РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 24.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на двадесет и пети март две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 6240/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 67916/22.05.2017 г., предявена от В.В.Г., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът твърди, че на 06.07.2016 г., около 19.20 ч., на път ІІІ-8606-5.500 км. (с.
Брестник – гр. Куклен), А.С.С., при управление на лек
автомобил „Тойота Селика“, с рег. № ******, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал
пътнотранспортно произшествие (ПТП) с насрещно движещия се лек автомобил
„Роувър 214“, с рег. № ******, управляван от ищеца В.В.Г..
По
случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
526/06.07.2016 г. На виновния водач бил съставен АУАН № 547617/06.07.2016 г.
Ищцата твърди, че при ПТП е загубила съзнание
и е била приета
по спешност УМБАЛ „Св. Георги“- Пловдив с болки в лява гръдна половина и в
областта на левия хумерус. Било установено, че в резултат на ПТП, ищцата е получила: сътресение на мозъка, контузия на гръден
кош и на корем, охлузвания на главата, по шията и по левия горен и десен долен
крайници; оток и кръвонасядане на главата в областта на лицето; кръвонасядания
по двата долни крайника; контузия в областта на лявото рамо. По повод болките в областта на левия хумерус
била поставена шина.
Ищцата твърди, че в резултат на описаното ПТП е претърпял анеимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които били със значителен интензитет в първия месец след ПТП. Травмата на ръката довела до трайно затруднение на функциите на лява ръка, като общият възстановителен период бил между 2-3 месеца. През първият месец от лечението си, ищцата следвало да изпълнява щадящ режим, без натоварвания на увредения крайник. За задоволяване на обикновените си битови потребности, ищцата се нуждаела от помощта от своите близки. Ищцата изпитвала страх от автомобили, преживяла стрес, станала тревожна без видима причина.
Ищецът
твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал
гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек
автомобил „Тойота Селика“, с рег. № ******
, включително и на водача А.С.С..
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 26 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 04.11.2017 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът претендира и направените по делото
разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът ЗК „Л.И.“ АД е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал
гражданска отговорност на водача на лек
автомобил „Тойота Селика“, с рег. № ******. Оспорва иска с възражението, че е неоснователен,
евентуално – в завишен размер.
Ответникът оспорва, че е налице виновно и
противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил „Тойота
Селика“, с рег. № ******.
Ответникът оспорва механизма на настъпване на ПТП, и причинно - следствената
връзка между твърдените от ищеца телесни увреждания и произшествието. Евентуално, ответникът счита, че предявеният
иск е със завишен размер, който
противоречи с принципа на справедливостта.
Евентуално, ответникът релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца В.В.Г., като твърди, че
последната не е била с правилно поставен обезопасителен колан, с което е
допринесла значително за настъпване на описаните травми.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителни иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ
(обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред
с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер
– застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай, не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 06.07.2016
г., по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен във формата на застрахователна полица № BG/22/116000702277, валидна от 01.03.2016
г. до 28.02.2017 г., ЗК „Л.И.“ АД е застраховало гражданската отговорност на
лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Тойота Селика“, с рег. № ******, включително и на водача А.С.С..
Този факт е отделен като безспорен и
ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с определението
от 09.01.2018
г.), а и се установява от представената Справка от базата данни
на Информационния център към Гаранционен фонд (л. 16).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 06.07.2016 г., около 19.20 ч., на път ІІІ-8606-5.500
км. (с. Брестник – гр. Куклен), е реализирано пътнотранспортно произшествие с
участници: лек автомобил „Тойота
Селика“, с рег. № ******, управляван от А.С.С.,
и насрещно движещия се лек автомобил „Роувър 214“, с рег. № ******, управляван
от ищцата В.В.Г..
Настъпването
на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, се установява от представения по делото Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 526, съставен на 06.07.2016 г.
от дежурен по ПТП в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Пловдив, който е
посетил мястото на ПТП. Като причини и обстоятелства за настъпване на ПТП в Констативния
протокол е посочено, че водачът на лек автомобил лек автомобил
„Тойота Селика“, с рег. № ****** -
А.С.С., „поради движение с несъобразена
скорост губи контрол над автомобила в завоя на дясно, навлиза в лентата за
насрещно движение и блъска“ лек автомобил „Роувър 214“, с рег. № ******,
управляван от В.В.Г..
Като
пострадали лица в Констативния протокол са посочени А.С.С., П.В.Р. и В.В.Г..
На същата дата - 06.07.2016 г., А.С.С. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 16-1030-002852/547617, за това, че на 06.07.2016 г., около 19.20
ч., на път ІІІ-8606-5.500 км., при управление на лек автомобил „Тойота Селика“, с рег. № ******, поради движение с несъобразена
скорост губи контрол над автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение и
удря движещия се срещу него лек автомобил „Роувър 214“, с рег. № ******, което
става причина за ПТП с пострадали лица – нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Въз основа на АУАН № 16-1030-002852/547617 от 06.07.2016 г. и за описаното
в него нарушение, на 20.07.2016 г. е издадено наказателно постановление №
16-10302852, с което на А.С.С. е наложено наказание „Глоба“.
По делото са събрани гласни доказателства (по делегация) чрез разпита на
свидетелите А.С.С.
и П.В.Р..
Свидетелят С. е водачът на лек автомобил
„Тойота Селика“, с рег. № ******.
През месец юли 2016 г., свидетелят управлявал автомобила по пътя между с.
Куклен и с. Белащица, със скорост около 70 – 80 км./ч. Било светло, асфалтът
бил сух, нямало мъгла, храсти или нещо друго, което да ограничава видимостта.
При навлизане в завой, автомобилът
поднесъл рязко, свидетелят натиснал спирачките, предните колела блокирали,
при което свидетелят изгубил управление върху автомобила, не могъл да го овладее и автомобилът навлязъл
в насрещната лента за движение. В този момент, в насрещна посока се движел лек
автомобил „Роувър 214“. Свидетелят сочи, че „не е могъл да вкара колата в
правия път“ и се е „забил челно в „Ровъра“, който си бил в неговата лента за
движение.
Свидетелят П.В.Р. е бил пътник лек автомобил „Тойота Селика“. Свидетелят сочи, че
автомобилът е бил управляван от А., движели се от с. Куклен към с. Бресник със
скорост не повече от 70 – 80 км./ч. Било светло, асфалтът бил сух. На един
завой, колата, в която пътувал свидетелят, поднесла, навлязла в лентата за насрещно движение и се
ударила в насрещно движещия си в своята лента лек автомобил.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, е
изготвено заключението по автотехническа експертиза, което не е оспорено от
страните и което съдът кредитира изцяло, и от която се установява следният
механизъм на произшествието:
На
06.07.2016
г., около 19.20 ч., в Община Родопи, на трети клас път № 8606, километър 5+500,
в посока от гр. Куклен към с. Бресник,
се е движел лек автомобил „Тойота
Селика“, с рег. № ******, управляван от А.С.С.,
в дясната за посоката му пътна лента, със скорост не по-малка от 74 км./ч. В
същия момент, лек автомобил „Роувър 214“, с рег. № ******, управляван В.В.Г.,
се е движел в обратна посока, със скорост 50 км./ч., също в дясната за посоката
му пътна лента. Водачът на л.а. „Тойота“, в района на километър 5+500, навлязъл
в десен за посоката му завой, с по-висока от скоростта на странично плъзгане за
конкретните пътни условия - 74 км./ч., изгубил напречна устойчивост, употребил
аварийно спирачки, при което поднесъл на ляво. Това довело до навлизане в пътната
лента за насрещно движение – пътната лента на л.а. „Ровер“. Водачът на л.а.
„Ровър“ нямал техническа възможност да осъществи спиране преди мястото на
удара. Ударът за двата автомобила бил челно-приплъзващ с предно страничните
леви зони на автомобилите. Л.а. „Тойота“ започнал да се върти в посока обратна
на часовниковите стрелки и се установил на мястото, на което бил намерен от
компетентните органи. Л.а. „Ровър“ се завъртял в посока обратна на
часовниковите стрелки, като бил отхвърлен вляво спрямо посоката на л.а.
„Тойота“. Произшествието настъпило в светлата част на денонощието, при добра
видимост и сухо платно за движение.
Видно от АТЕ, причина за ПТП е субективното поведение на водача на л.а.
„Тойота Селика“ - А.С.С., който се е движел със скорост, с която не е имал
техническа възможност да премине без загуба на напречна устойчивост през десния
за посоката му завой, довело до навлизане в пътната лента на л.а. „Ровер“ и
последвалия удар.
По делото е прието заключението по съдебно-медицинската
експертиза (СМА), което не е оспорено от страните и което съдът кредитира. Вещото
лице по СМЕ,
след като се е запознало с представената по делото медицинска документация, е
приело, че вследствие на процесното ПТП,
В.В.Г. е получила следните увреждания: Контузия на гръдния кош и корема;
Сътресение на мозъка; Охлузвания в лява тилна област и по предната част на
шията; Оток и кръвонасядане в областта на лява очна орбита и ляв клепач;
Болезненост в областта на лявата мишнична кост; Синини в областта на дясното
коляно с размери 4/3 см. и синини по предната област на лявото бедро с размери
6/7 см. По своята медикобиологична характеристика, тези увреждания са
реализирали признака временно разтройство на здравето, неопасно за живота. Същите,
би следвало да са преминали за срок от 2-3 седмици без да са оставили
последствия за живота и здравето на пострадалата.
В открито съдебно заседание, вещото лице уточнява и че по повод
болезненост на лявата раменна кост е била поставена и шина, което сочи, че е
имало травма.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на Д.К.К., която заявява, че е братовчедка на
ищцата В.В.Г.. Свидетелката сочи, че двете с ищцата са много близки, всеки ден
се чували и виждали. Свидетелката видяла ищцата на следващия ден след
катастрофата. Ищцата била в болницата, във видимо неадекватно състояние. Лявата
й ръка била гипсирана до рамото, имала сътресение на мозъка и отоци по левия
крак и окото. Почти не можела да говори. След 3-4 дни я изписали от болницата.
Ищцата не можела да се къпе и в продължение на около една седмица, свидетелката
всеки ден била при нея. Имала белези под лявото рамо, следи от стъкла. След 2
седмици й махнали гипса и извадили остатъчните стъкла, които били останали след
удара. Ищцата била студентка, но нямало как да чете и да учи, тъй като заради
сътресението трябвало да си почива. В продължение на седмици постоянно се
оплаквала, че я боли главата. За около месец се възстановила, но ръката все още
я боляла при смяна на климата. Свидетелката сочи, че ищцата има белези по
ръката и „в момента“ (разпитът е проведен на 21.05.2018 г.) ръката и рамото все
още я болели. След катастрофата, ищцата изпаднала в депресия, не искала и да
шофира.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Неоснователни са възраженията на ответника, че водачът на лек автомобил „Тойота Селика“, с рег. № ****** не е виновен за
настъпване на процесното ПТП. С оглед установеното от фактическа страна, водачът А.С.С.
е действал противоправно, тъй като е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.
2, изр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, предвиждаща, че водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Тук следва да се посочи, че нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП е
приложимо доколкото не е установено нарушение от страна на водача на режима на
скоростта на движение, в резултат на което водача губи контрола за движение
върху лекия автомобил. Нарушение на чл. 20, ал. 1 ще има тогава, когато водачът
губи контрол върху автомобила поради други причини, извън режима на скорост.
Такива биха могли да бъдат липсата на внимание при управление, разсейване,
заспиване и др. Всяко нарушение на режима на скоростта в резултат на
несъобразяване с пътните условия е нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП (в този
смисъл са: решение 353/04.12.1991 г. по н. д. № 366/91 г. на ВКС, решение
35/26.02.2016 г. по н.д. № 96/16 г. на
ВКС, ІІ НО, решение 5/2012 г. по н.д. 2900/2011 г. на ВКС, решение № 43/2015 г.
по н.д. 1604/14 г. на ВКС, І НО. В
заключение, съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ ЗК „Л.И.“ АД дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се явява В.В.Г.
(чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените
болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето
и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика
на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи (определение № 57/08.02.2018 г. по т. д. №
2004/2017 г. на ВКС, I ТО, решение №
2204/30.10.2017 г. по гр. д. № 1718/2017 г. по описа на САС, ГО, 8 състав, решение
№ 2147/10.08.2018 г. по гр.д. № 6191/2017 г. по описа на САС, ГО, 10 състав) и
отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания, възрастта на пострадалия; доказаните болки и страдания;
общият лечебен и възстановител период; отсъствието на негативни последици,
обществено - икономическите условия и лимита на застрахователното обезщетение
към датата на ПТП.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на В.В.Г., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 10 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата ищца.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на
ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№ 98/24.06.2013
г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
С
отговора на исковата молба ответникът твърди, че при настъпване на процесното ПТП, в нарушение на чл.
137а, ал. 1 ЗДвП, В.В.Г. е управлявала лек автомобил “Роувър 214“, с рег. № ******
без поставен предпазен колан, с което е допринесла значително за настъпване на
описаните травми.
Разпитан
като свидетел по делото, А.С.С. не може да си
спомни, дали В.В.Г. е била с поставен предпазен колан. С. сочи, че е бързал да
я изкара от колата и че със сигурност той и П. са имали колани.
Свидетелят П.В.Р. (който е бил
пътник в лек автомобил „Тойота Селика“),
обаче, категорично заявява, че „В.“ е била без поставен предпазен колан.
Свидетелят сочи, че след като е излязъл от техния автомобил е видял, че тя има
кръв от дясната страна на лицето, че се е ударила в стъклата и че цялото й лице
е било в кръв. Освен това, свидетелят заявява, че е сигурен, че тя е била без
поставен предпазен колан и поради това, че А. я е извадил през прозореца и ако
е била с поставен колан, е нямало да я извади толкова лесно. На следващо място,
свидетелят допълва „Няма как да беше с колан, защото ние бяхме с колани и нищо
ни нямаше, а тя беше без колан и за това беше най-пострадала“.
Видно от заключението по съдебно – медицинската експертиза, в
медицинската документация няма описани увреждания, които да се интерпретират
като „обичайни белези по тялото от правилно поставен предпазен колан“. Вещото лице е приело, че наличието на увреждания
в две противоположни плоскости на главата: охлузвания в лява тилна област и
кръвонасядания в лява околоочна област, дават основание да се приеме, че
главата се е движела свободно и вероятно по време на ПТП, пострадалата е била
без поставен предпазен колана. Този извод на вещото лице напълно кореспондира
на фактите, установени по делото от събраните писмени и гласни доказателства.
Соченото от вещото лице, че ако има удар на автомобила отпред и отляво и
наличие на подглавник на седалката, би могло да обясни тези увреждания и с
поставен колан, представлява едно предположение, което противоречи на
останалите доказателства.
Ето
защо, и при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства съдът приема за установено по делото, че при
настъпване на процесното ПТП, В.В.Г. е управлявала лек автомобил “Роувър 214“,
с рег. № ****** без поставен предпазен колан. Приносът на
пострадалия за настъпването на вредите следва да бъде определен в размер на 20%,
с колкото и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, следва да бъде намалено определеното
застрахователно обезщетение.
Поради
изложеното, определеното по-горе обезщетение следва да бъде намалено и искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за 8 000 лева (10 000 лв. минус 20 %),
като за разликата до пълния предявен размер, искът е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
С
оглед на диспозитивното начало, сумата е дължима ведно със законната лихва,
считано от 04.11.2017 г.
Относно разноските: На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Я.Д.Д.,
сумата от 406.10 лева – адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от иска (1310 х 0.31).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
317.40 лева от общо направените
разноски в размер на 460 лева (460 лв. х 0.69), вкл. депозити за експертизи. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 250 лева. Съразмерно на отхвърлената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 172.50 лева (250 х 0.69) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 444 лева, в т.ч.: 320 лв. - държавна такса и 124
лева – депозит за АТЕ и СМЕ (400 лв. х 0.31), от внасянето на които, на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.В.Г., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 8000
лева – главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от В.В.Г. неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 06.07.2016 г., на път ІІІ-8606, ведно със законната лихва,
считано от 04.11.2017 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр.
чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 8000
лева до пълния предявен размер от 26 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“
АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат Я.Д.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 406.10 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.В.Г., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати
на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 317.40 лева
– разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 172.50 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК
„Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***,
да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 444 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: