№ 157
гр. Бургас, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20242100501169 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна
жалба вх.№ 3479/24.06.2024г. на РС-Айтос от С. Л. Х., ЕГН ********** и
Х. С. Х., ЕГН **********,двамата с адрес: **********, чрез процесуалния
им представител адвокат Рамадан Бехчет Нуретин от АК-Бургас с личен №
**********, с адрес на кантора и адрес за призоваване и съобщения: гр.
Айтос, ул. „Цар Освободител“ № 4, против Решение № 129/ 28.05.2024 год.
по гр.д.№ 433/2023г. по описа на РС-Айтос, с което е прието за установено , че
ищците М. К. и Х. К. са собственици на площ от 73 кв.м., представляваща
реална част от собственото им дворно място с площ от 485 кв.м.,находящо се в
село Речица, общ-Айтос, което село е без утвърден устройствен план , при
граници на дворното място: от двете страни имотите на Х.Р. М., Д.Х.Х.,С. Л.
Х.,А.М.Ю. и М. М.Ю. и при граници на реалната част: от изток -улица; от
запад-част от двора на Х.Р. М. и юг-двора на С. Л. Х. и Х. С. Х., като
геодезическата снимка към заключението на вещото лице Стоянова на л.125
от делото е обявена за неразделна част от решението.С определение №
420/04.07.2024г. е допълнено решението в частта за разноските, като
ответниците са осъдени да заплатят на ищците разноски по делото в размер на
1300 лева.
Във въззивната жалба се твърди, че така постановеното решение е
неправилно и незаконосъобразно . Твърди се, че правилно РС-Айтос е
констатирал, че ищците се легитимират като собственици в режим на СИО на
дворно място , цялото с площ от 485 кв.м. съгласно представен с исковата
молба нотариален акт №***/**.**.20** г. и че ползваната от тях площ от
1
дворното място е 435кв.м./уточнение на вещото лице в о.с.з. от
07.05.2024г./.Независимо от горното съдът е уважил иска за претендираните
73 кв.м., при положение ,че разликата между площта по нот.акт и ползваната
от ищците е 50 кв.м., а не 73 кв.м. За останалите 23 кв.м. от 73 кв.м. ищците
не представили и нямат доказателства за собственост,както и не
претендирали собственост на база придобивка давност,тъй като са закупили и
владеят имота от средата на 2020 г. На второ място изтъкват доводи за
недоказване собствеността както на реална част от 50 кв.м., както и на
претендираните 73 кв.м.,тъй като при липса на регулационни и кадастрални
планове и други доказателства не било ясно защо процесната площ следва да
се отнеме от имота на ответниците.Представеното от ищците геодезическо
заснемане било извършено по поръчка и извън делото, не било изготвено
възоснова на валидни документи,безспорно удостоверяващи границите на
недвижими имоти и не индивидуализирало имотите по съответните
нотариални актове, а по моментното ограждане на същите.Заявява, че
процесните 73 кв.м. били ползвани от праводателя на ищците въз основа на
договорка и съгласие между него и ответниците. Хипотетично, дори
праводателят на ищците да е своил процесната реална част и да е станал негов
собственик, той не им е продал въпросните 73 кв.м., което се установявало от
писмените доказателства по делото.С оглед събраните писмени доказателства
по делото, ако праводателят им бе „включил“ към своя имот и процесните 73
кв.м., то площта на имота му би била 508 кв. м., а не 485 кв.м.В тази връзка
сочи, че доказателства за собствеността на ответниците върху процесните
кв.м. в по-малка площ от 63 кв.м. били налични в приложеното и спряно гр. д.
№ 99/2023г. на РС-Айтос,които били игнорирани от първоинстанционният
съд.На трето място сочи, че съдът не обсъдил нотариалният акт на
ответниците.От извършените СТЕ било видно, че страните са съседи и
спорното дворно място е между имотите им. Обемът на въпросното бил такъв,
че не може да удовлетвори напълно и двете страни, но ако то се включи към
имотите на която и да е от двете страни, общата им площ щяла да надхвърли
тази, записана в документите им за собственост. Моли за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на иска,като при условията на
евентуалност заявява искане за отмяна на първоинстанционното решение в
частта над 50 кв.м. до претендираните 73 кв.м. и отхвърляне на иска на
ищците за 23 кв.м.; моли за присъждане на разноските.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№
3771/09.07.2024г. на РС-Айтос от въззиваемите чрез процесуален
представител- адв. Тургай Рафет Хасан, вписан в Адвокатска колегия Бургас с
личен № **********, с адрес на кантора - гр. Айтос, ул. „Свобода" №
3,ет.1,ап.3, в който заявява становище за неоснователност на въззивната
жалба.Оспорва твърденията на въззивниците, като сочи, че в т.4 от
заключението на ВЛ в СТЕ било ясно посочено, че спорните 73 кв.м.
представлявали част от двора на ищците,което се установявало от
приложената към допълнителното заключение геодезическа снимка и
направеното в провелото се на 07.05.2024г. съдебно заседание уточнение от
страна на ВЛ. Т.е.. с уважаването на иска не само, че дворното място на
2
ищците не се увеличава до твърдените от въззивника 508 кв.м., а всъщност
въпреки включването на спорните 73 кв.м.,те реално владеят с 50 кв.м по-
малко, от това което е посочено в титула им за собственост.Заключенията по
основната и допълнителна СТЕ напълно кореспондирали с показанията на
свидетелката З.Р. Х., а показанията на св. Ю.Н. били изолирани и
неподкрепящи се от останалите доказателства, поради което твърдението във
въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е посочил доказателства
и/или мотиви, които да обосноват решението му да уважи иска в пълен размер
в разрез с доказателствата по делото,било неоснователно.Несъстоятелни били
твърденията във въззивната жалба и относно това, че до имота на ищците има
и друг път за достъп, тъй като пред съда на 07.05.2024г. ВЛ разяснило, че
единственият достъп с автомобил до имота на ищците е именно през спорното
място, като достъпа до имота от запад бил само пешеходен и не можел да се
осъществи посредством автомобил.Намира за неоснователни и недоказани
останалите оплаквания в жалбата, според които праводателят на ищците не им
прехвърлил правото на собственост върху спорното място, както и че
ответника (въззивника) по договорка между страните е предоставил само
ползването на процесното място на праводателя на ищците
(въззиваемите).Моли за присъждане на разноските пред БОС ,за което ще
представи списък на разноските и доказателства за извършването им.
Производството е с правно основание чл.124,ал.1 ГПК с искане по
чл.537,ал.2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно- постановено от надлежен орган, в
рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е
от районния съдия, изразената в него воля е напълно разбираема.
Решението е и допустимо:постановено при наличие на положителните
и липса на отрицателни процесуални предпоставки за правото на иск.
Правилни и законосъобразни са съображенията на районния съд за
допустимост на иска по чл.124,ал.1 ГПК по настоящето дело, тъй като другото
висящо в районен съд-Айтос между същите страни и за същия недвижим
имот съдебно производство /гр.д.№ 99/2023г. на РС-Айтос/ е с правно
основание чл.109 ЗС.Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение
№4/06.11.2017г. по т.д.№ 4/2015г. на ОСГК на ВКС,представляващо
задължителна съдебна практика, предмет на негаторния иск не е правото на
собственост на ищеца.Правото на собственост върху имота има значение за
основателността на негаторния иск, но остава извън предмета на делото- по
него съдът се произнася само в мотивите на решението като преюдициално
правоотношение и по него не се формира сила на присъдено нещо.След като
между страните съществува спор за принадлежността на правото на
собственост върху един недвижим имот и този спор е заявен за разрешаване
по гражданско-правен ред, производството,образувано по негаторния иск
следва да бъде спряно до разрешаване на спора за собственост с влязло в сила
3
решение /така в Определение №122/29.06.2018г. на ВКС по ч.гр.д.№
2302/2018г.,І-во г.о. ГК на ВКС; Решение № 1/28.04.2016г. на ВКС по гр.д.№
3136/.
С определение № 2986/25.11.2024г. въззивният съд е оставил без
движение исковата молба с указания до ищците-въззиваеми да уточнят
противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума на
същата, като съобразят петитума й с твърдението си за собственост върху
реална част от 73 кв.м.,представляваща поземлен сервитут върху дворното
място на ответниците, като посочат дали претендираните 73 кв.м. са включени
в общата част на дворното място , за което ищците се легитимират с
нотариален акт. С нарочна писмена молба ищците чрез процесуалния си
представител заявяват, че процесната реална част не представлява учредено
или установено право на преминаване под каквато и да било форма- т.е.
считат, че са собственици на същата реална част като част от дворното им
място.Заявеният от ищците със същата молба петитум на иска не е приет от
съда като изменение на иска по реда на чл.214 ГПК, с оглед на което съдът
разглежда и се произнася по спора съобразно предявения от ищците пред
първоинстанционния съд иск.
Производството пред РС-Айтос е образувано по искова молба, предявена
от М. Р. К. и Х. А. К., двамата чрез адв. Т.Хасан, против С. Л. Х. и Х. С. Х..
Ищците заявяват, че като съпрузи закупили на 23.06.2020г. от Р.Р. с цитиран
в исковата молба нотариален акт недвижим имот, представляващ дворно
място с площ от 485 кв.м., находящо се в с. Речица, общ. Руен,за което село
няма изработен и утвърден устройствен план, при граници и съседи на
дворното място: от две страни - път; имотите на: Х.Е. М., Д.Х.Х., С. Л. Х., А.
М.Ю. и М. М.Ю., ведно с построените в гореописаното дворно място обекти и
с всички подобрения, приращения и насаждения. От своя страна техният
праводател-продавач Р. придобил имота по силата на договор за доброволна
делба ,извършена на **.**.20**г. при Нотариус Бисер Демирев с район-района
на РС-Айтос,възоснова на която се снабдил и с констативен нотариален акт от
същата дата за имота си.Доброволната делба била извършена възоснова на
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение и издаден на **.**.20**г. под № ***,т.***,н.д.№
***/20**г. от нотариус Бисер Демирев Към исковата молба прилагат всеки
един от така посочените документи за собственост.Ищците твърдят, че така
описаното дворно място се владее и ползва в същите граници и площ от 40 и
повече години от праводателя им и от тях след придобиване на правото на
собственост с покупко-продажба през 2020г.,като единствено те и техния
праводател осъществявали фактическа власт до спорното място;то не било
заградено от ответниците,а граничело с оградата,ограждаща имота на
ответниците; процесната спорна реална част от 73 кв.м. от дворното място
служела за осигуряване на достъп от двора на ищците до улицата.Правният
си интерес от завеждане на делото обосновават с обстоятелството, че
процесните 73 кв.м. били включени в площта на дворното място на
ответниците, които притежавали констативен нотариален акт за собственост
на недвижим имот по давност, издаден от Нотариус Бисер Демирев под №
4
***,т.***,рег.№ ****,дело № *** от **.**.20**г. за дворно място с площ от
327 кв.м., съставляващо неурегулиран поземлен имот, находящо се в
**********, за което село няма одобрен регулационен и подробен устройствен
план, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда с площ от 92
кв.м., при граници: улица и имотите на Х.Е. М., Е. Х. М. и А. М.Ю..Молят да
се приеме за установено, че ищците са собственици на посочените 73/485 кв.м.
реална част от имота на ищците, при граници на реалната част: от изток —
улица; от запад — част от двора на М. Р. К. и Х. А. К.; от север — двор на Х.Е.
М. и юг - двора на С. Л. Х. и Х. С. Х., както и ведно с всички подобрения,
приращения и насаждения no/в гореописаната реална част/, при граници на
дв.място: от две страни - път; имотите на Х.Е. М., Д.Х.Х., С. Л. Х., А. М.Ю. и
М. М., както и за отмяна на НА № ***/**.**.20**г. на ответниците по чл.
537, ал.2 ГПК съобразно уважената част от иска, претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците С. Х. и Х. Х. чрез процесуален представител адвокат
Нуретин.На първо място се твърди, че искът по чл.124,ал.1 ГПК, по който е
образувано настоящето гражданско дело, е недопустим поради наличие на по-
рано заведен иск по чл.109 ЗС пред РС-Айтос от С. Х. и Х. Х. срещу ищците
по настоящето дело- М. и Х. К. за процесното дворно място ,по който иск било
образувано гр.д.№ 99/2023г. на РС-Айтос.Излагайки съображения за правната
природа на исковете по чл.109 ЗС и чл.124,ал.1 ГПК намират, че гр.д.№
433/2023г. на РС-Айтос следва да се прекрати като образувано възоснова на
недопустим иск.На следващо място се излагат твърдения за неоснователност
на иска,като поддържат,че ищците не разполагат с годно правно производно
основание за процесната реална част от имота, че същите не са я придобили по
давност, както и че същата е тяхна собственост/ на ответниците/.
Районният съд е счел,че ищците М. К. и Х. К. са собственици на площ от
73 кв.м., представляваща реална част от собственото им дворно място,цялото
с площ от 485 кв.м.,находящо се в село Речица, общ-Айтос, което село е без
утвърден устройствен план , при граници на дворното място: от двете страни
имотите на Х.Р. М., Д.Х.Х.,С. Л. Х.,А.М.Ю. и М. М.Ю. и при граници на
реалната част: от изток-улица; от запад-част от двора на Х.Р. М. и юг-двора на
С. Л. Х. и Х. С. Х., като геодезическата снимка към заключението на вещото
лице Стоянова на л.125 от делото е обявена за неразделна част от
решението.За да стигне до този правен извод, районният съд е приел, че
процесната реална част била придобита по давност от ищците,а ответниците
не установили фактическия състав на удостовереното от нотариуса
придобивно основание-давностно владение върху спорната реална част от
имота,която е включена в общата площ на дварното им място.
Настоящият въззивен състав намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От представените по делото писмени доказателства –удостоверение за
сключен граждански брак на Общински народен съвет- Руен и нотариален
акт за покупко-продажба №***,т.**,рег.№ ****, н.д.№ ***/**.**.20**г. на
нотариус Бисер Демирев, се установява, че ищците са придобили в режим на
СИО дворно място с площ от 485 кв.м., находящо се в с. Речица, общ. Руен,
5
което село няма изработен и утвърден устройствен план, при граници и съседи
на дворното място: от две страни - път; имотите на: Х.Е. М., Д.Х.Х., С. Л. Х.,
А. М.Ю. и М. М.Ю., ведно с построените в гореописаното дворно място
обекти и с всички подобрения, приращения и насаждения в имота.
Праводателят-продавач на така описания недвижим имот се е легитимирал
като собственик на същия съгласно договор за доброволна делба,заведен под
акт №***,т.*,рег. № **** от **.**.20**г. на нотариус рег.№ 324,вписан под
акт № **,т.*,вх.рег.№***/**.**.20**г. на Сл.Вп. при РС-Айтос и издаден
възоснова на този договор за доброволна делба констативен нотариален акт от
същата дата. Ищците представят геодезическо заснемане,извършено по тяхно
възлагане от инж. Н.Д. и ценено от съда като частен документ,като от
изчисленията по скицата към заснемането става ясно, че общата площ на
ищцовото дворно място е 361+73=434кв.м., а не както е отразено в
нотариалния акт 485 кв.м.
Ответниците се легитимират като собственици съгласно нот.акт за
собственост на недвижим имот № ***,т.***,рег.№ ****,н.д.№ ***/****г. на
Нотариус Бисер Демирев, на дворно място с площ от 327 кв.м., съставляващо
неурегулиран поземлен имот, находящо се в **********, за което село няма
одобрен регулационен и подробен устройствен план, ведно с построената в
имота масивна жилищна сграда с площ от 92 кв.м., при граници: улица и
имотите на Х.Е. М., Е. Х. М. и А. М.Ю..
От показанията и на двамата свидетели, разпитани от районния съд, а
именно:З. Х. /*** на ищеца/ и Ю.Н./*** на ответника/ безспорно се
установява, че процесното място представлявало път, „…пътека,дълга и тясна,
и имала излаз на улицата чрез порта“/показания на св.Ю.Н.; процесното място
било „ …около 10 метра дължина, дълго и тясно “/св.Х./.Свидетелката Х.
установява, че ищецът придобил процесния имот през 2020г., като преди това
същият бил на *** *, който пък го придобил от *** й Е., а последният го
стопанисвал и живял там от 36 години. Според свидетелката Х. спорното
място винаги било част от имота, който имот се ползвал винаги в същите
граници;между имотите на страните по делото имало бетонова ограда,
изградена от ответника преди около 40 години; ответникът никога не идвал и
не ползвал мястото, в което имало навес за дърва, банциг и тоалетна. Според
свидетелят Н. ответникът С. живеел в своя имот от 1981г., когато нямало
ограда между имотите на страните, а същата била изградена от него, за да не
влиза вода в имота. Сочи, че ответникът имал нотариален акт за процесното
място, където паркирал стария си автомобил преди време.Според свидетеля
ответникът позволявал на Е. да минава през процесната част, където С. имал
навес и го ползвал.
Съгласно основното заключение на вещото лице Стоянова по изслушаната
от районния съд съдебно-техническа експертиза, спорната процесна част
представлява част от двора на ищците; в спорната част имало дървен навес за
дърва и селско-стопански инвентар и тази част се ползвала от ищците, като
ответниците от своя двор нямат пряк достъп до спорното място; между двата
двора има изградени огради: масивна- бетонов пояс с височина от около 50-60
см и оградна мрежа и полумасивна ограда, изградена върху каменен зид,
6
който служи и за подпорна стена и дървени тараби. Вещото лице установява в
основното и в допълнителното си заключение, че спорното процесно място е
73 кв.м.; площта на дворното място със сградите на ищците е 435 кв.м.
/уточнено в съдебен протокол от открито съдебно заседание на 07.05.2024г.-
л. 128 от делото на АРС/; дворното място, ползвано от ответниците е 278
кв.м. Тъй като имотът на ответниците е затворен с огради от всичките си
страни, в процесните 73 кв.м. може да се влезе откъм улицата и от дворното
място на ищците; от запад в имота на ищците можело да се влезе само пеша,
но не и с автомобил/протокол от с.з. на 07.05.2024г./.Отново в открито
съдебно заседание на 07.05.2024г. вещото лице Стоянова е разяснила пред
районния съд, че имотите на страните в миналото били част от един общ
имот, който е имал единствено достъп до улицата на изток от него.
При така установената фактическа обстановка и с оглед наведените
доводи и оплаквания във въззивната жалба ,очертаващи предметния контрол
на въззивната инстанция, спорен е въпросът за придобиване по давност от
ищците на процесните 73 кв.м.,представляващи реална част от тяхното дворно
място/ на ищците/,която реална част е заключена при съседи както следва: от
изток-улица; от запад-част от двора на ищците М. Р. К. и Х. А. К., от север-
двора на Х.Е. М. и от юг- двора на ответниците С. Л. Х. и Х. С. Х.. В тази
връзка следва да се отбележи, че настоящият въззивен състав намира за
изцяло неоснователни доводите на въззивника в жалбата му,касаещи
цялостната площ на имота на ищците, тъй като предмет на спора е процесната
реална част от 73 кв.м., ясно и категорично графично отразена в заключението
на вещото лице.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на
собственост- способ за придобиване на право на собственост или ограничено
вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право
след изтичане на определен в закона период от време. Фактическият състав на
придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на
определен срок. За придобиването по давност е необходимо на първо място да
бъде установено владение върху имота. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението
е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично
или чрез другиго като своя. От това легално определение на правния термин
владение се извличат двата основни признака на владението като юридически
факт: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещ /corpus/ и
субективен - държане на вещта като своя /animus/, които следва да са
осъществени едновременно. За да е налице обаче фактът на владение е
необходимо в обективната действителност да са се породили и неговите
допълнителни елементи, а именно: 1) да е постоянно – т.е. фактическата власт
върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са израз
на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното
владение на други лица; 2) да е непрекъснато – в смисъл да не е било
прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца – чл. 81 ЗС; 3) да е несъмнено –
да няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че я държи за
себе си; 4) да е спокойно – такова е, когато не е установено с насилие; 5) да е
явно – владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че
7
всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит
начин, тайно от предишния владелец.
По отношение на придобиването на собственост върху недвижим имот
законът урежда два вида срок - общия десет годишен срок при обикновено
владение и краткия петгодишен срок при добросъвестно владение. Краткият
петгодишен срок се прилага само ако е налице владение, основано на
юридическо основание и субективна добросъвестност към момента на
възникване на това основание.
Съгласно практиката на ВКС, споделяна от настоящия състав на съда -
Решение № 178 от 09.07.2014 г. по гр. д. № 7749/2013 г. на ВКС, І г. о. и
Решение № 699 от 02.11.2010 г. по гр. д. № 1572/2009 г. на ВКС, І г. о.,
правоприемството предполага преминаване на субективни права от
патримониума на едно лице към друго. Присъединяването на владение по
смисъла на чл. 82 ЗС изисква да е налице действителен акт, годен да
прехвърли права – било при условията на общо правоприемство (като
наследяване) или при условията на частно правоприемство чрез сключване на
съответна транслативна сделка.
В конкретния случай ищците са придобили процесния имот чрез
покупко-продажба на 23.06.2020г. и оттогава/ при липса на твърдения в друга
насока/ са започнали да упражняват фактическата власт върху процесната
реална част като част от дворното им място, реалната част оградена от всички
страни с огради и постройки, с входна врата откъм улицата и осигуряваща
достъп до останалата част от дворното място на ищците. Самата фактическа
власт на ищците е продължение на владението, осъществявано и от
праводателите им в продължение на над 30 години и е израз на волята и
разбирането, че и процесната реална част в обема и границите, в които
съществува, е тяхна собственост. От показанията на разпитаните по делото
двама свидетели, внимателно преценени и анализирани поотделно и в
съвкупност с останалите доказателства по делото, включая и с твърденията на
страните и със заключенията на вещото лице по съдебно-техническите
експертизи по делото се установява безспорно, че процесната реална част от
73 кв.м. е била владяна от праводателите на ищците в този обем и граници от
преди повече от 30 години до 2013г., когато са се снабдили с нот.акт за
собственост на недвижимия имот по давностно владение;през 2015г. са
извършили договор за доброволна делба, възоснова на който на **.**.20**г.
Р.Ш. Х./продавач на ищците/ се е снабдил с констативен нот.акт за
собственост и през 2020г. ищците са закупили от него дворното място, в
което е включено и процесната реална част от 73 кв.м. Във връзка с горното
настоящият съдебен счита, че по безспорен начин се установи,че правото на
собственост на ищците върху процесната реална част е доказано при
условията на пълно главно доказване,още повече, че не са опровергани
правата на праводателя/ите им в съответните им титули за собственост,които
права с оглед транслативния вещен ефект на договора за покупко-продажба са
прехвърлени на ищците през 2020г. ведно с процесната реална част от двора.
В същото време от заключението на вещото лице по основната и
8
допълнителна съдебно-технически експертизи,приети от районния съд и
ценени и от настоящия съдебен състав като компетентни, обективни и
безпристрастни се установява, че процесната реална част е включена в общата
площ на дворното място както на ищците, така и на ответниците.Вещото лице
е установило, че дворното място на ищците с процесната реална част от 73
кв.м. е общо 435 кв.м., а не както е отразено в нотариалния им акт от 485
кв.м. Извод в тази насока следва и от обстоятелството, че с предявяването на
исковата молба в РС-Айтос ищците са представили геодезическо
заснемане,извършено по тяхно възлагане от инж. Н.Д. и ценено от съда като
частен документ,като от изчисленията по скицата става ясно, че общата площ
на ищцовото дворно място е 361+73=434кв.м., а не както е отразено в
нотариалния им акт от 485 кв.м.
Вещото лице е установило, че дворното място на ответниците без
процесната реална част от 73 кв.м., е 278 кв.м.- т.е. съгласно геодезическото
измерване по делото сборът от процесната реална част от 73 кв.м. и
ползваните от ответниците 278 кв.м. правят общо 351 кв.м. , а не 327 кв.м.,
както е отразено в нотариалния им акт от ****г. В този смисъл неоснователни
се явяват доводите на въззивниците в жалбата им, основани на изчисления
относно площта на процесните 73 кв.м. , съотнесени към площта на ищцовото
дворно място по нотариален акт и към площта на ищцовото дворно място
съобразно изчисленията на вещото лице по делото. В случая съдът отчита, че
към нито един от титулите за собственост на страните по делото не е посочено
да са приложени геодезически скици със съответните измервания на площта
на всяко от дворните места,както и обстоятелството, че за с.Речица няма и
никога не е изработван регулационен и/или кадастрален план
Съдът е длъжен да отбележи, че предмет на спора и на установяване е
правото на собственост на процесните 73 кв.м. реално определени части,ясно
графично отразени и визуализирани от скицата на вещото лице/лист 125 от
делото на АРС/,представляваща неразделна част от съдебното решение, а не
общата площ на всяко едно от дворните места на страните. По тези
съображения изводите на районния съд са правилни и законосъобразни
относно доказване правото на собственост от ищците на върху процесната
реална част от 73 кв.м.,което налага потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Съдебната практика приема, че закономерна последица при уважаване
на иск за собственост на ищците е отмяната на констативния нотариален акт
за собственост на ответниците за уважената част от спорното право / ТР №
3/2012г. по т.д.№ 3/2012г. на ОСГК на ВКС/. В случая БОС констатира, че
първоинстанционния съд не се е произнесъл с отделен диспозитив по искането
с правно основание чл.537,ал.2 ГПК, обективирано в исковата молба на
ищците,но ищците-въззиваеми след постановяване на първоинстанционното
решение не са заявили искане пред АРС в тази насока. Въззивната инстанция
намира, че изчисленията на вещото лице за площта на дворното място на
ответниците, без процесната реална част от 73 кв.м., биха били от значение
при произнасяне на съда с диспозитив по искането с правно основание
чл.537,ал.2 ГПК, но предвид потвърждаване на първоинстанционното
9
решение БОС не може за първи път да постанови такъв.
С оглед изхода по спора въззивниците следва да заплатят на
въззиваемите своевременно поисканите от тях и доказани до размера от 1000
лева разноски за въззивното производство,извършени за заплащане адвокатско
възнаграждение на процесуалния им представител.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 129/ 28.05.2024 год. по гр.д.№ 433/2023г.
по описа на РС-Айтос.
Осъжда С. Л. Х. с ЕГН ********** и Х. С. Х. с ЕГН ********** да
заплатят на М. Р. К. с ЕГН ********** и Х. А. К. с ЕГН ********** ,съдебно-
деловодни разноски по делото в размер на 1000 лева/хиляда лева/.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10