ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 303
гр. ХАСКОВО, 03.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20225600600490 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 243, ал. 8 от НПК.
С определение № 160/12.08.2022 г. по ЧНД № 478/2022 г. по описа на Районен
съд Свиленград е потвърдено Постановление на прокурор от ТО Свиленград, към РП
Хасково от 25.07.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 37/2022 г. по описа на РУ Свиленград, водено за престъпление по чл. 325,
ал. 1 от НК.
Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от процесуалният
представител на пострадалото от престъплението лице, в която се излагат съображения за
незаконосъобразност на съдебния акт, поради неправилното разбиране на
първоинстанционния съд, че на ДП не били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничили правото на защита на пострадалия от престъплението.
Твърди се, че пострадалия не бил уведомяван за действията по ДП, като не му били
предявени и материалите, въпреки изричното му искане.
Окръжен съд Хасково, като обсъди доказателствата по делото, оплакванията в
жалбата и извърши проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалваното
определение, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Жалбата е допустима – подадена е от надлежна страна, в законоустановения
срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество жалбата е неоснователна.
Досъдебното производство е било образувано и водено за престъпление по чл.
325, ал. 1 от НК за това, че на 03.02.2022г. в С. извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. С
Постановление от 04.02.2022г. разследващ полицай е привлякал, в качеството му на
1
обвиняем М. С. за това, че на 03.02.2022г. в С. извършил непристойни, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото действия(псувни, ругатни
и нанесъл побой на С. А.), като деянието се отличава с изключителна дързост –
престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и за това, че на същите населено място и дата
се заканил с убийство на С. А. – престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК. С обжалваното пред
РС постановление производството е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
За да прекрати наказателното производство, прокуратурата е счела, че се установяват както
извършени престъпления, така и авторството, но съобразявайки заключението на
назначената на дознанието съдебно-психиатрична експертиза, прокурорът е приел, че
привлеченият като обвиняем е извършил процесното престъпление в състояние на
невменяемост по смисъла на чл. 33, ал. 1 от НК, тъй като не е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си. Поради това и на
основание на чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратил наказателното
производство.
Произнасяйки се по депозирана жалба от процесуалния представител на
пострадалия против постановлението на РП, Районният съд е споделил крайният извод на
прокурора, като е изложил правни съображения относно липсата на престъпление,
извършено от обвиняемия именно поради неспособността на същия да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Преди да се произнесе по жалбата на адв. Г. против определението на
Районния съд, настоящата инстанция следва да посочи, че доводите в нея касаят допуснати
на ДП процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на пострадалия.
Спор по фактите няма, няма и изложени съображения за неправилна интерпретация на
психиатричната експертиза, установила по експертен път невменяемостта на обвиняемия.
Както е известно вменяемостта, съгласно чл. 33, ал. 1 от НК, е способността на едно лице да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. От значение
е преценката на двата критерия – медицински /психически/ и юридически /психологически/.
Установено е, че обвиняемият страда от „************. ***********-*********** синдром.
Вредна употреба на алкохол“, което датира от 2007г. и не е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си. Няма
основание нито от съдържанието на цялото експертно заключение, нито от други данни по
делото да се приеме за необоснован или пораждащ съмнение този извод на експертите.
По отношение на твърдените процесуални нарушения, допуснати спрямо
пострадалото от деянията лице, заключаващи се в неизпълнение на задълженията на
разследващите органи да информират пострадалия за хода на производството, да участва в
него и да му бъдат предявени материалите от разследването следва да се отбележи, че на
пострадалият е било връчено постановлението за прекратяване на наказателното
производство и той е упражнил правата си да го атакува пред РС. Макар и да са налице
пропуски при информирането за хода на производството и материалите да не са били
предявени и жалбоподателят, и неговия повереник са имали възможността да се запознаят с
2
всички документи от досъдебното производство в деловодството на РС. Това са могли да
сторят и от деловодството на ОС. След като пострадалият е имал възможността да атакува
прекратяващият производството прокурорски акт пред съд, а и определението на
първостепенния съд пред въззивния, той е осъществил основното си право – да обжалва
постановлението, с което се слага край на ДП, като предизвика съдебен контрол върху
дейността на прокурора. Доколкото не се установяват пороци при крайния извод на РС, че
не е налице престъпление, поради установената от експертизата невменяемост, то отмяната
на постановлението само за предявяване на разследването на пострадалия се явява
безпредметно.
Вън от изложеното трябва да се обърне внимание върху обстоятелството, че в
деловодството на РС е изпратен препис от постановлението за прекратяване на ДП, чието
място е не в първоинстанционното дело , а по ДП. Пак там следва да се съдържат и всички
разписки за връчени съобщения до заинтересованите страни.
Ето защо, настоящата инстанция намира, че в случая правилно и
законосъобразно РС е потвърдил постановлението на РП Хасково на основание чл. 243, ал.
1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 160/12.08.2022 г. по ЧНД № 478/2022 г. по
описа на Районен съд Свиленград.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3