Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.12.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет
и осми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БОРЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 9330 по описа за 2015
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.196 и сл. ГПК/ отм./ във връзка с § 2, ал.1 от ПЗР
на ГПК.
С решение от 28.03.2013 г., постановено по
гр.дело № 7528/2006 г. на СРС, ГК, І Г.О., 28 състав, е признато за
установено по иска с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от Е.Р.А., с ЕГН **********
и адрес: ***, чрез адв.Д.И.-САК, съдебен адрес:***, чрез адв.И., против С.Г.В.,
ЕГН **********, и адрес: ***, спрямо ответника, че ищецът е собственик на
поземлен имот с пл.№ 3, полигон 46, кад.лист 321, кв.21 по плана на гр.София от
1965 г., а по сега действащия план – поземлен имот № 723 от кв.21 по плана на
гр.София, местност ж.к.Левски-зона В, с площ по графични данни от 696 кв.м. на
основание наследствено правоприемство и давност на наследодателя. С решението
на съда е осъден С.Г.В., ЕГН **********, и адрес: ***, да предаде на Е.Р.А., с
ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв.Д.И.-САК, съдебен адрес:***, владението
на имота. С решението на съда е осъден С.Г.В., ЕГН **********, и адрес: ***, да
заплати на Е.Р.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв.Д.И.-САК, съдебен
адрес:***, сумата от 1248,18 лв. разноски по делото на основание чл.64, ал.1 от ГПК/ отм./.
Решението е постановено при участието на И.Р.В., ЕГН **********, С.А.К.,
ЕГН ********** и П.А.И., ЕГН **********- трети лица- помагачи на страната на
ответника.
С решение от 29.09.2014 г., постановено по
гр.дело № 7528/2012 г., по описа на СРС, І Г.О., 28 състав е оставено без
уважение искането на Е.Р.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв.Д.И.-САК,
съдебен адрес:***3, партер за допълване на решение от 28.03.2013 год. по делото
с произнасяне по акцесорен иск за отмяна на нотариален акт за собственост върху
недвижим имот за продажба № 89, том І, рег.№ 2760, н.дело № 85/2005 г. по описа
на нотариус Енчо Енчев, рег.№ 367 в рег. на НК, на осн. чл.431, ал.2 от ГПК/
отм./, като неоснователно.
Срещу
решението от 28.03.2013 г., постановено по гр.дело № 7528/2006 г., на СРС, 28
с-в е постъпила въззивна жалба от С.Г.В., с искане същото да бъде отменено,
и вместо това да бъде постановено друго, с което предявения иск с правно
основание чл.108 от ЗС да бъде отхвърлен изцяло. В жалбата се излагат доводи,
че решението е неправилно
и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
материалния
закон и на съдопроизводствените правила.
Въззиваемата
страна- ищец Е.Р.А., чрез своя пълномощник адв.Д.И. оспорва жалбата, по
съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор на
подадената въззивна жалба. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски по делото. С
определение постановено в публично съдебно заседание на 01.11.2017 год. по
настоящето в.гр.дело № 9330/2015 год. по описа на СГС, ГО, ІІІ-В състав, на
основание чл.120 от ГПК/ отм./ е конституирана, като въззиваема страна по
делото на мястото на починалата на
08.07.2017 год. въззиваема страна Е.Р.А., нейният законен наследник Т.С.Х..
Третите лица- помагачи И.Р.В., С.А.К., Н.А.И. и Д.П.М. не вземат
становище по подадената въззивна жалба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.197 от ГПК/ отм./ във връзка с § 2, ал.1 от ПЗР на ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Обжалваното решение е валидно /не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията - постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/, както и е допустимо
/съдът е разгледал предявения иск като му е дал правилна правна квалификация/,
поради което следва да бъдат обсъдени доводите на въззивника изложени във въззивната жалба, досежно неговата
законосъобразност.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно. При правилно разпределена доказателствена тежест и изпълнение на задълженията си, вменени му от процесуалния закон/ ГПК-отм./, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявения от ищцата срещу ответника иск с правно основание чл.108 от ЗС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации. Доводите в жалбата са общи, а разгледани по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.108
от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или
държи, без да има основание за това. Ревандикационният иск е вещен,
собственически иск, предоставен на разположение на невладеещият собственик
срещу владеещия без правно основание несобственик. При този иск в тежест на
ищеца е да установи, че той е собственик на вещта и че ответникът владее вещта
без основание. Ответникът е
този, който следва да установява основание за това да държи или владее спорния
имот. За установяване на твърдяното право на собственост ищецът следва да
проведе главно доказване, което за да постигне целта си - формиране на сигурно
убеждение у съда в надлежното осъществяване на всички пораждащи правото му на
собственост факти, следва да бъде пълно.
В случая по
предявения ревандикационен иск ищцата Е.Р.А. дължи да установи чрез пълно и главно доказване материално- правната си
легитимация, а именно, че е собственик на процесния недвижим имот- поземлен имот с
пл.№ 3, полигон 46, кадастрален лист 321, кв.21 по плана на гр.София от 1965
г., а по сега действащия план – поземлен имот № 723 от кв.21 по плана на
гр.София, местност „ж.к.Левски-зона В“, с площ по графични данни от 696 кв.м. Своето право
същата извежда при
фактически твърдения изложени
в обстоятелствената част на исковата молба, че е законен наследник на Б.Б.Б./починал на 13.08.1972 г./, който притежавал процесния недвижим имот по наследство от Б.И.Б.,
признат за собственик на имота с нот.акт № 23, том ІІІ, дело № 405/1923 г. В
настоящия случай съдът приема за безспорно установено по делото
обстоятелството, с оглед представено удостоверение за наследници № 1233/
28.07.2005 год., издадено от СО- район „ Подуяне“, че Б.И.М./ Б./ е починал,
като вдовец на 01.05.1926 год. и е оставил за свой наследник по закон- Б.Б.Б.-
син, починал на 13.08.1972 г. Наследникът по закон- Б.Б.Б., починал на
13.08.1972 год. е оставил за свой наследник по закон- Т.Б.Ш.- дъщеря, починала
на 09.05.1979 г. и оставила за свой наследник по закон ищцата по делото Е.Р.А..
С оглед на което съдът приема, че ищцата по делото Е.Р.А. е наследник по закон
на своя дядо Б.Б.Б., респективно на общия наследодател Б.И.М./ Б./.
В настоящия случай, съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, включително заключенията на
вещите лица по допуснатите и приети по делото съдебно- технически експертизи в
първата съдебна инстанция и в настоящата въззивна инстанция дават основание на
съда да направи обоснован и
категоричен извод, че бивш собственик на процесния недвижим имот е бил
наследодателят на ищцата- Б.И.М./ Б./,
починал на 01.05.1926 г. След смъртта на Б.И.М./ Б./, процесния недвижим имот е
придобит по наследяване от Б.Б.Б.. След смъртта на последния на 13.08.1972 г.,
процесния недвижим имот е придобит по наследяване от неговата дъщеря Т.Б.Ш.-
майка на ищцата. След смъртта на последната, процесния имот е придобит по
наследяване от нейния законен наследник- дъщеря и ищца по делото- Е.Р.А..
Ищцата Е.Р.А. е починала на 08.07.2017 г., в хода на производството по делото
във въззивната инстанция и нейно място на
основание чл.120 от ГПК/ отм./ е конституирана, като въззиваема страна- ищца по
делото, нейният единствен законен наследник- Т.С.Х.- дъщеря. С оглед на което
съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че към настоящия момент,
след смъртта на Е.Р.А., процесния недвижим имот е
придобит по наследяване от Т.С.Х., респективно същата е собственик на
имота. В тази връзка съдът приема, че ответникът С.Г.В. не е собственик на
процесния недвижим имот, на основание договор за продажба на недвижим имот от
18.05.2005 г., обективиран в нот.акт№ 89, том І, рег.№ 2760, дело № 85 от
18.05.2015 г., респективно неговите праводатели, не са собственици на същия.
На
следващо място, в настоящия случай, при съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства съдът приема, че ответникът С.Г.В. не е придобил процесния недвижим имот по давност, респективно че
същия не е собственик на процесния недвижим имот на основание давностно
владение, поради следното:
Придобивната давност е оригинерен способ за
придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез
фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона
период от време. Нормативната й уредба е в разпоредбите на чл.79-чл.86 от ЗС.
Нормата на чл.79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност
при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането
на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 от
ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 от ЗС и допълнително добросъвестност и
юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал.2 от ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.68 от ЗС,
владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи
лично или чрез другиго като своя. Както в правната теория, така и в съдебната
практика се приема, че като елемент от придобивната давност упражняваното
владение трябва да е спокойно /да не е установено с насилие/, явно
/фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал
възможност да научи за това, не е установено по скрит начин/, постоянно
/упражняването му няма случаен характер, а е било израз на воля трайно да се
държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица/,
непрекъснато /не е било прекъсвано изобщо, в частност-за период
по-дълъг от шест месеца /чл.81 от ЗС/, като се съобразява
презумпцията на чл.83 от ЗС/ и несъмнено.
Владението, като фактическо състояние е несмущавано,
непрекъснато, явно и несъмнително упражняване съдържанието на вещно право, в
случая това на собственост, през определен период от време, в случая 10 години,
тъй като
ответницата твърди да е обикновен владелец –
чл.79, ал.1 от ЗС, което състояние включва обективен
елемент - фактическа власт / corpus / и субективен - намерение за своене на вещта / аnimus / - чл.68,
ал.1 от ЗС.
Според презумпцията, установена в
разпоредбата на чл.69 от ЗС, владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго.
Съгласно т. 2 от
Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г од. на ВКС по тълк. дело № 4/2012 г.,
ОСГК, придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и
други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в
продължение на определен от закона срок от време, като изискуемото от чл.120 от ЗЗД вр. с чл.84 от ЗС волеизявление
/позоваване/ не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 от ЗС. В мотивите на Тълкувателното решение е прието,
че след като владението е съзнателен акт, то
следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на
правомерните юридически действия, които по определение обхващат, като свой елемент наличието на представи и желания, насочени
към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на
права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им
съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към
сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и
представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/.
На
следващо място съдът приема, че владението не може да бъде съмнително, а то е такова
винаги, когато не може да се определи със сигурност дали владелецът упражнява
фактическа власт или дали има намерение да държи имота, като свой. Освен това владението не може да
се упражнява тайно по отношение на този, на който се противопоставя. Чрез него
трябва да се демонстрира по недвусмислен начин намерението на владелеца да държи вещта, като своя. Общият принцип на справедливостта изключва
скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от
поведение по време, когато засегнатият /собственикът/ няма възможност /поради
неведение/ да се брани.
В настоящия случай от
показанията на разпитаните по делото свидетели
не би могло да се установи по несъмнен начин обстоятелството, че ответникът С.Г.В. е упражнявал фактическа власт върху процесния
недвижим имот, с намерение да го държи като свой и че това намерение е било
демонстрирано пред ищцата по делото. Т.е. в настоящия случай не е установен
субективния елемент. Установява се единствено упражняване на фактическа власт
от страна на ответникът С.Г.В. върху процесния недвижим имот.
В
процесния случай, съдът приема, че посочените по-горе признаци на владението - да е
несъмнително и явно, липсват в настоящия случай. Това е така, защото не би могло да се установи от събраните по делото
доказателства по несъмнен начин обстоятелството, дали ответникът е имал намерение да държи имота лично за себе си, а ако го е държал за себе си - че е
променил намерението си и е започнал да го свои. Промяната в намерението
и
преобръщането на държането във владение /
interversio possessionis / не трябва да остане скрита, а трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия. Те
трябва да бъдат насочени към съответния собственик/ в случая ищцата по делото/, както и да показват несъмнено,
че ответникът, в случай, че е упражнявал фактическа власт, отрича нейните права върху имота и го владее само за себе си,
за да може да се приеме, че установената в чл.69
от ЗС
презумпция намира приложение. Т.е. ако подобно намерение действително е съществувало в
съзнанието на ответникът, то същото е следвало да
бъде обективирано чрез действие или изрично волеизявление спрямо собственика на процесния недвижим имот- ищцата по
делото. По
делото няма доказателства това да е станало и от този момент да е налице
владение в изискуемия по чл.79, ал.1 от
ЗС срок до
завеждане на иска. С оглед на което съдът
приема за безспорно установено обстоятелството, че ответникът не е придобил
процесния недвижим имот по давност. В тази
връзка ответникът владее процесния недвижим имот без правно основание, поради
което предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС се явява основателен и
доказан, и като такъв правилно е бил уважен от първоинстанционният съд.
В процесния случай, с определение, постановено в публично съдебно заседание на 14.10.2009 г.
по гр.дело № 7528/2006 год. по описа на СРС, ГО, 28 с-в е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване от страните, че ответника е във владение на имота. Т.е.
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото е
обстоятелството, че ответникът владее процесния недвижим имот. В тази връзка
предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС се явява доказан и
основателен, и като такъв следва да бъде
уважен, като бъде признато правото на собственост на ищцата върху процесния недвижим имот, за който не е спорно, че ответникът упражнява фактическа
власт върху него, поради което следва да бъде осъден да предаде на ищцата владението върху
същия.
При
така изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивната
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение
, като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие
с материалния закон, следва да бъде оставено в сила на основание чл.208, ал.1
от ГПК/ отм./.
С
оглед изхода на спора и изрично направеното искане от
страна на ищцата за присъждане на разноски за въззивната инстанция, на основание чл.64, ал.2 от ГПК / отм./ във връзка с § 2, ал.2 от
ГПК,
въззивникът- ответник С.Г.В. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна- ищец Т.С.Х., сторените от нея и своевременно поискани разноски в размер на сумата от 1000 лв. – уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по представения договор
за правна защита и съдействие от 19.09.2017 г.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
от 28.03.2013
г., постановено по гр.дело № 7528/2006 г. на
СРС, ГК, І Г.О., 28 състав.
ОСЪЖДА
С.Г.В., ЕГН **********,
и адрес: ***, да заплати
на Т.С.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.64, ал.2 от ГПК/ отм./
във връзка с § 2, ал.2 от ГПК, сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща
направените пред въззивната инстанция разноски /адв.възнаграждение/.
РешениеТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на И.Р.В., С.А.К., Н.А.И. и Д.П.М., като трети лица – помагачи на ответника С.Г.В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.