
договора, погасителните вноски, посочени в полетата „месечна погасителна
вноска“ и „брой погасителни вноски“, трябва да бъдат платени не по-късно от определените
дати, наречени „падеж“ и посочени в групата „погасителен план“. Според
уговореното между страните в чл. 5 от договора, при забава на една или повече
месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, ведно с дължимото обезщетение за забава
и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на
съобщение за настъпване на предсрочната изискуемост. Според чл.9 от договора,
всички изявления на кредитора към кредитополучателя се считат узнати от последния,
ако бъдат доставени на адрес /факс, електронна поща, съобщени по телефон/,
посочени в договора.
По делото не са представени доказателства относно
превеждане на главницата по договора по сметката на ответника, нито за връчване на уведомлението
за предсрочна изискуемост, но той
признава тези обстоятелства.
От извлечението по кредитния договор на л. 11-16 от делото се установява, че по потребителския кредит са извършвани плащания в
периода 06.06.2013г.-07.03.2015г. на обща стойност 4649,89 лв., както и след
обявяване на предсрочната изискуемост на обща стойност 3650 лв., които са
отнесени за погасяване на лихви – 2131,97лв. и главница- 1518,03лв.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са
допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирано
възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите
вземания.
За успешното провеждане на предявените искове,
ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: наличието на
валидно правоотношение по договор за потребителски заем между страните, по
който е била предоставена и усвоена от ответника твърдяната парична сума.
Следва да установи и наличието на валидно постигната договореност между
страните за връщане на заема с лихва, като установи вземанията си и по размер.
По иска за мораторно обезщетение следва да установи деня на забавата. В негова
тежест е да докаже осъществяване на твърдените в исковата молба предпоставки за
настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора.
По делото не е спорно, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че между ищцовото дружество „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД – като кредитор и ответника е сключен Договор за потребителски
паричен кредит в размер на 5 000 лева. В отговора на исковата молба не е
оспорено сключването на договора и получаването на сумата, но в по-малък размер
– 4 700лв., като тези факти са потвърдени и с конклудентни действия от
страна на ответника, който е изплащал първите 20 вноски в уговорения размер на
датите по погасителния план.
С оглед възражението на ответника за изтекла в
негова полза погасителна давност, като провопогасяващо такова, следва съдът да
се произнесе първо по него. От коментирания договор за предоставяне на паричен
заем се установи, че същият е сключен в предвидената в писмена форма, при ясно
постигнато съгласие относно размера на предоставения заем, общ размер на
плащанията, лихвеният процент по кредита – фиксиран годишен лихвен процент и
годишният процент на разходите, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. По отношение на
предсрочната изискуемост - в Договора за потребителски кредит е уговорен краен
за връщане на заема на 05.05.2017г. В конкретния случай ищецът се позовава на
настъпила предсрочна изисуемост по кредита на 05.03.2015г., като се позовава на
чл. 5 от Договора за потребителски кредит, съгласно който страните са
уговорили, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този
Договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора
за настъпване на предсрочната изискуемост. От справката за плащанията е видно, че
ответникът е заплатил 20 вноски, след които не е изпълнил задължението си по
отношение на следващите две на договорения падеж и са били налице
предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост. Ответникът не оспорва да
е получил уведомлението. Предвид факта, че страните не спорят датата на
настъпване на предсрочната изискуемост – 05.03.2015г., а заявлението по чл.410
от ГПК е депозирано на 30.09.2020г., то съдът намира, че в полза на длъжника е
изтекъл петгодишния срок от изискуемостта на вземанията по договора по чл.110
от ЗЗД, и същите не подлежат на принудително събиране. Възражението на
ответника за давност е основателно по отношение на всички претендирани суми,
тъй като двете договорни вземания – главница и договорна лихва, изискуеми от
05.03.2015г. са погасени по давност, а това за мораторна лихва не се дължи
поради недължимостта на основното вземане.
По изложените съображения, съдът намира, предявените
искове се явяват неоснователни, поради погасеното право на кредитора да търси
защита на правата си по съдебен път и като такива следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
Предвид неоснователостта на претенциите
за сумите от материалното правоотношение, не следва да бъдат присъждани и
разноските от заповедното и настоящото производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете, предявени от БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № ***
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.С.,п.к. ***, представлявано от Д.Д. – зам. управител, против Г.С.Д., с ЕГН **********,***, за
установяване вземания на ищеца срещу ответника, както следва: 3932,37 лв. (Три
хиляди деветстотин тридесет и два лева и тридесет и седем стотинки) главница по
договор за потребителски кредит с № ***/24.04.2013 год., 626,40 лв. (Шестотин
двадесет и шест лева и четиридесет стотинки) възнаградителна лихва за периода
от 05.02.2015 год. до 05.05.2017 год., 32,90 лв. (Тридесет и два лева и
деветдесет стотинки) мораторна лихва за периода 05.03.2015 год. 16.09.2020 год.
и законна лихва върху главницата, считано от 29.09.2020 год. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № ***/2020г.
по описа на РС Павликени, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от
БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция,
рег. № *** чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.С.,п.к. ***, представлявано от Д.Д. – зам.
управител, против Г.С.Д., с ЕГН **********,***
за присъждане на сумата от 141,83 лв.(Сто четиридесет и един лева и осемдесет и
три стотинки) разноски по заповедното производство, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на
обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
Вярно с оригинала!
БН