Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.08.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито заседание на двадесет и осми август две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛ.ВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Спасова ч.гр.д.
№ 8190 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба на Н.Х.Б.– лично и като ЕТ „С. –
Н.Б.“ срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 13.03.2020 г.,
постановено по изпълнително дело № 603/2019 г. по описа на ЧСИ А. Б..
В жалбата се твърди, че изготвеното постановление за
възлагане е неправилно и незаконосъобразно, като при проданта са допуснати
нарушения на процесуалния закон. На 24.06.2020 г. Н.Б. получил съобщение във
връзка с проведена публична продан на недвижимия му имот, с което бил уведомен
за изготвеното по делото постановление за възлагане и определяне на купувач за
сумата от 87 729,72 лева. Посочва, че процесният недвижим имот представлява
единствено жилище за лицето и като такова е несеквестируемо по смисъла на чл.
444, т. 7 ГПК. Счита, че наддаването при публичната продан не е извършено
надлежно, както и че процесният недвижим имот не е възложен на най-високата
предложена цена. Твърди, че в протокола не са отразени всички направени
предложения. Не са посочени и входящите номера и датата, на която са направени
отразените в протокола наддавателни предложения, което възпрепятства проверката
за тяхната редовност, т.е. дали са спазени изискванията на чл. 489, ал. 1 ГПК. Посочва,
никой от наддавачите не е подписал предложението, което е записано, че е
направил. В хода на изпълнителното производство длъжникът и взискателят са
постигнали споразумение за спиране на публичната продан, като е заплатена
сумата 20 000 лева за погасяване на част от дълга. Въпреки така
извършеното плащане, обаче, публичната продан е проведена и съдебният изпълнител
е възложил недвижимият имот. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с
което да се отмени постановлението за възлагане на недвижим имот от 13.03.2020
г. Прави искане на основание чл. 438 ГПК да се постанови спиране на
изпълнителното производство. Претендира разноски.
Взискателят „Л.“ АД /с предишни наименования „Л.“ АД и
„ТНК К.М.“ АД/ счита жалбата за допустима, но неоснователна. Посочва, че
длъжникът не може да се ползва от защитата на несеквестируемо жилище съгласно
чл. 444, т. 7 ГПК, тъй като тази защита отпада при прилагане на чл. 445, ал. 1 ГПК, съгласно която от забраната за несеквестируемост не могат да се ползват
длъжници относно вещи, върху които има учреден залог или ипотека. В настоящия
случай Н.Х.Б.лично е учредил в полза на „Л.“ АД договорна ипотека срещу
получената и усвоена заемна сума с нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека от 2017 г. Счита за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че
наддаването при публичната продан не е извършено надлежно и имотът не е
възложен на най-висока цена. Предвид изложеното иска да се остави без уважение
жалбата, както и искането за спиране на изпълнителното производство. Не
претендира разноски.
С възражение купувачът на имота Н.Л.П.счита подадената
жалба за неоснователна.
В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ А. Б.
счита, че жалбата е без правен интерес. Твърди, че длъжникът е надлежно
уведомен за всяко и всички изпълнителни действия. Посочва, че след насрочената
първа продан, поради внасяне на сума от дължника проданта е спряно, но в
последствие, поради неизпълнение от страна на Н.Б., е насрочена следваща
продан. Поддържа, че проведаната публична продан на длъжниково имущество е само
обективна последица от неплащане на ипотечен кредит, взет за закупуване на
имот, а актът предмет на обжалване – постановени за възлагане, представлява
финализиране на поредица от действия на съдебния изпълнител, израз на стриктно
по своята същност изпълнение на съдебното решение, издадено от състав на
Софийски районен съд. С оглед изложеното счита жалбата за изцяло неоснователна.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на
съдебния изпълнител, намира за установено следното от фактическа страна:
Изпълнително дело № 20198500400603
по описа на ЧСИ А. Б. е образувано на 09.08.2019 г. по молба на взискателя „Л.“,
въз основа на изпълнителен лист от 29.07.2019 г., издаден по гр.д. № 39987/2019
г. на СРС, 36 състав, по който длъжниците Н.Х.Б.и ЕТ „С. – Н.Б.“ са осъдени да
заплатят на взискателя суми 9 981,93 евро, представляваща главница по
договор за заем „Бизнес кредит“ – клиентски № 5584/20.06.2017 г., ведно със
законната лихва от 12.07.2019 г. до изплащане на вземането; 6 506,60 евро
– договорна лихва за периода от 21.08.2017 г. до 20.06.2019 г.; 19 102,55
евро – неустойка за периода от 21.10.2017 г. до 11.07.2019 г., както и такси и
разноски. В молбата като способ е посочен опис на възбранения и ипотекиран в
полза на взискателя недвижим имот и пристъпване към публична продан.
Видно е от приложения договор за
заем, че за обезпечение на заемната сума длъжниците са учредили в полза на
взискателя договорна ипотека върху процесния недвижим имот.
На длъжниците Н.Х.Б.и ЕТ „С. – Н.Б.“
са изпратени призовки за доброволно изпълнение, които са получени на 26.08.2019
г. и на 07.10.2019 г., и с които им е съобщено за наложена възбрана върху имота,
както и за насрочени опис и оценка на недвижимия имот – апартамент 13 в гр.
София, ж.к.********избено помещение № 13.
По искане на съдебния изпълнител по
изпълнителното дело от Столична община е приложена данъчна оценка на имота,
която е в размер на 22 505,80 лева.
На 10.10.2019 г., в присъствието на
взискателя, на длъжниците и на вещо лице, е изготвен и подписан протокол за
опис на недвижимия имот. Представен е от вещото лице доклад за определяне на
пазарна стойност от 11.10.2019 г. в размер на 72 528 лева.
Със съобщение от 28.11.2019 г. на
основание чл. 491 ГПК, поради внасяне на 20 % от задължението от длъжника
публичната продан е спряна.
С разпореждане от 02.12.2019 г. ЧСИ А.
Б. е уважил молбата на „Банка ДСК“ ЕАД за присъединяване като взискател по
изпълнителното дело.
По искане на взискателя „Л.“ АД,
поради неплащане на суми от длъжника след първоначално внесената такава, на
15.01.2020 г. е поискано да бъде продължено изпълнението, като бъде насрочена
нова публична продан на възбранения недвижим имот. На същата дата искането е
уважено от съдебния изпълнител.
Със съобщения от 27.01.2020 г.
длъжниците са уведомени за насрочената нова продан.
Изготвени са разпореждане и
обявление за разгласяване на публичната продажба на недвижимия имот.
По делото са постъпили и приложени писмени
наддавателни предложения.
Изготвен е на 11.03.2020 г.
приемо-предавателен протокол, в който са отразени наддавателни предложения с
входящ номер, дата и име на подател.
С протокол от 11.03.2020 г.,
подписан от явилите се наддавачи, за купувач е обявена Н.Л.П.за сумата от
87 729,72 лева. Към протокола е приложен алонж, в който е описано
проведено устно наддаване.
На 13.03.2020 г. е изготвено
постановление за възлагане на недвижим имот, с което имотът е възложен на Н.Л.П.при
цена от 87 729,72 лева. Съобщението е връчено на длъжниците на 24.06.2020
г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Жалбата е
подадена в предвидения от закона срок; срещу акт, който подлежи на обжалване и
от лица, които имат интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал. 3 ГПК, постановлението за възлагане може да се
обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от
взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната
продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата
предложена цена.
Видно от
съдържанието на цитирания текст длъжникът не може да обжалва постановлението за
възлагане при доводи за несеквестируемост на продадената вещ, като в тази
насока са и мотивите, изложени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Само за допълнение следва да се посочи,
че доводите на длъжника са и неоснователни, тъй като съгласно чл. 445, ал. 1 ГПК от защитата по чл. 444 ГПК, в който е очертан кръгът на несеквестируемите
вещи, не могат да се ползват длъжници относно вещи, върху които е учредена
ипотека, а конкретният случай е точно такъв.
Съдът намира, че
от приложените по изпълнителното дело документи се установява, че публичната
продан е проведена при спазване установените в чл. 483 и сл. от ГПК правила. Нарушаване на процедурата
по наддаване е налице тогава, когато в него са участвали лица, които нямат
право да наддават, ако не са спазени изискванията за подаване на наддавателно
предложение в запечатан плик с посочване цифром и словом на предложената цена,
ако предложението е подадено след изтичане на срока за това, имотът е възложен
на лице, което не е внесло задатък. В т. 8 от цитираното по-горе Тълкувателно
решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
уточнено, че част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка
с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за
това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на
съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни
наддавателни предложения с фиксирана стъпка. От обжалване са изключени
предварителните действия по насрочване на проданта и определянето на началната
цена, въз основа на която да се извърши публичната продан, в това число
връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и
разгласяването на проданта. Всички те са действия на съдебния изпълнител, които
подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат вън от
предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане.
От съдържанието на изготвения на
11.03.2020 г. протокол е видно, че за участие в наддаването са допуснати 24
физически лица, всяко от които е направило надлежно наддавателно предложение,
като няма данни да е допуснато да участва лице, чието предложение не е било
придружено с доказателства за внесен задатък. Не се твърди наддавачите,
допуснати до участие в публичната продан да са сред лицата по чл. 490 ГПК.
Спазена е и процедурата по чл. 492, ал. 1 ГПК – в присъствието на явилите се
наддавачи съдебният изпълнител да обяви постъпилите наддавателни предложения,
като наддавачите и наддавателните предложения са вписани в протокола по реда на
постъпване. Видно е, че ЧСИ А. Б. е спазил и процедурата за провеждане на
наддаване с явни наддавателни предложения, регламентирана в чл. 492, ал. 2 ГПК,
който предвижда, че ако при обявяването на купувача някой от явилите се
наддавачи устно предолжи цена, по-висока с размера на един задатък, съдебният
изпълнител отразява предложението в протокола и след като наддавачът го
подпише, съдебния изпълнител пита три пъти има ли желаещи да предложат
по-висока цена с размера на още един задатък. Ако постъпи предложение, то се
отразява в протокола и наддавачът го подписва. След изчерпване на предложенията
за купувач на имота се обявява този наддавач, който е предложил най-висока
цена. Видно е от изготвения към протокола от 11.03.2020 г. алонж, че цитираната
процедура е спазено от съдебния изпълнител и при всяко устно наддаване има
положен подпис от съответния наддавач. Ето защо съдът намира за неоснователни
доводите в подадената жалба за нарушение правилото на чл. 492, ал. 1 ГПК.
Относно твърденията в жалбата, че проданта
е извършена въпреки постановеното спиране, от една страна същите са извън
предметния обхват на правото на жалба срещу постановлението за възлагане. От
друга страна същите са и неоснователни, тъй като след спирането и след
неизпълнение от страна на длъжника да заплаща определена сума, по молбата на
взискателя, подадена на 15.01.2020 г. производството по изпълнителното дело е
възобновено и е насрочена нова публична продан на недвижимия имот.
Настоящият съдебен състав счита, че
протоколът от 11.03.2020 г., заедно с приложения към него алонж, за обявяване
на постъпилите наддавателни предложения за насрочената публична продан е
съставен от съдебния изпълнител в рамките на предоставената му от закона
компетентност и от него се установява, че наддаването е надлежно извършено,
като е спазена процедурата на чл. 492, ал. 1 и ал. 2 ГПК. При стриктно
прилагане на чл. 492, ал. 1, изр. 5 ГПК за купувач на имота е обявено лицето Н.Л.П.,
която е предложила най-висока цена, след извършеното устно наддаване.
С оглед изложеното и доколкото наддаването при продажбата на процесния имот
е извършено надлежно и имуществото е възложено по най-високата предложена цена, жалбата се
явява изцяло неоснователна и следва да се остави без уважение.
Предвид изхода по жалбата искането
по чл. 438 ГПК за спиране на изпълнението подлежи на отхвърляне.
Така мотивиран
Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба, подадена от Н.Х.Б.– лично и като ЕТ „С. – Н.Б.“ срещу постановление за възлагане на
недвижим имот от 13.03.2020 г., постановено по изпълнително дело № 603/2019 г.
по описа на ЧСИ А. Б., като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ формулираното
в подадената жалба искане за спиране на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛ.ВЕ: 1. 2.