№ 11883
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №
20221110101271 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 124 ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 4681/12.01.2022 г. по описа на СРС, депозирана
от Б. С. К., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Надежда 1, бл. 150, вх. А, ет. 9, ап. 39, чрез
адвокат М., със съдебен адрес: гр. София, ул. Хаджи Димитър № 19, вх. 1, ап.2, срещу И. Т.
И., ЕГН **********, гр. София, ул. Мария Луиза № 46, със съдебен адрес: гр. София, ул.
Христо Белчев № 2, ет. 1, офис 7, чрез адвокат С. Г., с която е предявен осъдителен иск по
чл. 45 от ЗЗД за неимуществени вреди, причинени чрез злоупотреба с право на жалби и
сигнали, довели до образуване на преписки и извършване на различни проверки от различни
проверяващи комисии, изразяващи се в претърпени морални болки и страдания в размер на
5000 лв. като част от цяло вземане в размер на 10 000 лв.
В исковата молба се твърди, че страните по делото са служители на Г. „Гранична
полиция“ /ГДГП/. В началото на 2021 г. ответникът пуснал донос за корупция срещу ищеца
– Докладна записка рег. № 3282-2689/01.02.2021 г. по описа на ГДГП, станала основание за
образуване на дисциплинарна проверка срещу Б. С. К.. Твърди, че доносът съдържал
неистини и невярна интерпретация на вътрешна служебна информация с цел да се
дискредитира ищеца като професионалист и ръководител в най-голямата Г. на МВР, където
заемал длъжността заместник-директор. В хода на образуваната със Заповед № 8121К-
4009/24.02.2021 г. на министъра на вътрешните работи дисциплинарна проверка спрямо
ищеца била потвърдена информацията, изложена от ответника и съответно проверката
приключила със справка с рег. № 8121р-6898/28.04.2021 г., в която проверяващата комисия е
достигнала до извод, че „твърденията в докладната записка и сведението на И. И. не са
потвърдени от нито един свидетел-очевидец“. Сочи, че ответникът не се задоволил с този
резултат и продължил да пуска неверни сведения относно работата на ищеца с цел да го
компрометира пред висшестоящите му ръководители в лицето на директора на ГДГП и
министъра на вътрешните работи. Във връзка с изложена в негово сведение с рег.
№ 3282‑6544/22.03.2021 г. информация, съдържаща данни извън обхвата на предходната
проверка, със Заповед рег. № 8121К-5527/30.03.2021 г. проверката била допълнена и екипа
1
от проверяващи разширен. И тази проверка приключила без потвърждение на изложеното в
допълнителния донос на ответника. Твърди, че следствие на посочените доноси от страна на
ответника, ищецът бил подложен на силен стрес на работното си място в периода от
01.02.2021 г. – датата, на която е пуснат първия донос срещу него – до 05.08.2021 г. – датата,
на която е уведомен за приключване на разширената проверка срещу него. По този начин
тази информация е станала достояние на двама министри в редовен и служебен кабинет,
както и на двама висшестоящи ръководители на ГДГП – по време на редовното
правителство и по време на служебното такова. Сочи, че тази информация е станала
достояние на широк кръг от колеги – служители на ГДГП, служители на Инспекторат, на
Дирекция „Човешки ресурси“, на Звено вътрешен одит и други. Предвид ръководната
длъжност, заемана от ищеца, тази информация е станала достояние и на други ръководни
служители в системата на МВР като са уронили авторитета му пред подчинените му
служители. Твърди, че следствие на преживения силен стрес от посочените събития на
работното му място, емоционалните проблеми при ищеца се задълбочили и се наложило да
потърси специализирана психотерапевтична помощ. Сочи, че страдал от липса на
концентрация, раздразнителност, сърцебиене, излизане от нормален ритъм, високо кръвно
налягане и нарушения в съня. Изпитвал тревожност със смущаващи мисли и чувства, страх,
отчаяние и загуба на смисъл. Нарушило се нормалното му взаимодействие в социалната
среда и се отразило негативно на отношенията с неговите колеги, близки и приятели. Сочи,
че продължава да посещава психотерапевт с оглед овладяване на предизвиканата
симптоматика следствие на доносите и проверките спрямо него.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил, като се
оспорва исковата молба. Оспорва изнесените твърдения в исковата молба, като сочи, че
фактите са превратно представени. Сочи, че на 29.01.2021 г. по време на провеждане на
оперативка, ответникът е станал свидетел на неетично поведение от страна на ищеца по
отношение на бивш служител от ГДГП, понастоящем началник отдел „Миграция“ в СДВР,
комисар Йотко Андреев, изразяващо се в обидни квалификации към същия. Ищецът нарекъл
ответника „протеже“ на посочения бивш служител, демонстрирайки явно неуважение към
личността, служебното положение и професионалните качества на първия. На 01.02.2021 г.
ответникът в качеството си на началник на отдел „Сигурност на информацията и
административно обслужване“ към ГДГП е изготвил и депозирал Докладна записка № 3282-
2689/01.02.2021 г. с адресат Директора на ГДГП за извършеното нарушение от страна на
ищеца на етичните правила за поведение, като във връзка с назначената проверка е
депозирал и сведение с рег. № 3282р‑6544/22.03.2021 г. Твърди, че 10.12.2021 г. срещу
ищеца е образувана нова проверка без инициатива от страна на ответника. Последната
приключила на 14.03.2022 г. със справка рег. № 3282р-5739. Преди приключване на
проверката по предходния текст служебното правоотношение на ищеца било прекратено.
Счита, че не са налице проявление на който и да е от кумулативно предвидените елементи
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Счита, че липсва противоправно поведение на
ответника, тъй като същият е изпълнявал задълженията си изготвяйки процесната докладна
записка. Оспорва също така да е налице злоупотреба с право. Сочи, че не е налице и
причинена от него вреда на ищеца, както и причинна връзка. Моли исковите претенции да
бъдат оставени без уважение. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск по чл. 45 от ЗЗД за неимуществени вреди, причинени от
ответника И. Т. И. чрез злоупотреба с право на жалби и сигнали, довели до образуване на
преписки и извършване на различни проверки от различни проверяващи комисии,
изразяващи се в претърпени от ищеца Б. К. морални болки и страдания в размер на 5000 лв.
като част от цяло вземане в размер на 10000 лв.
2
За да бъде уважен така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже по делото
следните обстоятелства: наличие на виновно и противоправно действие или бездействие на
ответника, с което на ищеца са му нанесени неимуществени вреди, посочени в исковата
молба; размера на неимуществените вреди, произтичащи от противоправното поведение на
ответника; причинна връзка между противоправното поведение на ответника и настъпилите
вреди в тежест на ищеца, както и всички останали положителни факти и твърдения, на
които основава исковата си претенция.
Вредите, които ищецът твърди, че е претърпял, поддържа, че произтичат от подадена
от ответника докладна записка рег. № 3282р-2689/01.02.2021 г., както и от сведение рег.
№ 3282р-6544/22.03.2021 г., подадени до Директора на ГД „Гранична полиция“ – гл.
комисар Светлан Кичиков и до министъра на вътрешните работи – г-н Христо Терзийски.
Подавайки докладна записка до административния си ръководител, ответникът
упражнява свое субективно право, а именно - правото да се обърне към компетентните
органи и да изложи обстоятелства, които са му станали известни за извършване на проверка
за извършено престъпление, друго закононарушение или дисциплинарна нарушение или
нарушение на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Съгласно
т. 69 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в министерството на
вътрешните работи, утвърден със Заповед № 8121з-348 от 25 юли 2014 г. на министъра на
вътрешните работи, държавен служител, който е станал свидетел на неетично или опасно
поведение, на насилие, нехуманно или обидно отношение към което и да е лице от страна на
друг държавен служител, предприема действия за прекратяването им и докладва на
ръководителя си независимо от положението в йерархията на извършителя на подобни
действия. Цитираната разпоредба не само очертава субективното право на служителя, станал
свидетел на неетично поведение да докладва последното, но и му вменява задължение да го
извърши.
Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го
упражни или въобще да не го упражни. Упражняването на материално и процесуално право
поначало е правомерно. То е противоправно, ако се установи злоупотреба с права, т. е.
когато правото се упражнява с цел да бъдат увредени права и законни интереси на другиго и
в противоречие с интересите на обществото. В тези случаи може да бъде ангажирана
деликтната отговорност на подалия сигнала. При всички случаи обаче, доказването на
недобросъвестността е в тежест на пострадалия (Решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр. д. №
1243/2009 г., ВКС, IV г. о.). Подаването на жалба (сигнал) до съответния компетентен орган
съставлява упражняване на законоустановена възможност – гражданите имат право да се
обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни (чл. 45-46
КРБ). Ответникът е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат
установени. Злоупотреба с право, т. е. противоправно поведение, е налице само когато
жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети
необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че те са неверни и подава жалбата, за да
навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес (Решение № 53 от 04.04.2018 г.
по гр. д. № 1913/2017 г., ВКС, III г. о.).
По делото не се установява злоупотреба с права от страна на ответника. Макар и част
от сочените от него в сигналите обстоятелства да не са установени, по делото не са
ангажирани доказателства, че сигналите са отправени с цел различна от тази
обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а с цел тормоз.
Следва да се има предвид, че част от обстоятелствата, изложени в Сведение рег.
№3282р 6544/22.03.2021 г., проверяващият орган признава за верни, като приема действията,
извършени от ищеца за нарушение на вътрешните правила, но не налага дисциплинарно
наказание, поради липсата на надлежно връчени срещу подпис на ищеца вътрешни правила.
3
Предвид изложеното, съдът приема, че не е доказана извършването на противоправно
поведение на ответника, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има само ответникът. Ответникът е
сторил разноски в размер на 1 200 лв. за адвокатски хонорар, а с оглед възражението по чл.
78, ал. 5 ГПК на ищеца и липсата на фактическа и правна сложност на делото съдът му
присъжда разноски от 696 лв. – минималният размер на адвокатско възнаграждение с оглед
цената на иска, съгласно Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, увеличено с
дължимия данък добавена стойност в размер на 20 %, тъй като видно от представената
фактура, такъв е начислен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. С. К., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Надежда 1, бл.
150, вх. А, ет. 9, ап. 39, чрез адвокат М., със съдебен адрес: гр. София, ул. Хаджи Димитър №
19, вх. 1, ап.2, срещу И. Т. И., ЕГН **********, гр. София, ул. Мария Луиза № 46, със
съдебен адрес: гр. София, ул. Христо Белчев № 2, ет. 1, офис 7, чрез адвокат С. Г.
осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 5000 лв. като част от цяло
вземане в размер на 10 000 лв., представляваща стойността на претърпени от ищеца
неимуществени вреди - морални болки и страдания, причинени чрез злоупотреба с право на
жалби и сигнали, довели до образуване на преписки и извършване на различни проверки от
различни проверяващи комисии.
ОСЪЖДА Б. С. К., ЕГН ********** да заплати на И. Т. И., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 696 лв. (шестстотин деветдесет и шест лева) за
разноски, сторени в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4