О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София …..........2020г.
Софийски градски съд – Наказателно
отделение, 9 въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
СИЛВИЯ
ТАЧЕВА
при
секретаря ........... и с участието на прокурора ................, изслуша докладваното
от съдия Ангелова ВНЧД 2630 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното :
В Софийски градски съд е депозирана
жалба от Я.Г.Д. срещу определение на Софийски районен съд – Наказателна
колегия, 116 състав от 28.05.2020г., с което е оставена без разглеждане жалбата
му срещу постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура от 23.03.2020г.
за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 136/2015г.
по описа на ГДБОП - МВР, водено срещу няколко лица, включително и обвиняемия Д.
за осъществени посегателства, квалифицирани като престъпления по чл. 346, ал.2,
т.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК и по чл. 346, ал.2, т.3 вр. чл.195,
ал.1, т.3 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 НК.
В жалбата се излагат твърдения, че
жалбоподателят е извършил деянието, осъществено на 05/06.04.2006г., за което
прилага и саморъчно „обяснение/самопризнание“ към въззивната жалба, което се
доказвало и от установен негов пръстов
отпечатък. Заявява, че желае да сключи споразумение с прокуратурата по това
обвинение като делото му „се гледа по бързата процедура“. В заключение
декларира, че „основанието по чл. 243, ал.1, т.2 НПК е неоснователно и
несъстоятелно“.
Настоящият съдебен състав прецени, че
жалбата на Я.Д. е подадена в срока, визиран в разпоредбата на чл.243, ал.7 НПК
като съдът счита, че именно по този ред следва да бъде разгледана. Въпреки че
се касае за произнасяне от страна на първостепенния съд не по същество на
жалбата, то е постановено именно в процедурата по чл. 243 НПК и с настоящия
съдебен акт биха се преклудирали или възникнали права за жалбоподателя за
реализиране на възможностите именно в тази процедура. Въззивният състав счита, че
жалбата срещу определение на районен съд, с която е оставена без разглеждане
жалба от Д., е допустима пред настоящата инстанция, тъй като в конкретното
производство се атакува отказ на съд да разгледа делото по същество и то по
жалба на лице, което сезира и настоящата инстанция.
Всъщност
основният предмет на разглеждане от настоящия съдебен състав е доколко жалбата
на Я.Д. срещу постановлението на прокурор за прекратяване на наказателното
производство е допустима и респективно дали е законосъобразен атакуваният акт,
с който тя е оставена без разглеждане.
Отговорът на този съдебен състав е
позитивен по отношение преценката на контролираната съдебна инстанция за оставяне
без разглеждане на жалбата на Я.Д., по която е образувано производство по чл.
243, ал.5 НПК.
В хода на досъдебното производство по
отношение на Я.Д. са налице обвинения за това, че на 22.01.2005г. в град София,
ул. „*******, действайки като извършител в съучастие с В.Г., Г.В.и Г.Г. противозаконно
е отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди 80“ с ДКН *******от
владението на И.Р.М.без негово съгласие с цел имотна облага от връщането на
моторното превозно средство. По отношение на това деяние прокурорът е преценил,
че е изтекъл давностният срок, визиран в
разпоредбата на чл. 81, ал.3 вр. чл. 80, ал.1, т.3 НК за ангажиране на
наказателната отговорност на Я.Д. и е прекратил наказателното производство на
основание чл. 24, ал.1, т.3 НПК. Самата жалба на обвиняемия Д. не е насочена спрямо
позицията на прокурора в тази част, а се атакува тезата, че не са налице
безспорни доказателства за осъществяване от негова страна на друго деяние, извършено
за времето от 22.15 часа на 05.04.2006г. до 11.15 часа на 06.04.2006г. в град София,
кв. „Лозенсц“, ул. „Люботрън“ пред бл.7 в съучастие с неустановено по делото
лице, противозаконно да е отнел чуждо моторно превозно среддстов – лек
автомобил „Мерцедес“ с регистрационен номер LBS 981от владението на В.М.– гражданин на Кралство Белгия,
без негово съгласие с намерение да го ползва като отнемането е извършено чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот /счупване на
стъклото на предна лява врата и разбиване на контактния ключ на автомобила/. Именно
за осъществяване на това престъпно посегателство неколкократно жалбоподателят
декларира своята съпричастност пред съдилищата, желаейки да се отмени
постановлението за прекратяване на прокурора и да бъде дадена възможност от
съда Д. да сключи споразумение с представител на прокуратурата. По своята
същност с жалбата си Д. изразява несъгласие с основанието, сочено от прокурора
като такова по чл. 243, ал.1, т.2 НПК и мотивирано в неговия акт за
недоказаност на това обвинение и претендира прокурорският акт да бъде отменен
като бъде прието, че обвинението е доказано.
В принципен план обвиняем в това си процесуално качество
дори при прекратяване на наказателно производство, водено спрямо него, може да
депозира искане до съда при несъгласие с мотивите на прокурора за прекратяване
или със съответното правно основание, желаейки например делото да бъде
прекратено поради липса на причастност на обвиняемия или несъставомерност от
обективна или субективна страна на извършеното. В тази ситуация съдът е длъжен
да се произнесе по претенцията, тъй като обвиняемият би имал правен интерес да
атакува прокурорския акт, целейки както прогласяването му от съда като правилен
и законосъобразен, така и ако съдът измени основанието за прекратяване на производството,да
посочи по-силно реабилитиращо обвиняемия основание – напр. неосъществяване на
престъплението от негова страна. В конкретния случай обвиняемият Д. желае да
бъде отменен прокурорският акт като индиректно бъде указано на прокурора да
поддържа обвинение спрямо молителя, финализирано с евентуално сключено между
тях споразумение – указание, което съдът не би могъл да отправи към прокурора,
изцяло в чиито правомощия е да преценява спрямо кого и какви обвинение да
повдига и поддържа. По този начин обв. Д. декларира своето желание да утежни
правното си положение, тъй като акт, с който прокуратурата декларира, че се
отказва да поддържа обвинение спрямо Д. /дори и нестабилизиран от съд/ е в
доста по-голяма степен благоприятен за обвиняемото лице от акт, с която той е признат
за виновен и осъден с произтичащите от това правни последици, включително и
след групиране на наложени наказания и хипотетична угроза за него от приложение
на разпоредбата на чл. 24 НК. Ако бъде удовлетворено искането на обвиняемия за
отмяна на атакуваното постановлеине чрез произнасяне от съда по същество на
жалбата, то действително би се влошило правното положение на Я.Д., ако се
постигнат декларираните от него последици като тези декларации биха могли и да
произхождат от негово желание да прикрие участие на друго лице напр. – поведение,
което съд не би могъл да толерира. С твърдението във въззивната жалба за неоснователност
и несъстоятелност на основанието по чл. 243, ал.1,т.2 НПК, посочено от
прокурора за прекратяване ан производството, Я.Д. очевидно цели чрез произнасяне
на съда да се гарантира стабилността на акта на прокурора, но тази цел е
облечена в некоректна форма, тъй като той не заявява, че желае изменение на
правното основание, а напротив – отмяна на прекратителния прокурорски акт. Не
може във всяка една ситуация при декларирано несъгласие на обвиняемо лице с
основанието за прекратяване на производството от прокурор, съдът да се
произнася по същество на делото, тъй като би се превърнал единствено в регистратор
или удостоверител волята на прокурора, ако във всеки случай на подадена жалба
от обвиняемо лице се приеме, че то притежава априори правен интерес, а на съда
не може да му бъде вменена подобна функция. В конкретния случай изложеното от Я.Д.
в жалбата до контролирания съд и във въззивната жалба не сочи на негов правен,
дори житейски интерес от съдебен контрол върху прокурорския акт. Всъщност такъв
контрол не би следвало да бъде извършен и в рамките на прокуратурата въпреки
произнасяне на прокурор при СГП от 09.07.2020г. /което е ирелевантно за настоящия
състав/, тъй като в ал. 10 на чл. 243 НПК изрично е посочено при какви условия
се прилага чл. 200 НПК и това е в случай, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство не е било обжалвано от обвиняемия пред съда, каквато
не е настоящата ситуация.
Воден от изложените мотиви и на основание чл. 243 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение от 28.05.2020г.
по НЧД 5900/2020г. на Софийски районен съд – Наказателна колегия, 116 състав, с
което е оставена без разглеждане жалбата на Я.Г.Д. срещу срещу постановление на
прокурор при Софийска районна прокуратура от 23.03.2020г. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 136/2015г. по описа на ГДБОП
– МВР.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.