РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1180
гр. Пловдив, 10 юни 2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ
състав, в публично заседание на тринадесети
май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при
секретаря М.Г. и участието на
прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията
Георгиева касационно канд № 812 по
описа за 20201год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК
във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ТД на НАП – Пловдив, чрез
процесуалния си представител юриск. К., против решение № 260257 от 18.02.2021 по анд № 6318/ 20209 г. на
Районен съд гр. Пловдив, с което е отменено НП №
518286-F45214/ 16.06.2020 г., с което
на „Еллинико Фууд“ ООД, на основание чл.53, ал.2, вр. чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2
от ЗАНН и чл.180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 667,42 лева за нарушение по чл.180, ал.2, вр. с ал.1 ЗДДС за
нарушение на чл.96, ал.1 ЗДДС.
Счита изводите на съда в решението за неправилни.
Сочи, че в ЗАНН липсвал изричен ред за поправка на АУАН, поради което е бил
издаден АУАН със същия номер и дата, но в него са били посочени правилно
доказателствата, които сочат извършеното нарушение. Вторият АУАН бил издаден,
като на лицето при връчването било разяснено защо е издаден. Моли да се отмени
решението на районния съд и да се потвърди издаденото наказателно
постановление. Претендира
разноски в размер на 120 лв.
Ответникът по касационната жалба - „Еллинико Фууд“
ЕООД в писмено становище по делото от адв.А. се излагат съображения по
същество, претендират се разноски.
Прокурорът от ОП – Пловдив Стоянова намира
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното
съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с
нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов
срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество жалбата е основателна.
Първоинстанционният съд е приел, че описаното в АУАН и
НП нарушение, изразяващо се в неначисляване на ДДС за периода от 22.02.2020 г.-
29.02.2020 г. представлява нарушение по
смисъла на чл. 86, ал.1 от ЗДДС. Констатирал е, че с издаденото наказателно постановление
дружеството е санкционирано не за неподаване на заявление по чл. 96, ал.1 от ЗДДС, а за неначисляване на дължим ДДС
по смисъла на чл.86, ал.1 от ЗДДС. В НП и в АУАН нарушената материалноправна
норма обаче не е посочена по ясен и недвусмислен начин. Посочено е, че нарушението по чл. 96, ал.1 от ЗДДС е установено на 20.03.2020 г., при извършена проверка за регистрация по
ЗДДС и е установено неподаване на
справка-декларация за м.02.2020 г. Нормата на чл. 86, ал.1 и ал. 2 от ЗДДС е
посочена едва при посочване на санкционната разпоредба за първи път на
основание, на което се налага съответната санкция, което според съда е неправилно и е довело до
невъзможност санкционираното лице да разбере за какво точно нарушение е
санкционирано. Като са посочени за нарушени нормата на чл. 96, ал.1 и нормата
на чл.86, ал.1 и 2 не става ясно каква е била волята на наказващия орган. Приел
е, че в процесното НП е посочено, че дейността е проследена,
посочен е източника на доход, облагаемия период, размера му, дължимия ДДС, но
не е посочено конкретно от коя материалноправна норма произтича задължението, във
връзка с което е издадено наказателното постановление. Освен това нормата на
чл.180, ал.1 и 2 от ЗДДС не предвиждала правило за поведение, същата е
санкционна норма и предвижда наказанието, което следва да бъде наложено по
отношение на лице, което като регистрирано лице не е начислило дължимия данък,
а втората алинея за лице, което не е регистрирано и което не е начислило
дължимия данък, изчислен при правилото на чл.53, ал.2 от ЗДДС. Съдът е направил
извод, че след като не е посочил ясно и недвусмислено нарушената
материалноправна норма, наказващият орган и актосъставителят са допуснали
нарушение, което е съществено и е ограничило правото на защита на
санкционираното лице.
Съдът е констатирал също така във връзка с представено
от жалбоподателя и прието като писмено
доказателство нотариално заверено копие на връчения на представителя на
жалбоподателя АУАН, в който като доказателства, въз основа на които е посочено,
че нарушението е установено, са цитирани протоколи № **********/17.02.2020 и
**********/16.04.2020. След направена служебна справка от страна на съда било
установено, че посочените протоколи не са издавани, като в АУАН, връчен на
нарушителя, е допусната техническа грешка. В представения по делото обаче АУАН
със същия номер и дата като доказателства събрани в хода на проверката са
посочени протоколи с № **********/20.03.2020 г. и **********/24.04.2020 г. Освен
това двата АУАН са с един и същи номер и дата, връчени на нарушителя, но с
различно съдържание, поради което съдът е приел, че като е връчил на нарушителя
общо два АУАН –а с различно съдържание, но с един и същи номер и дата,
актосъставителят е опорочил административнонаказателната процедура при издаване
на АУАН. Независимо че при второто съставяне на АУАН екземпляр от него е бил
връчен на нарушителя наказващият орган е съставил два акта с една и съща дата и
номер, но с различно съдържание, което е недопустимо и поставя под съмнение
каква е била действителната му воля. По този начин според районния съд правото
на защита на санкционираното лице е било нарушено, тъй като същото е било в
невъзможност да разбере въз основа на кои доказателства му е бил съставен АУАН.
Постановеното решение е правилно.
Районният съд обосновано и подробно и обсъдил
събраните доказателства и въз основа на тях е направил правилни правни изводи.
Настоящата инстанция намира, че нарушението не е
индивидуализирано по категоричен начин и наказаното лице не е разбрало точно
какво е извършило и при какви обстоятелства, поради което е нарушено и правото
му на защита. Недопустимо е съставянето на два АУАН с един и същи номер и дата,
но съдържащи обстоятелствена част различна от изложената в процесния АУАН, въз основа
на който е съставен НП.
Поради изложеното настоящата инстанция приема, че това
нарушение при издаване на наказателното постановление е от категорията на съществените такива и има
за правна последица отмяна на наказателното постановление. Обжалваното решение
е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила, е касационната
жалба е основателна и не следва да бъде
уважена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за
присъждане на разноски в полза на ответника по жалбата е основателно.
Поради
изложените съображения и се следва на
основание чл.221, ал. 1 АПК, както и чл.63 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №
260257 от 18.02.2021 по анд № 6318/ 20209 г. на Районен съд гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да
заплати на „Еллинико Фууд“ ЕООД с ЕИК *********, разноските по делото в размер на 300/триста/ лева
за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.