Номер 246204.11.2020 г.Град София
Апелативен съд - София12-ти граждански
На 04.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно частно гражданско
дело № 20201000503204 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК.
С определение №7084 от 19.05.2020г., постановено по гр.д.№3360/2015г., СГС е
прекратил производството по делото.
Срещу определението е била подадена жалба от ищеца П. С., в която се правят
оплаквания за неговата неправилност.За да прекрати производството по делото като
недопустимо съдът е приел, че действията на ответника са били предприети в качеството му
на разследващ орган, при и по повод на възложената му работа, за които същия не носи
отговорност, тъй като се ползва с функционален имунитет, както и поради това, че ищецът е
следвало да сигнализира прокуратурата за извършено от него престъпление по чл.286 от
НК.Тези изводи са необосновани, тъй като касаят основателността на предявения иск, а не
неговата допустимост.Предпоставките, при които едно дело може да бъде прекратено са
изчерпателно уредени в закона : спряно по взаимно съгласие дело, което не е било
възобновено в шестмесечен срок от влизане в сила на определението за спиране ; второ
заведено дело между същите страни и със същия предмет ; неотстраняване в срок на
нередовностите на исковата молба.Не е такъв процесния случай.Моли съда да отмени
обжалваното определение като неправилно и постанови връщане на делото за продължаване
на следващите се процесуалния действия.
В срок е постъпил отговор от ответника, в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното определение.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното :
Подадената жалба е в срок и е допустима.Разгледана по същество е основателна.
1
Производството по делото е било образувано по искова молба, предявена от П. С.
срещу П. П. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, които са били
претърпени от следните действия на ответника : депозиране на докладна записка до
заместник-главния прокурор на РБ, в която са отразени твърдения за извършено от ищеца
престъпление от общ характер/подкуп/, каквото той в действителност не е извършил, което
по своето естество съставлява набеждаване ; потвърждаване на тези неистински твърдения в
хода на образуваното срещу ищеца наказателно производство, в което ответникът е бил
разпитван в качеството му на свидетел.
От изложеното по-горе се установява, че е предявен иск с правно основание чл.45 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение за вреди, които ищецът е претърпял
от неговото виновно и противоправно поведение.От наведените фактически твърдения е
видно, че вредите се търпят от две групи действия : набеждаване пред надлежен орган за
извършено от ищеца престъпление, вследствие на което срещу последния е било образувано
наказателно производство ; потвърждаване на неистина от страна на ответника, който е бил
изслушан като свидетел в това производство.Без значение за допустимостта на
производството е обстоятелството, че срещу ответника не са били предприети действия по
наказателно преследване за посочените по-горе действия.Източникът на претендираните
вреди не е състав на извършено престъпление, а деликт/виновно и противоправно
поведение/, поради което в рамките на гражданското производство няма да се постави
въпроса за инцидентното установяване на факта на извършено от ответника престъпление.
Не може да се приеме, че производството е недопустимо в частта, в която се
претендира обезщетение за неимуществени вреди от първата група действия. Безспорно е, че
към момента на изготвяне на докладна записка от 16.03.2020г. ответникът е заемал
длъжността „следовател в Национална следствена служба“, но тези му действия не
съставляват упражняване на служебни правомощия по разследване на конкретно извършено
престъпление, а сезиране на компетентен орган, че определено лице е извършило такива
действия/твърдения за извършено престъпление/.За тези действия магистратът не се ползва с
функционален имунитет.
Не е спорно по делото, че към настоящия момент е налице висящо исково
производство, което е с предмет иска на П. С. срещу Прокуратурата на РБ за осъждането й
да му заплати обезщетение за вреди, които е претърпял от действия по незаконно
наказателно преследване /образувано наказателно производство въз основа на твърденията
на ответника/ .Липсва като обективен, така и субективен идентитет между настоящото
производство и това по реда на ЗОДОВ, поради която няма процесуална пречка за
самостоятелното разглеждане и на двете дела.Въпрос по същество е дали се обезщетяват
едни и същи вреди, съотв. дали периодът на търпените болки и страдания не съвпада изцяло
или отчасти.
Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
2
поради което обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото
върнато за продължаване на следващите се процесуални действия.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №7084 от 19.05.2020г., постановено по гр.д.№3360/2015г. на
СГС.
ВРЪЩА делото на СГС за продължване на следващите се процесуални действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3