Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Станислав Стефански | |
за да се произнесе взе предвид следното: Жалба с правно основание чл.435 и сл. от ГПК. Жалбоподателят и взискател В. Г. Г., от гр. В. Търново не е доволен от действията на частен съдебен изпълнител С. К., рег. № 809, район на действие ВТОС по изпълнително дело № *1421, по описа на частния съдебен изпълнител, които действия представляват издадено Постановление за отказ от извършване на опис, оценка и ПП на недвижим имот от 18.01.2014год. Жалбоподателят заявява, че издаденото постановление е незаконосъобразно. Изтъква съображения относно неправилно прилагане на законовите разпоредби – чл.444, т.7 от ГПК, от частния съдебен изпълнител.. Моли съда да отмени така постановеното изпълнително действие като незаконосъобразно. Длъжниците по изпълнителното дело не заемат становище по жалбата. Частният съдебен изпълнител в обясненията си посочва, че жалбата е процесуално допустима, по същество предоставя на състава на съда. Съдът служебно провери изпълнително дело № *1421 по описа на частен съдебен изпълнител С. К., рег. № 809, район на действие ВТОС и след като взе в предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното: Делото е образувано и е със страни: В. Г. Г., от гр. В. Търново - взискател и „Р.” О., гр. В. Търново, представлявано от Й. В. Б., Й. В. Б. от с. П. и В. Х. Б. от с. П. - длъжници, с предмет на делото: частно – паричен, по вземане произтичащо от присъдени разноски. Не е спорно по делото, че частният съдебен изпълнител в хода на изпълнителното производство е предприел и осъществил различни изпълнителни действия – включително издаденото Постановление за отказ от извършване на опис, оценка и ПП на недвижим имот от 18.01.2014год. Относно оплакванията съдържащи са в жалбата: По същество в подадената жалба се атакува отказа на съдебния изпълнител да насочи изпълнението по изпълнителното дело към единственото жилище на длъжника, като извърши опис по отношение на него. Изложени са основания за отпадане на визираната в Закона несеквестируемост. В изълнителното производство Законодателят е предвидил хипотези при които изпълнението не може да бъде насрочено срещу жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с Наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл.39, ал.2 от ЗС. Целта на несеквестируемостта на единственото жилище на длъжника е да се запази това жилище за него и семейството му, за да имат подслон. Легална дефиниция на понятието жилище е посочена в §5, т.30 от ПЗР на ЗУТ, според който “жилище” е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищните нужди. Нормите за жилищните нужди на семейството са определени в Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31 от 15.02.2008год., съгласно чл.444, т.7, предл.2 от ГПК. По изпълнителното дело няма данни длъжникът или член на неговото семейство да имат друго жилище, но както почти всяко правило и тук има изключение – в случая е уредено, че от забраните по чл.444, т.5 и т.7 от ГПК не могат да се ползват: длъжниците по задължения за издръжка и за вреди по непозволено увреждане. Изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист за вземане, за разноски. Деликтната отговорност е уредена в чл.45 от ЗЗД – всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да отпадне несеквестируемостта на единственото жилище на длъжниците следва да е налице виновно поведение от страна на длъжниците от което да са настъпили вреди за жалбоподателя и което да е постановено в съдебно решение. Изпълнителният лист за разноски не попада в посочената хипотеза. Всеки има право на завеждане на исково производство, което право му е гарантирано от действащото законодателство и това, че си упражнил правото си дадено по Закон, не го квалифицира като отговорност по чл.45 от ЗЗД, ако искът не бъде уважен. Поради което подадната жалба е неоснователна. С оглед на изложеното, съдът счита, че обжалваният акт на Ч. - постановлението за отказ от извършване на опис, оценка и публична продан на недвижим имот от 18.01.2014год. е законосъобразен. Не са налице посочените от жалбоподателя нарушения. В този смисъл жалбата е неоснователна, следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното съдът , Р Е Ш И : ОСТАВЯ ┴ЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от В. Г. Г., от гр. В. Търново, ул. „В. Л.”, № 3, .2 жалба, против издадено Постановление за отказ от извършване на опис, оценка и публична продан на недвижим имот от 18.01.2014год. от Частен съдебен изпълнител С. К., рег. № 809, район на действие ВТОС, по изпълнително дело № *1421, по описа на частния съдебен изпълнител, като НЕОСНОВАТЕЛНА. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |