Р Е Ш Е Н И Е
№ ............./ ,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, IX-ти касационен състав
На първи октомври две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Кремена
Данаилова
Членове: М.Иванова-Даскалова
Й. Димов
Секретар: Елена Воденичарова
Прокурор: Александър Атанасов
Като разгледа докладваното от административния съдия М.
Иванова- Даскалова КНАХД №1638 по описа за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.с чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Д.Вайс“ООД-гр.Варна срещу Решение №889/23.06.2020г. постановено по НАХД №1053/2020г. на Районен съд-Варна, с което е потвърдено
НП № 494427-F535628/12.02.2020г. издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Варна, с което на основание чл.182, ал.1 ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. за нарушение по чл.124, ал.2 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че Решението
е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Намират за
бланкетни, без конкретика аргументите, с които ВРС преценил нарушението като
безспорно установено, а НП – за правилно и законосъобразно издадено. Неправилно
ВРС отхвърлил оплакванията за липса в НП на дата на нарушението. Регистрирането
в дневника за продажби на процесните фактури от м. ноември 2018г. следвало да
стане в срок до 14.12.2018г. и на следващия ден дружеството се явявало в
нарушение. В НП никъде не била посочена датата 15.12.2018г. като дата на
нарушението. Това определят като съществено нарушение на процесуалните правила,
защото е с пряко отношение към сроковете в чл.34 от ЗАНН. С оглед тази дата и
доказателствата по делото, съставения на 27.01.2020г. за нарушението АУАН бил издаден
след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя - в нарушение на
чл.34, ал.1 от ЗАНН. Поради това издаденото въз основа на него НП се явявало
незаконосъобразно. То било незаконосъобразно и поради неправилно прилагане от
наказващия орган на ал.1 на чл.182 от ЗДДС. Правилно ВРС установил, че в случая
следвало да се приложи чл.182, ал.2 от ЗДДС, тъй като конкретното нарушение не
било такова, което да води до определяне на данъка в по-голям размер, а само до
невярно отчитане на данъчния резултат за периода, който бил ДДС за
възстановяване. Прилагането на чл.182, ал.1 от ЗДДС в случая се явявало
разширително тълкуване, а тъй като тази норма е санкционна, такова тълкуване и
прилагане във вреда на данъчните субекти било недопустимо. Като отделно
основание за отмяна на Решението на ВРС се твърди неправилност на изводите за
неприложимост на чл.28 от ЗАНН за случая. Касаело се за първо нарушение, което
дружеството като установило отстранило пропуска си и включило фактурите в
дневника за продажби в следващ период. От него не настъпила никаква вреда за
държавата и за бюджета, поради което случаят бил маловажен и попадал в
приложното поле на чл.28 от ЗАНН. Излага несъгласието си с извода на ВРС, че НП
следва да бъде потвърдено, за да не
остане ненаказан нарушител. Претендират отмяна на Решението и присъждане на
съдебно-деловодните разноски за две инстанции. В съдебно заседание процесуалният
представител не се явява, а в писмена молба заявява, че поддържа жалбата и моли
да бъде уважена. Депозира договор за правна защита и съдействие серия Б
№361560/25.09.2020г. за заплатени в брой 360лв. за адвокатско възнаграждение с
ДДС за процесуално представителство и защита по КАНХД №1638/2020г. на Адм.
съд-Варна и удостоверение за регистрация от 2018г. по ЗДДС. Претендира отмяна
на Решението на ВРС като неправилно и незаконосъобразно и присъждане на
разноските за двете инстанции.
Ответната страна–ТД на НАП-Варна чрез
юрисконсулт депозира писмени бележки в които оспорва касационната жалба. Счита
доводите в нея за неоснователни, а решението на ВРС- за правилно и
законосъобразно. В
административно-наказателното производство не били допуснати процесуални
нарушения, а деянието, за което е издадено НП било доказано. С оглед
спецификата на нарушението, 3-месечния срок за съставяне на АУАН не започнал да
тече от 15.12.2018г. То било установено в хода на проверка, разпредена с резолюция
от 13.01.2020г. Правилно ВРС заключил,
че АУАН е издаден в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Споделя извода на ВРС, че
макар нарушението да е първо, с оглед обществената му опасност не попада в
приложното поле на чл.28 от ЗАНН. Претендира оставяне в сила на Решението на
ВРС, с което правилно и законосъобразно било потвърдено НП. Моли за присъждане
на ответната страна на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна изразява
становище за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. Счита
Решението на ВРС за правилно и законосъобразно и предлага да бъде потвърдено.
Настоящият състав след като извърши проверка, намира
касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл.211 ал.1 от АПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е
основателна.
Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на
касационно оспорване на основанията, предвидени в чл.348 ал.1 от НПК. Съгласно чл.218 от АПК касационният
съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В
жалбата се твърди неправилно приложение на закона.
Решението
на ВРС е валидно и допустимо.
НАХД
№1053/2020г. е образувано във Районен съд-Варна по повод подадена жалба от „Д.Вайс“ООД-гр.Варна
против НП № 494427-F535628/12.02.2020г. издадено от Директора на Дирекция
„Контрол“ в ТД на НАП – Варна, с което на основание чл.182, ал.1 ЗДДС на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. за нарушение по
чл.124, ал.2 от ЗДДС. В оспореното Решение
№889/23.06.2020г. въззивния съд изложил установяванията си за фактите свързани
с нарушението и извършителя, които направил въз основа на преценка на приетите
по делото писмени и събрани гласни доказателства. Той установил, че при
извършена от инспектори по приходите проверка на „Д.Вайс“ООД-гр.Варна,
разпоредена с Резолюция № П-03000320003308-0РП-001/13.01.2020г., след
запознаване с фактурите представени от дружеството на 27.01.2020г. е
констатирано, че в отчетните му регистри – в дневника за продажби за данъчен
период м.11.2018г. не са отразени издадените от него фактури №623/13.11.2018г.
и №624/14.11.2018г. на „РОДЕКС ТРЕЙД" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ****
с обща данъчна основа в размер на 1 058,34лв. и ДДС в общ размер на 211,66лв.
за доставени часовник и бижута. Заключено е, че дружеството в качеството му на регистрирано
по ЗДДС лице, не е изпълнило задължението си по чл.124, ал.2 от ЗДДС - да
отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите
за извършените продажби по чл.119 в дневника за продажбите за данъчния период,
през който са издадени, което довело до определяне на данъка в по-малък размер.
Въпросните фактури проверяващите установили, че доставчика „Д.Вайс“ООД е
отразил в дневника за продажби и СД по ЗДДС, но за данъчен период м.11.2019г. ВРС
установил, че за това нарушение на чл.124, ал.2 от ЗДДС срещу дружеството е
съставен АУАН на 27.01.2020г. срещу дружеството, в присъствието на управителя
му, срещу който не са били депозирани възражения, а въз основа на акта на
12.02.2020г. издадено НП № 494427-F535628/12.02.2020г., с което Директорът на
Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Варна на основание чл.182, ал.1 ЗДДС му
наложил имуществена санкция.
Правилно
ВРС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по
чл.312 и чл.313 ал.1 от НПК, приложими по препращане от чл.84 от ЗАНН. Правилно
ВРС констатирал, че административно наказващият орган изцяло възприел
фактическата обстановка, описана в акта, че АУАН и НП са издадени в сроковете,
разписани в ЗАНН и от компетентни лица да съставят актове и издават НП за
нарушение по чл.182, ал.1 ЗДДС, каквото е доказано, че дружеството е извършило.
Правилно ВРС преценил, че случая не е маловажен и за него не е приложим чл.28
от ЗАНН. Безспорно това е първото такова установено нарушение на дружеството,
което е данъчнозадължено лице, регистрирано по ЗДДС. В случая е налице
неспазване на изискването в чл.124, ал.2 от ЗДДС по отношение не на една, а на
две фактури с
обща данъчна основа 1 058,34лв. и ДДС в общо 211,66лв., които е издал като
доставчик през данъчен период м.11.2018г. Основателно е отчетено, че тези две
фактури са отразени от дружеството в регистрите за данъчен период м.11.2019г.
Неправилен
е извода в Решението на ВРС, че АУАН и издаденото НП съдържат всички реквизити,
посочени в чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН.
Издадените
на дружеството АУАН и НП не отговарят на изискването в чл.42, т.3 от ЗАНН и съответно
в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в тях няма посочена дата и място на нарушението.
В обстоятелствената част на издадения на 27.01.2020г. АУАН и на НП от
12.02.2020г. са посочени множество дати, но липсва изрично фиксиране на дата и на
, които актосъставителят и наказващият орган са приели, че са дата и място на конкретното
нарушение.
Посочена
е датата на разпореждането за извършване на проверката, датата на която са
изискани обяснение и документ от дружеството, датата, на която са представени
фактури и др. приети от проверяващите с протокол, датата на фактурите и
данъчния период по ЗДСС, в който са издадени, датата на установяване на
нарушението и др., но не и датата, на която административно-наказващият орган е
преценил, че е извършено нарушението, за което се ангажира обективната
отговорност на юридическото лице дружеството с наложената му имуществена
санкция. В АУАН и в НП е посочено, че
седалището и адреса на управление на дружеството е в гр.Варна, както и че
издателите им са дл. лица от ТД на НАП-Варна, но липсва посочване в тях на град
Варна като място на нарушението.
Задължителността
на изискването да се посочи приетата от повдигащият обвинение с АУАН и от
налагащия наказание с НП дата на нарушението е пряко свързана както с
упражняване правото на защита на нарушителя, така и с преценката за спазването
на сроковете в чл.34 от ЗАНН и с възможността за извършване на проверката за правилност
и законосъобразност на акта и на постановлението от съда, вкл. за приложимата
редакция на разпоредбите, които се сочат като нарушени и на тези, съставляващи
основание за санкционирането.
Датата
и мястото на които наказващият орган е приел, че е осъществено нарушението са
императивно необходима част от съдържанието на НП, която се проверява в
съдебната фаза. Поради това те не могат да бъдат предполагани от съда, от
страните, нито извличани чрез тълкуване или по друг начин, тъй като това
фактически се явява попълване на съдържанието на АУАН и НП в съдебната фаза,
което е недопустимо. Във връзка с изложеното изцяло основателни и съобразени с
конкретно установените в случая факти и обстоятелства са доводите в касационната
жалба, че до изтичане на срока за подаване на справката-декларация по ЗДДС за данъчен
период м. ноември 2018г. е бил срокът за включване на процесните две фактури за
осъществени от дружеството през м. ноември 2018г. продажби в дневника за
продажбите. Съгласно чл.125 ал.3 и ал.5 от ЗДДС заедно със справка-декларацията по
ал.1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл.124 – т.е. дневника за покупките и дневника
за продажбите, за съответния данъчен период до 14-о число включително на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнасят. Срокът за подаване на справката-декларация
с дневника за продажбите на дружеството за данъчния период м. ноември 2018г.,
който е до 14.12.2018г. при тази правна уредба се явява и срока, в който
дружеството е следвало да изпълни законовото си задължение за включване в
дневника за продажби на фактурите, които е издало за осъществените от него
облагаеми доставки през м. ноември 2018г. Невключването на двете фактури в
дневника за продажбите за м. ноември 2018г. в срок до 14.12.2018г. е нарушение
на чл.124, ал.2 от ЗДДС, което се явява осъществено на първата дата след срока
- 15.12.2018г. След като такива установявания и изводи за датата на нарушението
няма нито в АУАН, нито в НП, а и не е посочено, че гр.Варна е мястото на извършването
му, те не отговарят на изискването в чл.42, т.3 от ЗАНН и съответно в чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН и се явяват неправилно и незаконосъобразно издадени.
Поради
това неправилен и незаконосъобразен е крайния извод в Решение №889/23.06.2020г.
на ВРС, че не е налице основание за отмяна на НП №494427-F535628/12.02.2020г.
издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Варна. Той е направен
при неправилно приложение на цитираните разпоредби на ЗАНН и на основание
чл.348 ал.1 т.1 от НПК това решение следва да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено ново, с което НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
При
този изход на спора, своевременно направеното искането от представителя на касатора
за присъждане на разноски за касационната инстанция следва да бъде уважено. На
основание чл.63, ал.5 във вр. ал.3 от ЗАНН и чл.143, ал.1 от АПК ответната
страна ТД на НАП-Варна следва да заплати на „Д.Вайс“ООД-гр.Варна сумата от
360лв. за адвокатско възнаграждение с ДДС за настоящата инстанция, които дружеството
е заплатило в брой на 25.09.2020г. съгласно отразяването в разписката в договора
за правна защита и съдействие серия Б №**********. Искане за присъждане на разноски,
вкл. и адвокатско възнаграждение пред първоинстанционният съд не е направено нито
с жалбата до ВРС, нито с допълнителна молба, нито в откритото съдебно заседание.
Поради това направеното за първи път искане за присъждане на разноски във
връзка с производството пред ВРС с касационната жалба не следва да бъде
уважавано и такива не следва да бъдат присъждани на „Д.Вайс“ООД-гр.Варна.
Водим
от това и на основание чл.221 ал.2 във вр. чл.222 ал.1 от АПК вр. чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №889/23.06.2020г. постановено по НАХД №1053/2020г. на Районен съд-Варна,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 494427-F535628/12.02.2020г. издадено от Директора
на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Варна, с което на основание чл.182, ал.1 ЗДДС на „Д.Вайс“ООД-гр.Варна е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв.
за нарушение по чл.124, ал.2 от ЗДДС.
ОСЪЖДА
ТД на Национална агенция за приходите –гр.Варна да заплати на „Д.Вайс“ООД-гр.Варна
с ЕИК **** сумата в размер на 360/триста и шестдесет/лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: