Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 13.01.2011г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ състав в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети  януари  през  две хиляди и  единадесета  година, в състав:

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА

 

при участието на секретар С.С.  , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15922/2010г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Производството е по реда на чл.12 и сл. от ЗЗДН .

  Делото е висящо пред ВРС и  е образувано по молба, подадена от Т.Б.С. , ЕГН ********** и А.Г.С., ЕГН ********** срещу Т.А.С. , ЕГН ********** и М.И.Ж., ЕГН **********. Молителите излагат , че ответницата Т.А.С. е тяхна дъщеря, която от 08.03.2010год. заживява на семейни начала с ответника М.И.Ж.. Ответниците живеят в собствения на отв.Т. апартамент , находящ се в град *. Ответницата е разведена и по тази причини молителите, поемат грижите по отглеждането на децата й още от ранната им детска възраст. Децата на Т. живеят при молителите в апартамент , находящ се в град * От месеци молителите живеят под страх и напрежение от неконтролеруемото поведение на дъщеря им и мъжът с когото живее. Т. и М. идват в дома им и правят скандали. Последния път на 14.09.2010год. нанасят побой и на двамата. На 14.09.2010год. /рождения ден на внука им А./ около 15 часа , молителите отново са посетени от Т. и М..По това време децата от рождения ден на А. са си отишли и в домът са молителите и внучка им Наталия. След като отварят на ответниците , ответника М. се нахвърля върху молителят А.С. и с бокс му нанася удари в главата и тялото. Пребита е и Т.С. , която на няколко пъти губи съзнание. Ответницата Т. през цялото време се смее, а детето * пищи, тъй като М. я дърпа за косата. След побоя на * продължават с това си поведение , спрямо молителите и на 02.10.2010год. , когато молителката Т. е на смяна, ответницата Т. й се обажда по телефона и заявява, че М. отива към молителката да я пребие. .  Предвид изложеното, което молителите, считат  за актове на домашно насилие, претендират от съда закрила, чрез налагане на ответниците на подходящи ограничителни мерки по чл.5 от ЗЗДН , а именно: задължаване на извършителите да се въздържат от домашно насилие, забрана да се приближават до жилището на молителите, местоработата на молителката и пътя за местоработата й , както и да бъдат задължени извършителите да посещават специализирани програми.

          Молбата се поддържа в съдебно заседание , лично и от процесуалния представител на молителите, адв. П.Велчев, като молят съдът да наложи  претендираните мерки , установени в чл.5 от ЗЗДН, като уточняват, че местоработата на молителката е град Варна, база Петров под Аспарухов Мост.

          Ответниците    по  молбата се явяват  лично  в съдебно заседание. Ответника заявява, че станалото е в резултат на това, че молителите възпрепятства възможността на ответницата да вижда децата, а тя е родителя , който упражнява родителските права , спрямо децата. Заявява пред съда , че твърденията на молителите са лъжа.Двамата молители , считат молбата за неоснователна и като такава молят съда да я остави без уважение.

          Съдът , след преценка на събраните по делото доказателства , поотделно  и в тяхната съвкупност , намира за установено  от фактическа страна следното :

          Безспорно от събраните по делото писмени доказателства  се установява , че молителите  и ответницата са родственици-дъщеря и родители, както и факта , че ответницата Т. живее на семейни начала с ответника М.. От представеното по делото решение , постановено по гр.дело №7429/2009год. по описа на ВРС-ХVІ състав се установява , че ответницата Т. е разведена и че родените от брака й с лицето *. , деца* И., ЕГН ********** и А. * И., ЕГН ********** са предоставени за отглеждане и възпитание на своята майка, ответницата Т..Няма спор между страните , че молителите и ответниците ползват различни домакинства, като молителите живеят в собствения си дом , находящ се в град Варна, ул.”* ответниците в собствения на ответницата, апартамент , находящ се в град *  По отношение на първия твърдян от молителите акт на домашно насилие , осъществен на 14.09.2010год. се установява , че ответниците са посетили домът на молителите по повод рождения ден на детето А., както и че по време на това посещение ответника М. е нанесъл побой на молителите в резултат на което те са получили травматични увреждания от различно естество . За молителя А.Г.С. тези увреждания ,  представляват средна телесна повреда , предвид на което на ответника е повдигнато обвинение и образувано НОХД №6440/2010год. по описа на ВРС-ХХХVІ съдебен състав. В тази насока са представите по делото два броя съдебно медицински експертизи, протокол за полицейски предупреждение, обвинителен акт и разпореждане за насрочено НОХД №6440/2010год. на ВРС, както и съвкупната преценка на събраните в хода на производството гласни доказателства, черпени от показанията на св. * С..  По отношение на вторият твърдян от молителите инцидент,  станал на 02.10.2010год. доказателства за неговото осъществяване в настоящото производство молителите не ангажираха.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

          Предпоставка за предявяване на искането,  предмет на разглеждане в настоящото производство  са проява на насилие  или опит за такова насилие , като по своя вид то може да бъде физическо, психическо или сексуално, и / или принудително ограничаване  на личната свобода и на личния живот , както и пострадалото лице да бъде от категорията лица посочени в чл.3 от ЗЗДН.

          Молителите   , като родители на ответницата, която живее на съпружески начала с ответника ,  съгласно чл.3, т.5 и т.9  от ЗЗДН са активно легитимирани да търсят защита.

          По основателността на искането за защита, съдът намира следното :  установената фактическа обстановка води до извода , че страните в настоящото производство не живеят в едно домакинство, като всяка от страните ползва свое самостоятелно такова, т.е. страните нямат всекидневни комуникации и връзки, касаещи ползването на общо домакинство. Безспорен факт е , че родителските права, спрямо децата Наталия  и А. след развода на техните родители са предоставени за упражняване на майката, ответницата Т., както и че без правно основание , децата са установени да живеят при своите баба и дядо по майчина линия. Станалия на 14.09.2010год. инцидент , денят в който е рождения ден на детето А.  , довежда до нанесени на молителите травматични увреждания  в резултат на побой , нанесен им само от ответника. Такива са твърденията на молителите , както и събраните по делото гласни и писмени доказателства. По отношение на ответницата Т. не се установи да е участвала в побоя нанесен над родителите й на този ден. Същата е посетила домът им по повод рождения ден на детето си , което по закон се полага тя да отглежда. По отношение втория акт на насилие , осъществен според молителката на 02.10.2010год., доказателства в настоящото производство за неговото осъществяване няма събрани.

 В контекста на установените отношения между страните по повод молбата за закрила , разглеждане в настоящото производство, съдът намира , че закрила молителите , следва да получат само по отношение акт на насилие , осъществен от ответника М. на 14.09.2010год. Безспорната установеност на този акт на физическо насилие, независимо от мотивите които е имал извършителя , води до извода , че  спрямо него ,като извършител на това деяние следва да бъдат наложени санкции по ЗЗДН , които санкции по своя характер имат административно естество. Подходящи мерки  за закрила с оглед доказания акт на насилие  се явяват  част от претендираните от молителите ,  изразяващи се  във въздържане на ответника от извършване на домашно насилие, забрана на ответника да  доближава до дома на молителите. Другите претендирани мерки за закрила,съдът намира , че в едната част/забрана да доближа местоработата на молителката/  са искани  от молителите с оглед вторият недоказан акт на насилие - 02.10.2010год. , а в другата част за посещаване на специализирани програми   с оглед цялостното твърдяно поведение на ответниците, предвид на което , като   неадекватни  към доказания акт на насилие по смисъла на ЗЗДН не налага. На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН на ответника , следва да се наложи и глоба в размер от 250лв.

По отношение искането за закрила , спрямо ответницата , молбата следва да се отхвърли  изцяло ,  тъй като в хода на производството не се доказаха извършени от нея актове на насилие , спрямо молителите по смисъла на ЗЗДН.

С оглед изхода от настоящият спор , на основание чл.11,ал.2 и ал.3 от ЗЗДН, всяка от страните следва да заплати държавна такса в размер от 12.50лв.

          Водим от горното , съдът

 

       Р Е Ш И :

 

ЗАДЪЛЖАВА М.И.Ж., ЕГН********** *** да се въздържа от домашно насилие спрямо Т.Б.С., с ЕГН ********** и А.Г.С., с ЕГН **********,***, на основание чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА на М.И.Ж., ЕГН********** *** да приближава жилището на молителите Т.Б.С., с ЕГН ********** и А.Г.С., с ЕГН **********,  находящо се на следния адрес: град *, за срок от осем месеца на основание чл. 5 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 5 ал. 2 от ЗЗДН.  

ОСЪЖДА М.И.Ж., ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС глоба в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, на основание чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН.

 

 

 

 

ОТВЪРЛЯ молбата на Т.Б.С., с ЕГН ********** и А.Г.С., с ЕГН ********** срещу ответницата Т.А.С., ЕГН ********** за осъществени актове на домашно насилие от ответницата , спрямо молителите  , изразяващи се в нанесен побой на 14.09.2010год. и телефонни заплахи, отправени до молителката на 02.10.2010год. поради неоснователност.

 ОСЪЖДА  М.И.Ж., ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на  държавата по сметка на ВСС държавна такса в размер на 12.50 лв. /дванадесет лева и петдесет ст./  за образуване на делото и 5 лв. /пет лева/ държавна такса за издаване на заповед за защита, на основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА  Т.Б.С., с ЕГН ********** и А.Г.С., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ  в полза на  държавата по сметка на ВСС държавна такса в размер на 12.50 лв. /дванадесет лева и петдесет ст./  за образуване на делото.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителите  заповед за защита.

Препис от заповедта и решението да се изпратят до началниците на съответните полицейски управления по адреса на молителите  и ответника, посочени в молбата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред ВОС, считано от днес.

 

                                             

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                         /Р.ХРИСТОВА/