Решение по дело №1109/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 734
Дата: 24 юни 2019 г.
Съдия: Анна Великова
Дело: 20193230101109
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

24.06.2019 година, град Добрич

 

          ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ в проведеното на седми юни две хиляди и деветнадесета година открито съдебно заседание в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА

 

При участието на секретар Геновева Димитрова

разгледа гр. дело № 1109 по описа на съда за 2019г. и, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по повод искова молба на А.К.И. ЕГН ********** ***, с която против „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД с ЕИК *********, град Добрич, бул. „Трети март” № 59, е предявен отрицателен установителен иск за признаване недължимостта на сумата от 2415,12 лева, представляваща стойност на предоставени ВиК услуги за периода от 03.09.2018г. до 08.10.2018г., кл.номер 56896.

Искът се обосновава със следните обстоятелства:

Ищецът е абонат на ответното дружество с открита през 2017г. партида за имот в град Добрич ул. „******“ № 3А. На 05.10.2018г. е извършена проверка от служители на ответника, констатирано е, че водомерът е спрял да отчита на показание 2778 куб.м. и е издадено предписание за неговата смяна в 30-дневен срок. Начислено е задължение от 2415,12 лева за период от 03.09.2018г. до 08.10.2018г. Ищецът е представил водомера за проверка на техническото му състояние и с констативен протокол № 276 от 26.11.2018г. е  установено, че същият не съответства на метрологичните и техническите изисквания и е негоден за употреба – не отчита реално количествата вода. Ищецът твърди, че не е уведомяван от ответника за това, че водомерът не отчита, като не е установено от кога не отчита и след като същият не е годен за употреба не би могло да се приеме, че показанието от 2778 куб.м. е действително вярно. При неработещ водомер, не би следвало ответникът да начислява консумация именно по неговите показания. Начисленото количество вода от 772 куб.м. практически е невъзможно да бъде доставено в рамките на един месец.

Ответникът в писмен отговор оспорва иска. Твърди, че отричаното от ищеца задължение е валидно възникнало и не е погасено. Изтъква, че в карнета за отчитане на потребена вода абонатът се е подписал лично на реда, на който е отразено потребление от 772 куб.м. вода и е дадено предписание. С това той е признал задължението си. При проверката било установено, че водомерът е без държавна и ведомствена пломба, което съставлява нарушение на Общите условия. Ищецът редовно не осигурявал достъп на инкасатор за извършване на отчет на водомера и затова служител на ответника не е можел да констатира повредата по-рано и да уведоми ищеца за това. 

Въз основа събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че между тях съществува облигационно отношение по повод доставяне на ВиК услуги в собствен на ищеца недвижим имот в град Добрич, ул. „******“ № 3А. Безспорно е също, че средството за търговско измерване на потреблението в имота е било сменено след предписание с номер 021016 от 05.10.2018г. (л. 5). Последният реален отчет на водомера е от 01.04.2018г. и към тази дата показанието е било „1988 куб.м.“, съгласно отразеното в карнета (л. 16), потвърдено с подписа на абоната. При следващите пет посещения не е бил осигурен достъп на инкасатора да отчете потреблението на вода. На дата 02.10.2018г. в карнета е записано показание на водомера „2778 куб.м.“ с подписа на абоната, след което е дадено и предписанието за смяната му. В предписание с номер 021016 от 05.10.2018г. е отразено, че водомерът е монтиран в шахта в съседен двор на номер 3 – Е. И., в шахта до оградата, че няма ведомствена пломба, фабричният номер не се чете и е спрял на отчет от 2778 куб.м. Абонатът е изписал на местото за полагане на подпис „Не съм съгласен с показанията. Отказвам подпис“.                                                                                                                                                      Ответникът е съставил фактура № ********** от 08.10.2018г. на стойност 2415,12 лева за доставени 772 куб.м. вода в периода от 03.09.2018г. до 08.10.2018г.

По искане на ищеца водомерът е подложен на техническа експертиза, извършена от „Хидроконтрол“ ООД град Пловдив. В констативен протокол № 276 от 26.11.2018г. е отразено, че корпусът и показващото устройство на средството за търговско измерване са без нарушения и съответстват на изискванията; наличната оловна пломба с инициали 04/08406 показва изтекъл срок на периодична проверка от пет години; показанието при постъпване за изследване е 2777 куб.м. При проверката са изследвани три параметъра с допустимо отклонение от -+5%, които при конкретния водомер са дали отклонение от -100%. Огледът на вътрешния механизъм на водомера е показал износване на ос винта, турбината, зъбно колело номер 1 и зъбно колело номер 2, долния и средния диск, което влияе на метрологичните характеристики на средството за измерване и резултира в това, че водомерът не отчита реално протеклите количества вода – той не съответства на метрологичните и технически изисквания и е негоден за употреба.

Въз основа установените факти съдът обосновава следните правни изводи:

Искът черпи правно основание от разпоредбата на чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК. С оглед становището на ответника в процеса, налице е интерес за ищеца от провеждането на иск за признаване недължимостта на претентираната сума.

Облигационното отношение, което съществува между страните, се регулира от Закона за водите, Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Приложение намират разпоредбите на ЗЗД относно продажбата (чл. 183 и сл.) и относно изпълнението (чл. 63 и следващите, чл. 79, ал. 1, пр. 1). Налице е договор при общи условия, чието влизане в сила не е оспорено от ищеца. С решение ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР са одобрени действащите през процесния период Общи условия, които ответникът е представил по делото.

Искът е основателен и следва да бъде уважен в цялост поради изложените по-долу съображения.

Съгласно разпоредбата на чл. 30 и  чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, услугите ВиК се заплащат въз основа на измерено количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери. Чл. 32, ал. 4 от Наредбата установява, че отчетените данни от индивидуалните водомери на потребители се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.

Според чл. 32 от Общите условия (ОУ), доставените В и К услуги следва да бъдат остойностявани от оператора всеки месец, като сумите за ползването им са дължими от потребителите в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Изразходените количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в имотите на потребителите (чл. 22 от ОУ). Показанията се отчитат с точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг от три месеца за потребителите за питейно-битови нужди (чл. 23, ал. 1, т. 2 от ОУ). Разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ОУ установява, че отчитането се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета.

Съгласно чл. 20, ал. 1 от ОУ, при установяване на повреда в индивидуалния водомер на потребител, представителят на ВиК оператора прави предписание за отстраняване на повредата на водомера и за срока на отстраняването й, като демонтира пломбата на холендъра, а според ал. 3 на същия текст, през периода на повредата на водомера и до изтичане на срока на предписанието, с изключение на случаите, когато е поставен оборотен водомер, количествата изразходвана вода се определят по реда на чл. 26, ал. 2 от ОУ – според средномесечния разход за съответния период от предходната година. Безспорно е, че показанието на водомера е било 1988 куб.м. на дата 01.04.2018г. Протоколът от техническата проверка доказва, че показанието на водомера е било 2777 куб.м. на дата 26.11.2018г., но и че средството за техническо измерване не съответства на метрологичните и технически изисквания и е негодно за употреба. Не може да се предполага от кога е възникнала повредата, но със сигурност последната периодична проверка е от 2004г., при нормативно установено изискване за извършването й на пет години. Измерването на потребеното количество вода не може да се извършва правовалидно с негодно средство за търговско измерване. Разликата от 772 куб.метра вода е значителна и твърдението за действително потребяване на такова количество от абонат за питейно-битови нужди с обичаен разход от 5 куб.м. (при сравнение на реалните отчети през март и април 2018г.) не почива на нормалната житейска логика. По делото няма нито една данна за повреда и изтичане на голямо количество вода, което да бъде отразено от водомера. Вярно е, че състоянието на водомера е отразено към датата на съставяне на констативния протокол за техническо състояние – 26.11.2018г., но тази дата е много близка до 02.10.2018г., когато инкасаторът е записал показанието от 2778 куб.м., а метрологичната годност на водомера е изтекла много преди това. След като водомерът е повреден, неговите показания не могат да служат за определяне на потребеното количество вода. При констатация за повреден водомер приложение намира хипотезата на чл. 26, ал. 2 от ОУ, която е съобразена с това, че не следва да се вземат предвид показанията на негодно средство за търговско измерване.     

По изложените съображения предявеният иск за недължимост на претендираната от ответника в тежест на ищеца сума в размер на 2415,12 лева по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски в размер на 600 лева – платено адвокатско възнаграждение.

          Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

         

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.К.И. ЕГН ********** *** не дължи на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД с ЕИК *********, град Добрич, бул. „Трети март” № 59, сумата от 2415,12 лева, представляваща стойност на предоставени ВиК услуги за периода от 03.09.2018г. до 08.10.2018г., за имот в град Добрич, ул. „******“ № 3А, кл.номер 56896, за която сума е издадена фактура № ********** от 08.10.2018г.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД с ЕИК *********, град Добрич, бул. „Трети март“ № 59, да заплати на А.К.И. ЕГН ********** ***, разноски в размер на 600 лева – платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

                                                                            

                                                                             СЪДИЯ :