РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1037

 

гр. Пловдив, 13 май 2019 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:          МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                            ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря Р. П. и участието на прокурора Д. Б., като разгледа докладваното от чл. съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА КНАД № 510 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от А.В.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез пълномощника си адвокат Д.З., против Решение № 33 от 07.01.2019 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХХ н.с., постановено по АНД № 6183 по описа на същия съд за 2018 г., потвърждаващо Наказателно постановление (НП) № 18-1030-004078 от 31.05.2018 г. на Началник група при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Й., на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 3000 лв. за нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, както и са ответи 8 контролни точки съгласно Наредба № Iз – 2539 на МВР.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Твърди се, че районният съд неправилно е приел, че от събраните доказателства се установява извършването на вменените с НП административни нарушения. Иска се решението на районния съд и НП да бъдат отменени.

3. Ответникът по касационната жалба  - ОД на МВР гр. Пловдив сектор ПП, не взема конкретно становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. 

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА. 

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от А.В.Й., с постоянен адрес ***, чрез пълномощника си адвокат Д.З., срещу НП № 18-1030-004078 от 31.05.2018 г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР гр. Пловдив, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП; на основание чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 3000 лв. за нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, както и са ответи 8 контролни точки съгласно Наредба № Iз – 2539 на МВР.

НП е издадено въз основа на АУАН № Д304338 от 11.05.2018 г., съставен от Л.Н.Н.– младши автоконтрольор при сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 11.05.2018 г., около 23.35 часа в община С. на път Втори клас № II-66 – посока гр. Бургас, Й. е управлявал товарен автомобил „МАН“ с рег. № ***, собственост на „Аит интернешънъл транспорт“ ЕООД, като не спира при наличие на знак Б-2 /СТОП/, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП и няма заплатена винетна такса К-1 от ЗП към момента на проверката, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, с което виновно е нарушил чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, като в НП е добавено, че нарушението е извършено в община Садово.

7. За да потвърди процесното НП районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 6, т. 1,  вр. с чл. . 183, ал. 2, т. 3, пр. 1, и по чл. 139, ал. 5, вр. с чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

ІV. За правото:

8. Така постановеното решение е неправилно.

9. Настоящият съдебен състав констатира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на адмнистративнопроизводствените правила, което само по себе си е самостоятелно основание за отмяна на процесното НП, тъй като води до накърняване правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Касае е се за нарушение на императивната разпоредба на чл. 42, т. 3 и т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат.

10. Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административнонаказателното производство.

11. В конкретния казус следва да се констатира, че както в акта за установяване на административно нарушение така и в НП, липсва посочване на мястото на извършване на нарушенията и на обстоятелствата, при които са извършени (с което каза се, са нарушени императивните разпоредби на чл. 42, т. 3 и 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН).

От съдържанието на АУАН и НП не става ясно на кой конкретно участък (на кой километър) от път Втори клас № II-66 са установени нарушенията, за да е възможно от една страна да се извърши преценка дали на това място е имало знак Б-2, а от друга това възпрепятства възможността да се изследва въпросът свързан с обстоятелството дали процесният участък от път Втори клас II-66 не е обходен или околовръстен път. Необходимостта от описание на тези обстоятелства е от съществено значения за преценката дали е налице основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на Й. за нарушение на чл. 6, т. 1 и чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, доколкото в РЕШЕНИЕ № 945 на МС от 1.12.2004 г. (за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища – отм. към настоящия момент, но действащо към датата на извършване на спорните нарушения), се съдържа забележка според която „Такса за ползване на пътна инфраструктура (винетна такса) не се заплаща за всички участъци от републиканските пътища, попадащи в границите на урбанизираните територии, трайно обозначени със знаци Д11 и Д12, а също така за обходните и околовръстните пътища“.

12. Посочването на точната дата и мястото на извършване на нарушението, както и на обстоятелствата при които е извършено, са основни признаци от състава на твърдяното нарушение и са абсолютно необходими и задължителен реквизит на АУАН и НП, видно от цитираните по-горе законови разпоредби. 

Изложеното до тук без всякакво съмнение лишава съда от възможност да прецени съставомерността на деянията и води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Това само е достатъчно процесното НП да бъде отменено.

13. С оглед правилното ангажиране на административнонаказателната отговорност на конкретно  лице, определяне на наказанието и възможността за упражняване на съдебен контрол за законосъобразност на констатираното нарушение, административнонаказващият орган следва да опише подробно и да събере пълни данни за мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и да посочи конкретните законови разпоредби, които са виновно нарушени. Това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Законовата разпоредба, която е нарушена, описанието на нарушението, мястото на неговото извършване и доказателствата, които го потвърждават не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната му отговорност, какви са доказателствата, които я обосновават и коя е административнонаказателната разпоредба, предвиждаща наложеното му административно наказание, съответно нарушената материалноправна разпоредба. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.

14. Изложеното до тук, не е съобразено от първоинстанционния съд при постановяването на обжалваното в настоящото производство решение, поради което въпросният съдебен акт се явява неправилен и като такъв ще следва да бъде отменен. Това има за последица и отмяна на оспореното НП.

 

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, деветнадесети касационен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 33 от 07.01.2019 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХХ н.с., постановено по АНД № 6183 по описа на същия съд за 2018 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1030-004078 от 31.05.2018 г. на Началник група при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Пловдив, с което на А.В.Й., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 3000 лв. за нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, както и са ответи 8 контролни точки съгласно Наредба № Iз – 2539 на МВР.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                            2.