Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 26.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА С.
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Александър
Атанасов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 514/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба,
подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София срещу Решение
№ 1733/27.09.2019г. постановено по административно дело № 2762/2018г. по описа
на Административен съд гр. Варна, двадесет и шести състав. С решението дирекцията е осъдена да заплати на Г.С.Б.,
ЕГН:**********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора
– Белене сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в периода 16.12.2016г. –
05.06.2017г. вследствие на неосигурени адекватни условия в сектор „Арести“ към
Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Добрич.
Касаторът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр. София обжалва решението като неправилно, поради нарушение на материалния
закон и необосновано – касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. С
касационната жалба се твърди, че ищецът не е доказал нито един от елементите на
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, вкл. и реално претърпени вреди – настъпила отрицателна
промяна в неговото емоционално и здравословно състояние. Поддържа се, че
размерът на присъденото обезщетение от 50 хиляди лева за непродължителен период
от време е определен в противоречие със законовите разпоредби, същият е завишен
и е несправедлив. Иска се отмяна на съдебното решение. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба Г.С.Б.
лично и чрез процесуалния си представител адвокат Д. оспорва касационната
жалба. Представя по делото писмена защита с.д. № 5677/01.06.2020г. с изявления
по съществото на спора.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна, дава заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд гр. Варна, втори
касационен състав намира, че касационната жалба е предявена от надлежна страна
по чл.210 от АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по
чл.211 от АПК, поради което е допустима.
По основателността й съдът приема следното:
С постановеното си съдебно решение, съставът на
Административен съд гр. Варна е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.София да заплати на Г.С.Б., ЕГН: **********, сумата от 50 000
/петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди в периода 16.12.2016г. – 05.06.2017г. вследствие на условия
в сектор „Арести“ към Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Добрич,
както следва:
За условията в помещението, в което е бил задържан под
стража /неотговарящо като квадратура на установеното изискване за всеки
задържан, без санитарен възел, мивка, столове, шкаф, маса, кошче за смет/,
поради което е бил поставен в невъзможност да се измива и преоблича – обезщетение
в размер на 12500 лева, ведно със
законната лихва от началната дата на увреждането 16.12.2016г. до окончателното
изплащане на сумата;
За липсата на отопление, осветление и вентилация в
помещението, в което е бил задържан под стража – обезщетение в размер на 12500
лева, ведно със законната лихва от началната дата на увреждането 16.12.2016г.
до окончателното изплащане на сумата;
За лишаването му от „каре“, престой на открито и чист
въздух – обезщетение в размер на 12500 лева, ведно със законната лихва от
началната дата на увреждането 16.12.2016г. до окончателното изплащане на
сумата;
За това, че определеното му време за сутрешен и
вечерен тоалет е било само 10 минути, при това в обща тоалетна и в обща баня, и
е било крайно недостатъчно – обезщетение в размер на 12500 лева, ведно със законната лихва от
началната дата на увреждането 16.12.2016г. до окончателното изплащане на
сумата.
От фактическа страна съдът е приел за установено, че Б.,
с оглед приложена справка с.д. № 20344/23.11.2018г. на Районна служба
„Изпълнение на наказанията“ гр. Добрич, е пребивавал в ареста на гр.Добрич с
наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ в периода 17.12.2016г. до
05.07.2017г. През този период е бил настаняван в помещения с №№ 3 и 6. Съдът е
приел за безспорни обстоятелствата, изложени в справката относно площта на
килията, както и обстоятелството, че по време на престоя в посочените помещения при ищеца Б. винаги е имало настанени поне още две
лица. За безспорни съдът е приел и обстоятелствата, че помещенията, в които е
бил настаняван Б., нямат санитарен възел /баня, тоалетна, мивка/, маси,
столове, шкафове и огледала. Шкафовете за вещите на задържаните лица били
монтирани в общия коридор пред помещенията. Осветлението и вентилацията се
осъществявали през малки отвори с метални решетки, направени на вратите на
килиите. В помещенията допълнително осветление се осигурявало чрез обикновени
електрически крушки, обезопасени с метална решетка. По дължината на арестния
коридор, над вратите на килиите, имало монтирана вентилационна система, като
отвори за осъществяване на вентилацията имало направени в стената на всяка
килия. Същите били обезопасени също с метални решетки. През зимния период
отоплението в помещенията на арестантите се осъществявало с помощта на
климатици, които също били монтирани в арестния коридор, находящ се
непосредствено пред килиите. В допълнение към климатичната инсталация за
отопление през студените месеци на годината се ползвала и отоплителна система
/парно/ в сградата на ОД на МВР гр. Добрич; радиатори в самите помещения нямало
– такива били монтирани в коридора пред килиите. В ареста в гр. Добрич няма
обособено пространство за престой на открито, т. нар. “каре“, поради което
престой на открито не се провежда. Ползването
на тоалетна се осъществявало покилийно по всяко време на денонощието, а
къпането на арестантите се извършвало по
предварително утвърден график.
По делото са били представени Справка с.д. №
20344/23.11.2018г. на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ гр. Добрич и
графици за покилийно къпане. Представени са още епикризи на Г.Б. /ИЗ № 43996 ;
ИЗ № 41352/.
По настояване на ищеца и неговия процесуален
представител, както и за изясняване на фактите, релевантни за изхода на
повдигнатия правен спор са били разпитани свидетелите С.П.С. и П.И.П. . Със
свидетелските показания на свидетеля С. се установява, че същият се познава с
ищеца Б. ***, тъй като са съграждани. Ищецът и св.С. били задържани в ареста в
гр.Добрич почти по едно и също време, като св. С. прекарал времето от
18.01.2016г. до м. септември 2016г., след което постъпил отново на 22.02.2017г.
за още три месеца – до м.май 2017г.
Свидетелските показания са установили, че килиите били
еднотипни, като във всяка килия имало настанени по трима човека. Понякога
настанявали и четвърти човек. В помещенията на ареста нямало прозорци за достъп
на естествена светлина, нямало тоалетна, нито течаща вода. През деня имало
определено време от по 10 минути за всяка от 13-те килии в ареста – сутрин и
вечер, за ползване на тоалетната и банята. Задържаните от съответната килия
ползвали санитарния възел едновременно – докато единият ползва мивката, другият
ползва тоалетната или банята. Принципно имали право да ползват санитарния възел
три пъти дневно за по 10 минути – сутрин,
обед и вечер. През останалото време арестантите били принудени да
уринират в туби, които държали непосредствено до вратата на килията. В случай
на нужда от дефекация извън определеното по график време за ползването на
тоалетната, арестантите можели да ползват санитарното помещение на ареста, но
за целта трябвало първо да почукат на вратата на килията, да изчакат да дойде
дежурен служител, който да ги придружи до тоалетната. Задържаните в ареста не
можели да вземат душ всеки ден. Това ставало по график. Според свидетелските
показания в килиите на ареста няма приток на естествена светлина, няма
вентилация, няма отопление и климатизация, няма никакво обзавеждане, освен
наровете и още едно легло на второ ниво, върху които спели задържаните.
Светлината прониквала в помещението през съществуващ във вратата малък отвор с
решетка. По време на съвместния им престой в ареста в гр.Добрич св. С. не е
разговарял с ищеца, защото разговорите между арестантите били забранени. Поради
това св. С. не може да свидетелства за неговото физическо и психическо
състояние през процесния период. В ареста нямало „каре“, поради което не
извеждали задържаните за престой на чист въздух. Излизали от килиите единствено
по три пъти на ден – по за 10 минути сутрин, обед и вечер за ползване на мивка
и тоалетна. След 22.00 часа килиите се затваряли до сутринта. Вентилация и
отопление нямали никакви – вентилацията ставала посредством два вентилатора,
разположени в края на арестния коридор – единият вкарвал въздух отвън, а
другият извеждал въздуха от коридора.
Със свидетелските показания на свидетеля П. се
установява, че свидетелят се познава с ищеца Б. от времето на съвместния им
престой в ареста в гр. Добрич. Били настанени в една килия за 3-4 дни. Според
свидетелските показания килиите били много тесни. Осветлението в помещението
ставало от малко прозорче с решетки, разположено на вратата на килията.
Светлината достигала до това прозорче през остъклените прозорци, които се намирали
от противоположната страна на арестния коридор, но стъклата на тези прозорци
били замазани с блажна боя или с нещо подобно, затова и дневната светлина
трудно прониквала през тях. Свидетелските показания сочели още, че в ареста
имало аспирация, но сега тази система не работела. Посещението до тоалетната на
етажа било организирано по няколко пъти на ден – за по 10 минути за арестантите
от всяка отделна килия по определен ред. Можело да се ходи до тоалетна и в
останалото време, но това ставало трудно – „трябва да чукаш поне два часа
докато те пуснат до тоалетната и ако те пуснат по принцип.“ Когато не ги
извеждали до тоалетната, арестантите ползвали туби за естествени нужди, което
се случвало ежедневно. Свидетелят не си спомня ищеца Б. да му се е оплаквал за
нещо конкретно. Предполага, че ако му се е оплаквал за нещо, то това е било за
лошите условия в ареста. В ареста нямало „каре“, където арестантите да бъдат
извеждани на чист въздух, поради което не били извеждани.
В открито съдебно заседание, проведено на 29.01.2019г.
ищецът допълва исковата си молба като твърди, че е диагностициран със
злокачествен рак /на дебелото черво/ като счита, че основна причина за
заболяването му са лошите санитарно-хигиенни условия в ареста в гр.Добрич. На
02.11.2018г. е преведен в затвора в гр. Белене. Заявява, че там са обърнали
повече внимание на здравословното му състояние, в резултат на което е опериран.
При така установеното от фактическа страна,
административният съд е приел от правна страна, че искът с правно основание
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е основателен. Първоинстанционният съд е счел, че
предметът на исковата претенция на ищеца бил обезщетяване на претърпени от него
неимуществени вреди – нарушено лично достойнство, неудобства, стрес, унижение,
като последица от проявните форми на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС.
Относно условията в помещението, в което е бил
задържан под стража /неотговарящо като квадратура на установеното изискване за
всеки задържан, без санитарен възел, мивка, столове, шкаф, маса/, поради което
е бил поставен в невъзможност да се измива и преоблича, съдът е счел за
безспорно установено неспазването на установените в закона стандарти за
осигуряване на жилищна площ от по минимум 4 кв.м. на всеки лишен от свобода или
задържан
Относно липсата на отопление, осветление и вентилация
в помещението, в което е бил задържан под стража съдът е счел, че са нарушени
правата на ищеца по смисъла на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, във връзка с чл.240
от същия закон, което обосновава извод за основателност на исковата молба на
ищеца по т.2. Позовавайки се на представената по делото справка с.д. № 20344/23.11.2018г., съдът е счел, че в
спалните помещения липсват отоплителни уреди, а отоплението се осъществява от
разположените в арестния коридор климатици, както и от радиаторите на
функциониращото в сградата парно отопление, като радиаторите също били разположени в коридора. Съдът е счел за
доказано обстоятелството, че в килиите не е осигурено достатъчно осветление,
доколкото източници на естествена светлина липсвали в самите помещения, а
такава достигала до задържаните през малки зарешетени отвори във вратата на
килията, като източник на тази светлина били прозорците на арестния коридор,
разположени на срущуположната стена
срещу килиите, боядисани при това с блажна боя. Намиращата се в помещението
1бр. електрическа крушка като източник на изкуствено осветление според съда не
бил в състояние да осигури необходимото количество светлина на
задържаните.
Относно лишаването му от „каре“, престой на открито и
чист въздух, съдът позовавайки се на събраните по делото доказателства е счел,
че задържаните в ареста в гр. Добрич, в т.ч. и ищецът, не са били извеждани на
открито за осигуряване на минимална двигателна активност. Според съда ответника
не е изпълнил задължението си да осигури на ищеца по време на престоя му в
ареста в гр.Добрич осъществяването на гарантираното му от чл.276, ал.1 и 2 от
ППЗИНЗС право на престой на открито за не по-малко от 1 час на ден.
Съдът е счел, че доколкото в килиите на ареста в гр.
Добрич липсва тоалетна и мивка с течаща вода, а посещението до тоалетна и за
поддържане на лична хигиена е извършвано покилийно, т.е. по определен ред
задържаните от всяка килия /минимум трима човека/ ползват заедно санитарния
възел, където не е осигурена преграда, която би могла поне визуално да отделя
тоалетната от останалата част на санитарното помещение, ищецът не е имал
възможност да я ползва нормално. Отделно от това определените по 10 минути за
общо трима човека два или дори три пъти дневно са крайно недостатъчни за ползване
на тоалетна и за измиване на всеки от тях така, че да е в състояние да поддържа
минимална хигиена. Според съда всяко от изложените обстоятелства по отделно и
още повече – преценени в съвкупност, са доказателство за нечовешко и унизително
отношение, надхвърлящо минималния предел на ограниченията, които са пряка
последица от упражнената на законово основание наказателна репресия.
В заключение първоинстанционният съд е счел искът за
основателен, поради това, че по време на престоя си в ареста в гр. Добрич ищецът
е претърпял неприятни, негативни изживявания, които следва да се квалифицират
като унизително и обидно отношение и нечовешко третиране. Съдът е счел, че
описаните лоши битови условия са причинили емоционален стрес, безспокойствие,
чувство на унижение и безизходица, които съставлявали неимуществени вреди,
подлежащи на обезщетение. Според съда недостатъчният приток на чист въздух и
светлина, нездравословните условия, лишаването от „каре“, престой на открито и
чист въздух били израз на „нечовешко“ и „унизително“ отношение, превишаващо
целите на изтърпяване на наказанието. Налице била и причинна връзка между
бездействието и неимуществените вреди. Наред с това, съдът е приел, че
поставянето на ищеца в неблагоприятни условия само по себе си представлява третиране,
способно да породи у него емоционално и морално страдание, стрес и
безпокойство.
При определяне на дължимото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди съдът намира за справедлив размер на обезщетението
претендиран от ищеца, а именно 12500 лева по отделно за всяка от предявените
претенции за доказана както по основание, така и по размер. Административният
съд е приел, че искът следва да бъде уважен в размер на 50 000 лева, ведно
със законната лихва от датата на увреждане – началната дата на престоя на ищеца
в ареста в гр. Добрич 16.12.2016г. – до окончателното й изплащане.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция
намира касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр.София за основателна.
В съответствие с разпоредбата на чл.284 от ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл.3. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностно лице. Фактическият състав на
предявените искове с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС в настоящия случай
включва в кумулативна даденост: наличие на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС; наличие
на причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в нарушено лично
достойнство, неудобства, стрес и унижение; причинна връзка между нарушението на
чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Съобразно разпоредбата на чл.3,
ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. С ал.2 на същата
норма се предвижда, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Настоящият състав намира оплакванията на ищеца по
отношение условията в помещението, в
което е бил задържан под стража /неотговарящо като квадратура на установеното
изискване за всеки задържан, без санитарен възел, мивка, столове, шкаф, маса, кошче
за смет/, за липсата на отопление, осветление и вентилация в помещението, в
което е бил задържан под стража и за лишаването му от „каре“, престой на
открито и чист въздух за основателни. Недостатъчната площ на помещението,
лошото осветление, недостатъчният приток на чист въздух, липсата на санитарен
възел и достъп до течаща вода кореспондират на понятието „нечовешко“ и
„унизително“ отношение. В прерогативите
на Държавата е да гарантира, че лицето е задържано при условия, които са
съвместими с човешкото му достойнство, както и че начинът и методът на
изпълнение на наложената мярка не го подлагат на мъки или изпитания,
надхвърлящи неизбежното страдание. Установените от доказателствата по делото условия
в помещението, липсата на отопление, осветление и вентилация в помещението,
лишаването на ищеца от престой на открито и чист въздух несъмнено предпоставят
унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в
обжалваното решение. Настоящият състав намира обаче, че от установеното по
делото неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на
условия при изпълнение на мярката „задържане под стража“, с оглед недопускане
неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство, не
следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди, възприето
за дължимо от този, чиито права са нарушени. Характерът на причиненото
страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие
и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретни факти от които тя
произтича, респ. обезщетението да е съобразено с общите схващания за
справедливост. В настоящият случай изводите на съда за размера на дължимото се
обезщетение не съответства на посочените критерии. Преценката на кумулативното
въздействие върху ищеца на условията, при които е пребивавал в ареста в гр.
Добрич, съобразено с установената по делото продължителност на пребиваването му
и в съответствие с изведената от закона и дължима се справедливост, неправилно
с обжалваното решение е определена сумата, с която трябва да бъдат възмездени
причинените вреди. Не може да бъде споделен и изводът на първоинстанционния съд
за нечовешко и унизително отношение, надхвърлящо минималния предел на
ограниченията, които са пряка последица от упражнената на законово основание наказателна
репресия относно определеното време от 10 минути за сутрешен и вечерен тоалет в
обща тоалетна и в обща баня, което от своя страна способствало за проявата на
неимуществени вреди на Б.. Настоящият състав счита, че установеният битов
проблем не би могъл да предизвика негативни преживявания у ищеца – неудобство,
стрес и унижение, поради което и за последния не са настъпили подлежащи на
обезщетяване морални вреди.
Съдът намира за основателен довода на касатора подкрепен
с позоваване на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, че предвид непродължителния
период от време на престой на ищеца в ареста в гр. Добрич, размерът на
присъденото обезщетение е завишен и е определен в противоречие със законовите
разпоредби. Предвид изложените съображения, обжалваното решение следва да се
отмени и вместо него да се постанови друго, като касационната инстанция приема
за справедлив размер на обезщетението сумата от 1000 лева по т.1; 1000 лева по
т.2 и 2000 лева по т.3 от предявените от Б. претенции. По т.4 исковата
претенция следва да се отхвърли.
По изложените съображения и на осн. чл.
221, ал.2 от АПК и чл. 222, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори
касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1733/27.09.2019г.
постановено по административно дело № 2762/2018г. по описа на Административен
съд гр. Варна, с което Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София е
осъдена да заплати на Г.С.Б., ЕГН: **********, сумата от 50 000 /петдесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди в периода 16.12.2016г. – 05.06.2017г. вследствие на условия в сектор
„Арести“ към Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Добрич и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр.София да заплати на Г.С.Б., ЕГН: **********, сумата от 4000 /четири хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в
периода 16.12.2016г. – 05.06.2017г. вследствие на условия в сектор „Арести“ към
Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Добрич, както следва:
За условията в помещението, в което е бил задържан под
стража /неотговарящо като квадратура на установеното изискване за всеки
задържан, без санитарен възел, мивка, столове, шкаф, маса, кошче за смет/,
поради което е бил поставен в невъзможност да се измива и преоблича –
обезщетение в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва от началната дата
на увреждането 16.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата;
За липсата на отопление, осветление и вентилация в
помещението, в което е бил задържан под стража – обезщетение в размер на 1000
лева, ведно със законната лихва от началната дата на увреждането 16.12.2016г.
до окончателното изплащане на сумата;
За лишаването му от „каре“, престой на открито и чист
въздух – обезщетение в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва от
началната дата на увреждането 16.12.2016г. до окончателното изплащане на
сумата;
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.С.Б., ЕГН:********** срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София иск за заплащане на обезщетение в
размер на 12 500 лева за причинените му неимуществени вреди за това, че
при престоя му в ареста в гр. Добрич в периода 16.12.2016г. – 05.06.2017г.,
определеното му време за сутрешен и вечерен тоалет е било само 10 минути, при
това в обща тоалетна и в обща баня, и е било крайно недостатъчно.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: