Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260072 18.03.2021
год. гр.Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско отделение
На двадесет и четвърти февруари
2021 год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар:Румяна Радева
като разгледа докладваното от
председателя
въззивно гражданско дело № 897 по описа
за 2020 год.
за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№2531/19.08.2020
год. на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Триадица, ж.к.Иван Вазов, ул.“Балша“, №17,
ап.1 срещу решение №93 /30.07.2020
год. по гр.д.№582 /2019 год. на
Районен съд Каварна,с което са отхвърлени предявените от дружеството против Ж.А.Г. , ЕГН
**********, с адрес ***, искове за признаване на установено, че ответникът Ж.А.Г.
дължи на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД сумата от 2 200,00 лева, представляваща главница
по предоставен кредит и сумата от 467,87 лева лихва за периода от 26.11.2018
год. до 24.07.2019 год., дължими по договор за предоставяне на кредит №231062
от 26.11.2018 год., като неоснователни и недоказани.
С въззивната жалба е посочено,че първоинстанционният съд допуснал множество процесуални нарушения във
връзка със събиране на доказателствата по правилата за разпределение на
доказателствената тежест и пред вид
заявените оспорвания и възражения на страните.Оспорено е също така, приетата от
КРС фактическа установеност относно сключването
и изпълнението на договора да е
обоснована ,както и произтичащите от
същата правни изводи за неоснователност на претенция на въззивника за установяване дължимост на суми
за главница и възнаградителна лихва по
договор за предоставяне на кредит от разстояние , удостоверени като изпълняем
дълг в оспорена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.Отправено е искане за отмяна на неправилния съдебен акт и
уважаване на претенцията,като бъдат присъдени сторените съдебно –деловодни
разноски в заповедното и исковото производство за две инстанции.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника
решение му е било връчено на дата 11.08.2020 год., жалба
рег.№2531/19.08.2020 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК и е
процесуално допустима.
Въззиваемата страна Ж.А.Г. счита жалбата за
неоснователна и настоява да не бъде уважавана.
Спорни между страните са въпросите ,сключен ли е
между тях валиден договор за потребителски кредит или отношенията им са само
преддоговорни;разписка за получена парична сума ,в която е вписано основанието
за получаването й ,съставлява ли доказателство за облигационна обвързаност със съответното
съдържание.
Въззивният съд
след запознаване с материалите по делото и събраните доказателства установи
следната фактическа обстановка по
претенцията:
Решението е постановено по предявени
кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 ал.1, във вр. с чл. 415 ал.1
от ГПК за установяване съществуване на
вземания,произтичащи от чл.79 ал.1 от ЗЗД,във връзка с чл.9 от ЗПК ,чл.6 от ЗПФУР и чл. 86 от ЗЗД,предмет на заповед №192/16.08.2019 год. за изпълнение на парично задължение
издадена по образуваното въз основа на подадено от ищеца заявление рег.№
2969/16.08.2019 год. ч.гр.д. №454/2019 год. по описа на КРС,по силата на която е
разпоредено длъжникът Ж.А.Г. да заплати на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД суми,както следва: 2 200
лв., главница по договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 231062/26.11.2018 год., ведно със
законната лихва,считано от датата на подаване на заявлението -16.08.2019 год. до окончателното
плащане;467.87 лв. ,договорна лихва за периода от 26.12.2018 год.
до 24.07.2019 год.,както и сторени разноски в размер на 131.12 лв. (ДТ от 81.12
лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50.00 лв.).
Претенцията
е основана на твърдения за сключен между страните по делото договор при условията на ЗПФУР,задълженията си по които кредитора-финансова институция
изпълнила.По договора не били постъпили доброволни плащания-нито до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение,нито до
депозиране на исковата молба.Направен бил опит на длъжника да бъде обявена предсрочната
изискуемост,както и безуспешни опити за доброволно уреждане на
взаимоотношенията.С оглед на горното се настоява за уважаване на претенцията,вкл. при
съобразяване на тълкувателната практика на ВКС
относно размерите й ,подлежащи на определяне към момента на формиране на силата на пресъдено нещо.
Претенцията
е оспорена от длъжника с доводи ,че характера на отношенията между страните бил
с преддоговорен характер.Сочи,че не бил получавал договорената между страните
сума и по тази причина не бил извършвал плащания.Оспорил е компетентността на
лицата,с които бил водел виртуалните преговори-наличие и обем на
представителната им власт.Вън от горното предсрочната изискуемост на вземанията
по договора не му била обявена от кредитора,нито
пък към датите на подаване на заявлението и исковата молба били падежирали всички вноски по договора.
Процесният
договора е сключен от разстояние, каквато възможност се предвижда по Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР). Легалната дефиниция за договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние се съдържа в чл. 6 от ЗПФУР - това е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. За доказване факта на
сключване на подобен вид договор е предвиден специален ред, регламентиран в чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР. В ал. 2 на чл. 18 от ЗПФУР е предвидено, че за
доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления,
отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и
електронния подпис (ЗЕДЕП, понастоящем с променено наименование ЗЕДЕУУ). Електронното
изявление е словесно изявление, предоставено в цифрова форма чрез общо приет
стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като негов
автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а
титуляр е лицето от името на което е извършено електронното изявление – чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 4 ЗЕДЕУУ. По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, във вр. с чл. 3, т. 35 от
Регламент /ЕС/ 910/2014 г. "електронен документ" означава всяко
съдържание, съхранявано в електронна форма, включително в текстови запис. За
"електронен подпис" по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ във вр. с чл. 3, т. 10 от
Регламент /ЕС/ 910/2014 г. се считат данни в електронна форма, които се добавят към
други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които
титулярът на електронния подпис използва за да се подписва. Законът придава
значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но допуска страните
да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен
подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице,
създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е
такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае
за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на
изявлението (чл. 180 ГПК). Ако изявлението
съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава
доказателствената стойност на документа, но не му придава материална
доказателствена сила. Такава законът признава само на подписаните официални
документи (чл. 179, ал. 1 ГПК).Възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му.
Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК,
той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен
носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението
и неговото съдържание-така решение № 70/19.02.2014 год. по гр.д.№ 868/2012 год.
на ВКС,ІV г.о.
Ищецът
по делото е представил нормативно
уредените в разпоредбата на чл.18 ал.3 от
ЗПФУР доказателствени средства за установяване на обстоятелствата
,възложени в негова доказателствена тежест, именно получено съгласие за сключване на договора и
предоставяне на парична сума в уговорения размер във вида,посочен по-горе на хартиен и електронен носител ,които с
отговора на исковата молба не са били оспорени .Оспорване на обстоятелството,че сумата по кредита не е
преведена,респ. оспорване представителната власт на служителите на ищеца не
съставлява оспорване но документ,респ. на липса на последната може да се позове
ищеца.Горното и признанието за наличие на преддоговорни отношения ,ценени в
съвкупност с неоспореното съдържание на
документите,установява твърденията на
ищеца, че ответникът е кандидатствал да отпускане на кредит “Бърз на вноски“, бил е одобрен, получено
е съгласието на потребителя за сключване на договора, договорената между страните сума преведена по
метод на плащане“ "Изипей",след предоставяне на задължителната преддоговорна информация,общи условия и
договор,неопорочени поради оформлението им като прикачени файлове.Безспорно е
установено и обстоятелството,че кредита
е бил усвоен от ответника чрез получаване на договорената сума-така
представената от “ Изи Пей“ АД разписка № 07000821171482/26.11.2018 год.
Не
е спорно по делото,че ответникът не е превел на ищеца каквато и да е част от
сумата от 2 200 лв. ,предоставена му по договор за кредит №
231062/26.11.2018 год.,уговорена за издължаване на 18 месечни вноски,първата от
която с падеж 26.12.2018 год., последната с падеж 19.05.2020 год.Не е спорно също така,че предсрочната изискуемост не е била обявена от
финансовата институция на длъжника.
Съобразно
тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 год. на ВКС по тълкувателно дело № 8/2017 год. на ВКС, ОСГТК, допустимо
е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо в
съответната съдебна инстанция въпреки, че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и при съобразяване разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Присъждането на вноските с настъпил падеж, когато
се претендира цялата главница по договор за кредит поради предсрочна
изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието на иска,
съответно произнасяне по непредявен иск. Правното основание, на което се
претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Предсрочната изискуемост
е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция
за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на
кредитора да иска изпълнение на задължението. Доказването на настъпилата
предсрочна изискуемост на договора за банков кредит е определящо единствено за
размера, в който ще бъде признато вземането на кредитора. Ако кредиторът
поддържа, че за него се е породила възможност да претендира изпълнение на
цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е породила само за
част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен
до размера, чиято изискуемост е настъпила.
Горното разрешение следва да намери приложение и в
настоящата хипотеза.При съобразяване,че към дата 19.05.2020 год.
дължим е бил целия размер на
предоставената сума,която предхожда формиране на силата на пресъдено нещо
и в двете съдебни инстанции, обжалваното
решение на КРС в тази му част е незаконосъобразно постановено и следва да бъде
отменено,а въззивният съд да постанови уважаване на претенцията за главница.
Обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в частта на отхвърляне на претенцията
касателно договорната лихва.Такава между страните е била уговорена в размер от
40.15 %. Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или
компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД,
съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави
се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект
за облагодетелстване на друг. Съобразно
трайната съдебна практика,противно на добрите нрави е да се
уговаря компенсаторна и възнаградителна
лихва надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити – двукратния
размер на законната лихва.В процесния случай уговорения годишен
лихвен процент от 40.15
% надхвърля трикратния
размер на законната лихва,т.е. клаузата е недействителна и по правилото на чл.
23 от ЗПК претенцията за сумата от 467.87 лв. не следва да бъде уважавана.
С
оглед изхода по спора на страните по делото следва да бъдат присъдени
разноски,пропорционално на уважената, респ.отхвърлена част от претенцията.
Водим
от горното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №93 /30.07.2020 год. по гр.д.№582/2019 год. на Районен съд Каварна в частта на отхвърляне на иска по чл.422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1
от ГПК за сумата от 467,87 лева лихва за периода от 26.11.2018
год. до 24.07.2019 год., дължими по договор за предоставяне на кредит №231062
от 26.11.2018 год.
ОТМЕНЯ решение №93
/30.07.2020 год. по гр.д.№582 /2019 год.
на Районен съд Каварна в частта на отхвърляне на иска по чл.422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1
от ГПК за сумата от 2 200 лв.,като вместо това п о с т а н о
в я в а :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във
връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца “ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, ж.к.Иван Вазов,
ул.“Балша“, №17, ап.1 и ответника
Ж.А.Г.
, ЕГН **********, с адрес ***, че Ж.А.Г.
дължи на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД сумата от 2 200.00 лева ,представляваща
главница по договор
за кредит № 231062/26.11.2018 год.,за която е издадена заповед №192/16.08.2019 год. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №454/2019 год. по описа на КРС и
ведно със законната лихва,считано от 20.05.2020 год. и до окончателното
изплащане.
ОТМЕНЯ решение №93
/30.07.2020 год. по гр.д.№582 /2019 год.
на Районен съд Каварна в частта за отговорността за разноски,като
вместо това постановява:
ОСЪЖДА Ж.А.Г. , ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, ж.к.Иван Вазов,
ул.“Балша“, №17, ап.1сторените съдебно-деловодни разноски в
производството,както следва: по ч.гр.д.№ 454/2019 год. на КРС сумата от 44 лв.-ДТ и сумата от 50
лв.-юрисконсултско възнаграждение;по гр.д.№ 582/2019 год. на КРС сумата от 44 лв.-ДТ и сумата от 100 лв.-юрисконсултско
възнаграждение;по в.гр.д.№897/2020 год. сумата от 44 лв.-ДТ и сумата от 100
лв.-юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА “ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, ж.к.Иван Вазов,
ул.“Балша“, №17, ап.1 ДА ЗАПЛАТИ на Ж.А.Г. , ЕГН **********, с адрес *** сторени съдебно-деловодни разноски за
процесуално представителство от адвокат в размер на 87 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.