Р Е Ш Е Н И Е № 258
В
ИМЕТО НА НАРОДА
град
Шумен, 27.11.2019г.
Шуменски окръжен съд в открито
заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова 2. мл. с. Соня Стефанова
Като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 328 по
описа за 2019 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 502 от
27.05.2019 год. по гр. дело № 2389/2018 год. по описа на Шуменски
районен съд е прието за установено по отношение на М.А.Н., ЕГН: **********, с
адрес ***, че “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: , със седалище и адрес на
управление – гр. С...е носител на парично вземане в размер на 461,53 лева,
дължимо по договор за потребителски кредит № **********/30.05.2017г. и
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 30.05.2017
год., представляващо 422,31 лева главница и
39,22 лева лихви – част от договорна лихва, по пет падежирали вноски от
погасителния план, преди настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията
по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата
от 422,31 лева, считано от 15.11.2017г., до окончателното плащане, като
исковата претенция е отхвърлена за горницата до пълния предявен размер от
944,65 лева. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът е осъден да заплати
сторените от ищеца разноски в първоинстанционното производство в размер на
293,14 лева, съразмерно с уважената част от иска.
Постъпила
е въззивна жалба от ищеца по първоинстанционното производство „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, действащ чрез процесуалния си представител юриск. Р.И.И.против
Решение № 502/ 27.05.2019 год. по гр. дело № 2389 по описа на Шуменски районен
съд за 2018 год., в частта му, с която е отхвърлена предявената от жалбоподателя
срещу М.А.Н. претенция по чл. 422 от ГПК за неизплатено парично задължение в
размер на 446.59 лева, представляващо възнаграждение по сключено между страните
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към ДПК №
**********/ 30.05.2017год. Жалбоподателят изтъква, че не е доволен от
постановеното съдебно решение. Счита същото за неправилно по подробно изложени
съображения. Моли атакуваното решение да бъде отменено в обжалваната част и да
бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният иск за заплащане на
дължимо възнаграждение в размер на 446.59 лева по сключено между страните
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към процесния ДПК.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна.
В съдебно
заседание, въззивникът и въззиваемата страна не се явяват лично и не изпращат
представители.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК
въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този
смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК.
След
проверка по реда на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в
хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила.
Решението
не е обжалвано в частта, с която Шуменски районен съд е уважил предявената от
ищцовото дружество искова претенция за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 461,53 лева, дължима по
договор за потребителски кредит №**********/30.05.2017г., представляваща 422,31
лева главница и 39,22 лева лихви – част от договорна лихва, по пет падежирали
вноски от погасителен план, преди настъпване на предсрочната изискуемост на
вземанията по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху
главницата от 422,31 лева, считано от 15.11.2017г., до окончателното плащане,
поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи
произнасяне.
Предвид
изложеното предмет на настоящото въззивно производство е решението само в
частта, с която е отхвърлен предявеният положителен установителен иск за
съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415 от ГПК в
полза на “Профи Кредит България” ЕООД в размер на 446,59 лева, представляващо
възнаграждение по сключено между страните Споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги към ДПК № **********/ 30.05.2017год.
За да се произнесе настоящият
състав взе предвид следното:
В
исковата молба се твърди, че на 30.05.2017 год. между ищеца в качеството му на
кредитор и ответника в качеството му на клиент (кредитополучател) е сключен
договор за потребителски кредит № **********, по силата на който ищецът
предоставил на ответника потребителски кредит. Параметрите на договора, описани
в исковата молба, са следните:
Сума на кредита:
500 лв; срок на кредита: 11 месеца; размер на месечната вноска: 55,34 лева; падеж на вноската: всяко седмо число на месеца; годишен
процент на разходите (ГПР): 49,91%; годишен лихвен процент:
41,17%; лихвен процент на ден: 0,11%. Общият размер на отпуснатия кредит по договора
възлиза на 608,74
лева. На същата дата, във връзка с договора за кредит между страните е
постигнато и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по
което се дължи като
възнаграждение сумата от 550,44
лева, а размерът на вноската
по закупения
пакет от допълнителни услуги възлиза на 50,04 лв. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги е в размер на 1159,18 лв., общият размер на всяка една вноска
– на 105,38 лв., с
дата на погасяване – 7 (седми) ден от месеца.
Ответникът от своя страна поел задължение да
погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според
погасителния план, който е неразделна
част от Договора за потребителски кредит. Сочи се в исковата молба, че
договорът е подписан при Общи условия (ОУ), които са предадени на клиента при
подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги
приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва.
В
исковата молба се сочи, че съгласно т. 12.3
от ОУ към ДПК при просрочие на една месечна вноска с повече от 30 календарни
дни настъпва автоматично
прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента уведомление, покана, предизвестие и др. Ищецът навежда твърдения, че длъжникът не е изпълнил
поетите договорни задължения и е направил само 2
пълни погасителни вноски и една непълна, с дата на последната 08.08.2017г.,
поради което е изпаднал в забава. Поради тези обстоятелства счита, че договорът прекратен автоматично на
14.11.2017 год. и е обявена
неговата предсрочна изискуемост, за което ответникът е е информиран с уведомително
писмо.
Навежда се твърдение, че към датата на подаване на исковата молба размерът на
погасеното от ответника задължение по процесния договор за потребителски кредит
е 214,60 лева, като с тази парична сума е
погасен част от номинала по
заема в размер на 214,53 лева, а със сумата от 0,07 лева са погасени
лихвите за забава по кредита.
При така изложените обстоятелства, ищецът твърди, че оставащата дължима от ответника сума като неизплатено задължение по договора на
потребителски кредит и споразумение за допълнителен пакет
услуги възлиза на 944,65 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран отговор на исковата молба, в който назначеният с Разпореждане
№4818/04.12.2018 год., постановено по гр. дело № 2389/2018 год. по описа на
Шуменски районен съд на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител на
ответника изразява становище за допустимост и вероятна основателност на
предявените претенции. В съдебно заседание поддържа тезата, че не са събрани
доказателства, от които да се установява, че уведомителното писмо е било
връчено на длъжника. На тази база счита, че последният не е бил информиран за
настъпилата предсрочна изискуемост по процесния договор за потребителски
кредит, поради което тя не е настъпила към датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК. Моли съда да отхвърли исковите претенции.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните в
първата съдебна инстанция доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По приложеното ч. гр. д. № 1011/ 2018г. по
описа на РС Шумен е издадена Заповед № 499/ 12.04.2018 год. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК. Със същата заповед е разпоредено на
ответника М.А.Н. да заплати на
ищеца “Профи Кредит България” ЕООД сумата от 944,65 лева - главница по Договор за потребителски
кредит №**********/30.05.2017 год., 8,48 лева – мораторна лихва за периода от
08.08.2017 год. до 14.11.2017 год., сумата от 30 лева – такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране, начислени за периода от 08.08.2017 год. до 14.11.2017
год. и законна лихва върху главницата от подаването на заявлението на
10.04.2018 год. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 75
лева – разноски по делото. Заповедта
за изпълнение се счита за редовно връчена на длъжника на 31.05.2018 год. по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С разпореждане №1798/04.07.2018 год., постановено
по гр. дело № 1011/2018 год. по описа на Шуменски районен съд на осн. чл. 415,
ал.1, т. 2 от ГПК е указано на заявителя (жалбоподател в настоящото
производство), че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок
от съобщението, като довнесе
и дължимата държавна такса. Съобщение с посочените указания е връчено на кредитора по издадената заповед за изпълнение на дата
17.07.2018год., а исковата молба е подадена на 15.08.2018г.
Не
се спори между страните, а и от приложените договор за потребителски кредит
№**********/30.05.2017 год. и Споразумение за
предоставяне на пакет допълнителни услуги се установява, че на 30.05.2017
год. е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищцовото
дружество се е задължило да предостави на ответника потребителски кредит в
уговорения размер, а ответникът се е задължил да погасява предоставения
кредит с равни месечни вноски, в размер и срокове според представения по делото
погасителен план.
Представени по делото са и ОУ към договора за потребителски кредит,
подписани от страните на 30.05.2017 год.,Искане за
отпускане на потребителски кредит от 30.05.2017 год., Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация по потребителските кредити от 30.05.2017
год. и допълнителна преддоговорна
информация към него от същата дата.
Не е спорно,
а и от представеното платежно нареждане за
кредитен превод от 31.05.2017 год. се потвърждава, че на същата дата
сумата от 500. 00 лв. е преведена по банковата сметка на ответника в „Общинска
банка“ АД. Като основание за плащане е посочен номерът на сключения договор за
потребителски кредит - **********.
Видно е от представеното извлечение от сметка от 14.08.2018 год., водена
за задължението на ответника, че две от вноските по погасителния план по
договора са изплатени изцяло, а една - частично.
С уведомително писмо до ответника от 14.11.2017 год., ищецът го е
информирал за настъпилата предсрочна изискуемост и за едностранното
прекратяване на договора. Не са налице доказателства за достигането му до
длъжника.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Районният
съд е бил сезиран с иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено по отношение на М.А.Н., че “Профи Кредит България”
ЕООД е носител на парично вземане в размер на 944,65 лева.
Предвид характера на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи:
наличие на валидно облигационно правоотношение по твърдения договор, наличие на
неизпълнение на поетите от страна на ответника задължения, обосноваване на
претенциите по период и размер. В тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил поетите задължения точно, както и други правопогасяващи възражения,
ако такива са били наведени своевременно.
Както
беше отбелязано по-горе, предмет на въззивна проверка е частта от решението, с
която исковата претенция е отхвърлена за сумата 446.59 лева, представляваща
възнаграждение по сключено между страните на 30.05.2017 год. Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Доколкото решението в частта, с
която е прието за установено, че ответникът
дължи сумата от 461,53 лева, представляваща дължима главница и лихви по
договор за потребителски кредит № **********/30.05.2017г., е влязло в сила, обвързаността на страните от процесния договор
и неизпълнението на задълженията на ответника по него не могат да бъдат предмет
на спор между страните.
Спорът
в настоящото производство се концентрира по въпроса дължи ли въззиваемата
страна, ответник в първоинстанционното производство, сумата от 446.59 лева, представляваща
възнаграждение по сключено между страните на 30.05.2017 год. Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Видно
от представения Договор за потребителски кредит ответникът е закупил пакет от допълнителни услуги,
който не е задължително условие за отпускане на кредита. Възнаграждението за
закупения пакет е 560.44 лева, а размерът на вноската 50.04 лева. Стойността на
пакета е добавен към размера на главницата по кредита и по този начин е
формирана една обща главница по сключения договор в размер на 1159,18 лева. По
идентичен начин е формиран и размерът на погасителните вноски.
Предмет
на представеното споразумение е задължение на кредитора да предостави по искане
на клиента една или всички от посочените услуги: приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит;
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата
на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Страните се договорили, че 15 % от възнаграждението по закупения пакет, но не
повече от 300 лв., представляват стойността на разходите за предоставената услуга приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на потребителски кредит, която е разсрочена и е част от вноските по
закупения пакет и се дължи и при предсрочно погасяване.
Няма
спор, че сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е
задължително за отпускането на кредита, а то е по избор на потребителя и зависи
от неговата воля, като такъв избор е направен от ответника. В процесния случай
следва да се прецени дали сумата е дължима въз основа на валидна договорна
клауза, тъй като в чл. 21, ал. 1 ЗПК е
посочено, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна.
С оглед събраните по делото
доказателства, настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд
относно нищожността на клаузите за предоставяне на ответника на пакет от
допълнителни услуги като съображенията за това са следните:
На
първо място въззивният съд намира, че съдържанието на допълнителния пакет услуги
по съществото си не представлява реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от които
кредитополучателят да може да се възползва и които да носят допълнителни ползи за него, за да бъде
обосновано изискването на възнаграждение, което по размер дори надвишава
стойността на предоставената в заем сума. Нещо повече, жалбоподателят във
въззивната жалба признава, че стойността на допълнителния
пакет не се дължи заради предоставяне на услугите
в него, а заради предоставяне на възможността кредитополучателят да поиска
някоя от изброените услуги. Оказва се, че
е без значение дали някоя от тези услуги
ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор
за потребителски кредит. Принципът на добросъвестност и справедливост при
договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не за хипотетично
ползване на такава.
На
второ място следва да се отбележи, че посочените в споразумението допълнителни
услуги всъщност изобщо не са „допълнителни“. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК
допълнителни са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски
кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните - например издаването на различни удостоверения и служебни
бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение. Услугите,
описани в процесното Споразумение, имат характер на действия свързани с
управлението на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява заплащането на такси.
На следващо място с процесното споразумение е закупен пакет от допълнителни услуги
в общ размер на 550,44 лева с размер на вноската по него е 50,04 лева, като страните
са се съгласили възнаграждението за този пакет да бъде разсрочено за срока на
ДПК на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на
главницата. Това възнаграждение, обаче, не може да се определя по този начин ан
блок, тъй като съгласно чл. 10а, ал. 4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисионни, които са за допълнителни услуги, трябва да са ясно и точно определени в
договора за кредит. В процесния случай не е посочен размерът на всяка една от допълнителните услуги,
поради което е налице нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.
Не
на последно място следва да се отбележи, че съгласно клаузите на ОУ, уреждащи
съдържанието на допълнителните услуги се налага извода, че ползването на всяка
от тях е обусловено от насрещната воля на кредитора, което само потвърждава
изложеното по-горе, че не се касае за допълнителни
ползи или преференции за кредитополучателя, а за неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143, т. 3 от ЗЗП. По отношение на услугата
"приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит" е
налице изначална липса на яснота какъв е срокът за разглеждане и изплащане на
кредита в случай, че не бъде избран допълнителен
пакет. Отделно от това основно задължение на кредитора по договора за кредит е
да предостави договорената парична сума, т.е. разглеждането и изплащането на
кредита е дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна
услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение. Представените като
„допълнителни услуги“ възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, за намаляване на определен брой погасителни вноски и за смяна датата на
падежа всъщност се полагат на кредитополучателя по силата на закона, поради
което поисканото заплащане за тях е неоправдано.
Изложеното
налага краен правен извод, за неоснователност на претенцията за заплащане на
сумата 446.59 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги,
на осн. Споразумение от 30.05.2017 год., неразделна част от сключения Договор
за потребителски кредит № **********/ 30.05.2017год. и представляваща част от
общо дължимата главница от 944,65 лева, поради което същата следва да бъде
отхвърлена, а първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така
мотивиран Шуменски окръжен съд:
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 502 от 27.05.2019
год. по гр. дело № 2389/2018
год. по описа на Шуменски районен съд в частта, с която е отхвърлена
претенцията да бъде признато за установено по отношение на М.А.Н., ЕГН:, че
дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 446,59 лева, представляващо
възнаграждение по сключено между страните Споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит № **********/
30.05.2017год, за която сума има издадена заповед № 499/ 12.04.2018 год.,
по ч. гр. д. № 1011/ 2018г. по описа на РС Шумен.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е
влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на осн. чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.