№ 2023 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
Х-ти
касационен състав,
в публично заседание на 30.03. 2023 г., в състав :
Председател
: Красимир Кипров Членове : Ралица Андонова
Виолета Кожухарова
при секретаря Добринка Долчинкова
с участието на
прокурора Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 524 по описа на
съда за 2023 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е
по
реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
жалба на „Б.е.с.п.“ АДСИЦ , против решение
№ 90/ 18.01.2023 г. по НАХД № 4275/2022 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено издаденото от заместник-председателя на
Комисията за финансов надзор НП № Р-10-228/
29.09.2022 г. и дружеството-касатор е
осъдено да заплати на КФН разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лв. , а на ВРС разноски за явяване на свидетел в размер на 193,60 лв. С жалбата са наведени доводи за постановяване
на обжалваното решение в нарушение на материалния закон, предвид пропуските на
въззивния съд да констатира липсата на мотиви и правни изводи в обжалваното НП,
липсата на обществено- опасни последици характеризиращи
деянието като малозначително по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК, както и
обстоятелството, че проведеното на 10.01.2022 г. ИОСА санирало извършената на
30.12.2021 г. сделка. Изложени са още
аргументи за определяне на наказанието в нарушение на изискванията на нормата
на чл. 27, ал.2 от ЗАНН. Иска се отмяна
на обжалваното решение и постановяването на друго такова за отмяна на обжалваното НП. В
съдебно заседание не се явява представител
на касатора.
Ответникът Заместник-председателя
на Комисията за финансов надзор, чрез упълномощения
юрисконсулт Г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното
решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното
решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и
извършената
по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима
като подадена в срок от надлежна страна , против
подлежащ на касационен контрол съдебен акт , а
разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното НП е наложена на основание чл. 65, ал. 3, т. 3,
пр. І от ЗДСИЦДС на дружеството- касатор
имуществена санкция в размер на 20 000 лв. за
нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗДСИЦДС, състоящо се в това, че със сключен на
30.12.2021 г. договор със „З.ф.“ АД, прехвърля дяловото си участие в специализираното дружество „Б.п.и.“ ЕООД , без
решение за това на общото събрание на акционерите на дружеството със специална инвестиционна
цел.
За да потвърди обжалваното НП , районният
съд приемайки за
установени описаните в него факти е отхвърлил възражението на наказаното
дружество за допуснати от наказващия орган съществени нарушения на
процесуалните правила и за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Касационният
съд намира, че не са налице изложените в жалбата основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 3 от НПК за отмяна на въззивното решение - нарушение
на материалния закон и явна несправедливост на наложеното
наказание.
Фактите описани в обжалваното НП като релевантни за цитираната в
него материално-правна разпоредба на чл. 28,
ал. 2 от ЗДСИЦДС, не са
били спорни в хода на въззивното производство –
прехвърлителната сделка
е била извършена на 30.12.2021 г.,
а решението на общото събрание на акционерите е взето на 10.01.2022 год.
Неоснователни са изложените в тази връзка доводи в касационната жалба , че
въпросното решение санирало извършената преди вземането му сделка, тъй като
последната е нищожна като противоречаща на закона – чл. 28, ал.2 от ЗДСИЦДС , а
нищожните сделки не подлежат на саниране. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2,
пр. І от ЗДСИЦДС , учредяването, придобиването или прехвърлянето на дялово или
акционерно участие в специализирано дружество по ал.1 се извършва по решение на
общото събраните на акционерите на дружеството със специална инвестиционна цел.
В случая, не е спорен статута на
дружеството-касатор като такова със специална инвестиционна цел, както и не е
бил спорен статута на прехвърленото дружество „Б.п.и.“ ЕООД като специализирано дружество. Спазването на
цитираната императивна по своя характер разпоредба на чл.28, ал.2, пр. І от
ЗДСИЦДС предполага вземането на решението на общото събрание на акционерите в дружеството със специална инвестиционна цел да
предхожда по време извършването на сделката за прехвърляне на дялово участие в специализираното дружество, като
нарушаването на това изискване определя сделката като нищожна съгласно
разпоредбите на пар. 4 от ДР на ЗДСИЦДС във вр. с чл. 114, ал.12 вр. с ал. 1, т. 6 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа – прехвърляйки 100 %
от дяловото си участие в специализираното
дружество, дружеството-касатор извършва
прехвърляне на търговско предприятие. Липсата
на решение на общото събрание на акционерите в дружеството със специална
инвестиционна цел към момента на извършване на сделката за прехвърляне на
дялово участие , обективира нарушение на разпоредбата на чл. 28, ал.2 от
ЗДСИЦДС , което от своя страна обективира наличието на осъществен състав на адм.
нарушение по чл. 65, ал.1, т. 3 от ЗДСИЦДС , на който в случай като процесния
отнасящ се за безвиновната отговорност на ЮЛ, правилно е дадена с обжалваното
НП квалификация по чл. 65, ал. 3, т.3,
пр. І от ЗДСИЦДС.
По тези съображения , дадената с
обжалваното НП правна квалификация на осъществен състав на адм. нарушение по
чл. 65, ал. 3, т.3, пр. І от ЗДСИЦДС е материално-законосъобразна, а при
служебно извършената проверка за правилното приложение от районния съд на материалния
закон, касационният съд изцяло споделя неговите мотиви за липсата на
маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН , респективно
малозначителност по смисъла на чл. 9,
ал.2 от НК, както и липсата на допуснати от наказващия орган съществени
нарушения на процесуалните правила, поради
което препраща към тях на основание разпоредбата на чл. 221, ал.2, изр. 2 от АПК. Съществено процесуално нарушение не е допуснато от наказващия орган и по
повод мотивите и правните изводи в обжалваното НП – изложените в тази връзка
доводи в касационната жалба от една страна са изцяло неаргументирани, а от
друга, същите категорично се опровергават от съдържанието на НП, което се отличава
с точно и ясно изложение на фактите и мотивираност на правните изводи. Така, като е потвърдил материално
законосъобразното НП , ВРС е приложил правилно материалния закон, т.е. отсъства
касационното основание по чл. 348, ал.1,
т.1 от НПК за отмяна на обжалваното решение.
Що се касае до наложеното адм.
наказание, видно е от съдържанието на обжалваното НП, че имуществената санкция е определена в абсолютния минимален размер
предвиден в нормата на чл. 65, ал. 3, т. 3, пр. І от ЗДСИЦДС, а именно 20 000
лв., поради което нарушение на разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН няма,
съответно касационното основание за явна несправедливост на наказанието
очевидно не е налице.
Освен материално законосъобразно
и постановено при липсата на явна несправедливост на наложеното наказание, при
служебно извършената от касационния съд проверка относно допустимостта и
валидността на обжалваното решение, такива пороци не се установиха , поради
което същото следва изцяло да бъде
оставено в сила, включително в частта му за разноските.
При този
изход на делото, основателна съгласно чл. 63д, ал.3 от ЗАНН е претенцията на ответника
за разноски с оглед осъщественото от упълномощения юрисконсулт Г. процесуално
представителство по касационното дело ,
поради което следва да се присъдят такива в размер на 80 лв. съгласно чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Предвид
изложеното , съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ сила решение № 90/18.01.2023 г. по НАХД № 20223110204275/2022 г. по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Б.е.с.п.“
АДСИЦ, ЕИК **, със седалище и адрес на управление : гр. ** да заплати на Комисията за финансов надзор за разноски по
делото сумата от 80 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :