Решение по дело №1403/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 163
Дата: 26 февруари 2021 г. (в сила от 9 март 2022 г.)
Съдия: Николинка Николова Попова
Дело: 20207150701403
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 163/26.2.2021г.

                                                   гр. Пазарджик, 26.02.2021 г.

 

                                                         В ИМЕТО НА НАРОДА 

Административен съд – Пазарджик,  в открито заседание на девети февруари  , през две хиляди и двадесет и първа   година в   състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА П.                                              при секретаря А.Метанова    и с участието на прокурора ………………………………….., като разгледа докладваното от съдия П. адм.д.  № 1403 по описа на съда за 2020 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:                           

Производството е по реда на чл. 53, ал. 4 във връзка с ал.3  от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.Пазарджик, местност „Чукур савак „ , поземлен имот 55150.13.177, представлявано от А. С. против Решение № Р-598/32-349353/27.11.2020 г. издадено от Директора на Агенция „Митници „ гр.София, с което е отнет лиценз № 597 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки на дружеството, с идентификационен номер на лицензиран складодържател /ИНДС/BGNCA00419000, с адрес на данъчния склад гр.Пазарджик , обл. Пазарджик, 4400 местност „Чукур Савак „ УПИ ІІІ-164, поземлен имот 55150.13.170, и е прекратено действието на лиценза.

В жалбата се поддържа, че решението на директора на Агенция "Митници" е неправилно и незаконосъобразно – постановено в противоречие с материалния закон.Изложени са съображения за нарушение на чл. 47 ал.1 т.11 от ЗАДС и чл. 59 ал.2 т.3 и т.4 АПК. Моли се съда да бъде отменено с присъждане на сторените от дружеството съдебно- деловодни разноски. В съдебно заседание дружеството е представлявано от процесуалния му представител адв. П., която поддържа жалбата.

Ответникът – Директор на Агенция "Митници", чрез процесуален представител оспорва жалбата. Счита, че посочените в решението факти и обстоятелства, наложили отнемането на лиценза, са безспорно доказани. Излага подробни съображения в депозирана писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,  съгласно разпоредбата на чл. 168 АПК, приема за установено  следното от фактическа страна :

Дружестовото – жалбоподател – „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.Пазарджик, местност „Чукур савак „ , поземлен имот 55150.13.177, представлявано от А. С., е притежател на Лиценз № 597, издаден на основание чл. 50, ал. 1 ЗАДС, за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки с адрес на данъчния склад  : гр.Пазарджик , обл. Пазарджик, 4400 местност „Чукур Савак „ УПИ ІІІ-164, поземлен имот 55150.13.170, и вписани в лиценза идентификационен номер на лицензиран складодържател – BGNACA0041900 и идентификационен номер на данъчен склад BGNCA00419001.

От събраните в настоящото производство писмени доказателства безспорно се установява, че с  Решение № Р- 723/32-232259/09.08.2019 г. на директора на Агенция „Митници” е прекратено действието на Лиценз № 597 за управление на данъчен склад на „ТСТ ОЙЛ" ЕООД на основание на чл. 53, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 3, във връзка с ал. 2. т. 1 от ЗАДС. С Определение № 1213/09.09.2019 г. на Административен съд - Пазарджик е спряно предварителното изпълнение по Решение № Р-723/32-232259/09.08.2019 г. на директора на Агенция „Митници“, а с  Определение № 14675/31.10.2019 г. на Върховен административен съд е оставено в сила Определение № 1213/09.09.2019 г. на Административен съд - Пазарджик. С Решение № Р- 266/32-134826/12.05.2020 г. на директора на Агенция „Митници” повторно е прекратено действието на Лиценз № 597 за управление на данъчен склад на „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД на основание на чл. 53, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 3, във връзка с ал. 2. г. 1 от ЗАДС, като с  Определение № 920/23.06.2020 г. на Административен съд - Пазарджик е отхвърлено искането на „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД за спиране на предварителното изпълнение на Решение № Р- 266/32-134826/12.05.2020 г. на директора на Агенция „Митници“, но с Определение № 10795/06.08.2020 г. на Върховен административен съд , е отменено  Определение № 920/23.06.2020 г. на Административен съд - Пазарджик и е постановено спирането на предварителното изпълнение на Решение № Р- 266/32-134826/12.05.2020 г. на директора на Агенция „Митници“.

                    С писмо с per. № 32-279643/25.09.2020 г. директорът на ТД Тракийска е уведомил директора на дирекция „Акцизна дейност и методология“, че „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД не е подало искане за съгласуване на изграждането на системата за видеонаблюдение по чл. 476 от ЗАДС в срока, определен в § 38, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане / в сила  от 13.05.2020 г./, с което дружеството  не е изпълнило изискванията, посочени в чл. 47, ал. 1. т. 11 от ЗАДС.

С писмо с per. № 32-283811/30.09.2020 г. заместник-директорът на Агенция „Митници" е уведомил „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД, че съгласно чл. 47, ал. 1, т. 11 от ЗАДС лицензиран складодържател може да бъде лице, което използва система за видеонаблюдение и контрол, отговаряща на изискванията на чл. 476 от закона, в случаите на производство /или складиране на енергийни продукти с кодове по Комбинираната номенклатура (КН) 2710 12 до 2710,20. В писмото е посочено, че същото следва да се счита за уведомление по чл. 26. ал. 1 от АПК и е даден седемдневен срок да се изрази становище или направи възражение по събраните доказателства по преписката, с които дружеството може да се запознае в ЦМУ на Агенция Митници“. Писмото е получено от дружеството на  02.10.2020 г., като на  13.10.2020 г. с писмо с per . № 32-298655 директорът на ТД Тракийска уведомява директора на дирекция „Акцизна дейност и методология“, че в ТД Тракийска е постъпило уведомление, с което „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД заявява, че предприема действия по изграждане на системата за видеонаблюдение и контрол.Представен е от дружеството и договор от 28.09.2020 г.  , сключен от дружеството – жалбоподател , за изграждане на система за видеонаблюдение със срок на изпълнение 75 дни / или до 12.12.2020 г. включително /.Към  датата на приключване на  производството пред настоящата съдебна инстанция,  не са представени доказателства за изпълнението на този договор.

С писмо с per. № 32-332773/13.11.2020 г. директорът на ТД Тракийска, е уведомил директора на дирекция „Акцизна дейност и методология“, че към 12.11.2020 г. „ТСТ ОЙЛ" ЕООД не е входирало искане за съгласуване на изграждането на системата за видеонаблюдение по чл. 476 от ЗАДС и не е предоставена необходимата проектна документация по чл. 56л от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове, с което не е изпълнило изискванията, посочени в чл. 47, ал. 1, т. 11 от ЗАДС.

Въз основа на изложеното е постановено оспореното в настоящото производство Решение № Р-598/32-349353/27.11.2020 г. от Директора на Агенция „Митници „ гр.София, с което е отнет лиценз № 597 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки на дружеството, с идентификационен номер на лицензиран складодържател /ИНДС/BGNCA00419000, с адрес на данъчния склад гр.Пазарджик , обл. Пазарджик, 4400 местност „Чукур Савак „ УПИ ІІІ-164, поземлен имот 55150.13.170, и е прекратено действието на лиценза.

По делото са представени и други писмени доказателства, които съдът не подлага на анализ , тъй като същите са неотносими към предмета на настоящия правен спор,а касаят административния спор относно наличието на законови предпоставки за спиране незабавното изпълнение на оспорения административен акт.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, от лице, което е адресат на акта. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 3 ЗАДС, като е спазена формата за индивидуален административен акт. Не се констатират, основания за нищожност за решението, при проведената задължителна съдебна проверка съгласно чл. 168, ал. 2 от АПК. Същото е в достатъчна степен мотивирано, като волята на административния орган е ясно и недвусмислено заявена.

Съгласно чл. 53, ал. 2, т. 1 ЗАДС лицензът за управление на данъчен склад се отнема, когато лицензираният складодържател престане да отговаря на условията по чл. 47 ЗАДС. Разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 11 ЗАДС / в сила от 13.05.2020 г./ предвижда задължение на  лицето, което е титуляр на лиценз да използва система за видеонаблюдение и контрол, отговаряща на изискванията на чл. 47б, в случаите на производство и/или складиране на енергийни продукти с код по КН 2710 12 до 2710 20.

В настоящото производство  не е спорно между страните, че към датата на постановяване на решението дружеството е било титуляр на лиценз , при наличието на който разпоредбата на чл. 47 ал.1 т.11 ЗАДС създава императивно задължение за използване на система за видеоноблюдение и контрол.

Настоящият съдебен състав намира, че решението на директора на Агенция "Митници" е законосъобразно и в съответствие с материалния закон. Основните възражения на жалбоподателя против оспореното решение се изразяват в това, че същото е наложено с административен акт, който не е в достатъчна степен мотивиран понеже не съдържал указания до кога и в какъв срок дружеството е следвало да подаде искане за съгласуване  на изграждането на система за видеонаблюдение.Тези възражения са неоснователни. Съдържанието на Решението на Директора на Агенция „Митници „  съдържа изложение на всички правни и фактически основания , поради което същото не страда от порок по чл. 59 ал.2 т.4 АПК. Посочено е , че лицензираният складодържател е престанал да отговаря на условията на ЗАДС /чл.47 ал.1 т.11 ЗАДС /и подзаконовите нормативни актове по прилагането му , а именно да използва система за видеонаблюдение и контрол отговаряща на изискванията на чл. 47 б от ЗАДС.  Въз основа на тези фактически установявания на органа,  са посочени правилно нарушените правни норми.

Не е спорно , а и от представените по делото  писмени доказателства се установява, че  с предходни решения на Директора на Агенция „Митници „ е прекратявано действието на лиценза на жалбоподателя за допуснати други нарушения , като след съдебен контрол, е постановено спиране на предварителното изпълнение на последното по време решение за отнемане на лиценза / с определение № 10795 на ВАС от 06.08.2020 г. по адм. д. № 8139/2020 г./ Безспорно се установява, че към датата на постановяване на оспореното в настоящото производство решение  - 27.11.2020 г. ,този лиценз е действащ и  разпоредбата на чл. 47 ал.1 т.11 ЗАДС е била приложим закон / в сила от 12.05.2020 г. /. Освен това не е спорно и се установява, че  дружеството жалбоподател на 11.09.2020 г. е  получило отново достъп до системата на Агенция „Митници“.

                    Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в решението административният орган незаконосъобразно не е посочил кога и в какъв срок , дружеството е следвало да подаде искане за съгласуване, тъй като в закона не са въведени такива  задължения и не е разписана  за изпълнение такава процедура. Съгласно чл. 47 б ал.1 ЗАДС в случаите по чл. 47, ал. 1, т. 11 и 12 лицензираните складодържатели са длъжни да използват в данъчните складове система за видеонаблюдение и контрол, а съгласно чл. 47б ал.8 ЗАДС изграждането на системата за видеонаблюдение и контрол се съгласува с митническите органи, които могат да дават предписания и/или да тестват нейната функционалност и ефективност. Искането за съгласуване на изграждането на системата за видеонаблюдение и контрол се подава по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

Съгласно ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане - § 38 ал.1 / в сила от 13.05.2020 г./ в  едномесечен срок след отмяната на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., министърът на финансите привежда в съответствие с него правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове , а съгласно ал.4 от същия текст - в едномесечен срок от влизането в сила на измененията и допълненията в правилника ,  лицензираните складодържатели подават искане за съгласуване на изграждането на системата за видеонаблюдение по чл. 47б от Закона за акцизите и данъчните складове. Нещо повече - разпоредбата на ал.5 от параграф 38 дава възможност в  двумесечен срок от датата на издаване на съответния акт за съгласуване на искането по ал. 4, лицензираните складодържатели да приведат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 47б от Закона за акцизите и данъчните складове. Изрично е разписано , че до  влизането в сила на съответния акт на директора на Агенция "Митници" за привеждане в съответствие по ал. 5 с изискванията на чл. 47б от Закона за акцизите и данъчните складове лицата, подали искане по ал. 4, продължават дейността си като лицензирани складодържатели.

По-подробно редът за подаване на искания за съгласуване е регламентиран в чл. 56 Л от Правилника за приложение на ЗАДС /в сила от 12.06.2020 г./ като съгласно ал.6 на същия текст ,  лицензираният складодържател подава искане за съгласуване на изграждането на системата за видеонаблюдение и контрол съгласно приложение № 34 и  към искането се прилага проектната документация по ал. 4. Съгласно ал.8 на същия  текст,  в  7-дневен срок от подаване на искането за съгласуване митническите органи извършват проверка на представения проект и приложената към него документация. Едва на тази етап – т.е. след като вече е подадено искането за съгласуване , митническите органи  могат да дават писмени предписания относно представяне на допълнителна техническа документация и и др.

Независимо от това, видно от писмените доказателства по настоящото дело,  с изпратеното до дружеството писмо от 30.09.2020 г., митническият орган , го е уведомил за задължението му за използване на система за видеонаблюдение и контрол, като в същото писмо  е посочено , че следва да се счита за уведомление  по чл. 26 ал.1  АПК и е даден срок за изразяване на становище, респективно възражение. Нещо повече – макар и след дадения срок – на 13.10.2020 г. , дружеството е уведомило митническите органи , че е сключило договор в подготовка на изграждането на такива системи, но отново не е подало искане за съгласуване, а това искане е подадено  около два месеца по-късно – 10.12.2020 г. и след като вече е постановено процесното решение за отнемане на лиценз. Към този момент вече е бил изтекъл и предвидения в ал.4 на Параграф 38 от  ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане едномесечен срок  за подаване на искания за съгласуване / към 12.07.2020 г. /.

В настоящия случай  безспорно се  установява, че при действието на нормата на чл. 47 ал.1 т.11 ЗАДС , жалбоподателят е следвало да изпълни съответните законови изисквания, като  не се твърди и не са представени доказателства , това да е било сторено  до датата на постановяване на оспореното в настоящото производство решение.Приложеното по делото искане за съгласуване изграждането на система за  видеонаблюдение и контрол с  вх. № 364398/10.12.2020 г. не променя този факт и не касае законосъобразността на решението, което е  издадено на 27.11.2020 г. , като към момента на издаването му е било налице  законово изискване, което лицензираният складодържател  не е изпълнил.Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Представеното искане за съгласуване  не представлява нов факт или обстоятелство по смисъла на ал. 2 от същата разпоредба. Преценката за изпълнение на тези законови изисквания  има отношение към евентуално ново искане за издаване на лиценз, но не може последващи действия по започване на процедурата за съгласуване и поставяне за използване на система за видеонаблюдение  и контрол,  да обуслови отмяната на решението, с което лиценза е отнет и действието му е прекратено.

По горните съображения, съдът счита, че решението на директора на Агенция "Митници" е законосъобразно. Жалбата е неоснователна и подлежи на отхвърляне. С оглед изхода на спора основателна се явява претенцията на процесуалния представител на органа за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Дружеството- жалбоподател  следва да бъде осъдено да заплати на Агенция "Митници" сума в размер на 100,00 лв. представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 1 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка чл. 37 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, девети състав :

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата  на „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.Пазарджик, местност „Чукур савак „ , поземлен имот 55150.13.177, представлявано от А. С. против  Решение № Р-598/32-349353/27.11.2020 г. издадено от Директора на Агенция „Митници „ гр.София, с което е отнет на дружеството лиценз № 597 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки на дружеството, с идентификационен номер на лицензиран складодържател /ИНДС/BGNCA00419000, с адрес на данъчния склад гр.Пазарджик , обл. Пазарджик, 4400 местност „Чукур Савак „ УПИ ІІІ-164, поземлен имот 55150.13.170, и е прекратено действието на лиценза.

 ОСЪЖДА „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.Пазарджик, местност „Чукур савак „ , поземлен имот 55150.13.177, представлявано от А. С.  да заплати на Агенция "Митници" сума в размер на 100,00 лв., представляваща разноски за юрисконсулско възнаграждение.

Решението  подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

                                                               СЪДИЯ : /п/

 

Решение № 2211 от 09.03.2022г. на ВАС - София, Осмо отделение по АД № 6092/2021г. - ОТМЕНЯ Решение № 163/26.02.2021 г., постановено по адм. дело № 1403/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение № Р-598/32-349353/27.11.2020 г. на директора на Агенция Митници.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 601/02.04.2021 г. по адм.д. № 1403/2020 г. на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК-*****, сумата от 1 420,00 (хиляда четиристотин и двайсет) лева.
Решението е окончателно.