РЕШЕНИЕ
№ 819
гр. Пловдив, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330117092 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба Д. Ю. Д. срещу „Сити Кеш“ ООД, с която е предявен иск
за прогласяване за недействителна клаузата за неустойка в размер на 199.25 лева по договор
за кредит от ***, сключен между страните, като противоречаща на добрите нрави,
заобикаляща закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.
Твърди се, че между страните е сключен договор за паричен заем от ***, по който
ответникът е заемател, а ищецът заемодател. В договора била уговорена клауза за неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, която счита, че е
недействителна на посочени по-горе основание, доколкото била неоправдано висока, била
скрита лихва и заобикаляла чл.19, ал.4 ЗПК. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се признава иска.
Счита, че не е дал повод за завеждане на делото, моли за разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са искове за недействителност на клауза от договор за кредит по чл.26,
ал.1, пр.3 и пр.2 ЗЗД – противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона.
За да бъдат уважени така предявения иск ищецът следва да установи, че клаузата за
неустойка противоречи на добрите нрави и цели заобикаляне на закона. В тежест на
ответника е да докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидна клауза за
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.
С определение от 16.12.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че са
сключили договор за паричен заем от *** с посоченото от ищеца съдържание, в който е
уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение, така както е посочена като съдържание в исковата молба, както и че тази
клауза е недействителна.
1
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Сити Кеш“ ООД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По иска за недействителност на клаузата за неустойка и по чл.55 ЗЗД
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т.о./.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като
обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл.11, ал.1 от
договора/, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 199.25
лeвa. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си
част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4, ал.2 от договора, а платените по
тази клауза суми подлежат на връщане.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен
изцяло, като бъде прогласена за недействителна клаузата за неустойка по чл.11, ал.1 от
договора.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на
спора право на разноски се пораждат за ищеца. Същият доказа разноски в размер на 50 лева,
платена държавна такса, които ще й се присъдят изцяло.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.10/, съгласно който
2
на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. С.Н..
Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение
за адв. С.Н. в размер на 300 лева /с оглед интереса/, с оглед уважената част от претенцията,
ще се присъди в пълен размер.
Ответникът е дал повод за завеждане на иска, като е предвидил в договора си
нищожна клауза, по която във всеки един момент може да търси изпълнение, поради което и
не му се следват разноски, съгласно чл.78, ал.2 ГПК.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.11, ал.1 в договор за
потребителски кредит № ***, сключен между Д. Ю. Д., ЕГН ********** и „Сити Кеш“
ООД, ЕИК *********, като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, представлявано от Н. П. – У. ДА ЗАПЛАТИ НА Д.
Ю. Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 50 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, представлявано от Н. П. – У. ДА ЗАПЛАТИ НА адв.
С.К. Н., БУЛСТАТ **********, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 300 лева -
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3