Р Е
Ш Е Н И Е №1035
гр.Бургас, 31.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Бургас, XLIX наказателен състав, в публично заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Венета Иванова
при секретаря Г. Ст., като разгледа докладваното
от съдията Иванова НАХД № 524/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, въз основа на данните по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред РС-Бургас е по реда на чл.
59-63 от ЗАНН и е
образувано по жалба на С.С.К., ЕГН **********, с адрес *** срещу НП № 19-0769-005987/19.12.2019г.,
издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с
което на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 20
лева за нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.А от ЗДвП.
Във въззивната жалба се излагат доводи
за процесуална и материална
незаконосъобразност на наказателното постановление и се иска цялостната
му отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован не се явява. За него се явява адв.Боян Георгиев., АК- Пловдив.
Поддържа жалбата, излага доводи в тази насока, претендира разноски.
Административнонаказващият орган не
изпраща представител в съдебно заседание. Депозирано е писмено становище от
юрисконсулт, с което се твърди, че жалбата е неоснователна и се иска
наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че жалбата бъде уважена се прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от
заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е
допустима.
Районен съд -Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства и
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.11.2019 г. на
жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за
това, че на 17.11.2019 г. около 20:05 в гр.Бургас, ул. "П" до дом № *
в посока ул.“Средногорие“ в кв.Долно Езерово управлява товарен автомобил Дачия
Докер с рег.№ Р 4355 КК, собственост на „Б“ ЕООД, БУЛСТАТ **** като с
поведението си създава опасност за движението и просурква спрелия лек автомобил
Мини Купър с рег.№ ****, като му причинява имуществени вреди и допуска ПТП,
след което го напуска и не си изпълнява задълженията като участник в ПТП да
остане на място, не оказва съдействие за установяване на вредите от ПТП, като е
установен допълнително. Актът от формална страна е в съответствие с чл. 42 от ЗАНН. Подписан е от жалбоподателя,който е направил възражение, че
лекия автомобил Мини Купър му сече пътя. В законоустановения по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН срок не са депозирани писмени възражения от негова
страна.
Въз основа на гореописания
акт за установяване на административно нарушение е издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление, с което
административнонаказващия орган за нарушение на чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 20 лева и за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3,б.А от ЗДвП на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и
съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението
си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, намира жалбата за
неоснователна, като съображенията за това са следните:
В административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на
защита на жалбодателя.
Съгласно императивната норма
на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди. Според чл. 123, ал.
1, т. 3, б.А от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който
е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието
са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на
вредите от произшествието;
От събраните доказателства по
делото, в т. ч. сведения, протокол за пътнотранспортно произшествие и
показанията на свидетелите К.М. и Г.П.. безспорно се установи, че 17.11.2019 г.
около 20:05 в гр.Бургас, ул. "П" до дом № * в посока ул.“С.“ в кв.Д.
Е. жалбоподателят е управлявал товарен автомобил Дачия Докер с рег.№ Р 4355 КК,
и минавайки покрай спрелия лек автомобил мини купър с рег.№ ****, допуска
пътнотранспортно произшествие, като след местопроизшествието не е останал на
място за установяване на последиците от него. Разпитаната в съдебно заседание
св.Г.П.-водач на л.а.Мини Купър категорично сочи, че нарушителят е настоящият
жалбоподател и той не оспорва това обстоятелство.
При така установените
фактически данни според съда няма спор, че в конкретния случай събитието е
възникнало по време на движение на процесния автомобил, и представлява
пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от
ДР на ЗДвП. Категорично се установи, че жалбоподателят с поведението
си е станал причина за пътнотранспортното произшествие и не е изпълнил
законовите си задължения по чл. 123, ал.
1, т. 3, б.А от ЗДвП, да остане на място и да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието. Възраженията посочени в акта, които
не са поддържани пред настоящата инстанция са защитна версия на жалбоподателя,
не кореспондират с никакви доказателства, поради което съдът намира същите за
неоснователни.
Жалбоподателят правилно е
санкциониран на основание чл. 185 от ЗДвП с глоба в размер на 20 лева за нарушението по чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП с глоба в размер на 100 лева и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца за второто
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.А от ЗДвП. Така определените
административни наказания са в съответствие със закона, като за първото
нарушение наказанието е определено в абсолютен размер, така както е предвидено
от законодателя, а за второто – глобата и лишаването от право да управлява
моторно превозно средство са индивидуализирани към средния размер на
предвидените санкции, като е съобразена степента на обществената опасност на
деянието, начина на извършването му и личността на нарушителя.
По отношение направените
възражения за процесуални нарушения:
Настоящият съдебен състав не
споделя изложеното от процесуалния представител на жалбоподателя за нарушение
на чл.40, ал.1 от ЗАНН с несъбирането на показанията на всички свидетели на
нарушението, тъй като на първо място посочената норма касае свидетелите, в
присъствието на които следва да се състави АУАН и на второ място при извършване
на посоченото в процесното НП нарушение е присъствала единствено свид.П., разпитана
в съдебно заседание и свидетел по акта, както и жалбоподателя и нарушението е
установено освен по нейни показания, така също и по съставения протокол за ПТП
от 17.11.2019г., подписан и от жалбоподателя.
По отношение на възражението,
че част от щетите, които се вменяват на жалбоподателя с допускането на процесното
ПТП били причинени не на л.а.Мини Купър , а на друг автомобил, видно от
показанията на свид.П., съдът счита същото за несъстоятелно, доколкото в НП и
АУАН е посочено единствено, че л.а.Мини Купър е просуркан, което напълно
съответства на описаното в протокола за ПТП , приложен на л.10 по делото. В
тези документи липсва описана щета на лекия автомобил, изразяваща се в счупване
на странично огледало, както се сочи от защитата.
С оглед на изложеното
обжалваното НП се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а претенцията на АНО за разноски уважена.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза
на юридически лица се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до
120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че
справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява сумата от 80 лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0769-005987/19.12.2019г., издадено от Началник
група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което на
основание чл. 185 от ЗДвП на С.С.К., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 20 лева за нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на
чл.123, ал.1, т.3, б.А от ЗДвП.
ОСЪЖДА С.С.К., ЕГН **********д*** с БУЛСТАТ ***** сумата от 80/осемдесет/ лева, представляваща сторените
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр. Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.