Решение по дело №594/2024 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 228
Дата: 10 октомври 2024 г.
Съдия: Росица Иванова Ангелова
Дело: 20241420200594
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Враца, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Ангелова
при участието на секретаря Ваня Люб. Василева
като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно
наказателно дело № 20241420200594 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на ***** – управител на „ХИЛС-84“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Враца, ***** против наказателно
постановление (НП) №06-2400048/07.06.2024 г., издадено от директора на дирекция
„Инспекция по труда”- гр.Враца към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с
което на основание чл.399 от Кодекса на труда КТ) и чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 КТ, за
нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 КТ, на дружеството е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева.
В жалбата се навежда оплакване за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, като издадено при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че не
отговаря на истината и обективната действителност отразеното в атакуваното наказателно
постановление, а именно че работникът Б. Б. не полага труд по силата на отразения в АУАН
и НП граждански договор, а че се касае за прикрит трудов договор. Прави се искане за
отмяна на издаденото наказателно постановление.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа жалбата и исканията, изложени в нея, за което развива
допълнителни съображения, както и в представената писмена защита.
АНО в съдебно заседание и приложената писмена защита взема становище за
неоснователност на жалбата и за законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, за което излага подробни съображения.
Страните претендират направените разноски по делото.
1
Врачанският районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото
доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от фактическа
страна следното:
С протокол №ПР2419145/22.05.2024 г. за извършена на 16.05.2024 г., 17.05.2024 г. и
22.05.2024 г. проверка по спазването на трудовото законодателство в дружеството-
жалбоподател, служители в дирекция „Инспекция по труда”-гр.Враца са констатирали шест
нарушения, като едното от тях е това, че на 17.05.2024 г. към 13:35 ч. при извършена
проверка от Дирекция Инспекция по труда-Враца на 17.05.2024 г. в обект: Строителство на
групови гаражи в гр. Враца, УПИ4-5, кв.215 е установено, че „ХИЛС-84" ЕООД, гр.Враца с
ЕИК *********, представлявано от ***** - управител, извършвал строителни работи на
обекта. Констатирано било, че след проведените наблюдения се установило, че лицето Б. М.
Б. извършвал строителна работа, като монтирал арматура, заедно с останалите строителни
работници в обекта. Б. Б. писмено декларирал, че е нает от 07.05.2024 г. от „ХИЛС-84"
ЕООД, гр. Враца, да работи в обекта, с работно време от 08:00 ч. до 16:00 ч., срещу
възнаграждение от 500.00 лева, но не бил сключил писмен трудов договор с работодателя.
На 22.05.2024 г. в Дирекция Инспекция на труда-Враца работодателят предоставил
граждански договор №1/07.05.2024 г. за извършване на работа с лицето Б. М. Б.. Установено
било, че този граждански договор прикривал трудово правоотношение като са налице
елементи на трудово правоотношение: лицето престирало труд на определено работно място
- обект: строителство на групови гаражи в гр.Враца, УПИ 4-5, кв.215, уговорено е
възнаграждение от 585.00 лева. Представеният граждански договор съдържал съществени
елементи по смисъла на чл.124 от КТ, определящи правоотношението като трудово, като по
този начин „ХИЛС-84“ ЕООД притежавал качеството на работодател по смисъла на §1, т.1
от ДР КТ по отношение на Б. М. Б. към момента на констатиране на нарушението -
17.05.2024 г. и не е изпълнил задължението си да уреди отношенията по предоставяне на
работна сила с лицето Б. М. Б., като трудово правоотношение, чрез сключването на писмен
трудов договор.
Въз основа на описаната по-горе констатация, на 22.05.2024 г., последвало съставяне
на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 06-2400048 за това, че на
17.05.2024 г. към 13:35 часа в обект: Строителство на групови гаражи в гр.Враца, УПИ 4-5,
кв.215 се установило, че „ХИЛС-84" ЕООД, гр. Враца с ЕИК *********, представлявано от
***** - управител, извършвал строителни работи на обекта. След проведени наблюдения се
установило, че лицето Б. М. Б. с ЕГН **********, извършва строителна работа, като
монтира арматура, заедно с останалите строителни работници в обекта. Б. М. Б. писмено
декларирал, че е нает от 07.05.2024 г. от „ХИЛС-84" ЕООД, гр. Враца, да работи в обекта, с
работно време от 08.00 ч. до 16.00 ч., срещу възнаграждение от 500.00 лв., но не е сключил
писмен трудов договор с работодателя.
Констатациите в АУАН са възприети в наказателно постановление №06-
2400048/07.06.2024 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда”- гр.Враца
към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с което на основание чл.399 от
2
Кодекса на труда (КТ) и чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на
чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, на дружеството е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на три хиляди лева.
При обжалването на наказателното постановление, пред Врачанския районен съд са
събрани гласни доказателства, като са допуснати до разпит актосъставителя ЦВ.П. и
свидетелите, присъствали при установяване на нарушението и извършването на проверката
- Г. П. и Ц. Н., както и свидетелите Т. Л. и Б. Б.. Съдът дава вяра и кредитира показанията на
свидетелите – служители на Дирекция Инспекция на труда гр.Враца, тъй като същите са
непротиворечиви и последователни, изцяло кореспондират едни спрямо други, както и на
останалите събрани по делото доказателства. Съдът приема за достоверни и показанията на
свидетелите Т. Л. и Б. Б. също кореспондиращи със събрания по делото доказателствен
материал.
По делото са приети и съответно приложени писмени доказателства: обжалваното
НП №06-2400048/07.06.2024 г, издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда”-
гр.Враца към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”; АУАН № 06-2400048 от
22.05.2024 г., протокол № ПР2419145/22.05.2024 г., граждански договор от 07.05.2024 г.,
сключен между „ХИЛС-84“ ЕООД и ***** извадка от регистър на уведомления за трудови
договори, книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок, от лице
имащо право на обжалване и същата е процесуално допустима.
Така изложените фактически положения, при които е осъществен съставът на
изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен
материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени приложените по делото
доказателства, тъй като всички те са обективни, логични, непротиворечиви и
взаимноподкрепящи се, като същите кореспондират и със свидетелските показания на
актосъставителя /Ц. П. / и свидетелите, присъствали при установяване на нарушението/Г. П.
и Ц. Н./
Съдът приема, че АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, а
наказателното постановление е издадено от компетентен орган и компетентно длъжностно
лице.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването на наказателно постановление. Същото отговаря
изцяло на изискванията на чл.57 ЗАНН, посочени са всички факти и обстоятелства
релевантни за състава на административното нарушение, правилно е приложен
материалният закон. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на
тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните
признаци на извършеното нарушение и нарушената правна норма. Посочени са всички
3
правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение - време, място на
извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна.
Достатъчно ясно е описано в какво се състои нарушението и в случая актосъставителят не е
задължен да описва подробно и в детайли всяко едно от действията на един
работник/служител, за да обосновава извода, че същият осъществява дейност по трудово
правоотношение. Правилно е квалифицирано деянието, с оглед текстовото му описание,
посочена е дата и място на нарушението, както и неговия извършител. Датата на
нарушението е датата на извършване на проверката, когато лицето е заварено да полага труд.
Без значение за осъществяване на състава на нарушението е от кога лицето е започнало да
работи, щом на посочената дата е работил без трудов договор.
Посочена е и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Следователно административното обвинение
е ясно и точно формулирано, както от фактическа така и от правна страна. Изложената
фактическа обстановка е в пълно съответствие с правната квалификация на нарушението и с
правното основание за налагане на имуществена санкция.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на 17.05.2024 г.,
лицето е престирало работна сила, но дружеството-жалбоподател, в качеството си на
работодател, не е изпълнило задължението си да уреди трудовото правоотношение по
изискуемия се в чл.62, ал.1 от КТ императивен начин - чрез писмен трудов договор, както е
посочено в АУАН и в НП.
Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 КТ, трудовият договор се сключва в писмена
форма. Следователно тази правна норма установява по императивен начин формата, в която
следва да се сключи трудовия договор. Поради тази причина нарушение на тази правна
норма би представлявало сключването на трудовия договор в някаква друга форма, а не в
законоустановената. Контролните органи са приели, че се касае за трудово правоотношение,
възникнало между дружеството и описания работник. Полагането на труд в полза на
дружеството от страна на Б. Б. е установено по безспорен начин с факта на престиране на
работна сила, установен от проверяващите.
Действително, трудовото правоотношение съдържа няколко елемента, в т.ч. работно
време, възнаграждение, място на работа и пр., но същите се индивидуализират и
обективират в сключен писмен трудов договор. В случая именно липсата на такъв, при
наличието на доказано престиране на работна сила, е съставомерно бездействие и правилно
е квалифицирано от наказващия орган като административно нарушение. Доколкото
извършването на трудова дейност от страна на работника в полза на описаното дружество е
доказано по безспорен начин, както е доказана и липсата на сключен в съответната форма
трудов договор, който е единственият начин на обективиране на трудово правоотношение, в
процесния случай административното нарушение се явява безспорно и еднозначно
установено.
4
За това си поведение жалбоподателят следва да понесе административнонаказателна
отговорност на основание чл.414, ал.3 от КТ. Отговорността на юридическите лица е
обективна и безвиновна, за което се налага имуществена санкция по чл.83 от ЗАНН. От това
следва и изводът, че при реализирането не следва да се анализира липсата, респективно
наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с
осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната форма.
Наемането на работна сила се урежда със сключване на трудов договор. От
показанията на свидетеля Б. Б. се установява, че той е работел за жалбоподателя – „Хилс –
84“ ЕООД на обект, където се правили гаражи, ходел е на работа от 8.30ч., до 14.00ч.-
15.00ч., ползвал е обедна почивка един час. Работил е с желязо, клещи и тел, предоставени
от фирмата. В представения граждански договор за извършена работа, сключен на
07.05.2024 г. е описано, че работникът се задължава да извърши СМР монтажна арматура на
обект: Групови гаражи УПИ IV-5, кв.215 гр.Враца за времето от 07.05.2024 г. до 23.05.2024 г.
с възнаграждение в размер на 585 лева месечно. Освен това по делото е приложена книга за
инструктаж по безопасност и здраве при работа /ежедневен инструктаж/ на работещите при
„Хилс – 84“ ЕООД, в която Б. Б. е инструктиран срещу подпис на 17.05.2024 г. и на
24.05.2024 г. Посочена е и длъжността, която е изпълнявал /арматурист/ и в това му качество
е инструктиран. Т.е., налице са установени елементи на трудово правоотношение между
лицето Б. Б. и работодателя „Хилс - 84“ ЕООД, а именно работно време, място на
предоставяне на труда, възнаграждение. Като се прибавят и обстоятелствата, че Б. е имал
работно място, а именно – обект, на който са се правели гаражи и е извършвал работата с
материали, предоставени от дружеството, то несъмнено е, че той е престирал своя труд,
поради което е съществувало трудово правоотношение, което е било прикрито със сключения
граждански договор. На лицето е проведен и инструктаж на 17.05.2024 г. и на
24.05.2024 г., съгласно приложена книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа
/ежедневен инструктаж/ на работещите при „Хилс – 84“ ЕООД. Същият инструктаж се
провежда, съгласно чл.10, ал.3, т.4 от Наредба № рд-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията
и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Съгласно чл.10, ал.1 от цитираната Наредба инструктажът по безопасност и здраве при
работа има за цел да даде на работниците и служителите практически указания за безопасно
изпълнение на трудовата дейност, както и да ги запознае с конкретните условия на работа.
Съгласно чл.10, ал.2, инструктажът по безопасност и здраве при работа се провежда: при
постъпване на работа; при преместване на друга работа или промяна на работата; при
въвеждане на ново или при промяна на работно оборудване и технология; периодично за
поддържане и допълване на знанията на работещите по безопасност и здраве при работа. А
съгласно чл.10, ал.3, инструктаж по безопасност и здраве при работа е начален; на работното
място; периодичен; ежедневен; извънреден. Именно ежедневен инструктаж за здраве и
безопасност по чл.10, ал.3, т.4 от цитираната наредба е бил проведен на работника Б. и
същият инструктаж е предвиден като задължителен именно за работници и служители. В
този смисъл е решение №73 от 18.02.2022 г. на Административен съд - Враца по к.а.н.д.
5
№696/2021 г. Наетото лице е полагало своя труд за сметка и в интерес на жалбоподателя, на
обект под негов контрол, при установена от него организация на труда.
Предвид тези съображения е било налице трудово правоотношение, като сключения
договор не е бил в изискуемата писмена форма, поради което извършването на нарушението
е безспорно доказано по делото.
При определяне вида и размера на наказанието, административно-наказващият
орган (АНО) се е съобразил с всички релевантни обстоятелства по чл.27 от ЗАНН.
Работникът, докато е престирал работна сила в полза на дружество, но без сключен трудов
договор, е бил лишен от редица права съгласно трудовото законодателство. При предвидени
в закона размери на санкцията от 1500 лева до 15000 лева, в случая АНО е наложил
административно наказание в размер на 3 000 /три хиляди лева. Съдът счита, че с оглед
обстоятелствата по делото, наложеното наказание следва да бъде намалено в размер на
1500.00 лева Така определеното наказание в посочения размер е справедливо и адекватно на
извършеното нарушение, както и на целите на чл.12 от ЗАНН и ще окаже своята
възпитателна и превантивна роля.
Не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За маловажно
нарушение в КТ има предвиден изричен законов текст – чл.415в, който обаче е неприложим
за нарушения по чл.62, ал.1 от КТ. Нарушаването на чл.62, ал.1 от КТ е изключено от
приложното поле на чл.415 от КТ.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че жалбата се явява
неоснователна и като такава същата не следва да бъде уважена, а атакуваното наказателно
постановление следва да бъде изменено в частта, касаеща размера на наложеното наказание,
като същото бъде намалено в размер на две хиляди лева.
При този изход на спора и съобразно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН,
основателно е искането на ответната страна по жалбата за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.4 ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Последната норма предвижда
съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност.
Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че защитата
в настоящото производство се изразява в писмено становище, относно
законосъобразността на наказателното постановление и основателността на
депозираната жалба, намира, че в полза на „Инспекция по труда”- гр.Враца следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в предвидения в чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ размер от 100.00лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Врачанският районен съд
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №06-2400048/07.06.2024г., издадено от
директора на дирекция „Инспекция по труда”- гр.Враца, В ЧАСТТА, с която на
основание чл.399 КТ и чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 КТ, за нарушение на чл.62, ал.1 вр.
чл.1, ал.2 КТ, на „ХИЛС-84“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно
наказание „имуществена санкция”, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН „ХИЛС-84“ ЕООД, ЕИК *********
да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" - Враца сумата от 100.00 /сто/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд–Враца по реда на
глава XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7