РЕШЕНИЕ
Номер
265 06.11.2023 г. град Русе
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, втори
касационен състав, на единадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в
публично заседание в следния състав:
:
Председател: Ивайло Йосифов
Членове: 1. Росица Басарболиева
2. Диана
Калоянова
при
секретаря Мария Станчева и прокурор Георги
Манолов като разгледа докладваното от съдия
Калоянова касационно административнонаказателно дело номер 197 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба от Х.М. М.К., ЛНЧ **********; с адрес *** и съдебен адрес *** срещу Решение № 282/19.04.2023 г., постановено по АНД № 2249/2022 г. на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 22-0453-000320/20.10.2022 г., издадено от началник РУ в ОД МВР Русе, РУ Сливо поле. С наказателното постановление на К., за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Касаторът оспорва решението с
твърдения, че същото е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Иска се от съда решението да бъде
отменено, като бъде отменено и наказателното постановление. В съдебно
заседание, редовно призован не се явява и не се представлява. Ангажира писмени бележки, които по същество излагат същите възражения, които вече са изложени в касационната
жалба.
Ответникът - началник РУ в ОД МВР Русе, РУ Сливо поле,
редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Представя писмено възражение
чрез надлежно упълномощен процесуален представител, като защитава тезата, че
жалбата е неоснователна и недоказана и иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по представен списък на разноските.
Направено е и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе изразява становище за правилност и
законосъобразност на обжалваното решение и иска същото да бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
С наказателно постановление Х.М. М.К. е санкциониран за това, че на 03.10.2022 г., около 13,30 часа, в с. Ряхово, на ул.
„Цар Борис І“, до № 23 в посока
гр. Сливо поле като водач на товарен автомобил „Мерцедес“, рег. № Р3429КК не
съобразява поведението си с пътен знак Б1 Забранено влизането на пътни превозни средства и въведена
временна организация на движение за извършване на ремонтни дейности.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че от
формална страна обжалваното наказателно постановление съдържа всички изисквани от закона реквизити. Съдът е преценил, че нарушението е надлежно
описано, като ясно са отразени дата, място и час, както и доказателствата,
които го потвърждават. Обосновал е извод за съставомерност на констатираното нарушение и правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на
лицето на соченото основание; с налагане на
наказанието, предвидено в съответната
санкционна разпоредба като са обсъдени
всички събрани пред въззивната инстанция доказателства.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд
на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни. Настоящата
инстанция споделя напълно мотивите на районния съд, довели до потвърждаване на
издаденото наказателно постановление, като приема, че са спазени всички
предпоставки за неговото издаване.
Фактическата обстановка е
изяснена напълно. Изложени са логични и еднопосочни съображения защо съдът
приема, че извършването на нарушението е доказано. Фактите са съпоставени с
приложимото материално право и е направен обоснован извод за отговорността на К. във връзка с извършеното нарушение.
Касационният съд не е съгласен,
че К. не е разбрал извършеното от него нарушение поради факта,
че съставения АУАН не е преведен от
български на испански език на касатора. Касационният жалбоподател черпи
основания за това свое твърдение от свидетелските показания на преводачката пред първата
инстанция. Всъщност, правилно в обжалваното решение е прието, че преводачката
не си спомня точно колко акта е превела на К. поради факта, че едновременно са му съставени два АУАН и заповед за задържане. Без значение е дали преводачката се е
подписала върху съставения АУАН за извършения превод, защото липсва подобно
изискване. Без значение е наличието на подписи на преводачката върху
другите връчени актове и заповеди на К., тъй като те не са предмет на спора и от тях не може да се прави извод
за редовността на релевантния за настоящото производство АУАН. Съдът споделя мотивите на въззивната инстанция в тази
насока. Налага се извода, че правото на защита на К. не е нарушено.
Съдът не приема твърдението, че
жалбоподателят не е разбирал извършеното от него нарушение,
тъй като безспорен факт е, че знак Б1 е универсален по значението си за всички държави – членки на Европейския
съюз, а и не само за тях. Отделно, ако
жалбоподателят не е бил в състояние да разбере какво
нарушение е извършил, той е разполагал с възможността да ангажира възражения
срещу съставения АУАН, която възможност не е използвал.
Задължително
следва да се посочи, че всички въведени твърдения относно законосъобразността на
актовете, с които е регламентирана временната организация на движение на
мястото на извършване на нарушението са ирелевантни за спора и не подлежат на
разглеждане в производства от вида на настоящото.
Предвид събраните по делото доказателства се установява съставомерност на констатираното нарушение
По изложените мотиви касационната инстанция намира
решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото
следва да се остави в сила.
Предвид изхода на делото, разноски в полза на касационния жалбоподател не се следват.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда,
че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.
58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл. 143, ал. 3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата,
страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски.
Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия
съдебен състав намира, че в полза на ОД МВР Русе
следва да се присъди сумата от 150 лева юрисконсултско възнаграждение,
определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144
от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Касационният жалбоподател не е релевирал възражение относно
размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка
с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
282/19.04.2023 г., постановено по АНД № 2249/2022 г. на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА Х.М. М.К., ЛНЧ **********; с адрес *** и съдебен адрес *** заплати на ОД МВР
Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: