РЕШЕНИЕ
Номер 260499,
24.11.2020г., гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, осми наказателен състав,
на единадесети ноември, две хиляди и двадесета
година,
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ
ГЕОРГИЕВА
при секретаря: Златка
Калоянова
в присъствието на прокурора……………,
като разгледа докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело № 4463 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод жалбата
на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес гр.*******, против наказателно
постановление № 03-012409/ 19.02.2020г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда”- гр.Варна, с което за нарушение на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда КТ/ на
основание чл.416, ал.5 вр. чл.415в, ал.1 от КТ на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева. Сочат се
доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление с искане
за неговата отмяна.
Жалбата е депозирана в преклузивния
срок за обжалване от надлежно легитимирано да обжалва лице и е допустима.
Като прецени поотделно и в съвкупност
представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, съдът намери за установено от фактическа и
правна страна следното :
На 10.02.2020г. на жалбоподателя е съставен
акт за установяване на административно нарушение, за това, че в качеството му
на работодател, не е изплатил уговореното основно месечно трудово
възнаграждение за извършената работа през месец ноември 2019г., договорено с
допълнително споразумение към трудов договор № 387/22.11.2013г. от 31.10.2017г.
в размер на 677 лева на лицето И.А.К. ЕГН **********, полагащ труд по трудов
договор № 387/22.11.2013г. в „Е.М.“ ЕООД на длъжност „пазач-портиер“ в
ТЦ-Бургас, ул.“Александровска“ № 58, гр.Бургас с
договорено пълно работно време 8 часа в нарушение на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ. Нарушението е установено въз
основа на представената документация – досие, ведомост за заплати за месец
ноември 2019г., присъствена форма за явяване/ неявяване на работа през месец
ноември 2019г..
Нарушението е извършено на 23.12.2019г. в
гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 58, към който момент
и където е следвало на И.А.К. да бъде изплатено в пълен обем договореното
основно месечно трудово възнаграждение за месец ноември 2019г., съгласно
договорената периодичност за изплащане в трудов договор № 387/22.11.2013г. и в
договорен размер, съгласно допълнително споразумение от 31.10.2017г. към трудов
договор № 387/22.11.2013г.
Констатациите от извършената проверка са обективирани
в т.15 от протокола за извършена проверка № ПР 2001026/07.02.2020г.. На
жалбоподателя „Е.М.“ ЕООД е дадено предписание в т.15 от същия протокол, в срок до 17.02.2020г.
да начисли и изплати разликата до уговореното основно месечно трудово
възнаграждение за извършената работа за месец ноември 2019г. на работника И.А.К.,
като „пазач-портиер“ в ТЦ-Бургас, гр.Бургас, ул.“Александровска“
№ 58.
При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение упълномощено от жалбоподателя лице го
е подписал с възражения. В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирано писмено възражение. С възражението не се
оспорват фактите, установени с акта, като се твърди, че констатираното
нарушение е във връзка с изготвени нови допълнителни споразумения на работещите
и е извършено впоследствие доплащане на работника.
В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения от категорията
представляващи абсолютни основания за отмяна на наказателно постановление.
Съгласно чл.128, т.2 от КТ
работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. В чл.270, ал.2 от КТ са посочени
сроковете за изплащане на трудовото възнаграждение, доколкото не е уговорено
друго между страните, а в ал.3 на същата разпоредба и начина на изпълнение на
това задължение - лично на работника или служителя по ведомост или срещу
разписка или на негови близки или чрез превеждане на влог. Безспорно е, че към 23.12.2019г. договореното възнаграждение
на работника И.А.К. за месец ноември 2019г. не е било изплатено. В този смисъл
правилно актосъставителят и наказващият орган са
приели, че е извършено нарушение по чл.415в, ал.1 вр.
чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.2, и ал.3 от КТ.
Установената фактическа обстановка
се установява от показанията на разпитания по делото свидетел М.М.–Ж., както и от писмените доказателства по делото, в т.ч.
протокол за извършена проверка № ПР 2001026/07.02.2020г.,
досие,
ведомост за заплати за месец ноември 2019г., присъствена форма за явяване/
неявяване на работа през месец ноември 2019г..
Наказващият орган е приел, че
нарушението е било отстранено веднага след неговото установяване и от него не
са настъпили вредни последици за работника. По тези съображения е наложил
имуществена санкция на основание привилегирования състав на чл.415в от КТ. Административнонаказващият орган правилно е приложил
привилегирования състав на чл.415в от КТ и жалбоподателят следва да понесе
отговорност за деянието. Спазени са принципите на законоустановеност
на нарушението и наказанието, т.е. бездействието на работодателя е противоправно и за него е предвидена санкция, налагана по
административен ред. Наказателното постановление следва да бъде потвърдено,
като съдът не намира основание за намаляване размера на санкцията до
предвидения в чл.415в от КТ минимум.
Предвид изрично направеното
искане, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр.
чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в полза на административнонаказващия орган следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, чийто
размер бе определен от съда съобразявайки правна сложност и броя на заседанията
за разглеждане на делото.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 03-012409/ 19.02.2020г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда”- гр.Варна, с което за нарушение на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда КТ/ на
основание чл.416, ал.5 вр. чл.415в, ал.1 от КТ на „Е.М.“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес гр.**********, е наложена имуществена санкция
в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес гр.********, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд- Бургас в 14-дневен срок от съобщението.
Председател:/П/
Вярно с оригинала:З.К.