МОТИВИ :
ЯРП е предявила обвинение срещу И.Й.Д. *** за престъпление по чл.196, ал.1,т.2
вр. чл.195, ал.1, т.3, вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал.1, б. „а” от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението против подсъдимия, като счита, че същото е доказано от обективна и
субективна страна. Държавният обвинител пледира подсъдимия да бъде признат за
виновен,като му се определи наказание три години „лишаване от свобода” при
условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, , което след редукция да бъде намалено с
една трета на две години „лишаване от свобода”, което подсъдимият да изтърпи
при първоначален строг режим.
Подсъдимия участва в с.з. и на основание чл.371,т.2 от НПК изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитника на подсъдимия Д. пледира при
определяне на наказанието да се отчетат
направените самопризнания, съдействието, което е оказал на органите на
досъдебното производство, тежкото му материално положение, фактът, че
откраднатите вещи не са на голяма стойност, както и че наказателното
производство е продължило дълго и това не е станало по вина на подсъдимия. Моли
при определяне на наказанието да се приложи чл. 55, ал.1, т.1 от НК и да се
определи наказание под най-ниския предел предвиден в закона, тъй като в
противен случай наложеното наказание би било прекалено тежко за извършеното от
подсъдимия престъпление.
За да постанови
присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На основание
чл.373, ал.3, вр.чл.372, ал.4, вр.чл.371,
т.2 от НПК, съдът прие за установени следните обстоятелства изложени от
прокурора в обвинителния акт.
В началото на месец
октомври 2014г. подсъдимия Д. ***, на семейни начала с жена от селото. В
началото на месец декември 2014г. той се нуждаел от пари и решил да извърши
кражба от имот, находящ се в ***, за който знаел, че
бил необитаем. За целта, на неустановена дата през месец декември 2014г., Д. отишъл до имота на посочения адрес, счупил
катинара на входната врата на зимника и влязъл вътре. От къщата подсъдимия взел: 1 бр. употребяван
ел. двигател с мощност 1,1 кв. на стойност 128 лв.; 2 бр. употребявани ел.
двигатели с мощност 1 кв., с единична стойност 90 лв., на обща стойност 180
лв.; 1 бр. употребявана ел. помпа за поливане – 0,85 кв., 1 цол, на стойност 80
лв.; 3 бр. употребявани удължители с дължина 5 м., с единична стойност 6 лв.,
на обща стойност 18лв.; 30м. употребяван гумиран кабел -2,5 кв., стойност 1 лв.
на метър, на обща стойност 30лв.; 1 бр. употребяван кабел с щемсел
на съдомиялна машина на стойност 5 лв.; 1 бр.
употребяван кабел с щепсел на готварска печка „Дипломат” на стойност 5 лв.; 1
бр. употребяван кабел с щепсел на ел. скара на стойност 5 лв.; 1 бр. употребяван
скутер марка „Рекс” – 50 кубика на стойност 960 лв.; 2 бр. буркани с пчелен
мед, на стойност 6 лв. за килограм, на обща стойност 12 лв. Всички вещи били
собственост на Д.П.Д. ***.
Подсъдимия Д. предал
откраднатите вещи на пункт за изкупуване на вторични суровини в гр. Ямбол.
Видно от заключението на
назначената по делото стоково-оценъчна експертиза, общата стойност на вещите -
предмет на кражбата, собственост на Д.П.Д. ***, възлиза на 1428лв.
От приложената по делото
справка за съдимост се установява ,че подсъдимия
Д. е многократно осъждан за тежки умишлени престъпления от общ характер, за
които са му налагани наказания лишаване
от свобода.
Съдебното следствие
се проведе по правилата на чл.27 от НПК. След анализ на всички събрани по
делото гласни и писмени доказателства, съдът намира, че направените
самопризнания от подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят изцяло от
събраните на досъдебното производство доказателства-показанията на разпитаните
по делото свидетели,заключението на вещото лице по стоково-оценъчната
експертиза, както и от всички приобщени по делото писмени доказателства. Всички
доказателства са безпротиворечиви, логични и
последователни, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност установяват по
безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на
извършване на престъплението и напълно подкрепят направените самопризнания.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимия И.Й.Д. ***
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.196, ал.1,т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29,
ал.1, б. „а” от НК, тъй като на неустановен ден през месец декември 2014г. ***
е отнел чужди
движими вещи от имот, находящ се в с. ***, за който
знаел, че бил необитаем, като счупил катинара на входната врата на зимника и
влязъл вътре,а именно: 1 бр. употребяван ел. двигател с мощност 1,1 кв. на
стойност 128 лв.; 2 бр. употребявани ел. двигатели с мощност 1 кв., с единична
стойност 90 лв., на обща стойност 180 лв.; 1 бр. употребявана ел. помпа за
поливане – 0,85 кв., 1 цол, на стойност 80 лв.; 3 бр. употребявани удължители с
дължина 5 м., с единична стойност 6 лв., на обща стойност 18лв.; 30м.
употребяван гумиран кабел -2,5 кв., стойност 1 лв. на метър, на обща стойност
30лв.; 1 бр. употребяван кабел с щепсел на съдомиялна
машина на стойност 5 лв.; 1 бр. употребяван кабел с щепсел на готварска печка
„Дипломат” на стойност 5 лв.; 1 бр. употребяван кабел с щепсел на ел. скара на
стойност 5 лв.; 1 бр. употребяван скутер марка „Рекс” – 50 кубика на стойност
960 лв.; 2 бр. буркани с пчелен мед, на стойност 6 лв. за килограм, на обща
стойност 12 лв. от владението на собственика им Д.П.Д. *** без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои. Подсъдимият е действал при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК.
От обективна страна подсъдимия е
осъществил всички признаци от състава на престъплението кражба, визирани в
чл.194, ал.1 от НК. В случая е налице отнемане
на чужди движими вещи от владението на собственика им ,липсата на съгласие, обективирано е намерение и цел- противозаконно присвояване
,установена е промяна и трайна фактическа власт върху предмета на престъплението.
Налице са и квалифициращите обстоятелства по чл.195,ал.1,т.3 от НК- разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот.
Подсъдимия Д. е
действал при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, тъй като преди осъществяването на процесното
деяние е бил осъждан за тежко умишлено престъпление, с наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок повече от една година, изтърпяването на което не е било отложено по чл. 66 от НК, и
от изтърпяването му не е изтекъл пет годишен срок, а именно НОХД
***. , с присъда № ***. на РС – Ямбол, влязла в сила на 07.10.2011г. – на
лишаване от свобода за срок от 3 години и 4 месеца, което е изтърпяно на
03.02.2014г.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия с пряк умисъл.Той е съзнавал всички елементи от състава на
престъплението, и че лишава от фактическа власт върху вещите техния собственик,
предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял именно това.
Действал е и с намерението
противозаконно да ги присвои, като е разбирал противоправния
характер на извършеното.
Относно наложеното на подсъдимия наказание.
За извършеното от подсъдимия престъпление
законът предвижда наказание „лишаване
от свобода” от три до петнадесет години.
Съдебното следствие се проведе по реда
на чл.373,ал.2 от НПК, при което съдът определя наказанието лишаване от свобода
като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така
определеното наказание с една трета, а когато се налице условията и по чл.55 от НК,съдът прилага чл.55 от НК, ако е по благоприятен за дееца.
В тази рамка съдът наложи на подсъдимия наказание под
най-ниския предвиден в закона размер – „лишаване от свобода” за срок от една
година. За да определи този размер на наказание при условията на чл.55,ал.1,т.1
от НК съдът отчете наличието на многобройните смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства: съдействието на органите на досъдебното производство,
направените самопризнания, които са спомогнали в значителна степен за изясняване на фактическата обстановка, такава
каквато е описана в обвинителния акт, тежкото му материално положение както и
фактът, че от извършване на деянието до
понасяне на наказателната отговорност са изминали повече от три години.
С оглед предходните
осъждания на подсъдимия са налице законови пречки за прилагане института на
условното осъждане.Затова и на основание чл.57,ал.1 и от ЗИН, съдът определи наказанието подсъдимият да изтърпи при строг
режим в затвор.
На осн.чл.189, ал.3
от НПК в тежест на подсъдимия бяха присъдени и направените по делото разноски общо
в размер на 95,22 лв., вносими в приход на
Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР-Ямбол.
По тези
съображения съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: