Р Е
Ш Е Н И Е № ....
гр. Враца, 12.06.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря В.А., като разгледа
докладваното от съдия Христова гр. д. № 516
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Опал
94” АД, ЕИК *********, чрез адв. В.Ч., против „ВДХ“ АД /с предишно наименование
„Водстрой 98” АД/, ЕИК *********, с искане за осъждане на ответното дружество
да заплати на ищеца сумата от 24 482,58 лева с ДДС, представляваща
неплатена част от възнаграждение за извършени СМР на обект „Реконструкция на
водопроводната мрежа и реконструкция и удължаване на канализационната мрежа на
гр. Враца – етап 1“ съгласно издадени фактури №№ **********/24.08.2015 г.,
**********/27.10.2015 г., **********/29.08.2017 г. и **********/01.11.2017 г. и
молба за потвърждение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че през 2015 г. между
ответното дружество „ВДХ“ АД /с предишно наименование
„Водстрой 98“ АД/ като възложител и ищцовото дружество „Опал 94” АД като
изпълнител е сключен договор за СМР, изменен с Анекс № 1, по силата на който ответникът
възложил срещу възнаграждение на „Опал 94” АД извършване на СМР на обект
„Реконструкция на водопроводната мрежа и реконструкция и удължаване на
канализационната мрежа на гр. Враца – етап 1“. За извършените СМР били издадени
фактури, като от дължимото по всяка от тях възнаграждение била приспадната
„гаранция“ в размер на 10%, без между страните по договора да е налице уговорка
за заплащане на гаранция за извършените СМР. Сочи, че общата дължима сума е в
размер на 24 482,58 лева с ДДС, както следва: по фактура №
**********/24.08.2015 г. сума в размер на 4 595,68 без ДДС, по фактура №
**********/27.10.2015 г. сума в размер на 7 839,81 лева без ДДС, по
фактура № **********/29.08.2017 г. сума в размер на 3 139,11 без ДДС, по
фактура № **********/01.11.2017 г. сума в размер на 723,17 лева без ДДС, както
и сума в размер на 4 104,39 лева, за която няма издадена фактура. Иска се
осъждане на ответното дружество да заплати дължимата сума в общ размер на
24 482,58 лева с ДДС, представляваща част от възнаграждение за извършени
СМР по сключен между страните договор, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането.
Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответното дружество „ВДХ“
АД /с предишно наименование „Водстрой 98” АД/ е депозиран писмен отговор, с
който се признава предявеният иск по основание и размер и не оспорва
задължението си към ищцовото дружество в размер на 24 482,58 лева с ДДС.
Заявява, че единствено не отговаря на истината твърдението на ищеца, че не
съществувало основание за задържане на гаранция, доколкото в чл. 2, ал. 3 от
Анекс № 1 от 2015 г. е уговорено, че междинни плащания се правят, докато общата
сума достигне 90% от приетата цена по договора. Сочи, че до завеждане на иска
ищцовото дружество не е поканило ответното да му заплати дължимите суми, поради
което счита, че не е налице забава, както и че с поведението си ответникът не е
дал повод за завеждане на делото и разноските следва да бъдат възложени на
ищеца.
Съдът,
като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:
Ответникът „ВДХ“ АД /с предишно
наименование „Водстрой 98” АД/ признава всички факти и обстоятелства, заявени в
исковата молба, и на практика между страните няма спор относно фактическата
обстановка по спора, както и относно основателността на предявения иск, но
доколкото ищецът не е заявил изрично искане за постановяване на решение при
признание на иска, както изисква чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът следва да анализира
всички събрани в производството доказателства, както и да изложи мотиви по
съществото на спора.
С доклада по делото, обективиран в
Определение № 857/13.04.2018 г., неоспорен от страните и приет за окончателен,
на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е признал за безспорни между страните следните обстоятелства: 1. че между страните
по спора е налице валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на
договор за изработка, по силата на който ответникът има качеството на
възложител, а ищецът – на изпълнител, 2. че възложените СМР са извършени и
работата е приета от ответника – възложител.
Съществуването на валидно
сключен договор за изработка се установява и от приетите по делото Договор от
2015 г. /без дата/ и Анекс № 1 от 2015 г. /без дата/. Посоченият договор,
сключен между ответното дружество като възложител и ищцовото дружество като
изпълнител, е с предмет доставка на материали и отдаване под наем на строителна
механизация и транспортна техника съгласно приложение № 1 и № 2 за обект „Реконструкция на водопроводната и канализационната
мрежа на гр. Враца – етап 1“. В чл. 2 от договора е определено
възнаграждението, което възложителят дължи на изпълнителя, а именно сумата от
80 686,85 лева без ДДС, която е за цялостното изпълнение на договорните
задължения /чл. 2, ал. 2/.
С Анекс № 1 към посочения договор,
възложителят възлага на изпълнителя извършването на всички строително –
монтажни работи съгласно приложение № 1 – КСС и да отстрани всички дефекти на
обект „Реконструкция на водопроводната мрежа и реконструкция и удължаване на
канализационната мрежа на гр. Враца – етап 1“. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Анекс №
1, стойността на извършените СМР е включена в общата стойност на договора и се
заплаща по начина, описан в него и срещу подписани от двете страни Акт обр. 19
и съответния брой месечни отчети. Съгласно ал. 3 – междинни плащания се правят,
докато общата им сума достигне 90% от приетата цена на договора, а според ал. 4
– авансовото плащане се приспада пропорционално от всяко междинно плащане.
Ответното дружество признава, а и от
представените и приети по делото фактура № **********/24.08.2015 г., фактура №
**********/27.10.2015 г., фактура № **********/29.08.2017 г., фактура №
**********/01.11.2017 г., електронно писмо от 27.05.2016 г. за разпределение на
сертификат № 16 и писмо – молба за потвърждение от „Водстрой 98“ АД до „Опал
94“ АД, се установява, че задължението на ответника към ищеца е в размер на
исковата сума – 24 482,58 лева с вкл. ДДС и представлява остатък от
възнаграждението за извършени от ищеца по договора СМР.
Не се спори между страните и с доклада
по делото е прието за безспорно, че работата по договора е извършена от
ищеца-изпълнител и е приета от ответника-възложител.
Други
доказателства в производството не са ангажирани.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ за осъждане на „ВДХ“
АД /с предишно наименование „Водстрой 98“ АД/ да заплати на ищцовото дружество сумата от 24
482,58 лева с ДДС, представляваща част от възнаграждение за извършени СМР по
сключен между страните договор, изменен с Анекс № 1 от 2015 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба
до изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените в производството
разноски.
За основателността на
предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
288 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже елементите на следния фактически състав:
1. Наличие на валидно облигационно правоотношение между страните по сключен
договор за изработка, по силата на който ответникът има качеството на
възложител, а ищецът – на изпълнител; 2. Изпълнение от страна на ищеца на
поетите с договора задължения точно и в срок – изпълнение на възложените с
договора СМР качествено и в срок; 3. Приемане на работата от възложителя.
По наличието на
горепосочените кумулативни предпоставки между страните по делото не е налице
спор, а ответното дружество изрично признава иска по основание и размер – че дължи на ищеца сумата от 24 482,58
лева с ДДС, представляваща част от възнаграждение за извършени СМР по посочения
договор.
С оглед събраните по делото
доказателства, както и признанието на неизгодните за ответното дружество факти,
обуславящи основателност на исковата претенция, съдът намира, че искът с правно
основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ е основателен и
следва да бъде уважен.
Неоснователно е възражението
на ответника, че към датата на подаване на исковата молба не е настъпила
изискуемостта на претендираните вземания, а ищецът следвало да го покани, с
оглед на което ответникът не е дал повод за завеждане на делото и всички
разноски следва да се възложат на ищеца. Ответникът признава, че посочените СМР
са действително извършени от ищеца и са приети от ответното дружество –
възложител. Не оспорва, че са издадени съответните приемо – предавателни
протоколи и Актове обр. 19. Доколкото в чл. 2, ал. 1 от Анекс № 1 е уговорено,
че стойността на извършените СМР се заплаща по начина, описан в договора, а
според чл. 4, ал. 1 от Договора междинни плащания се извършват в срок от 20
работни дни след представяне на приемо – предавателен протокол и фактура,
издадена от изпълнителя. Т. е. падежът на задължението е определен в договора и
е настъпил 20 работни дни след издаване на приетите по делото фактури. В случая
ищецът няма задължение да кани ответника.
За пълнота на изложението
следва да се посочи, че основателен е доводът на ищеца, че в Анекс № 1 не е
налице уговорка за удържане на гаранция в размер на 10% от всяка фактура и
всяко плащане. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Анекс № 1, междинни плащания се правят,
докато общата им сума достигне 90% от приетата цена на договора. Цената на
договора или общото възнаграждение, дължимо на изпълнителя, е 80 686,85
лева, а съгласно уговорката между страните, възложителят дължи заплащане на междинно
извършените и приети без възражения СМР, като плащането следва да е на цялата
сума, а сборът на всички междинни плащания следва да не надвишава 90% от общата
цена на договора. Т. е. страните не са уговорили от всяко отделно плащане да се
приспада 10% от дължимата сума. Аритметично погледнато, резултатът е същият, но
страните не са уговорили гаранцията в размер на 10% да се удържа от всяко плащане,
а общият размер на всички плащания не следва да надвишава 90% от 80 686,58
лева. От всяко междинно плащане е
уговорено да се приспада единствено платеният аванс – пропорционално /чл. 2,
ал. 4 от Анекс № 1/.
По разноските:
При този изход на спора
право на разноски възниква за ищцовата страна, която претендира присъждане на сторените в производството
разноски в общ размер на 3 968,85 лева съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, както следва: 982,85 лева – платена държавна
такса, 1 878 лева – платено адвокатско възнаграждение за настоящото
производство, 996 лева – адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство, образувано въз основа на обезпечителна заповед, издадена в
настоящото производство и 112 лева – платени разноски на ЧСИ за налагане на
обезпечителни мерки.
Основателно е искането за присъждане на държавна такса
в размер на 979,30 лева, колкото са постъпили по сметка на РС – гр. Враца и
представляват 4% от цената на иска.
Също основателно се явява искането за
присъждане на адвокатски хонорар за адвокатска защита и съдействие в настоящото
производство. Видно от Договор за правна защита и съдействие от 08.02.2018 г.,
между „Опал 94“ АД и адв. В.Ч. е уговорено адвокатско възнаграждение в размер
на 1 878 лева, която сума ищцовото дружество е заплатило в брой на адв. Ч., за
което договорът служи като разписка.
Сумата в размер 996 лева, представляваща адвокатски хонорар в изпълнителното производство, образувано въз основа на обезпечителна
заповед, издадена в настоящото производство и сумата от 112 лева – платени
разноски на ЧСИ за налагане на обезпечителни мерки, не
подлежат на присъждане в настоящето производство. В полза на ищцовото
дружество следва да се присъдят направените в настоящото исково производство разноски,
включително и свързаните с обезпечението на иска, но не и сторените в
изпълнителното производство. Съгласно разясненията, дадени в т. 5 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ВКС, ОСГТК,
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решението /по обезпечения иск/, с което се разглежда спорът по
същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е
постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.
Следователно, разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на
бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в
съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и
съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение
разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното
производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната
съдебна практика на ВКС, разноски, понесени в обезпечително производство,
са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково
производство, докато в останалата си част /по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки чрез образуване на изпълнително производство/ са разноски
по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /в
този смисъл Определение № 336 от 21.07.2016 г. по ч. т. д. № 874/2016 г., ВКС, I
т. о./.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК
съдът посочва, че плащането на сумите следва да се извърши по банков път – по банкова
сметка ***: ***, „Обединена българска банка“
АД.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ВДХ“ АД /с предишно наименование „Водстрой 98“ АД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, СО – район Красно
село, ул. „Шандор Петьофи“ № 13-15, представлявано от изпълнителния директор
Момчил Борисов, ДА ЗАПЛАТИ на „Опал 94” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, бул. „Мито
Орозов“ № 28, представлявано от Тодор Топалски, следните суми: на
основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 288 ТЗ сумата от 24 482,58
лева с вкл. ДДС/двадесет и четири хиляди четиристотин осемдесет и два лева
и петдесет и осем стотинки/, представляваща неплатен остатък от възнаграждение
за извършени СМР по Анекс № 1 от 2015 г. към Договор от 2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 12.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 979,30 лева /деветстотин седемдесет и девет
лева и тридесет стотинки/, представляваща разноски в производството за държавна
такса и сумата от 1 878 лева /хиляда
осемстотин седемдесет и осем лева/ - адвокатски хонорар.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК
съдът посочва, че плащането на сумите следва да се извърши по банков път – по
банкова сметка ***: ***, „Обединена българска банка“
АД.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: …………………………….