№ 1658
гр. Русе, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20234520101792 по описа за 2023 година
Предявеният иск е за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане и е с
правна квалификация чл.45 от ЗЗД.
Претенцията на ищеца И. З. Т. се основава на твърдения, че на *** г. около
10.20 часа в гр.Русе е управлявал превозно средство /малко камионче/, с което
се извършвал сметосъбиране, тъй като работел във фирма „***“ като се
движел по ул. ***, в посока ул. ***. Предвид множеството паркирали
автомобили спрял превозното средство пред заведението „***“, намиращо се
на кръстовището на ул. *** и ул. ***, за да изчака колегата, който товарел
отпадъците. При опит да слезе от превозното средство с левия си крак стъпил
в дупка в платното за движение, на около 30 см - 40 см от тротоара. Изпитал
силна болка и паднал на земята. Колегата му му оказал първа помощ.
Впослествие бил закаран в болница „Медика“. Били установени уврежданията
на здравето му, които са подробно посочени в исковата молба. Изпитал силна
болка. Нараняването му било причинило трайно обездвижване на крайника за
повече от 40 дни. Освен това страдал и от други заболявания. Предвид
злополуката се наложило да разчита за издръжка на семейството на съпругата
си, която го подпомагала и го обгрижвала. Счита, че е претърпял увреждането
на здравето си в резултат на недобре поддържана общинска инфраструктура,
отговорност за която носел ответникът. Счита, че е претърпял неимуществени
1
вреди в размер на 4 хиляди лева. Претендира за осъждане на ответника да му
заплати обезщетение в посоченият размер, ведно със законната лихва от *** г.
до окончателното
Ответникът – Община Русе, оспорва иска. Позовава се на това, че не била
проведена процедура по установяване на трудова злополука. Оспорва изложените
твърдения по настъпването на инцидента и увреждането на здравето на ищеца.
Оспорва иска и по размер като счита, че не са налице предпоставките на чл. 52 от ЗЗД
за претендиране на обезщетение в претендирания размер. Счита, че са налице
предпоставките за прилагане на чл.51, ал. 1 от ЗЗД. Моли иска да бъде отхвърлен, а в
условията на евентуалност да бъде присъдено обезщетение в по-малък размер.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
От събраните по делото писмени доказателства, снимков материал и от
показанията на св.Б. Д. и св.Д. С. се установява, че ищецът работи като шофьор във
фирма „***“, която осъществява сметосъбирането на територията на гр.Русе. По време
на работа на *** г. около 10.20 часа в гр.Русе той управлявал превознота средство
/малко камионче/, с което се извършвал сметосъбиране на отпадъци от тротоарни
кошчета и такива извън кофите за смет като се движел по ул. ***, в посока ул. ***.
Предвид множеството паркирали автомобили спрял превозното средство пред
заведението „***“, намиращо се на кръстовището на ул. *** и ул. ***. При слизане от
кабината на камиончето за да помогне на колегата си стъпил в дупка на пътното платно
при което е изпитал болка в глезенната става на левия крак и паднал на земята.
Изпитвал силна болка и не можел да стъпи на увредения крак. Заведен бил до болница
„Медика“, където било установено счупване и били предприети действия по лечението
му. Със заключението на вещото лице М. по приетата по делото медицинска е-за се
установява, че е получил следните травматични увреждания: счупване на лява фибула;
оток и кръвонасядане на лява глезенна става и че така описаните травматични
увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети и може да бъдат
получени на *** г. по гореописания начин като счупването отговаря на индиректен
механизъм на получаване при огъване на костта, което може да се реализира по начин,
описан в искова молба - при слизане от камион и стъпване в дупка (вероятно върху
ръба й) с левия долен крайник, който в случая поема цялата тежест на тялото, то губи
стабилността си. Така глезенната става е в положение на супинация и външна ротация
(„стъпване накриво“), при което възникват сили на огъване в далечната трета на
фибулата и в точката на най-голям опън, костта се чупи. Вещото лице посочва, че
лечението се е изразило в оперативната интервенция: 79.06 47 564-01 ЗАКРИТО
НАМЕСТВАНЕ НА ФРАКТУРА БЕЗ ВЪТРЕШНА ФИКСАЦИЯ, ТИБИЯ И ФИБУЛА
Анестезия: локална инфилтрационна. Установява още, че обичайният основен
възстановителен период за счупване на фибулата, като полученото от ищеца Т., е
2
около 3 - 4 месеца, в зависимост от индивидуалните особености. В конкретния случай
от медицинската документация, приложена по делото, е видно че при него
възстановяването е продължило около 3 м (84 дни). Установява още, че уврежданията,
получени от ищеца представляват трайно затрудняване на движенията на ляв долен
крайник. По смисъла на НК това увреждане се квалифицира като средна телесна
повреда. С показанията на св.Д. се установява, че тя живее на семейни начала ищеца и
че докато кракът му е бил гипсиран той е имал нужда от помощ за всичко. Не е можел
да се с правя с елементарни неща. Трябвало е изцяло тя да пазарува и да му помагам за
извършване на личен тоалет. Гипсът му е бил поставен до под коляното. След като
махането на гипса и продължил да има затрудненията за около още 2 месеца.
Наложило се да ходи на рехабилитация в „Медика“. Изпитвал болка. В момента
продължава да има отоци и изпитвал болка, което свидетелката си обяснява и с това, че
продължително време е седнал.
При така установеното съдът счита, че предявеният иск е изцяло основателен.
Наличието на дупка на пътя, който е собственост на ответника е обстоятелство, което
обосновава извода, че той не е изпълнил задължението на поддържа пътя в такова
състояние, че да се избегне причиняване на вреди на ползващите го лица. Именно
поради неизпълнението на това му задължение следва извода за наличие на
основанията за ангажиране на отговорността му за причинените на ищеца вреди . Не са
представени доказателства, от които да следва извод, че ищеца по някакъв начин е
съпричинил вредите, поради което няма основание за намаляване на размера на
дължимото от ответника обезщетение. В отговора на исковата молба не са изложени
конкретни твърдения в тази насока. Това не е направено и в първото с.з. по делото, но
същественото е ,че изобщо не се установиха такива. Обстоятелството, че инцидентът е
станал по време на осъществяване на трудовите функции на ищеца също е без
значение за отговорността на ответника, т. к. искът не е за заплащане на обезщетение
за веди от трудова злополука на работник срещу работодател. На осн. чл.52 от ЗЗД
размерът на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди следва да се
определи от съда по справедливост. Като се вземе предвид характера на телесното
увреждане – счупване на лява фибула; оток и кръвонасядане на лява глезенна става,
причинените от същото болки и страдания, вида и продължителността на проведеното
лечение – наложилата се хирургическа интервенция и гипсова имобилизация, както и
периода на възстановяване – около три месеца, следва да се приеме, че за цялостното
обезщетяване на пострадалата са необходими средства в размер около 5 000 лв. В
случая искът е предявен в по-нисък размер, поради което следва да се уважи изцяло за
заявения размер от 4 000 лв.
Предвид уважаването на иска и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца разноските по делото съобразно представения списък по чл.80 от
ГПК.
3
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Община Русе, ЕИК *********, представлявана от кмета да
заплати на ищеца И. З. Т., ЕГН:********** от гр.Русе сумата в размер на 4 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на *** г. в резултат на
което ищецът е получил счупване на лява фибула; оток и кръвонасядане на лява
глезенна става, заедно със законната лихва върху тази сума от *** г. до окончателното
плащане, както и 1 210 лв. - разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Русенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4