гр. София, 01.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове: Михаил Малчев
Божидар Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 14407 по описа за 2019 година
Производството
е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 39531 от 13.02.2019 г.,
постановено по гр. д. № 49502/2014 г. на Софийски районен съд, 30 състав, са
отхвърлени като неоснователни исковете, предявени от „Е.“ ЕООД с ЕИК:******срещу
„С.на с.в Б.“ с ЕИК:******и Фондация “О.на ч.л.“ с ЕИК:******, с които се иска
да се осъдят ответниците да предадат владението върху част от недвижим имот с
площ от 396 кв. м., представляващ
поземлен имот с идентификатор 68134.4355.1652, находящ се в гр. София, район
Люлин целия с площ от 2 481 кв.м., бивш поземлен имот № 1652, от кв. 61 по
плана на гр. София, с. Обеля, м. Чегаревец, при съседи: поземлен имот с
идентификатор 68134.4355.160; поземлен имот с идентификатор 68134.4355.2514;
поземлен имот с идентификатор 68134.4355.219; поземлен имот с идентификатор 68134.4355.2370;
поземлен имот с идентификатор 68134.4355.1929, както и да се премахне
незаконната ограда, находяща се в имота.
Решението
е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство - „Е.“ ЕООД, действаща
чрез процесуалния си представител. Изложените доводи във въззивната жалба са неправилност
на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени
процесуални нарушения. Сочи се, че районният съд е пропуснал въобще да изследва
обстоятелството дали върху процесните 396 кв. м. е осъществено благоустойствено
мероприятие преди влизане в сила на ЗСПЗЗ съгласно легалните определения на §
1в, ал. 1 и ал. 2 ДРППЗСПЗЗ. Оспорва се като необоснован изводът на районния
съд, че праводателите на „Е.“ ЕООД не са станали собственици по силата на
проведената реституция по реда на ЗСПЗЗ. Поддържа се, че районният съд в
нарушение на закона не е зачел действието на решението на СГС, постановено по
адм. д. № 2808/2005 г. по описа на СГС, влязло в сила 18.02.2008 г. Упражнил
косвен съдебен контрол на решението на ОСЗГ, който неоснователно
пренебрегва упражнената от предходен
съдебен контрол свободна площ от застрояване. Оспорват се също така и доводите
на районния съд, че процесната част от поземления имот е придобита от „С.на с.в
Б.“ по силата на придобивна давност. Моли се да се отмени първоинстанционното
решение и да се постанови ново, с което да се уважат предявените искове. Прави се
и искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.
Ответниците
по въззивната жалба - „С.на с.в Б.“ и Фондация “О.на ч.л.“, действащи чрез процесуалния си
представител, я оспорват с писмен отговор. Излагат се съображения, че обжалваното
решение е правилно и следва да се потвърди. Претендира се присъждане на
сторените пред въззивната инстанция разноски.
С
разпореждане от 18.11.2019 г. въззивният съд е оставил без движение исковата
молба с указания да се посочи точното местонахождение на спорната част от 396
кв. м. по иска по чл. 108 ЗС, като се обозначи тази спорна част графично на
копие от скицата на ПИ с идентификатор 68134.4355.1652, както да се посочи
графично и местонахождението на оградата, предмет на иска по чл. 109 ЗС на
същото копие от скицата на процесния ПИ, като при необходимост се ползват и
букви за обозначаване на очертанията на спорната част и на оградата. С молба от
20.12.2019 г. указанията са изпълнени от страна на ищеца, като е уточнено, че
спорната площ е 389 кв. м. и към
молбата е представена скица на ПИ с идентификатор 68134.4355.1652, върху която
с буквите А-В-С-Д графично е посочена спорната част от имота, на границата от А до Д, върху
която е поставена процесната ограда.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с
мотивите на решението.
При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във
въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните
правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите
материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Не се установи при въззивната
проверка нарушение на императивни материално правни норми. Относно правилността
на първоинстанционното решение въззивният съд обаче намира наведените с
въззивната жалба доводи за основателни. За да постанови решението си, районният
съд е приел, че ответниците осъществяват владение върху процесната част от
имота на годно правно основание. В тази насока районният съд заключава, че ответникът
„С.на с.в Б.“ е придобил частта от имота, собствеността върху който е
възстановява по реда на ЗСПЗЗ в полза на праводатителите на „Е.“ ЕООД, на
основание петгодишен давностен срок по чл. 79, ал. 2 ЗС след влизане в сила на
чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. В полза на този ответник е изтекла и 10-годишната
придобивна давност, считано от влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, тъй като
давностният срок е започнал да тече от 22.11.1997 г., когато нормата е влязла в
сила и е изтекъл на 22.11.2007 г., т.е. преди завеждането на иска по чл. 108 ЗС.
Също така районния съд приема, че налице е и хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ
препятстваща възстановяване на собствеността в стари реални граници на
поземления имот с идентификатор 68134.4355.1652. Другият обективно съединен иск
с правно основание чл. 109 ЗС е отхвърлен поради съображения, че „С.на с.в Б.“
в качеството си на собственик, владее и ползва на законно основание частта от
поземлен имот 68134.4355.1652 с площ от 396 кв.м, по продължение на която,
законно към 1973 г. е била изградена оградата на имота на ССБ с идентификатор
68134.4355.160, включително при границата с поземлен имот 68134.4355.1652.
Изложените правни аргументи от
районния съд в мотивите на обжалваното решение са незаконосъобразни, обосновани
са при неправилно прилагане на закона, поради което настоящият състав счита, че
постановеното решение е неправилно и следва да се отмени.
В хода на съдебното дирене в
първоинстанционното и въззивното производство се установява следното от
фактическа страна:
Безспорно е между страните, а и от
приетите доказателства се установява, че към момента на образуване на
първоинстанционното производство, а и понастоящем „С.на с.в Б.“ владее, чрез
своя наемател - Фондация “О.на ч.л.“
процесната част от 396 кв.м. от поземлен имот № 68134.4355.1652, по продължение
на който е изградена ограда на имота с № 68134.4355.160. В тази насока за
изричните заявления и на двете страни. Например в молба си с вх. № 5055780 от 03.04.2018 г. „Е.“
ЕООД признава, че „С.на с.в Б.“, считайки
се за собственик, а Фондация „О.на ч.л.“ като негов наемател по договор,
владеят и ползват частта от 396 кв. м. от поземлен имот 68134.4355.1652, по
продължението на която през 1973г. е била изградена оградата на имота с номер
68134.4355.160.
Правото на собственост на
сънаследниците и праводатели на „Е. ЕООД“ върху имот с идентификатор
68134.4355.1652 е възстановено с решение № ОБ111 от 06.03.2008 г., издадено от
ОСЗГ „Нови Искър“, община Нови Искър, влязло в сила на 21.03.2008г., в
съществуващи стари реални граници. Същото е издадено за нива от 2,481 дка,
находяща се в строителните граници на с. Обеля, в м. Чергаревец, имот № 236,
кадастрален лист 151, 152, 172 от КП, изработен 2000 г., при граници: имот №
235, полски път, имоти № 237 и № 226. В решението е посочено, че се издава
съгласно скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал 5 ППЗСПЗЗ, одобрени със
заповед на кмета и влязло в сила на 18.02.2008г., както и решение на СГС от
23.11.2007г. С посоченото решение, постановено по адм. д. № 2808/2005 г. по
описа на СГС, влязло в сила на 18.02.2008 г., се определя като незастроена част
от имот пл. № 236, к.л. 151, 152, 172, м. Сливница, с площ от 730 кв. м., която
площ е индивидуализирана със заключение по съдебно-техническа експертиза,
съставляваща неразделна част от решението.
По силата на обективирания в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 193, том I, peг. № 10581,
д. № 174/2010 г. на нотариус Д.С., договор за покупко-продажба А.С.В., Р.Л.Д., И.С.М.,
Т.Р.С., С.С.К.и Р.Р.А.на 29.09.2010 г. са продали на „Е. ЕООД“ следния недвижим
имот, придобит от продавачите като възстановен по реда на ЗСПЗЗ, а именно:
поземлен имот пл. № 1652 от кв.61 по плана на гр. София, м. „Сливница“, целият
с площ от 2,481 дка, при граници съгласно скицата, издадена от СО р-н Люлин:
имот пл. № 2370, път, поземлен имот без посочен пл. №, попадащ в УПИ I- за
Съюза на слепите, който имот е идентичен с имот № 236 от кадастрален лист №
151, 152, 172 по кадастрален план от 2000 г., описан по решение на ОСЗГ като
нива от 2,481 дка, 4 категория, в землището на с. Обеля - София, м. Чегаревец,
попадаща в строителните граници на населеното място, определени със ЗРП на м.
Сливница, гр. София, одобрен със заповед № РД 50-09-340/23.06.1998г., при
граници и съседи съгласно решение за възстановяване на собственост: имот № 235,
полски път, имот № 237, имот № 226, за сумата от 95 000 лв.
В хода на първоинстанционното
производство е приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице Д.П.,
а в хода на въззивното производство са приети още две съдебно-технически
експертизи съответно изготвени от вещото лице Д.Ч. и втората от вещите лица Р.П.
и Т.Д.. От всички заключения на експертизите, които въззивният съд кредитира
като обективно и компетентно изготвени по отношение на техническите въпроси, се
установява че до 2002 г. процесиите 389
кв. м. са част от имот пл. № 160, който пък е собственост на „С.на с.в Б.“.
По-късно тази част попада в имот пл. № 236 съгласно заповед на кмета на р-н
„Люлин“ № РД-09-512/22.06.2005 г., а съгласно решение № ОБ111/06.03.2008г. на
ПК този имот е записан на наследници на С.П.. Със заповед № РД-18-54/30.08.2010
г. на ид. на АГКК е одобрена КККР и поземлен имот с идентификатор
68134.4355.1652 е записан на „Е.“ ЕООД. Изграждането на процесната ограда е
през 1973г., като същата представлява по документи „Ограда I-ви етап и КПП“, за
която са налице позволителен билет № 162/17.03.1073г., строителен протокол № 9
и протокол на приемателна комисия за приемане и въвеждане в експлоатация. Към
техническите експертизи са приложени много на брои скици и чертежи, които
установяват местоположението на северната имотна граница между имота на „Е.“
ЕООД и този на „С.на с.в Б.“, процесната спорна част по делото от 389 кв. м., действащата
регулационна /гранична/ линия и местоположението на процесната ограда. Като
задачи на експертизите са поставени редица правни въпроси, отговорите на които
са от компетентността на съда, поради което в тази част експертизите не следва
да се обсъждат.
Настоящият състав не споделя извода на районния
съд, че е налице в разглеждания случай хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ
препятстваща възстановяване на собствеността в стари реални граници на
поземления имот с идентификатор 68134.4355.1652. На първо място районният съд
без надлежно основание (без изрично оспорване на законосъобразността на решение
№ ОБ111 от 06.03.2008 г., издадено от ОСЗГ „Нови Искър“, община Нови Искър е
провел по реда на чл. 17 ал. 2 ГПК косвен съдебен контрол за
законосъобразността на решението за земеделска реституция, на което се
основават правата на праводателите на ищеца „Е.“ ЕООД. Производство по
издаването на издаването на индивидуални административни актове е уредено в АПК
и другите специални закони, предвиждащи издаването на такива актове.
Същевременно разпоредбата на чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК предвижда, че съдът не
може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните
актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не
е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.
Действително ответниците не са участвали в административното производство и разполагат
с възможността да оспорят законосъобразността на постановено по реда на ЗСПЗЗ
решение за възстановяване на правото на собственост на включена в строителните
граници на населеното място земеделска земя. Съгласно чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК
съдът не следи служебно за законосъобразността на административния акт, каквото
задължение има по отношение на неговата валидност по чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК.
За законосъобразността на административния акт съдът следи само ако страната,
на която актът се противопоставя, направи искане за това и изложи конкретни
твърдения за неговата незаконосъобразност. В разглеждания случай ответниците по
иска с правно основание чл. 108 ЗС - „С.на с.в Б.“ и Фондация “О.на ч.л.“ не са
оспорили изрично законосъобразността на решение № ОБ111 от 06.03.2008 г.,
издадено от ОСЗГ „Нови Искър“, община Нови Искър, поради което същото не е
следвало въобще да бъде подлагано на косвен съдебен контрол за
законосъобразност. Настоящият съдебен състав счита, че посоченото решение за
земеделска реституция е валидно и обвързва страните в настоящото производство
със своите правни последици, включително тези отнасящи се до процесните 389 кв.
м.
За процесуална икономия и доколкото
районният съд е обсъждал въпроса за наличието на пречки за възстановяването на
процесните 389 кв. м. като част от целия поземлен имот пл. № 1652 от кв.61 по
плана на гр. София, м. „Сливница“ с площ общо от 2481 кв. м., въззивният съд
следва да обсъди и този въпрос. В разглеждания случай е налице напълно валидно
и законосъобразно проведено реституционно производство по реда на ЗСПЗЗ в полза
на наследниците на С.В.П.и праводатели на „Е.“ ЕООД. В тази насока следва да се
изтъкне, че възраженията на ответниците за отчуждение по регулация и
реализирането на мероприятието, за което е извършено отчуждаването, върху
процесните 389 кв. м. не засягат по
никакъв начин земеделската реституция. За нея определящи са други
обстоятелства, а именно наличието на пречки за възстановяване на правото на собственост
по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, като
собствеността не се възстановява, ако имотите са застроени или върху тях са
проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността. С
разпоредбите на § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР ППЗСПЗЗ пречките за възстановяване на
правото на собственост са конкретизирани, като е посочено, че това са
строителни дейности, изразяващи се в наземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, съоръжения, пътища, железопътни линии и други подобни,
както и съоръжения представляващи канали, мостове, корекции на реки, язовири,
диги, помпени станции, резервоари, пречиствателни станции, открити рудници,
хвостохранилища, водоеми, открити паропроводи, нефтопроводи и други. Такива
пречки за процесните 389 кв. м. не се установяват от приетите в съдебното
производство технически експертизи. Следва по категоричен начин да се посочи,
че ограждането на съответния имот не е такава пречка съгласно § 1в, ал. 1 и ал.
2 от ДР ППЗСПЗЗ. Следва също така да се изтъкне, че реализацията след
22.12.2006 г. на строеж на „Център за рехабилитация и социална интеграция на
хора със сетивни увреждания с помощта на
служебни кучета за хора с увреждания“, която засяга част от процесните 389 кв. м., по никакъв начин не може да
възпрепятства земеделската реституция, доколкото е осъществена след влизане в
сила на ЗСПЗЗ и правилника за приложението му и след подаването на заявлението
за земеделска реституция на процесния имот. С разпоредбата на чл. 11, ал. 2
ППЗСПЗЗ е предвидено, че се възстановява правото на собственост върху имоти в
границите на урбанизираните територии и по конкретно върху имоти или части от
имоти в границите на незастроени урегулирани поземлени имоти (парцели),
предназначени за жилищно или вилно строителство; незастроени имоти или
незастроени части от имоти в границите на урегулирани поземлени имоти (парцели)
и терени, предвидени за обществени мероприятия и комплексно жилищно, вилно и
курортно строителство и незастроени имоти или незастроени части от имоти в
производствените зони и стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС или други образувани
въз основа на тях селскостопански организации. В този случай, съгласно чл. 11,
ал. 3 ППЗСПЗЗ, не се възстановява правото на собственост върху застроената част
от имотите, която включва застроената площ на сградата и прилежащия терен. В
конкретния случай имотът предмет на настоящето производство попада във втората
хипотеза на чл. 11, ал. 2 ППЗСПЗЗ, като по отношение на него не на налице
предвидените в разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ППЗСПЗЗ пречки за възстановяване
на правото на собственост, които обстоятелства са удостоверение с издадените
удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Именно тези
документи, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ служат като
доказателство, в административното производство по възстановяване на правото на
собственост върху земеделски земи, върху кои от тях, включени в урбанизираните
територии, правото на собственост следва да се възстанови и върху кои не. С
оглед на данните от тези документи не са установени пречки за възстановяване на
правото на собственост върху имота с обща площ от 2481 кв. м. по смисъла на чл.
10б, ал. 1 ЗСПЗЗ във връзка с § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДРППЗСПЗЗ. Удостоверените
с тях факти не са опровергани от събраните по делото доказателства. Самото
обстоятелството, че имотът попада в терен предвиден за обществени мероприятия,
част от които да са осъществени, не е пречка за възстановяване на правото на
собственост, предвид изричната разпоредба на чл. 11, ал. 2, т. 2 ППЗСПЗЗ, тъй като
имотът не е застроен и не е установено по отношение на него да са налице
пречките по чл. 11, ал. 3 ППЗСПЗЗ. При това мероприятието, за което е отреден
имотът, не може да бъде разглеждано като единно комплексно мероприятие. То ще е
такова в случаите когато възстановяването на правото на собственост върху
конкретната част от общия имот би направило невъзможно ползването на сградите и
съоръженията за нуждите на цялостното мероприятие невъзможно, тъй като ще
прекъсне съществуващите между тях връзки. С оглед на всичко гореизложено решение
№ ОБ111 от 06.03.2008 г., издадено от ОСЗГ „Нови Искър“, община Нови Искър,
влязло в сила на 21.03.2008 г., постановено по заявление вх. № 0111/12.12.1991
г., с което на наследниците на С.В.П.им е възстановено правото на собственост в
стари реални граници върху нива от 2,481 дка, находяща се в строителните граници на с. Обеля, в м.
Чергаревец, имот № 236, съставляваща поземлен имот с идентификатор № 68134.4355.1652
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед РД-18-54/30.08.2010
на изпълнителния директор на АГКК, е породило действие и е възстановило правото
на собственост върху имота, включително върху процесните 389 кв. м.
Не е налице и второ твърдяно
придобивно основание от страна на „С.на с.в Б.“, а именно изтекъл петгодишен
давностен срок по смисъла на чл. 79, ал.
2 ЗС, през който е осъществявано добросъвестно владение върху процесните 389
кв. м. За давностното
владение върху подлежащи на реституция земеделски земи, установено до
22.11.1997 г., е приложима разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ, според която
изтеклата до влизане в сила на тази разпоредба (22.11.1997 г.) придобивна
давност не се зачита, като от този момент започва да тече нова давност. Необходимият
за придобиването на такива имоти давностен срок, започнал да тече преди
22.11.1997 г., е винаги 10-годишен,
дори и когато владелецът на имота е установил добросъвестно владение върху него
преди тази дата, тъй като в тези случаи владението придобива правна значимост
по силата на закона, а не защото е установено при условията на чл. 70, ал. 1
ЗС, даващ характеристиката на добросъвестното владение. Действително,
владението, установено след 22.11.1997 г., би могло да е добросъвестно и да
доведе до придобиването на земеделския имот по кратката придобивна давност на
чл. 79, ал. 2 от ЗС, но само ако към датата на установяване на това владение
имотът вече е бил възстановен на бившите му собственици (тоест само ако е
приключила предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване на
собствеността). Разглежданият случай обаче не е такъв и затова „С.на с.в Б.“
може да претендира придобиване по давност след изтичането на десет годишен
срок. Същевременно съобразно трайната съдебна практика не може да се придобие
по давност имот, за който не е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за
възстановяване на собствеността. Както нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, така и приетото в практиката
разрешение, почиват на принципното положение, че срещу лице, което не може да
води иск, давност не тече. Началният момент, от който започва да тече
придобивната давност е издаването на административния акт за възстановяване на
заявения имот (решение № 61/2012 г. по гр. д. № 562/2011 г. на ІІ г.о.; решение
№ 387/2012 г. по гр.д. № 1180/2011 г. на І г.о., решение № 906 от 29.06.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 60/2010 г., I г. о.). Ето защо за началния момент на този
срок ще бъде определящ моментът на приключване на реституционното производство
по ЗСПЗЗ в конкретния случай, а именно влизането в сила на 21.03.2008 г. на решение
№ ОБ111 от 06.03.2008 г., издадено от ОСЗГ „Нови Искър“, община Нови Искър. От
този момент до датата на предявяване на процесната искова молба – 10.09.2014 г.
не са изтекли десет години. Предвид изложените съображения незаконосъобразен е
и изводът на районния съд, че процесните 389 кв. м. са придобити в собственост
от „С.на с.в Б.“ на основание придобивна давност.
От събраните доказателства въззивния
съд прави извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 108
ЗС. Доказва се по безспорен начин, че „Е.“ ЕООД е придобил през 2010 г. правото
на собственост върху имот с идентификатор № 68134.4355.1652, от който са част
процесните 389 кв. м., по силата на сключения договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 193, том I,
peг. № 10581, д. № 174/2010 г. на нотариус Д.С.. В полза на продавачите по този
договор е била възстановена собствеността с влязло в сила решение № ОБ111 от
06.03.2008 г., издадено от ОСЗГ „Нови Искър“, община Нови Искър, в стари реални
граници върху нива от 2,481 дка, находяща се в строителните граници на с.
Обеля, в м. Чергаревец, имот № 236, съставляваща поземлен имот с идентификатор
№ 68134.4355.1652 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед
РД-18-54/30.08.2010 на изпълнителния директор на АГКК. Налице са и останалите
две предпоставки за уважаване на иска – безспорно е, че „С.на с.в Б.“ и
Фондация “О.на ч.л.“ упражняват фактическа власт върху процесната част от имота
с идентификатор № 68134.4355.1652 без правно основание.
Изцяло основателен е и другият
предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС. Безспорно е установено, че процесните 389 кв. м. са оградени и
присъединени чрез изградената ограда към имота с идентификатор №
68134.4355.2514, който е собственост на ответника „С.на с.в Б.“. Безспорно е
също така, че този ответник е изградил оградата в процесната част, която
препятства възможността на „Е.“ ЕООД реално да упражнява правото си на
собственост върху оградените 389 кв. м., които са част от неговия собствен имот
с идентификатор №
68134.4355.1652. Доколкото „С.на с.в Б.“ не притежава в действителност вещни
права върху тази част от собствения на „Е.“ ЕООД имот, то същият следва да бъде
осъден да премахне съответната част от оградата между двата съседни имота.
По изложените съображения, настоящият
съдебен състав намира, че исковите претенции се явяват доказани по основание и
в размер. Районният съд неправилно ги е отхвърлил като неоснователни, поради
което постановеното от него решение следва да бъде отменено изцяло и да бъде
постановено ново, с което исковете да бъдат уважени.
Пред въззивния съд искане за разноски
заявява всяка една от страните. Предвид изхода по спора разноски се дължат на
въззивната страна на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК за
производствата и пред двете съдебни инстанции. Последните са своевременно поискани,
като са представени доказателства за тяхното извършване и надлежен списък по
реда на чл. 80 ГПК. Ето защо в полза на „Е.“ ЕООД следва да се присъди заплащането
на сумата от общо 2559 лева, сторени разноски във въззивното производство и
сумата от общо 2016,71 лева, сторени разноски в първоинстанционното
производство.
Воден
от изложеното, Софийски градски съд
ОТМЕНЯ решение № 39531 от 13.02.2019 г., постановено по гр.
д. № 49502/2014 г. на Софийски районен съд, 30 състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 108 ЗС по отношение на „С.на с.в Б.“ с ЕИК:******и Фондация “О.на ч.л.“ с
ЕИК:******, че „Е.“ ЕООД с ЕИК:******е собственик на основание договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 193, том I, peг. № 10581, д. № 174/2010 г. на нотариус Д.С., на площ от
389 кв. м., представляваща част от недвижим имот с идентификатор
68134.4355.1652 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед
РД-18-54/30.08.2010 на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София,
район Люлин, целия с площ от 2 481 кв.м., бивш поземлен имот № 1652, от кв. 61
по плана на гр. София, с. Обеля, м. Чегаревец, при съседи: поземлен имот с
идентификатор 68134.4355.160; поземлен имот с идентификатор 68134.4355.2514;
поземлен имот с идентификатор 68134.4355.219; поземлен имот с идентификатор
68134.4355.2370; поземлен имот с идентификатор 68134.4355.1929, която площ от 389
кв. м. е графично обозначена и се намира между буквите А-В-С-Д, нанесени на
скица на поземлен имот №70369/25.11.2013 г., намираща се на л. 8 от в. гр. д. №
14407 по описа на Софийски градски съд за 2019 г., като ОСЪЖДА „С.на с.в Б.“ с
ЕИК:******и Фондация “О.на ч.л.“ с ЕИК:****** да предадат на „Е.“ ЕООД с ЕИК:******владението
върху посочената площ от 389 кв. м., представляваща част от недвижим имот с идентификатор
68134.4355.1652 и която площ е графично обозначена и се намира между буквите
А-В-С-Д, нанесени на скица на поземлен имот №70369/25.11.2013 г., намираща се
на л. 8 от в. гр. д. № 14407 по описа на Софийски градски съд за 2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 109 ЗС „С.на с.в
Б.“ с ЕИК:******да премахне построената ограда в собствения на „Е.“ ЕООД с ЕИК:******недвижим
имот с идентификатор 68134.4355.1652 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, одобрени със
заповед РД-18-54/30.08.2010 на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.
София, район Люлин, целия с площ от 2 481 кв.м., бивш поземлен имот № 1652, от
кв. 61 по плана на гр. София, с. Обеля, м. Чегаревец, при съседи: поземлен имот
с идентификатор 68134.4355.160; поземлен имот с идентификатор 68134.4355.2514;
поземлен имот с идентификатор 68134.4355.219; поземлен имот с идентификатор
68134.4355.2370; поземлен имот с идентификатор 68134.4355.1929, която ограда е
графично обозначена и се намира между буквите А-В-С-Д, нанесени на скица на
поземлен имот №70369/25.11.2013 г., намираща се на л. 8 от в. гр. д. № 14407 по
описа на Софийски градски съд за 2019 г. и чрез която ограда към имот с
идентификатор 68134.4355.2514 незаконосъобразно са присъединени 389 кв. м. площ от имот с идентификатор
68134.4355.1652.
ОСЪЖДА „С.на с.в Б.“ с ЕИК:******и
Фондация “О.на ч.л.“ с ЕИК:****** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Е.“ ЕООД с ЕИК:******на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2016,71 лева, сторени разноски в първоинстанционното
производство по гр. д. № 49502/2014 г. на Софийски районен съд, 30 състав.
ОСЪЖДА „С.на с.в Б.“ с ЕИК:******и
Фондация “О.на ч.л.“ с ЕИК:****** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Е.“ ЕООД с ЕИК:******на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК сумата от 2559 лева, сторени
разноски във въззивното производство по в.
гр. д. № 14407 по описа на Софийски градски съд за 2019 г.
Решението
на въззивната инстанция може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба в 1-месечен срок от получаването на препис, при обосноваване
на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2.