О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
гр. Велико Търново, 28.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в закрито заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
……………………………………. |
и с участието |
|
на прокурора |
…………………………………….. |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по частно касационно наказателно-административен характер
дело № 10324 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
Частният жалбоподател В.И.Т. ***, е обжалвал разпореждане от 3.11.2020
година /в самото разпореждане е допусната техническа грешка, срвн. връчването
му и докладната записка на инспектора при РУ
- Варна за връчването му/, постановено по АНД №449 по описа на
Горнооряховският районен съд за 2020 година. Сочи в това отношение, че не е бил
уведомен надлежно за образуването, насрочването и разглеждането на делото.
Ответникът по частната жалба ОДМВР – Велико Търново не взема становище.
Частната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна,
а по същество е неоснователна.
С обжалваното разпореждане състав на ГОРС е върнал касационната жалба
на частният жалбоподател, подадена в качеството ум на касатор срещу решение
№416 от 4.12.2019 година, постановено по посоченото дело, като е приел, че е
процесуално недопустима. Съдът е посочил, че производството пред него е
образувано по жалба на лицето срещу електронен фиш, издаден от ОДМВР – Велико
Търново, като адресът за призоваване и съобщения е посоченият в жалбата такъв в
град Варна. Посочил е и, че за първото заседание жалбоподателят е бил призован
именно на посочения от него адрес, който не се обслужва от призовкар при
ОС - Варна, като призоваването чрез
служител на РУ – Варна също не е довело до връчването на призовката. Съдът е
дал ход на делото при условията на чл.61, ал.2 от ЗАНН в приложимата редакция,
като е постановил решение. За това решение е изпратено съобщение чрез писмо с
обратна разписка, което е върнато с отбелязване, че не е потърсено. Всъщност
писмото е върнато на 30.12.2019 година и
входирано в ГОРС на следващият ден. На 6.01.2020 година докладчикът е
отбелязал, че съобщението е връчено редовно на основание чл.61, ал.2 от ЗАНН, и
то на 30.12.2019 година, от която дата е започнал да тече срокът по чл.63, ал.1
от ЗАНН във връзка с чл.211, ал.1 от АПК, който е изтекъл към момента на
подаването на касационната жалба -
30.10.2020 година /лист 15 от касационното дело/.
Разпореждането е правилно.
По делото не съществува спор, че в жалбата, с която е сезиран районният
съд като адрес жалбоподателят е посочил ***. След постановяването на съдебното
решение по тази жалба, обявлението за това решение е било изпратено именно на
този адрес за връчване с оглед разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗАНН. Тъй като
районният съд междувременно е констатирал, че този адрес не се обслужва от бюро
„Призовки“ /лист 34 от първоинстанционното дело/, обявлението е изпратено чрез
препоръчано писмо с обратна разписка.
Връчването на обявлението чрез препоръчаното писмо с обратна разписка е
станало от оператора „Български пощи“ по правилото на т.44, буква „б“ от
публично оповестените ОБЩИ УСЛОВИЯ НА ДОГОВОРА С ПОТРЕБИТЕЛИТЕ НА УНИВЕРСАЛНАТА ПОЩЕНСКА УСЛУГА И
ПОЩЕНСКИ ПАРИЧНИ ПРЕВОДИ, ИЗВЪРШВАНИ ОТ
„БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД. Тези общи условия са приети на основание чл.21, ал.1 от
ЗПУ, като на надлежно оповестени по реда и способите, посочени в разпоредбата
на чл.21, ал.8 от ЗПУ.
След като в срока, посочен в т.44, буква „б“ от посочените Общи
условия, пратката не е била потърсена от лицето, за което е предназначена, по
реда на т.53,2 от Общите условия тя е била върната на изпращащия съд. Като дата
на връщането е посочена датата 30.12.2019 година, тъй като именно на тази дата
е изтекъл 20 дневния срок за връчване, посочен в т.53,2 от Общите условия. След
като е несъмнено, че на посочения по смисъла на чл.61, ал.2 от ЗАНН адрес
обявлението за решението не е могло да се връчи до 30.12.2019 година, то правилно
съдебният състав е отбелязал върху известието за доставяне на недоставеното
съобщение, че обявлението за постановеното решение следва да се счита връчено
именно на датата, на която е изтекъл срокът, посочен в т.53,2 от Общите
условия. В този смисъл е например определение №26 от 25.10.2011 година на АСВТ
по КЧАНД №10348 по описа на съда от 2011 година.
При това положение, именно от 30.12.2019 година е започнал да тече
срокът по чл.211 от АПК за обжалване на решението на ГОРС. По аргумент от
разпоредбите на чл.61, ал.2 от ЗАНН във връзка с чл.58, ал.2 от ЗАНН ненамирането
на жалбоподателя на посочения от него адрес не е пречка, която да препятства
извършването на всички процесуални действия, включително и връчването на
обявлението за постановеното по негова жалба съдебно решение. Към момента на
подаването на касационната жалба – 30.10.2020 година /вж. пощенския плик на
лист 15 от настоящото дело/, този срок е изтекъл, като същият има решителен и
преклузивен характер, като пропускането му преклудира процесуалното право на
касационно обжалване на съдебния акт и се явява процесуална пречка за разглеждането
по същество на подадената касационна жалба.
При това положение законосъобразно касационната жалба е върната на
частния жалбоподател. Следва само да се посочи за яснота на частния
жалбоподател, че в случая приложение намира специалната разпоредба на чл.84 от ЗАНН по отношение на касационната жалба, която се подава пред административния
съд.
Посоченото обосновава неоснователност на частната жалба.
Водим от горното Великотърновския административен съд, първи касационен
състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане без номер от 3.11.2020 година, постановено по
административно наказателно дело №449/2019 г. по описа на Горнооряховският
районен съд.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.