РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. К., 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20225100500003 по описа за 2022 година
С решение № 100 от 04.04.2020 г., постановено по гр. д. № 158/ 2021
година, Районен съд – М., на основание чл. 200, ал. 1 от КТ е осъдил „М. - Н”
ЕООД, Е ****** да заплати на Н. Н. Ю., с.С. сумата в размер на 21 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и
страдания и влошено емоционално състояние от претърпяна по време на
работа на 27.12.2019 трудова злополука приета като такава с Разпореждане №
5104-8-3 от 29.01.2020 год. на НОИ ТП - К., ведно със законната лихва върху
присъдената сума считано от датата на злополуката - 27.12.2019 год. до
окончателното им изплащане, както и сумата в размер на 1460,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещи лица.
С решението си Районен съд – М. е осъдил „М. – Н“ ЕООД, Е ****** да
заплати по сметка на Районен съд – М., сумата в размер на 840,00 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на иска.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът “М. -
Н” ЕООД, който чрез своя представител по пълномощие го обжалва като
неправилно, поради нарушение на материалния закон. Сочи, че въпреки
изричната забрана на управителя на дружеството, ищецът самоволно се качил
на платформата и след скъсване на въжето паднал, което изключвало
отговорността на работодателя. Моли да се постанови съдебно решение, с
което да бъде отменено изцяло обжалваното решение и предявеният иск да
бъде отхвърлен. Алтернативно моли отговорността на въззивното дружество
да се намали, тъй като пострадалият с действията си е допуснал груба
1
небрежност. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият Н. Н. Ю., чрез своя
представител по пълномощие адв. Я.С., е подал писмен отговор, с който
оспорва въззивната жалба. Излага съображения за неоснователност на
направените с въззивната жалба доводи за принос към вредата, поради
нарушаване на задълженията и правилата за безопасност.Изтъква, че ищеца
се е качил на повдигащото устройство, не по собствено желание , а да
изпълни служебното си задължение за изхвърляне на отпадъците, и за да
направи това следва да се качи на повдигащото устройство и ръчно да
освободи преградата. Счита, че първоинстанционният съд правилно е приел,
че липсва съпричиняване на вредата от страна на ищеца и следва обжлваното
решение да бъде потвърдено. Претендира се за присъждане на направените по
делото разноски.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, прие за установено следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като
недопустимо.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Н. Н.
Ю. искове срещу “М. - Н” ЕООД, с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ и чл.
86 от ЗЗД, за сумата в размер на 21 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди – болки и страдания и влошено
емоционално състояние от претърпяната по време на работа трудова
злополука на 27.12.2019 г. и приета като такава с разпореждане № 5104-8-
3/29.01.2020 г. на НОИ ТП – К., ведно със законната лихва върху присъдената
сума, считано от датата на злополуката – 27.12.2019 г. до окончателното й
изплащане.
С отговора на исковата молба ответникът сочи, че на работещите в цеха
за производство и преработка на месо и месни продукти е бил провеждан
начален, периодичен и извънреден инструктаж, като ищецът грубо нарушил
задълженията си, изпълнявайки длъжността „колач животни“, и за
предназначението на платформата за повдигане и изсипване на отпадъци и
забраната за качване на хора на нея, ищецът бил многократно устно и
писмено предупреждаван. Поради това счита, че отговорността му е
изключена. Алтернативно посочва, че отговорността му следва да се намали,
тъй като с действията си пострадалият е допуснал груба небрежност.
По делото е безспорно, че ищецът Н. Н. Ю. е работил по трудов договор
при ответника “М. - Н” ЕООД като „колач животни“, като на 27.12.2019 г. по
време изпълнение на трудовите му задължения, при изхвърлянето на
отпадъци, въжето на повдигащото се устройство се скъсало и паднал от около
2,5 м., вследствие на което получил следните телесни увреждания: счупване в
областта на основата на петата метатарзална /стъпална/ кост на десния крак;
разкъсно – контузни рани в лявата половина на седалището и лявата ръка,
кръвонасядания на лявата подбедрица.
Случилото се представлява трудова злополука по смисъла на чл.55, ал. 1
2
от КСО, установена и приета с разпореждане № 5104-08-3/29.01.2020 на НОИ
ТП – К..
По делото е назначена съдебно - медицинска експертиза с вещо лице Н.
М., като от неоспореното от страните заключение се установява, че
уврежданията на ищеца са получени при действието на твърд, тъп или
тъпоръбест предмет. Счупването на петата стъпална кост на десния крак в
областта на основата й, е довело до трайно затрудняване на движението на
десния крак за около два месеца при обичаен ход на оздравителния процес.
Разкъсно - контузните рани в лявата половина на седалището и на лявата ръка
довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
а останалите описани травматични увреждания му причинили болка и
страдание.
По делото е назначена и съдебно - психологична експертиза, от
заключението на която се установява, че трудовата злополука е повлияла
върху емоционалното състояние на ищеца и е довела до преживяване на
субективен дистрес, нарушаващ обичайното функциониране във всички
сфери за период от няколко месеца след случилото се. Дори към настоящия
момент ищецът изпитвал реакция на остър стрес, съчетано с разстройство на
адаптацията и симулативна тревожност при разговори, свързани с
преживяната трудова злополука.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А. Н. и Д.
Г., от показанията на които се установява, че асансьорът, от който е паднал
ищеца, представлява подемник, който е предназначен за изхвърляне боклуци.
Качването на хора на този подемник било забранено и работниците били
инструктирани за това; за забраната била издадена и заповед от управителя и
от собственик на фирмата. Свидетелите установяват, че въпреки забраната,
както ищецът, така и други работници се качвали на платформата.
В подкрепа на тези показания е и приобщената по делото Заповед №20
от 08.07.2019г. на управителя на ответното дружество, с която е забранено
работникът, извършващ дейност при работа с устройството за повдигане и
изсипване на отпадъци – хаспел, да се качва на платформата по време на
повдигане.
Първоинстанционният съд е приел, че е установено наличието на
трудово правоотношение между ищеца и ответника; трудова злополука,
претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото
правоотношение и причинила временна неработоспособност; вреда
имуществена или неимуществена; както и причинно - следствена връзка
между трудовата злополука и вредата. Настоящият съдебен състав споделя
този извод.
Не споделя обаче, че независимо от провежданите инструктажи и
забрана за качване по време на движение на платформата, в интерес на
работата било освобождаването на количката с отпадъци от подемника да е
чрез човешка намеса, и това е така, тъй като се установява от доказателствата,
че действително някои от работниците са нарушавали тази забрана - понякога
и по своя преценка, а не винаги – т.е., не се установява качването на
3
устройството да е задължително, за да бъде свършена работата, а е ставало
при съзнателно нарушение на правилата от тяхна страна.
При въведено с отговора на исковата молба възражение от страна на
ответника по иска за грубо нарушение на задълженията на ищеца, при което е
получена процесната трудова злополука, и алтернативно наведени доводи за
намаляване на отговорността на ответното дружество поради допусната от
ищеца груба небрежност, правният спор се свежда преди всичко до
установяване на това допринесъл ли е пострадалия за настъпване на трудовата
злополука.
Разпоредбата на чл.201, ал.1 от КТ предвижда, че работодателят не
отговаря за вреди от трудова злополука, ако пострадалият е причинил
умишлено увреждането. В казуса доказателства за умишлено причиняване на
увреждането няма.
За да бъде намалена отговорността на работодателя за обезвреда на
щетите от трудовата злополука, нормата на чл. 201, ал.2 от КТ изисква
работникът да е допринесъл за настъпването й с поведение /действия или
бездействия/, реализирано при груба небрежност. Грубата небрежност е
налице в случая, когато пострадалият работник е предвиждал настъпването на
неблагоприятния резултат, но се е надявал, че той няма да настъпи, или, че ще
бъде предотвратен. Както приема и константната съдебна практика, грубата
небрежност представлява тежко нарушаване на дължимата грижа при
положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната
обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка,
не би могъл да го допусне /Решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. №
673/2011 г., ГК, ІV Г.О. на ВКС/. Отнесена към правилото на чл. 201, ал.2 от
КТ, грубата небрежност означава реализиране на определено поведение
/действие или бездействие/ от работника в нарушение на установените от
работодателя правила за безопасност на труда, при което работникът е
предвиждал възможността от настъпване на вредоносен резултат, но се е
надявал той да не настъпи или да предотврати същия, разчитайки на
притежаваните знания и умения. С Решение № 719/ 10.11.2009 г. по гр.д.№
2898/2008 г. на І Г.О. на ВКС е прието, че не всяко нарушение на правилата за
безопасността на труда мотивира приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, а само
субективното отношение на пострадалия, довело до осъществяването на
грубата небрежност от негова страна като елемент от неговото виновно
действие, като вината не се предполага, а следва да бъде установена.
Доказателствената тежест за установяване проявлението на грубата
небрежност е на страната на работодателя.
По делото безспорно се доказа, че ищецът с поведението си е нарушил
основни правила за безопасност на труда, като за забраната за качване на
устройството за повдигане на отпадъци работниците, в частност и той самият,
са били периодично инструктирани, а освен това е била издадена е заповед в
този смисъл, и тези заповеди и инструктажи той самоволно и ненужно е
пренебрегнал. Въпреки проведените инструктажи по безопасност и указания
до работниците, и пренебрегвайки основни правила за работа с платформата,
ищецът сам се е поставил в положение на повишен риск. Т. е., следва да се
4
приеме, че произшествието е резултат и от липсата на внимание от страна на
ищеца и че е налице негово поведение, което може да се квалифицира като
неспазване на правилата за безопасност в степен, обосноваваща извод за
допусната груба небрежност.
По този спорен въпрос – за приложението на чл. 201, ал.2 от КТ,
настоящият съдебен състав намира, че ответникът проведе пълно доказване
на твърдението си за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния
резултат, което обуславя намаляване на отговорността му до 50 %. Съдът взе
предвид още, че управителят на ответното дружество е имал знание за
нарушаването на забраната за качване на подемното устройство от ищеца
/сам в отговора си е посочил, че многократно е предупреждавал ищеца устно
и писмено за забраната за качване на платформата/, но не е предприел други
конкретни действия, за да обезпечи пълна безопасност на работниците при
тази дейност. Превенцията на риска от трудова злополука при работа с
машини е отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение, но
ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните
места и условията на труд е задължение в тежест на работодателя и включва
система от мерки, само част от които се свеждат до установяването на
конкретни правила за безопасност, прилагани пряко от изложените на риска
негови работници и служители, след инструктаж. Видът и броят на
останалите мерки, които е трябвало работодателят да предприеме, за да
осигури безопасни условия на труд, е в зависимост от действащата
подзаконова нормативна уредба, естеството на работата и свързания с нея
производствен риск. Делът на тези мерки и значението им за превенцията на
риска не изключва прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ, ако работникът грубо е
нарушил правилата за безопасност, но наред с другите обстоятелства е от
значение за степента, в която се намалява обезщетението при трудова
злополука.
При тази небрежност, изразила се в липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност от пострадалия, съпричиняването също има своите степени,
които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за
трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са
критериите за намаляване на обезщетението.
В случая както ищецът – работник явно е пренебрегнал правилата,
отнасящи се пряко до работата му, така и работодателят – ответник не е
обезпечил конкретния работен процес с всички възможни и необходими
мерки за обезопасяване, а е разчитал главно на инструкции и заповеди,
зависещи единствено от дисциплината, самоконтрола, уменията и опита на
работника.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав достигна до горния
извод за степента на съпричиняване и съответното определяне размера на
отговорността на работодателя.
При прилагане разпоредбата на чл. 52 ЗЗД за определяне справедливия
размер на дължимото се обезщетение за претърпяните от ищеца
5
неимуществени вреди, настоящият съдебен състав приема следното:
ВКС константно приема в обвързващата си практика справедливостта
като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди,
включващ винаги конкретни факти предвид стойността, които засегнатите
блага са имали за своя притежател - характер и степен на увреждането, начин
и обстоятелства, при които то е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото
обществено и социално поведение, без този списък да е изчерпателен
/Решение № 407 по гр.д.№ 1273 за 2009 г. на III ГО/. Съдът следва да
съобрази всички доказателства, относими към реално претърпените от
увреденото лице морални вреди - болки и страдания, за да се счете, че
решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост.
Съобразявайки всички съотносими факти и обстоятелства, и отчитайки
конкретната специфика на получените телесни увреждания и повлияването
им върху емоционалното състояние на ищеца, настоящият съдебен състав
приема, че следва на същия да се определи обезщетение в размер на 16 000
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увредата до
окончателното й изплащане. За разликата до пълния предявен размер от 21
000лв. искът за обезщетение се явява неоснователен.
При това положение, редуцирайки приетото за справедливо
обезщетение с приноса на пострадалия, дължима на ищеца остава сумата от 8
000 лева, за които искът следва да се уважи, ведно със законната лихва от
датата на злополуката – 27.12.2019г.
Или, следва първоинстанционното решение да бъде отменено в частта
му, с която предявеният от Н. Н. Ю. иск е бил уважен за разликата над 8
000лв. до присъдения размер от 21 000лв., вместо което искът по чл.200 от КТ
следва да бъде отхвърлен за сумата в размер на 13 000лв., представляваща
разликата от 8 000лв. до 21 000лв. Следва да се отхвърли и иска за законна
лихва върху сумата в размер на 13 000лв.
Относно разноските:
Пълномощникът на ищеца – адв. С., има право на разноски за
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв, което съобразно
уважената, съответно отхвърлената част на исковите претенции, следва да се
уважи в размер на 441, 06лв. за първоинстанционното производство. Тъй като
неправилно разноските са били присъдени на ищеца, вместо на адв. С.,
решението в тази му част следва да се отмени, вместо което следва в полза на
адв. С. да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в
посочения размер. В същия размер на адв. С. се следват разноски по чл.38,
ал.2 от ЗАдв за въззивното производство, поради което следва „М. - Н” ЕООД
да бъде осъдено да заплати на адв. Я.С. общо за двете съдебни инстанции
сумата в размер на 882, 12лв.
Съобразно този изход на делото, на ищеца се дължат разноски за
заплатените от него депозити за възнаграждение на вещи лица по двете
съдебни експертизи в размер на 114,07лв., поради което решението в тази му
част следва да се отмени за разликата над 114,07лв. до 300лв. Тъй като обаче
6
в диспозитива на атакуваното съдено решение са присъдени общо разноски за
адвокатско възнаграждение и разноски за възнаграждение за вещи лица,
следва в тази му част решението да бъде отменено, вместо което „М. - Н”
ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ищеца разноски за
възнаграждение за вещи лица в размер на 114,07лв.
Съответно, с оглед изхода на спора дължимата се за
първоинстанционното производство ДТ е в размер на 320 лв. и над тази сума,
присъдена в тежест на “М. - Н” ЕООД, решението следва да се отмени.
В останалата му част атакуваното първоинстанционно решение следва
да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият “М. - Н” ЕООД има право
на разноски, но такива се доказват само за платена за въззивното
производство ДТ. Те следва да останат за негова сметка така, както са
направени, с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1, т.1 ГПК.
Така мотивиран, и на осн.чл.271, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 100 от 04.04.2020 г., постановено по гр. д. № 158/
2021 година по описа на Районен съд – М., в частта му, с която „М. - Н”
ЕООД, с Е ******, със седалище и адрес на управление в гр.Д., ул.“Й.“ № *,
общ.Д., обл.К., е осъдено да заплати на Н. Н. Ю., с ЕГН **********, от с.С. №
*, общ.Д., обл.К., сумата в размер на 21 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания и
влошено емоционално състояние от претърпяна по време на работа на
27.12.2019 трудова злополука, приета като такава с Разпореждане № 5104-8-3
от 29.01.2020 год. на НОИ ТП - К., ведно със законната лихва върху
присъдената сума считано от датата на злополуката - 27.12.2019 год. до
окончателното им изплащане, за разликата от 8 000лв. до 21 000лв.
ОТМЕНЯ решението в частта му, с която „М. - Н” ЕООД, с Е ******,
със седалище и адрес на управление в гр.Д., ул.“Й.“ № *, общ.Д., обл.К., е
осъдено да заплати на Н. Н. Ю., с ЕГН **********, от с.С. № *, общ.Д.,
обл.К., сумата в размер на 1 460 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение и възнаграждение на вещи лица, вместо което постановява:
ОСЪДЖДА М. - Н” ЕООД, с Е ******, със седалище и адрес на
управление в гр.Д., ул.“Й.“ № *, общ.Д., обл.К. да заплати на Н. Н. Ю., с ЕГН
**********, от с.С. № *, общ.Д., обл.К., сумата в размер на 114,07лв. за
възнаграждение за вещи лица.
ОТМЕНЯ решението в частта му, с която „М. - Н” ЕООД, с Е ******,
със седалище и адрес на управление в гр.Д., ул.“Й.“ № *, общ.Д., обл.К., е
осъдено да заплати по сметка на РС М. сумата в размер на 840 лв.,
представляваща ДТ, за разликата от 320 лв. до 840лв.
ОСЪЖДА „М. - Н” ЕООД, с Е ******, със седалище и адрес на
управление в гр.Д., ул.“Й.“ № *, общ.Д., обл.К. да заплати на адвокат Я.М. С.,
7
член на САК с личен № **********, разноски за първоинстанционното и
въззивното производство в общ размер на 882, 12лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8