Определение по дело №72/2020 на Окръжен съд - Пловдив

                             О П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  №  529

 

                                 гр.Пловдив, 19. 03. 2020 г.

 

                                     В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение, в закритото заседание на деветнадесети март  през две хиляди и двадесета година,  в състав :

 

                        Председател:   Светлана Изева 

                                                    Членове:  Радостина Стефанова

                                                                        Зорница Тухчиева

 

като разгледа  

докладваното от съдия Радостина Стефанова

възз.ч.гр.д.№ 72/2020г.

и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството  е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба с вх.№ 83605/19.12.2019г. /по описа на Районен съд –Пловдив/ от М. Й. С., ЕГН- **********, против Разпореждане № 10651/08.11.2019г. по гр.д.№ 2849/2018г. на Районен съд –Пловдив, XVI гр.с., с което е върната подадената лично от нея въззивна частна жалба с вх. № 64536/ 09.10.2019 г. против постановеното по делото Определение № 10569/ 25.09.2019 г. за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по делото, поради неизпълнение в дадения срок на указанията на съда за отстраняване на нередовностите й, свързани с внасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване.

Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови изпращане на делото на Районния съд за продължаване на процесуалните действия.    

ПдОС – V  възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и подлежи на разглеждане.

Районният съд, за да постанови атакуваното разпореждане, излага основни съображения, че с Определение № 10569/ 25.09.2019 г. /на л.81/ е върната исковата молба на М. Й. С. и е прекратено производството по делото.

Срещу определението в срок е постъпила въззивна частна жалба /на л.94/ от страната, която обаче с Разпореждане на съда от 10.10.2019 г. /на л.97/ е оставена без движение, като на жалбоподателката е указано в какво точно се състои нередовността на жалбата, а именно невнесена държавна такса за въззивната инстанция в размер на 15 лева и същата е уведомена за неблагоприятните последици от своето процесуално бездействие, свързани с връщане на жалбата, при неизпълнение на указанията на съда.

Съобщението за оставената без движение жалба е получено на 21.10.2019 г., видно от приложената към делото разписка /на л.99/, като в дадения едноседмичен срок не са изпълнени съответните указания. С Молба от 28.10.2019 г. /на л.100/ жалбоподателката /респ. ищца по първоинстанционото дело/ е поискала продължаване на срока за отстраняване на нередовността, като съдът с резолюция от 29.10.2019 г. е продължил срока с още 14 дни, считано от изтичане на предходния. Тъй като към момента и продълженият срок вече е изтекъл, а междувременно не е постъпила молба за ново продължаване, нито пък дадените указания са изпълнени, затова и е прието, че са налице условията въззивната частна жалба да се върне на подателя й.

ПдОС, в настоящия съдебен състав, намира, че  частната жалба е неоснователна. Първото основно възражение на М.С. е това, че не е била известена за обстоятелството, че срокът за отстраняване на нередовностите е продължен, а тя самата нямала физическа възможност да ходи да прави справки, за да спази указания 14 – четиринадесет дневен срок. Също така поддържа, че съдията от Районния съд не е съобразил причините, за които е поискала удължаване на срока.

Възраженията следва да се оставят без уважение. Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ГПК – Законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. Алинея 2 изр.1 на чл.63 от ГПК разпорежда, че – новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния.

С Молбата на С.  от 28.10.2019 г. /на л.100/ е направено искане за продължаване на предоставения срок за отстраняване на нередовността /невнасяне на дължима държавна такса от 15 лв./, като е посочила и причините затова. Районният съд е уважил това искане и е продължил срока с още 14 дни, считано от изтичане на предходния. В този смисъл неоснователни са оплакванията на жалбоподателката, че Районният съд не се е съобразил с изтъкнатите причини за продължаване на срока, след като очевидно е уважил искането и срокът е продължен.

Неоснователно е и следващото възражение, че Районният съд не е уведомил С. за продължаването на срока, доколкото на осн. чл.63 ал.2 изр.2 от ГПК - продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния, тоест не е регламентирана процедура по уведомяване на  страната, която е отправила искането.

По отношение на повдигнатия с частната жалба въпрос за допускане на правна помощ, по-конкретно, че според жалбоподателката са налице произволни действия на Районния съд, поради което  прави искане и към по-горната инстанция да се разпореди предоставянето на правна помощ. Въззивната инстанция посочва, че  този въпрос вече е разрешен с влязъл в сила съдебен акт – Определение № 13531/31.12.2018г. на Районен съд, постановено по гр.д.№ 2849/2018г., потвърден с Определение № 530/14.03.2019г. на ПдОС – IX гр.с. и съответно не подлежи на преразглеждане.

Обжалваното разпореждане се явява законосъобразно и подлежи изцяло на потвърждаване.

По мотивите, ПдОС – V възз.гр.с.

 

             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И   :

 

Потвърждава Разпореждане № 10651/08.11.2019г. по гр.д.№ 2849/2018г. на Районен съд –Пловдив, XVI гр.с.

 

            

        Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ  в  едноседмичен срок  от връчването.

 

 

                                      Председател:

 

                                             Членове: