РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 10.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на девети юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №4686 по
описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.415 ал.3 във връзка с чл.415
ал.1 т.3 от ГПК във връзка с чл.240 ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на “БАНКА
ДСК”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район
“Оборище”, ул.”Московска” №19, представлявана от главния изпълнителен директор ***
с ЕГН ********** и изпълнителния директор ****с ЕГН **********, чрез
юрисконсулт Б.Н. с адрес ***, пл.“Свобода“ №8, срещу Р.И.И. с ЕГН ********** ***
по чл.415 ал.3 във връзка с чл.415 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с чл.240 ал.1 от
Закона за задълженията и договорите за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 715.98 (седемстотин и петнадесет лева и деветдесет и осем
стотинки), представляваща главница (невъзстановена част от кредитния лимит) в
размер на разликата между претендираната със заявлението по чл.417 от ГПК по
частно гр. дело №4105/2019 г. по описа на ДРС и уважената част сума, заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (27.12.2019
г.) до окончателното плащане, а също и за направените по делото разноски. В законоустановения
едномесечен срок от получаването на исковата молба и доказателствата към нея не
е бил получен писмен отговор от ответника.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е процесуално допустим и
основателен.
В
съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответника на
отговор на исковата молба, неявяването на ответника и негов представител в
първото съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответника делото да
бъде разгледано в негово отсъствие, указването на ответника на последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, както и вероятната основателност на иска с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, с оглед на
постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, ДРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне с
неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238 ал.1 от ГПК ако ответникът не
е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл.239 ал.1 от ГПК съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239
ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като
видно и от представените по делото писмени доказателства, предявеният иск е
вероятно основателен.
С оглед на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение предявеният
иск е основателен и трябва да бъде уважени. На основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени и направените съдебно – деловодни разноски в настоящото
производство (сторените в заповедното производство са изцяло присъдени там и не
се претендират) в размер на 35.68 лева внесена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение в съответствие с чл.78
ал.8 от ГПК (в редакцията му след изменението, обн. в ДВ – бр.8 от 2017 г.)
съобразно материалния интерес и фактическата и правната сложност на
производството.
Водим
от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р.И.И. с ЕГН ********** *** като длъжник по договор
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица от 30.05.2017 г. (сключен между “БАНКА ДСК”АД – гр. София като кредитор и Р.И.И.
като длъжник) да заплати на “БАНКА ДСК”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, район “Оборище”, ул.”Московска” №19, представлявана от
главния изпълнителен директор *** с ЕГН ********** и изпълнителния директор ***
с ЕГН **********, следните суми: 1) 715.98
(седемстотин и петнадесет лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща
главница (невъзстановена част от кредитния лимит) в размер на разликата между
претендираната със заявлението по чл.417 от ГПК по частно гр. дело №4105/2019
г. по описа на ДРС и уважената част сума, заедно със законната лихва върху нея
от датата на подаването на исковата молба (27.12.2019 г.) до окончателното
плащане. 2) 135.68 лева (сто тридесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки),
представляваща направените разноски по гр. дело №4686/2019 г. по описа на ДРС.
Посочена от ищеца банкова сметка, ***ми – банкова сметка *** „БАНКА ДСК“АД – гр. София с BIC *** ***.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕПИСИ от
решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: