№ 120
гр. Бургас , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20212100500535 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 268956/02.03.2021г. на РС-Бургас от адв. Ч.
Попова от БАК, в качеството й на особен представител на ПР. ХР. Г. с ЕГН-********** от
гр.Бургас против Решение № 260258/11.02.2021г. по гр.д.№ 2179/2020г. по описа на БРС, в
частта, с която въззивницата е осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл файненс“
С.А., клон България“ с ЕИК-********* сумата от 11 672,55лв., представляваща главница по
договор за потребителски заем № PLUS-11112208/07.01.2015г. за периода от 18.08.2017г. до
20-01-2022г., сумата от 5 039,14лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
20.08.2017г. до 29.09.2020г.; сумата от 2 937,59лв.-мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 20.09.2017г. до 13.03.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба – 11.05.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, като са й възложени и сторените от насрещната
съдебни разноски в размер на 1959,91лв..
Моли атакуваното решение да бъде отменено и постановено ново, с което искът
бъде изцяло отхвърлен. Счита, че в обжалваното решение не правилно е прието, че между
страните е налице валидно облигационно отношение, без да са изложени мотиви в тази
насока. Счита процесния договор за недействителен на основание чл.22, вр.чл.10 и лч.11 от
ЗПК. Въвежда подробни аргументи. Намира, че правилно съдът е приел за неравноправна
клаузата за застраховка „защита на плащанията“ и е изключил вземането, претендирано по
нея, като е намалил претендираната главница, но счита че е допусната грешка при
изчисленията за извършеното намаляване на задължението. Счита, че е неравноправна и
клаузата за такса ангажимент по потребителския договор, като намира неправилен извода на
съда че тя е действителна. Счита, че въззивницата неправилно е осъдена да заплати лихви-
възнаградителна, мораторни и законна, като счита, че в тази част решението е неправилно
поради изтекла давност и портиворечащо на ТР от 27.03.2019г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК
1
на ВКС, според което размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатъкът от
предоставената по договора парична сума-главница и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Няма доказателствени
искания. Моли за присъждане на разноски.
За въззиваемото „БНП Париба Пърсънъл файненс“ С.А., клон България“ с ЕИК-
********* е депозиран от пълномощника юк.Н.Матева писмен отговор, с който се моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Твърди, че процесния
договор е съобразен с изискванията за форма и съдържание, като посочва, че в чл.3 от
същия са посочени допусканията; приложения погасителен план също притежава
изискуемото съдържание за размер, брой, периодичност, дати на плащане на погасителните
вноски; нито националния закон нито съответната Директива 2008/48/ЕО не изискват
посочване компонентите на ГПР, тъй като те са нормативно определени. Моли решението в
обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не ангажира
нови доказателства, няма доказателствени искания. Претендира разноски за
юк.възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл.
260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание чл.
240, ал.2, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД предявен от „БНП Париба Пърсънъл файненс“ С.А.,
клон България“ с ЕИК-********* за осъждане на ПР. ХР. Г. с ЕГН-********** да заплати на
ищеца сумите 12010,05 лева – главница по договор за потребителски заем №
PLUS-11112208/07.01.2015г., сумата от 5658,45 лева – възнаградителна лихва за периода от
20.08.2017г. до 20.01.2022г., 3091,56 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за
периода от 20.09.2017г. до 13.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 11.05.2020г. до окончателното изплащане
на вземането.
Доводите на ищеца могат да бъдат обобщени в следните групи: Ищецът твърди
че между страните е бил сключен договор за потребителски заем №
PLUS-11112208/07.01.2015г. по силата на който е предоставил в заем на ответника сумата от
15 000лв., които е следвало да бъдат върнати на 84 бр. равни месечни вноски, всяка от по
377,20лв., при фиксирана лихва, ГЛП от 18,64% и ГПР – 21,13%. Уговорено е и закупуване
на застраховка от 4725 лева.. Длъжникът е погасил 30 вноски и е преустановил плащанията
на вноските на 20.08.2017г.. На 20.09.2017 г. вземането е обявено за предсрочно изискуемо
на основание чл. 5 от договора поради неплащане на две поредни вноски. С исковата молба
се претендира непогасеният остатък от задължението. Моли ответникът да се счита
уведомен за предсрочната изискуемост с получаване на препис от настоящата искова молба.
С подадения в законния срок писмен отговор, ответникът, чрез назначения си особен
представител е оспорил така предявения иск като неоснователен, като е изложил подробни
съображения за несъответствие с изискванията на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК. Оспорено е, че
ответницата е сключила процесния договор, че е получила сумата по него, изложени са
твърдения, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК, тъй като не са
спазени изискванията на чл.10 и чл.11 от ЗПК, погасителния план не отговаря на
изискванията на закона, ГПР е посочен само като абсолютна стойност; оспорва се
2
дължимостта на сумите поради недействителност на клаузите за застраховка от 4725лв. ,
както и за такса ангажимент от 375 лв. която е заплатена от кредитополучателя срещу
задължението на кредитора да фиксира лихвения процент на за срока на договора; липсват
предпоставките договорът да се счита за обявен за предсрочно изискуем, тъй като
ответницата не е получавала такова уведомление от кредитора. Моли за отхвърляне на
претенциите.
Видно от представените и приети по делото писмени доказателства по процесния
заемен договор страните са се съгласили заемната сума от 15000лв./усвоена от заемодателя/
да бъде върната на 84 месечни погасителни вноски всяка от които по 377,20лв., при
годишен лихвен процент 18,64 %, а годишният процент на разходите – 21,13 %. Падежът на
първата вноска е на 20.02.2015 г., а на последната такава – 20.01.2022 г. Дружеството е
предоставило в заем сума в размер на 15000 лева, като от сумата е приспадната такса
ангажимент в размер на 375 лева. Предвидено е сключване на договор за застраховка със
застрахователна премия 4725 лева. Приложено е извлечение от сметка, видно от което
въззивницата ответник е заплатила вноските за главница, лихва и застраховка за периода
20.02.2015 г. – 20.07.2017 г. Застрахователна премия е начислена за периода 18.08.2017 г. –
19.01.2018 г., като от оставащите вноски е приспадната дължимата сума за застраховка в
размер на 56,25 лева месечно, като така погасителната вноска става 320,95 лева.
Видно от заключението по допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза,
вещото лице е установило, че с платежно нареждане от 07.01.2015 г. от кредитора е
преведена по банков път сумата 14625 лева по сметка с титуляр П.Г., представляваща
разлика между разрешената сума по кредита 15000 лева и 375 лева такса ангажимент.
Задълженията по договора възлизат на 11672,55 лева главница, 337,50 лева вноски по
застрахователна премия за периода 18.08.2017 г. – 19.01.2018 г., 5658,45 договорна лихва за
периода 20.08.2017 г. – 20.01.2022 г., 3091,56 лева законна лихва за забава за периода
20.09.2017 г. – 12.05.2020 г.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че процесния договор е
действителен, длъжникът е получил заемната сума и е преустановил изплащането й на
20.08.2017г. като е погасил 30 от общо 84 месечни вноски, съгласно погасителния план,
както и че последният е ясен и съобразен с изискванията на закона; че вземането по
договора е обявено за предсрочно изискуемо, но от датата на връчване на исковата молба на
особения представител на ответника, поради липса на писмени доказателства обявяването
да е връчено на длъжника преди това; застрахователната полица е недействителна поради
липса на доказателства за плащане на сумата от кредитора на застрахователя, както и че е
недействителна поради противоречие с чл. 143 ЗЗП, тъй като същата не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя; че уговорената такса ангажимент
е съобразена с разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК, поради което клаузата не е
неравноправна; че договорната лихва е дължима от датата на първото просрочие на кредита
до обявяването му за предсрочно изискуем, а мораторната лихва е дължима от датата на
забавата в размерите установени от експертизата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд
3
дължи произнасяне, съдът намира следното:
По отношение възражението, че между страните не е сключван договор за кредит и
въззиваемото дружество не е предоставяло на въззивницата в заем сумата от 15000лв..
Видно от писмените доказателства по делото и заключението по СИЕ въззиваемото
дружество е превело на 07.01.2015г. по разкрита на името на заемателя ПР. ХР. Г. банкова
разплащателна сметка/вж.л.13 по г.д.№ 2179/20г. на РС-Бургас/ по която заемната сума от
14625лв. е преведена и усвоена, като от целия размер на заема от 15000лв. е задържана
сумата от375лв.-такса ангажимент/ . От своя страна заемателят Г. е извършвала погашения
по кредита като са изплатени равни месечни вноски от по 377,20лв., след което на
20.08.2017г. плащанията са преустановени. С оглед горната хронология правилен е изводът
на БРС, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по
сключен между страните договор за заем, по който заемодателят е предоставил на заемателя
сочената сума, срещу задължение на последния да я върне. Заемателят е изпълнявал
коректно поетите задължения по връщане на заетата сума съобразно уговорения между
страните погасителен план до 20.08.2017г.. Ето защо, съдът приеча, че заемодателят е
изплатил заетата от ответника сума, която не е върната. За това, след като се съобрази с
тълкуването на закона, извършено с Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019г. на ВКС по т.
д. № 8/2017г., ОСГТК, съдът приема, че може да бъде направен категоричен извод за
дължимост на сумата на главницата.
По отношение въпроса обявен ли е кредитът по процесния договор за предсрочно
изискуем и от кога:
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ВКС, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Постигнатата в
договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при
други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е
заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. В конкретния случай
липсват писмени доказателства по делото волеизявление на кредитора, че ще счита кредита
за предсрочно изискуем, което да е достигнало до длъжника преди образуване на
настоящото дело, респ.връчване на исковата молба на особения представител на ответника.
Следователно правилно е прието от БРС, че след като длъжникът безспорно е изпаднал в
забава, за кредитора е възникнало право да обяви кредита за предсрочно изискуем, но
последното е сторено едва с връчване на исковата молба. Според т.2 от ТР № 3/ 27.03.2019
г. по тълк. д. № 3/2017 г.на ВКС размерът на вземането на кредитора при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, като за периода
до настъпване на предсрочната изискуемост размерът на вземането се определя по
действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди
изменението му, както е и сторено с обжалваното решение.
Спорно е дали договорът за потребителски кредит е недействителен на основание
чл. 22 във вр.чл.10 ЗПК и чл.11 ЗПК. Въззивика поддържа, че не е изготвен погасителен
план към процесния договор за кредит, съдържащ разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент,
както и че ГПР е посочен като абсолютна стойност, която води до неяснота как е формиран
4
и какви са неговите компоненти, а от там е направен извод, че клаузата е неясна.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК Договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В
конкретния случай представения договор е в писмена форма, на хартиен носител, с ясен и
четлив текст, който е изписан с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Посочено е че ГПР
е 21,13%.
По отношение на възражението, че е неправилен извода на съда, че не е посочено
как е формиран размерът на ГПР, настоящата инстанция намира следното:
На основание чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключвате на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. На основание ал. 2 от
цитираната разпоредба годишният процент на разходите по кредита се изчислява по
формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания. Точка 1 от цитираното приложение № 1 предвижда
математическа формула със следните параметри: общият брой усвоявания по кредита;
поредният номер на усвояване по кредита; размерът на съответното поредно усвояване по
кредита; интервалът, изразен в години и части от годината, между датата на първото
усвояване на сума по кредита и датата на съответното усвояване на суми по кредита;
общият брой на погасителните вноски и плащания на разходи; поредният номер на
погасителната вноска или плащането на разходи; размерът на съответната поредна
погасителна вноска или плащане на разходи; интервалът, изразен в години и части от
годината, между датата на първото усвояване на сума по кредита и датата на съответната
погасителна вноска или плащане на разходи. Съобразно точка 2 от въпросното приложение
№ 1 изчисляването на ГПР се извършва при отчитане на пет общи положения, които
представляват определени величини. Точка 3 от Приложение № 1 предвижда още
тринадесет допълнителни допускания, при които се изчислява ГПР.
В Решението си по дело C 42/15 Съдът на ЕС приема, че посочването на годишния
процент на разходите в договор за кредит е от съществено значение в контекста на
Директива 87/102, доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение (§ 67). Приема се, че такова съществено значение има изискването в договора за
кредит да се посочат данни като годишният процент на разходите по член 10, § 2, буква Ж
от Директивата, доколкото непосочването в договора за кредит на тези данни би могло да
попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение, предвидената в
националната правна уредба санкция за кредитодателя, изразяваща се в загуба на правото му
на лихви и разноски, трябва да се счита за пропорционална по смисъла на член 23 от
Директивата (§ 71 от Решението). Все пак прилагането в съответствие с тази правна уредба
на подобна санкция, имаща сериозни последствия за кредитодателя, не би могло да се смята
за пропорционално, когато липсващите данни по член 10, § 2 от Директивата са от такова
естество, че не могат да засегнат способността на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение (§ 71 от Решението).
С оглед на изложеното съдът намира, че непосочването на начина, по който е
изчислен ГПР съобразно единната математическа формула по Приложение № 1, е от такова
естество, че не може да засегне способността на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение. Доколкото в процесния договор размерът на ГПР е посочен в конкретен
процент по ясен и недвусмислен начин, липсата на конкретни данни (съобразно
Приложение № 1) не би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение. Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че са неоснователни
5
наведените от въззиваемата страна твърдения за неравноправност на договорните клаузи на
посочените основания и недействителност на договора именно на това основание.
По-нататък разпоредбата на т. 11 на ал. 1 на чл. 11 от ЗПК изисква договора да
съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, а
разпоредбата на т. 12 изисква договорът да съдържа информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка
под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният
план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването
на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато
допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в
погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само
до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит.
Следва да се посочи, че т. 11 и т. 12 на ал. 1 на чл. 11 от ЗПК са въведени от
законодателя в изпълнение на задължението му за транспониране на Директива 2008/48/ЕО
на Европейския Парламент и на Съветаот 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Текстовете на т. 11
и т. 12 от националния закон почти изцяло пресъздават тези на чл. 10, пар. 2, букви "з" и "и"
от директивата.
С Решение на СЕС от 9 ноември 2016 година по дело C-42/15 (Home Credit
Slovakia a. s. срещу Klбra Bнrуovб) е прието, че член 10, параграф 2, букви з) и и) от
Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в срочния договор за кредит,
предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се
уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяването на тази главница. Тези разпоредби, тълкувани във връзка с
член 22, параграф 1 от тази директива, не допускат държавата членка да предвижда такова
изискване в националната си правна уредба.
В процесния договор е инкорпориран погасителен план, в който са посочени
разбивки за 84 вноски, като за всяка вноска има данни за номер на вноската, размер на
вноската, падежна дата и оставаща главница в лева. Ето защо потребителският договор
съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, съобразно законовото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.
Изискването за посочване на последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, не е необходимо за процесното правоотношения, доколкото
лихвеният процент е фиксиран /18,64%/ и не са налице различни лихвени проценти.
Съобразно член 10, параграф 2, буква и) и параграф 3 от Директива 2008/48/ЕО,
само при наличие на искане от потребителя - което може да бъде направено през целия срок
на действие на договора - кредитодателят е длъжен безплатно да му предостави извлечение
под формата на погасителен план. Директивата не предвижда изискване договорът за
кредит изначално да съдържа подобно извлечение под формата на погасителен план. Такова
изискване не е предвидено и в националната правна уредба, доколкото ал. 3 на чл. 11
разяснява ал. 1, т. 12, в смисъл, че кредиторът предоставя на потребителя при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания.
6
Ето защо липсата на погасителен план, инкорпориран в договора, съдържащ
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, не може да влече недействителност на договора
на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК.
Напълно се споделят и мотивите в обжалваното решение, че уговорената такса
ангажимент от 375лв. не е нищожна. Действително в чл. 2 от договора е посочено, че
основанието за дължимост на тази такса релевира към ангажимент на кредитора да фиксира
лихвен процент за целия срок на договора. Поради което и настоящия състав приема, че
така уговорената такса попада в приложното поле на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като е свързана
с гарантиране на потребителя изпълнението на договора да е при непроменлив лихвен
процент за целия срок на действието му.
С оглед изложеното обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода по делото въззиваемата страна има право на разноски и такива
са поискани. Видно от представен списък претендират се за въззивното производство
100лв.юк.възнаграждение и 560лв.-заплатено от въззиваемия възнаграждение за особения
представител на въззивника за настоящото производство, които следва да бъдат присъдени в
тежест на въззивника.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260258/11.02.2021г. по гр.д.№ 2179/2020г. по описа на
РС-Бургас в обжалваната част.
ОСЪЖДА ПР. ХР. Г. с ЕГН-********** от гр.Бургас да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл файненс“ С.А., клон България“ с ЕИК-********* сторените разноски във
въззивното производство в размер от 660лв..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7