Р Е Ш
Е Н И Е
№2691
гр. Пловдив, 18 декември 2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ПЛОВДИВ, Първо
отделение, осемнадесети състав в съдебно заседание на втори декември, две
хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Й.Русев
административно дела № 3300 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.147 и сл. от АПК вр.чл.172
ал.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано по жалба на Р.И.С., ЕГН **********,*** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-0325-000076 от 09.10.2019г.
на Началника на РУ-Първомай при ОД на МВР-Пловдив, с която на осн.чл.171 т.1 б.”б” от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството му за
правоуправление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца. Жалбоподателят твърди липса на мотиви в оспорения акт, само на
фактите от АУАН, на което се е позовал административният орган е недостатъчно,
за да обоснове налагането на принудителната мярка. В
жалбата се твърди, че заповедта
е незаконосъобразна, като основните доводи, които се развиват
са свързани с твърдението, че липсва конкретен срок на продължителност на наложената
мярка.
Ответната страна- Началника на РУ-Първомай при ОД на МВР-Пловдив, редовно
призован, не взема становище по жалбата.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подадената жалба е
процесуално допустима. Заповедта е връчена на адресата й на 11.10.2019
г., след което в срок - на 25.10.2019
г. е обжалвана пред съда.
Като фактически основания, наложили издаването на оспорената
заповед, са отразени следните обстоятелства: На 09.10.2019
г. около 00,35 часа в гр.Първомай
на ул. „**** “ до фирма „Витал“ Р.С. като водач на МПС-Рено Меган
Сценик, рег. № РВ****АВ негова собственост отказва
проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол в кръвта
и не изпълнява предписание за медицинско изследване. Установено било, че
водачът не носи свидетелство за регистрация на МПС. Тези установености били
квалифицирани като нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и чл. 180, ал.1,
т. 2 от ЗДвП.
В представената относима преписка се съдържат : Акт за установяване на административно
нарушение фабр. № 119257 от 09.10.2019 г.; Справка за
нарушител/водач; Талон за изследване № 0048828.
Разгледана по същество в съвкупност
със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира
жалбата за основателна по следните съображения:
В
съответствие с изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен
съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл. 146
от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби
по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните административни мерки се уреждат в
съответния закон.
Контролът
по спазването на правилата за движение от всички участници в движението и
техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства се
осъществява от служби на МВР, определени от министъра на вътрешните работи /
чл. 165, ал.1, т.1 от ЗДвП/. Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т.1, б. "б" се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Оспорената заповед е издадена от началника на РУ-Първомай
към ОДМВР Пловдив в това му качество и е налице необходимата компетентност.
Поради изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност.
Безспорно заповедта, предмет на съдебното
обжалване като индивидуален административен акт по чл. 21, ал.1 АПК, следва да
бъде издаден съобразно изискванията на АПК при спазване на процедурата по Глава
V, Раздел първи на АПК, вкл. и да отговаря на изискванията за съдържание и
форма, очертаващи законовият статут на административния акт, регламентирани в
разпоредбата на чл. 59, ал.1 и ал.2 от АПК, като неизпълнението им съставлява
основание за отмяна по аргумент на чл. 146 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.
59, ал.1 от АПК, административният орган издава или отказва издаване на акта с
мотивирано решение, а според чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт
следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, за да бъде
законосъобразен.
Оспорената
заповед е съставена в предвидената от закона писмена форма за валидност, но е
неясна по отношение на принудителната административна мярка, която е приложена.
Следва да се посочи, че принудителната административна мярка не е санкция, тъй
като има превантивен характер. В този смисъл тази неяснота ограничава
съществено правото на защита на оспорващия. Касае се за съществено нарушение на
чл. 59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК, тъй като административният орган не е посочил
точно правното основание за издаване на заповедта, а и не е описал достатъчно
конкретно фактическата обстановка, респ. не е ясно от какви съображения се е
водил, за да издаде такъв именно акт - за налагане на санкция по чл. 171, т.1
б."б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство, наред с преценката за срок – не повече от 18 месеца.
В
процесната заповед не са изложени мотиви, които да обосновават приложението на
ПАМ по чл. 171, т.1 б."б" от ЗДвП. Без съмнение, мотивите могат да се
съдържат в приложения към издадения административен акт, но същият следва да
препраща изрично към тях. В случая това не е направено, поради което издадената
заповед се явява немотивирана. Изискването за мотивировка, изведена от
конкретни доказателства, представлява една от гаранциите за законосъобразност
на акта, които законът е установил за защита на правата на страните в
административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки: с
излагане на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията, по които
административният орган е издал или отказал да издаде административния акт,
което подпомага страните в избора им на защита, а от друга страна, улеснява
контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва,
разкрива и възможност за контрол над административните актове. Липсата на изложени конкретни факти относно
изискващите се материално-правни предпоставки за прилагане на мярката, води до
ограничаване на правото на защита на оспорващия да разбере причината, поради
която спрямо него е предприета мярка на държавна принуда и адекватно да
организира защитата си.
Следва
да се съобрази, че в случая, разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП не въвежда
задължение за администрацията във всички изброени случаи да налагат
предвидените ПАМ, а само когато това е необходимо за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. В оспорената заповед липсва обосновка на
обстоятелствата налагащи прилагането на ПАМ, а само са посочени законовите
разпоредби и е повторена част от съдържанието на АУАН съставен срещу С.. Не са
изложени и мотиви досежно срока на действие на
мярката. ЗДвП не посочва срок /до решаване въпроса с отговорността, но не
повече от 18 месеца, за който следва да се приложи мярката по чл. 171, т.1
б."б" ЗДвП, поради което определеният срок за изземване на СУМПС
следва да бъде обоснован с конкретни факти и обстоятелства, налагащи спирането
именно в определения срок.
По
съществото си фактическите и правни основания представляват юридическият факт
/респ. фактическият състав/, от който органът черпи упражненото от него
субективно административно право и са необходим ограничителен белег на това
право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва
да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на
акта. Затова липсата на фактически основания в оспорвания акт не може да бъде
запълвана пред съда чрез доказателства, тъй като на практика няма предмет на
доказване по смисъла на чл. 168 от АПК. Немотивирането на административния акт
е самостоятелно основание за отмяна на същия. Липсата на фактически основания
съставлява липса на мотиви, което е съществено нарушение на закона. В този
смисъл и решение 11372/ 29.09.2014 г. по адм. дело
1514/2014 г.на ВАС; Решение № 12849 от 29.10.2014 г. по адм.
дело 2236/2014 г. ВАС и др.
Административният
акт не отговаря на изискванията за форма, когато не са изложени мотиви относно
всички обстоятелства, които характеризират налагането на принудителната
административна мярка. Липсващите съображения на органа не могат да бъдат
изяснявани със събирането на доказателства в хода на съдебното
производство.Константна е практиката на Върховния административен съд, че
неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма
на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за
организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол
за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за
неговата отмяна.
Отделно
за започване на административно производство оспорващият не е уведомен по чл.
26 от АПК, което е осуетило участието му, регламентирано с чл. 34, ал.1 и ал.3
от АПК, при отсъствие на данни за наличие предпоставките на ал.4 от цитираната
разпоредба.
В
проведеното административно производство са нарушени и императивните разпоредби
на чл. 34, чл. 35 и чл. 36, ал.1 и ал.3 от АПК, изискващи индивидуалният
административен акт да се издава, след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая, като доказателствата се събират служебно
от административния орган. В случая не са изяснени фактите и обстоятелствата,
които да обосноват налагането на ПАМ.
Съвкупната
преценка на приобщените по делото доказателства обуславя извода, че оспорената
заповед е издадена и в несъответствие с приложимите материалноправни
разпоредби.
Предмет
на оспорване в настоящото производство е заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ № 19-0325-000076 от 09.10.2019 година на Началника
на РУ-Първомай при ОД МВР Пловдив. Видно от Заповедта на С. буквално цитирано е
наложена "санкция по чл. 171, т.1 б."б" - временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца. За да пристъпи
към налагането на санкцията административният орган от фактическа страна е
приел, че оспорващият С. при управление на собствения си лек автомобил Рено Меган Сценик с рег. № РВ****АВ на
09.10.2019г. в гр.Първомай при проверка отказва да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на алкохол, издаден е талон за медицинско изследване, не
представя СРМПС, за което му е съставен **** .
Съгласно
нормата на чл. 171, т.1 б."б" от ЗДвП в приложимата към случая
редакция на ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения принудителната административна мярка "временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство", се
прилага по отношение на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
При
тази законова регламентация, пренесена към настоящия казус необходимите материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ в
хипотезата на чл. 171, т.1 б."б" от ЗДвП изискват да е установено по
надлежния ред управление на моторно превозно средство от водач с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, както и установен по надлежен ред отказ
на водача да бъде проверен за употреба на алкохол. Предписанието е императивно
и само при наличие на визираните предпоставки в условията на обвързана
компетентност административният орган прилага предвидената по закон ПАМ, с цел
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. В настоящия случай, в хода на проведеното съдебно
производство от административния орган не се установи наличието на правнозначимите факти, с които да мотивира взетото
административно решение. В тази връзка, са дадени указания на страните относно
разпределянето на доказателствената тежест с определението за насрочване от 06.11.2019
г. по настоящото дело.
Доказателствената тежест за установяване съществуването на
фактите, описани в издадената заповед, е на административния орган, като
доказването следва бъде пълно и главно. Фактическите обстоятелства в акта
очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му
законосъобразност, тежестта за което носи административният орган - по аргумент
на чл. 170, ал.1 от АПК. В проведеното съдебноадминистративно
производство, при направеното с жалбата оспорване на фактическите предпоставки
за прилагане на ПАМ, издателят на акта не проведе пълно доказване на основния
релевантен за спора факт - упражняване на правата на жалбоподателя на водач на
МПС, като основание за предприемане на проверка за съответствието му със
законовите изисквания за извършване на дейността /независимо от резултатите на
тази проверка/.
Въз
основа на доказателствата към административната преписка е безспорно
установено, че оспорващият е отказал да бъде проверен с техническо средство и
да получи талона за медицинско изследване. Не са налице безспорни
доказателства, че е упражнявал правнорегламентирана дейност
/водач на МПС/, като основание за предприемане на проверката. Поради това от
съществено значение са били обстоятелствата, свързани с поведението и
местонахождението на жалбоподателят в момента на проверката и съставянето на
АУАН, както и начина на придвижването му, които не са изяснени от
административният орган в нарушение на чл. 35 от АПК.
Принудителните
административни мерки, се прилагат с превантивен характер и по същество не
представляват санкция, както неправилно е приел административният орган в диспозитива на заповедта. Именно затова тя се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за
отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". При
произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната
или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения
срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала, с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.
При всички случаи обаче, за да бъде приложената мярката, следва да бъде
установено правонарушение по смисъла на ЗДвП. Ако употребата на алкохол не е
свързана с упражняване на правно регламентираната дейност на водач на МПС, не
представлява основание за прилагане на ПАМ по реда на този закон. Нарушението
на водача следва да е констатирано със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ от компетентни длъжностни лица, който,
съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена
сила до доказване на противното.
В
случая съдът приема, че доказателствената сила на съставения АУАН, послужил за
издаване е оборена от жалбоподателя при съдебното оспорване на заповедта за
прилагане на принудителна административна мярка. Описаните в акта фактически
констатации останаха недоказани. При тези доказателства за компетентния орган
по чл. 172, ал.1 от ЗДвП, не е налице основанието по чл. 171, т. 1 б.
"б" за прилагане на принудителна административна мярка - временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Следва да се отбележи, че налагането на ПАМ е
самостоятелно производство. ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се
дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона
случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от
категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им.
Спазването
на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за
законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат
прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи,
компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно
посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там;
като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са
предвидени. Самите материалноправни норми, с които се
предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване,
доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са
с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната
сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ на основание,
което не е изрично уредено в закона. В процесната заповед като фактическо
основание за издаването й е прието, че на посочената дата и място на ул. „**** “
до фирма „Витал“ в гр.Първомай Р.И.С. управлява собствен лек автомобил Рено Меган Сценик с рег. № РВ****АВ като
при извършената проверка от служители на РУП - Първомай е отказал да бъде
проверен с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARBA 0058 за употреба на алкохол, не носи
свидетелство за регистрация на МПС.
Описаното
в един административен акт фактическо основание за издаването му представлява
юридическият факт, от който органът черпи упражненото публично право и въз
основа на което се извършва последващата съдебна
преценка за законосъобразността на властническото произнасяне. Фактическите
обстоятелства в акта очертават и изчерпват предмета на главното доказване,
свързан с материалната му законосъобразност, тежестта за което носи
административният орган по аргумент на чл. 170, ал.1 АПК. Настоящият съдебен
състав намира, че по делото не се установиха фактическите основания за налагане
на ПАМ.
Преценка за адресата на наложената
мярка, както и изпълнителното деяние е необоснована и недоказана по безспорен и
категоричен начин.
Оспорената
заповед е издадена и в несъответствие с целта на закона, който предвижда
налагане на принудителната административна мярка като превенция, а не санкция.
По
изложените съображения настоящият състав намира, че жалбата се явява
основателна и следва да бъде уважена, а оспореният административен акт е
незаконосъобразен, поради което същият следва да бъде отменен на основание чл.
146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
При този изход на делото претенцията на оспорващия
за присъждане на разноски е основателна. Те се констатираха в размер на 10 лв.
заплатена ДТ. Същите следва да бъдат заплатени от бюджета на администрацията-
ОД на МВР-Пловдив в структурата, на която се явява и административният орган,
издал обжалваната заповед.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК Съдът,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Р.И.С., ЕГН **********,*** Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0325-000076 от 09.10.2019г. на Началника
на РУ-Първомай при ОД на МВР-Пловдив.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на Р.И.С., ЕГН ********** сумата от 10 /десет/
лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/