Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 03.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав,
в открито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. №
5394 по описа на съда за 2017 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Д.Ф.Х. срещу Е.А.З.
и И.М.З. за признаване за установено, че не дължи на ответниците сумата от 30 000
лева, както и законната лихва за периода 10.04.2007 г. до датата на подаването
на исковата молба – 02.05.2017 г. в размер на 34 014.72 лева.
Ищецът твърди в исковата си молба, че срещу него бил
издаден изпълнителен лист за сумата от 30 000 лева, ведно със законната
лихва от 10.04.2007 г. до окончателното изплащане. Поради обстоятелството, че
взискателят не поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на
повече от две години, образуваното изпълнително производство по изп.д. №
20107800400144 бил прекратено. Моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено, че ищецът не дължи исковите суми.
Ответниците са подали отговор на исковата молба, в който
оспорват иска.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че не се дължи сумата по изпълнителен
лист от 09.02.2010 г., издаден въз основа на влязла в сила на 08.12.2009 г.
присъда по НОХД № 1854/2008 г. по описа на СГС, НО, 3 състав.
В настоящото
производство длъжникът може да установява само факти, възникнали след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Интересът на длъжника произтича от обстоятелството,
че от тези факти той черпи права, изключващи изпълняемото право (погасяване
правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане
и др.).
В случая ищецът
се позовава на изтекла давност за сумата от 30 000 лева, ведно със
законната лихва от 10.04.2007 г. до окончателното изплащане.
Не е спорно между
страните, че между ищеца и ответниците е възникнало правоотношение, включващо
задължение на Д.Ф.Х. да заплати на М.И.З. (починал на 24.10.2009 г.) сумата от 30 000
лева, ведно със законната лихва от 10.07.2007 г. до окончателното изплащане.
Не се спори и че
на 18.03.2010 г. ответниците Е.А.З. и И.М.З., като наследници на М.И.З., са
подали молба до ЧСИ, рег. № 780 на Камарата на ЧСИ за образуване на
изпълнително производство за събиране на сумата по изпълнителния лист.
Отговорността на Д.Ф.
е произтичала от задължение за обезщетяване на претърпени от правоимащия неимуществени
вреди. Влязлата в сила присъда, с която е уважен гражданския иск на М. З. му признава
(съответно на неговите наследници след 26.10.2009 г) съществуване на
притезателно право за получаване на парична сума.
В т. 10 на ТР №
2/2015 на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни за съдилищата указания по
приложението на чл. 433, т. 8 от ГПК, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, т.8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или предприето последното изпълнително действие.
Присъдата,
представляваща изпълнително основание, въз основа на което ответниците в
настоящото производство са се снабдили с изпълнителен титул е влязла в сила на
08.12.2009 г. Следователно, по силата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, погасителната
давност за вземането по изпълнителния лист е петгодишна. Същата е прекъсната с
предприемане на действия по принудително изпълнение на 18.03.2010 г. По молба
на взискателите Е.З. и И.З., чрез процесуалния им представител адв. М. Ж. ЧСИ В.Л.е
образувала изпълнително дело № 20107800400144 и е извършила проучване на
имущественото състояние на длъжника Д.Ф.Х., като е изискала справка за
притежавани недвижими имоти и МПС и е изпратила запорни съобщения до банки.
На 12.04.2010 г.
от „Б. ДСК“ ЕАД е постъпило уведомление за открита от Д.Ф.Х. банкова сметка ***ите
ще бъдат преведени по посочената в запорното съобщение сметка. Видно от
съобщение от „Б. ДСК“ ЕАД от 26.11.2015 г. откритата в Б.та сметка е
разплащателна.
Според решение №
4/16.06.2017 г. по т.д. № 3129/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. запорът върху вземания
по разплащателна банкова сметка ***, в който е връчено запорното съобщение на Б.та
до датата на погасяване на задълженията на длъжника – титуляр на сметката,
реализиране на изпълнителния способ и удовлетворяване на взискателя. Когато
запорът е наложен върху вземания по разплащателната банкова сметка, ***, той се
счита наложен от датата на връчване на запорното съобщение на Б.та и има
действие по отношение на постъпленията на суми по банковата сметка след
налагането му, без да е необходимо изпращане на други запорни съобщения от
съдебния изпълнител до Б.та. Възможността за реализиране на способа зависи от
последващи по сметката суми. Като съобрази така дадените указания, съдът
намира, че наложеният запор има действие до реализиране на способа. След като
не е необходимо изпращане на друго запорно съобщение до Б.та, извършеното
изпълнително действие по налагане на запор на вземания по открита банкова
сметка ***чнала да тече нова погасителна давност, прекъсната с подадената на
18.03.2010 г. молба. До датата на подаването на исковата молба взискателите са
поддържали висящността на изпълнителното производство с подадени молби през май
2012 г., февруари 2014 г., ноември 2015 г., включително чрез искания за
вписване на възбрани и принудително изпълнение върху недвижим имот.
Дори и да се
приеме, че след април 2010 г. до май 2012 г. взискателите не са поискали
извършване на изпълнителни действия и е настъпила перемпция, погасителната
давност, започнала да тече през април 2010 г. е прекъсната на 26.01.2015 г.
Видно от протокол от съдебно заседание на 26.01.2015 г. по гр.д. № 7757/2014 г.
по описа на СГС, процесуалният представител на ответника по предявен от Е.З. и И.З.
иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване за относително
недействителна по отношение на тях на разпореждане на Д.Х. с недвижим имот –
адв. А. Т. е оспорила иска. Признала е обаче факта, че вземането на ищците
съществува, както чрез доводите за наличие на имущество, от което вземането да
бъде събрано, така и намерение за постигане на спогодба и заплащане на
задължението. Направеното от процесуалния представител признание на факт от
значение за спорното право - съществуване на вземането е основание да се счете,
че давността е прекъсната, на основание чл. 116, б. „а“ от ЗЗД.
От влизане в сила
до присъдата – 08.12.2009 г. до датата на подаване на исковата молба –
02.05.2017 г. не се установи да е изтекъл петгодишен период, погасяващ съдебно
установеното вземане на ответниците в настоящото производство.
Претенции за
присъждане на разноски са направили и двете страни, но с оглед изхода на спора,
такива се дължат на ответниците. Направеното от ищцовата възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид броя и
вида на предявените искове и фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.Ф.Х., ЕГН ********** срещу Е.А.З., ЕГН ********** и И.М.З., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено, че не дължи на ответниците сумата от 30 000 лева, ведно
със законната лихва от 10.04.2007 г. до окончателното изплащане, съгласно
изпълнителен лист от 09.02.2010 г. по НОХД № 1854/2008 г. по описа на СГС, НО,
3 състав.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д.Ф.Х., ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на Е.А.З., ЕГН ********** и И.М.З., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2 500
лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: