Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 898 16.07.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на десети юни две
хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: А.
Атанасова
при секретаря Г.
Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело
№ 3057 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК и е образувано по повод постъпила жалба от „Марина
Несебър“ ЕООД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“, № 99, ет. 3,
оф. 5, представлявано от управителя Ж.
Бачийски, против ревизионен акт № Р-02000219000182-091-001/04.09.2019 г.,
издаден от Г. Д.
Петкова на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Е. Р. Калчева на длъжност главен
инспектор по приходите при ТД на НАП- Бургас, ръководител на ревизията, в частта, потвърдена с Решение № 203/21.11.2019
г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас
при ЦУ на НАП.
В жалбата са развити
доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, поради противоречие
с материалноправни разпоредби и съществено нарушение на
административнопроизводствени правила, изразено в липса на мотиви. Заявено е
несъгласие с изводите на приходните органи, че отчуждаването на недвижими имоти
чрез публична продан е осъществено при условията на чл. 15 и чл. 16, ал. 3 от ЗКПО. Изложено е, че възприетият от жалбоподателя подход да формира приходи за
сметка на капиталовите резерви осигурява адекватна съпоставимост на приходите и
разходите, свързани с отчуждаването на недвижимите имоти. Наведени са доводи за незаконосъобразност на
решението, с което е потвърден ревизионният акт, по съображения, че е прието
различно основание за преобразуване на финансовия резултат за 2016 г.- чл. 26,
т. 1 и т. 7 от ЗКПО. Относно отказаното право на данъчен кредит по издадените
от „Колос Трейд“ ЕООД фактури за изграждане на призматични кесони се сочи, че не
са доказани от приходния орган всички елементи от фактическия състав на
данъчната измама, в т.ч. участие на ревизираното дружество в относително
субективна симулация. По същество се иска отмяна на ревизионния акт в
обжалваната част.
В съдебното заседание процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за
отмяна на ревизионния акт в обжалваната част, като подробни съображения излага
в писмени бележки. Претендира разноски.
Пълномощникът на ответната страна заявява становище за
неоснователност на жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отхвърляне на
жалбата и присъждане на разноските по делото.
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК и е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:
С оспорения ревизионен акт
са определени на жалбоподателя „Марина Несебър“ ЕООД публични задължения, в
т.ч. за данък върху добавената стойност за данъчни периоди м. януари, м. март,
м. май и м. юли 2018 г. в общ размер 30 752.81 лева, ведно с лихва за
просрочие в размер на 4 393.72 лева, и корпоративен данък за 2016 г. в
размер 57 930.95 лева с лихва от 13 807.98 лева.
В хода на ревизията е
установено, че „Марина Несебър“ ЕООД е вписано в Агенцията по вписванията на
23.10.2014 г. и на същата дата е регистрирано по ЗДДС. Дружеството е създадено
въз основа на нотариално заверен на 29.08.2014 г. план за преобразуване на
„Марина Несебър“ АД в дружество с ограничена отговорност (на л. 598), съгласно
който новоучреденото дружество става универсален правоприемник на акционерното
дружество, като са запазени капиталът, предмета на дейност, адресът и
седалището на ликвидираното дружество. Въз основа на плана за преобразуване е
придобито от новоучреденото дружество право на собственост върху четири
поземлени имота, в т.ч. ПИ с идент. № 51500.501.454 с площ от 4035 кв.м. на
стойност 1 143 700 лева и ПИ с идент. № 51500.501.468 с площ от 3056 кв.м. на
стойност към момента на преобразуването 886 000 лева, находящи се в гр.
Несебър. Към този момент собственици на капитала на новоучреденото дружество са
„Евро Пропърти Мениджмънт“ ООД и „Марина Созопол“ ЕООД, а понастоящем едноличен
собственик на капитала е „Яхт Енд Порт Консулт“ ЕООД. През ревизирания период е
осъществявана от дружеството спомагателна дейност във водния транспорт-
отдаване под наем на стоянки за лодки и др. активи в обект пристанище „Марина“-
гр. Несебър и покупко-продажба на горива, осъществявана чрез бензиноколонка в
гр. Несебър. За осъществяване на дейността е регистрирано пристанище „Марина
Несебър“- гр. Несебър, въз основа на издадено от Министерството на транспорта
информационните технологии и съобщенията удостоверение за експлоатационна
годност № 32004, валидно за периода 19.06.2015 г. - 19.06.2050 г.
При провеждане на ревизията
е установено от приходните органи, че по отношение на недвижими имоти с идент.
№ 51500.501.454 и идент. № 51500.501.468 е вписана на 14.10.2015 г. възбрана по
изпълнително дело № 20158040400759 с взискател „Хета Асет Рузолюшън България“
ООД (с предишно наименование „Хипо Алпе- Адриа Лизинг“ ООД). През 2016 г. двата
имота са изнесени на публична продан и с постановления от 13.10.2016 г. и от 23.08.2016
г. на частния съдебен изпълнител с рег. № 804 на КЧСИ (на л. 642 и л. 643) са
възложени съответно на „БГ Яхтинг“ ЕООД за сумата от 376 000.00 лева с ДДС
(с данъчна основа 313 500.00 лева) и на „Евро Пропърти мениджмънт“ ООД за
сумата от 539 000.00 лева с ДДС (с данъчна основа 449 166.67 лева). Със съставения от
ревизиращия екип ревизионен
доклад е прието, че публичната продан на двата имота е осъществена в условията
на чл. 15 и чл. 16, ал. 3 от ЗКПО, тъй като имотите са възложени на свързани
лица по смисъла на §1, т. 3, буква „в“ и „д“ от ДР на ДОПК. В тази връзка е
посочено, че „Евро Пропърти мениджмънт“ ООД е съдружник в ревизираното
дружество „Марина Несебър“ ЕООД, а управителят на последното е едноличен
собственик на капитала на „БГ Яхтинг“ ЕООД към момента на извършване на
продажбите. На основание чл. 78 от ЗКПО приходите от продажби са увеличени със
сумата 762 666.67 лева- приход от осъществената публична продан на двата имота.
Декларираният с данъчна декларация от 14.03.2017 г. данъчен финансов резултат
на дружеството е преобразуван с посочената сума, като след приспадане на
отчетени загуби за предходни периоди в размер на 510 487.66 лева, е установена
за 2016 г. данъчна печалба в размер на 579 309.48 лева, върху която е определен
дължимият корпоративен данък.
В представените от
ревизираното лице писмени обяснения (на л. 479, 494, 606, 623) се сочи, че имотите,
предмет на публичната продан, са придобити при преобразуване на „Марина
Несебър“ АД през 2014 г., въз основа на плана за преобразуване и договор за
преобразуване, като към този момент са обременени с ипотека за задължения на
„Яхтинг БГ“ ЕООД (последното понастоящем не осъществява дейност). Придобиването
на ДМА е отразено в счетоводството на дружеството с дебитиране на сметка 201 по
съответната партида и кредитиране на сметки 101, 108, 111 за капитала и
резервите от предаващото дружество, което е отразено и в представената
аналитична оборотна ведомост за 2015 г. (л. 207). Продажбите на двата имота са
осчетоводени чрез следните счетоводни операции: относно парцел с идент. № 51500.501.454- дебит сметка 709/2 „Други
продажби“ и кредит сметка 201/2 със сумата от 1 143 700.00 лева за
осчетоводяване на разход от продажбата; относно парцел с идент. № 51500.501.468-
дебит сметка 609/1 „Други разходи“ и кредит сметка 201/3 със сумата от 886
000.00 лева, за осчетоводяване на разход от продажбата и отписване на активите
от счетоводството на дружеството по тяхната балансова стойност. Активите са
отписани за сметка на формираните при учредяване на ревизираното лице резерви-
чрез тяхното намаляване, като по този начин е отразен приход от осъществените
публични продажби. Извършени са следните счетоводни записвания: дебит сметка 111/1
„Резерви при вливане“ и кредит сметка 709/1 на стойност 3 800 000.00
лева; дебит сметка 111/2 „Резерви чл. 134 от ТЗ“ и кредит сметка 709/1 на
стойност 44 000.00 лева; и дебит сметка 108/1 „Апорт Разлика“ и кредит
сметка 709/1 на стойност 822 700.00 лева. Продажбите са отразени в
оборотната ведомост за периода (л. 210).
При провеждане
на ревизията е установено от приходните органи, че през проверявания период е упражнено
от жалбоподателя право на данъчен кредит по фактури за доставки от „Колос Трейд“
ЕООД, както следва: фактура № 20/24.01.2018 г. (л. 582) с данъчна основа
61 505.64 лева и ДДС 12 301.13 лева, за заплатен аванс по договор за
строителство от 15.02.2017 г.; фактура № 22/09.02.2018 г. (л. 581) с данъчна
основа 61 505.64 лева и ДДС 12 301.13 лева, за заплатен аванс по
договор за строителство от 15.02.2017 г.; фактура № 24/08.05.2018 г. (л. 580) с
данъчна основа 15 376.36 лева и ДДС 3 075.27 лева, за заплатен аванс
по договор за строителство от 15.02.2017 г.; фактура № 26/18.05.2018 г. (л.
586) с данъчна основа 15 376.36 лева и ДДС 3 075.27 лева, за
извършени СМР по договор за строителство- Кесон 2, съгласно акт обр. 19, с
приспадане на авансово заплатените суми. Посочените фактури са осчетоводени от търговските
дружества чрез съответните счетоводни операции, вписани са в дневниците за
покупки и продажби за съответния период и са заплатени дължимите данъци.
В ревизионното производство
е установено от приходните органи, че на 15.02.2017 г. между „Марина Несебър“
ЕООД и изпълнителя „Колос Трейд“ ЕООД е сключен договор за строителство на два
броя призматични кесони на територията на Корабостроителен завод „КРЗ- Бургас,
с размери: дължина 24.60 м., ширина 14.00 м., височина 8.00 м., при цена от
190 399.40 лева без ДДС за всеки от тях. С анекс от 18.02.2017 г. (на л.
977) е предвидена възможност строителят да ангажира подизпълнители за
извършване на отделните строителни работи, без предварително съгласие на
инвеститора, каквото изискване е поставено с договора от 15.02.2017 г. С втори
анекс от 05.01.2018 г. (на л. 978) е изменена цената за изграждане на втория
кесон на 248 963.30 лева без ДДС, като е отбелязано, че към този момент
неплатената част от цената за изграждане на втори кесон възлиза на
153 763.60 лева без ДДС. На 18.01.2018 г. между „Колос Трейд“ ЕООД и
„Силвестро“ ЕООД е сключен договор за строителство с предмет изграждане на
кесон № 2 (л. 987).
За изграждане на кесоните е
сключен на 23.01.2017 г. договор за наем (л. 1031) между „Корабостроителница
Бургас“ ЕООД и „Марина Несебър“ ЕООД с предмет открита площ на територията на
корабостроителния завод, стапел и други съоръжения за производство на
стоманобетонни кесони и тяхното спускане на вода. Според данните от протокол за
заставане на кей (л.1030), кесон № 2 е заставен на „Северен кей“ на 08.05.2018
г. За осъществяване на дейностите по изграждането му са допускани на
територията на пристанището следните лица: Н. К. М., П. И. А., Х. Ж. К., М. И. М., А. И. Т., Й. Х. К., Илиян И. Р., А. И. ., К. С.
О. и Г. С. Ч. (списък на л.
1042).
За извършените строително
монтажни работи и предаването на обектите са съставени от „Колос Трейд“ ЕООД
протокол (акт образец 19) от 10.06.2017 г. за извършени СМР на стойност
190 399.38 лева за кесон № 1 и приемо-предавателен протокол от 26.05.2017
г. (л. 969), както и протокол (акт образец 19) от 15.05.2018 г. (л. 65) за
извършени СМР на стойност 248 963.32 лева за кесон № 2 и
приемо-предавателен протокол от 15.05.2018 г. (л. 972). За изграждането на
кесон № 1 са издадени от „Колос Трейд“ ЕООД фактури № 4/17.02.2017 г. на
стойност 19 039.94 лева и ДДС 3 807.99 лева, № 13/24.02.2017 г. на
стойност 266 559.16 лева и ДДС 53 311.83 лева и № 13/14.06.2017 г. на
стойност 190 399.38 лева. По тези фактури е отказано право на приспадане
на данъчен кредит с предходен РА № Р-02000217002390-091-001/18.10.2017 г. (на
л.1100), по съображения, че не е доказано услугата по изграждане на кесон № 1 да
е извършена от „Колос Трейд“ ЕООД, неговия подизпълнител „СИН груп- 2014“ ЕООД
или предходния му доставчик „Диксиз“ ЕООД, доколкото тези дружества не
разполагат с материална и кадрова обезпеченост да предоставят услугата.
На 11.05.2018 г. е съставен
приемо-предавателен протокол (акт обр. 19) за извършени СМР и предаване на кесон
№ 2 с посочена стойност на СМР 103 798.47 лева. Издадени са три фактури с
получател „Колос Трейд“ ЕООД- № 5/22.01.2018 г. с данъчна основа 43 773.89 лева
и ДДС 8 754.78 лева (л. 985); ф. № 8/21.02.2018 г. с данъчна основа 43 773.89
лева и ДДС 8 754.78 лева (л. 985) и ф. № 34/14.05.2018 г. с данъчна основа 16
250.69 лева и ДДС 3 250.14 лева (л. 986).
При извършена от приходните
органи проверка на регистрираните в ПП НАП договори за назначени лица в „Колос
Трейд“ ЕООД и „Силвестро“ ЕООД (л. 1108) и при насрещни проверки на тези лица е
установено, че от допусканите на територията на пристанището лица по време на
строителството на кесон № 2 в „Силвестро“ ЕООД са назначени две лица- Х. Ж. К.и П.н И. А.. Установено е също, че
към момента на съставяне на протоколите във връзка със строителството на кесон
№ 2 в „Колос Трейд“ ЕООД няма назначени служители. Не са установени данни за
транспортиране, инструктажи и др. на работниците във връзка със строителството.
Не е установено двамата доставчици да разполагат с необходимата техника и
инструменти за осъществяване на строителството. Констатирано е, че двете
дружества не са регистрирани в Камарата на строителите в България, т.е. нямат
разрешение за извършване на такова строителство. При тези данни е прието от
приходните органи, че доставчикът на услугата по процесните фактури и неговия
предходен доставчик нямат необходимия ресурс за осъществяване на специфичното
строителство по изграждане на кесон. Формиран е извод, че строителството на
кесон № 2 е извършено, но не от издателя на фактурите и от неговия предходен
доставчик, т.е. налице е относително субективна симулация, поради което е
отказан данъчен кредит по процесните фактури. На основание чл. 70, ал.5, във
вр. с чл. 69, ал. 1 от ЗДДС не е признат данъчен кредит по следните фактури,
издадени от „Колос Трейд“ ЕООД: за данъчен период м. 01.2018 г. не е признат
данъчен кредит в размер на 12 301.13 лева, представляващо ДДС по фактура №
20/24.01.2018 г.; за данъчен период м. 03.2018 г. не е признат данъчен кредит в
размер на 12 301.13 лева, представляващо ДДС по фактура № 22/09.02.2018 г.; за
данъчен период м. 05.2018 г. не е признат данъчен кредит в размер на 3 075.27
лева, представляващо ДДС по фактура № 24/08.05.2018 г.; за данъчен период м.
07.2018 г. не е признат данъчен кредит в размер на 3 075.28 лева,
представляващо ДДС по фактура № 26/18.05.2018 г.
С Решение № 203/21.11.2019
г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас
при ЦУ на НАП ревизионният акт е потвърден в обжалваната част. С решението е
прието, че с оглед начина на осъществяване на продажбата- чрез публична продан
от ЧСИ, не са налице хипотезите на чл. 15 и чл. 16, ал. 3 от ЗКПО на отклонение
от данъчно облагане, но финансовият резултат на дружеството следва да бъде
увеличен на основание чл. 26, т. 1 и т. 7 от ЗКПО. В мотивите на решението се
сочи, че продажбите е следвало да бъдат осчетоводени като извънреден разход,
несвързан с дейността на дружеството, доколкото чрез тях е изплатено чуждо
задължение, без да е получена или да предстои да бъде получена насрещна
престация (дарение), извън хипотезите на чл. 31 от ЗКПО. Прието е, че
финансовият резултат следва да се увеличи с балансовата стойност на отписаните
активи- 2029700.00 лева, а не със стойността на данъчната основа на извършените
продажби, което би довело до определяне на корпоративен данък в значително
по-голям размер, но с оглед забраната за влошаване положението на ревизираното
лице, ревизионният акт не е изменен в тази част, а е потвърден в установения
размер. По отношение на задълженията по ЗДДС е прието от решаващия орган, че не
е доказано от ревизираното лице по-безспорен начин осъществяването на услугата именно
от доставчика по фактурите. Отбелязано е, че получателят в случая сам се е
поставил в положение на недобросъвестно данъчно задължено лице.
От заключението на
извършената в съдебното производство съдебно-техническа експертиза се
установява, че кесоните, предмет на сключения между ревизираното лице и „Колос
Трейд“ ЕООД договор за строителство, действително са изградени в вида, посочен
в договора, въведени са в експлоатация на пристанище „Марина Несебър“ и са
вписани в инвентарната книга на жалбоподателя.
При тези фактически данни съдът
намира от правна страна следното:
Оспореният ревизионен акт е
издаден от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 119, ал.2 от ДОПК, в обема
на правомощията му. Издаден е в предвидената от закона писмена форма и съдържа
изискуемите реквизити по 120 от ДОПК, в т.ч. фактически и правни основания за
издаването му, изложени подробно както в РА, така и в съставения ревизионен
доклад, представляващ неразделна част от него.
При извършената служебна
проверка съдът не констатира нарушения на административнопроизводствени
правила. Ревизираното лице „Марина Несебър“ ЕООД е надлежно уведомено за
ревизията, възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000219000182-020-001/10.01.2019
г., изменена със заповед Р-02000219000182-020-002/15.03.2019 г. (л.1121),
заповед № Р-02000219000182-020-003/17.05.2019 г. (л.1131), заповед №
Р-02000219000182-020-004/17.06.2019 г. (л.1135), издадени от началник на сектор
при ТД на НАП- Бургас, оправомощен да издава заповеди за възлагане със Заповед
№ РД-3/02.01.2019 г. на директора на ТД на НАП - Бургас. На същото е
предоставена възможност да представи писмени обяснения и документи, отнасящи се
до обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното производство. При
провеждане на ревизията са събрани допустимите и относими писмени доказателства,
като от анализа на същите са направени обосновани изводи относно размера на установените
задължения. Извършени са насрещни проверки на доставчиците и на физически лица,
за което са изготвени съответните протоколи. Анализирани са всички
обстоятелства, установени от събраните доказателства, в т.ч. представените от жалбоподателя.
Проверени са представените оборотни ведомости. Извършени са справки в системите
на НАП както по отношение на ревизираното лице, така и по отношение на контрагентите
му. Всички събрани в хода на ревизията доказателства са обсъдени в съставения
ревизионен доклад.
Съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя за допуснато от решаващия орган нарушение в
производството по обжалване на ревизионния акт по административен ред, изразено
в определяне на приложимите правни норми от ЗКПО. Съгласно чл. 155, ал. 2 от ДОПК решаващият орган има правомощие да потвърди, измени или отмени изцяло или
частично ревизионния акт в обжалваната част. Цитираната разпоредба позволява на
същия при осъществяване на контрола за законосъобразност на ревизионния акт по
жалба по административен ред да преквалифицира спорното право като определи
приложимите правни норми- в този смисъл Решение № 14891 от 12.11.2013 г. на ВАС
по адм. д. № 2951/2013 г., I отд.
От данните по делото е видно, че
имотите с идентификатори № 51500.501.468 и № 51500.501.454 са придобити от ревизираното
лице „Марина Несебър“ ЕООД при учредяването му, като към този момент те са
обременени с ипотека за задължения на трето лице. Дружеството няма насрещно
вземане към третото лице и не са заявени претенции към последното. При тези
данни обосновано е прието от решаващия орган, че извършените публични продажби на
тези имоти следва да бъдат отразени в счетоводството на дружеството с отписване
на продадените дълготрайни материални активи, т.е. като разход. Несъмнено извършената
продажба на ДМА не е свързана с обичайната дейност на дружеството, поради което
и доколкото не зависи от поведението на жалбоподателя, тя представлява
извънредна операция и следва да се осчетоводи като такава съгласно СС 8 „Нетни
печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната
политика“. Според т. 2 на СС 8 с извънредни статии се осчетоводяват приходи или
разходи, получени в резултат на събития или операции, които са ясно
разграничени от обичайната (типичната, свойствената) дейност на предприятието,
поради което не се очаква те да се повтарят често или постоянно. Съгласно т.
3.1 и 3.2 от посочения стандарт признатите за отчетния период приходи и разходи
се включват в отчета за приходите и разходите при определяне на печалбата или
загубата за отчетния период, а тя включва печалбата или загубата от обичайната
дейност и извънредните статии. Следователно, за да намери отражение във
финансовия резултат, разходът следва да бъде признат за данъчни цели,
независимо дали е осчетоводен като такъв от обичайната дейност или като
извънредна статия. В случая не са налице данни отчуждените активи да обслужват
стопанската дейност на дружеството, а и продажбата не е осъществена с цел
обслужване на тази дейност- имотите са отчуждени принудително в полза на трето
лице, срещу което жалбоподателят няма насрещно вземане- дарение, осъществено
при отсъствие на някоя от предвидените в чл. 31 от ЗКПО хипотези. Поради това,
разходът по отчуждаването им не следва да се признава за целите на данъчното
облагане на основание чл. 26, т. 1 и т. 7 от ЗКПО и правилно с тях е увеличен финансовият
резултат на дружеството.
Отписването на активите
представлява разход за дружеството, като обичайно е налице насрещна операция- приходи
от продажба, начислена амортизация и др. В случая ревизираното лице не
реализира приход, какъвто би получило обичайно при продажба на недвижимите
имоти, а разходите са компенсирани за сметка на формираните резерви. Този
подход при отчитане на приходите и разходите не е в съответствие с принципа за
съпоставимост, доколкото не се реализира приход и се намалява резервният
капитал на дружеството.
По ЗДДС.
Според нормата на чл.69, ал.1,
т.1 от ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си
задължения по този закон сумата на данъка за стоките или услугите по облагаеми
доставки, които доставчикът- регистрирано по този закон лице, му е доставил или
предстои да му достави. Предпоставките за възникване на това право са
установени в разпоредбата на чл. 71 от ЗДДС. За да бъде то упражнено, лицето
следва да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на
чл. 114 и 115 от ЗДДС, по отношение на доставките на стоки или услуги, по които
е получател- чл. 71, т.1 от ЗДДС. Притежаването на данъчна фактура, обаче, не е
достатъчно условие за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит.
Необходимо е да се установи действителното придобиване собствеността върху
стоките, респ. услугите, предмет на облагаемата доставка, при това от лицето,
сочено като доставчик във фактурата. В противен случай не възниква данъчно
събитие, респ. задължение за начисляване на данъка, а при неправомерно
начисляване на такъв, не се поражда право на данъчен кредит (чл. 70, ал. 5 от ЗДДС).
По делото не е спорно, а и се
установява от събраните доказателства, че предметът на доставка „призматичен
кесон № 2“ е изграден, монтиран и въведен в експлоатация. Същият е изграден през
периода от м. януари 2018 г. до 08.05.2018 г. на територията на
корабостроителния завод, видно от представените приемо-предавателни протоколи и
фактури, издадени от „Корабостроителница Бургас“ ЕООД с получател „Марина
Несебър“ ЕООД, издадени за престой на кей, консумирана ел.енергия, ползван кран
с кранист от корабостроителния завод, изграждане на стапелен упор за кесон и
центровка на стапелен упор, наем на стапел за изграждане на кесон, за
предоставяне на открита площ и съоръжения- степел и др. (на л. 1021 и сл.).
Изграждането на призматичен
кесон № 2 е възложено от „Марина Несебър“ ЕООД на „Колос Трейд“ ЕООД с договор
за строителство от 15.02.2017 г. (на л. 973). С чл. 4 от същия договор е
постигнато между страните съгласие кесоните да бъдат изградени с материали на изпълнителя.
С чл. 4 от сключения на 18.01.2018 г. договор между „Колос Трейд“ ЕООД и „Силвестро“
ЕООД е предвидено всички материали, необходими за изграждане на кесоните, да
бъдат осигурени от същото дружество (възложител по този договор). На
дружеството е извършена насрещна проверка, в хода на която не са представени
доказателства за налични или закупени и вложени в строителството материали
(кофраж, арматура, бетон и др.). Не са представени каквито и да било документи,
съставени в процеса на строителството. Не е установена и техническата обезпеченост
на „Силвестро“ ЕООД за изпълнение предмета на доставката, а според клаузите на
договора с „Колос Трейд“ ЕООД необходимите технически средства следва да бъдат
осигурени от това дружество. При насрещна проверка „Силвестро“ ЕООД не е
установено, не са представени от същото доказателства и писмени обяснения.
От данните по делото е видно, че
през посочения период както доставчикът „Колос Трейд“ ЕООД, така и посоченият
от него подизпълнител „Силвестро“ ЕООД, не са разполагали с необходимия
квалифициран персонал за изграждане на обекта. Видно от представените справки
за актуално състояние на сключените от двете дружества трудови договори за
периода, в който е реализирано строителството, в „Колос Трейд“ ЕООД са
назначени 3 лица (л. 1108)- И. Г. Т., Г. М. Д. и Н. К.М., тримата с код по КИД
(2008) 2511- „Производство на метални конструкции и части от тях“. В
„Силвестро“ ЕООД са назначени 11 лица (л.1110)- П.
И. А., В. М. П., К. Р. О., Х. Ж. К., Н. В. Н., Й. Г. Г., Е. А. Б., М. А. А., А. И. Б., Р. С. Е., М.Р. С., всички с код по КИД
(2008) 4120- Строителство на жилищни и нежилищни сгради. Работници с код по КИД
(2008) 4291- Строителство на хидротехнически съоръжения не са назначени в двете
търговски дружества. Според данните от представените справки, след прекратяване
на трудовите договори със „Силвестро“ ЕООД, лицата К. Р. О. и А. И. Б. са назначени в „Колос
Трейд“ ЕООД.
За установяване кадровата
обезпеченост на изпълнителите са извършени от приходните органи насрещни
проверки на всички назначени лица. Според дадените от К. Р. О. в хода на проверката писмени обяснения (на л. 792),
същият е работил по изграждане на кесон на територията на „Корабостроителница
Бургас“ ЕООД, но през периода 30.05.2018 г. - 30.07.2018 г. (непосредствено
след изграждане на процесния кесон), в изпълнение на задълженията си по трудов
договор с „Колос Трейд“ ЕООД. Такива данни се съдържат и в писмените обяснения
на лицето Х. А. Т. (на л. 822) който, макар и посочен в списъка на
допусканите лица на територията на корабостроителницата, е назначен в
посоченото дружество едва на 01.06.2018 г. Лицето А. И. Т. е посочено в същия списък, но е назначено в „Колос
Трейд“ ЕООД в края на м.05.2018 г.
В представените пред приходните
органи писмени обяснения (л.830) лицето П. И. А. сочи, че е сключило
трудов договор със „Силвестро“ ЕООД за периода от м.02.2018 г. - м.04.2018 г.,
за изграждане на кесон на територията на корабостроителния завод, а след
назначаването му в „Колос Трейд“ ЕООД е участвало в строителство на Кесон с
възложител „Кристална вода“ АД. Лицето М.
С. е било назначено за търговски представител в
„Силвестро“ ЕООД и не е осъществявало ремонтни дейности (л. 865). Според
писмените обяснения на М. Атанасов (л. 872),
работник в „Силвестро“ ЕООД, същият не е полагал труд на територията на
„Корабостроителница Бургас“ ЕООД. В писмените обяснения на Х. Колева (л.902) е посочено, че същата е работила по
изграждане на призматичен кесон на територията на корабостроителницата в гр.
Бургас като кулокранист, за което е представено удостоверение за
правоспособност. Лицето А. Б. не е
установено за извършване на насрещна проверка (л.794).
От посочените работници единствено
Н. К. М., П. И. А., А. И. Б. и Х. Ж. К., са допускани на
територията на корабостроителницата във връзка с изграждането на кесон № 2,
според данните от представената справка от „Корабостроителница Бургас“ ЕООД. За
лицето А.И. Т. е регистриран трудов договор с „Колос
Трейд“ ЕООД, но за периода от 30.05.2018 г. - 30.07.2018 г., а за останалите
лица, посочени в справката- М. И. М., А. И. Т., Й. Х. К., И. И. Р., К. С. О. и Г. С.. Ч., няма данни за сключени трудови или други договори с
„Колос Трейд“ ЕООД или „Силвестро“ ЕООД.
С чл. 6 от сключения между
„Колос Трейд“ ЕООД и „Силвестро“ ЕООД договор за строителство от 18.01.2018 г. е
поето от изпълнителя задължение да обезпечи кадрово изграждането на обекта, а
според горните данни от всички назначени в „Силвестро“ ЕООД лица единствено П. И. А., А. И. Б. и Х. Ж. К. са взели участие при изграждане на процесния кесон №2.
Няма данни тези работници да притежават необходимата квалификация, а както се
посочи, те не са назначени с код по КИД (2008) 4291- Строителство на
хидротехнически съоръжения, каквото е процесното съоръжение, а с код 4120-
Строителство на жилищни и нежилищни сгради. Останалите назначени в периода лица
не са допускани на територията на пристанището, като според обясненията на М. А. те не са
осъществявали трудова дейност на територията на „Корабостроителница Бургас“
ЕООД.
С оглед изложеното и предвид
естеството на предмета на доставката съдът приема, че „Колос Трейд“ ЕООД и
„Силвестро“ ЕООД не са разполагали с техническа, материална и кадрова
обезпеченост за да изпълнят услугата по сключения договор.
За да се откаже приспадане на данъчен
кредит по процесните фактури, е необходимо да се установи, че жалбоподателят е
знаел или е могъл да знае, че лицето, посочено във фактурите не е действителният
доставчик (Решение от 13 февруари 2014 година на СЕС по дело C-18/13). Призматичният
кесон е хидротехническо съоръжение към пристанище, което представлява строеж от
ІІІ категория съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи. В разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Закона
за камарата на строителите е предвидено изискване за вписване на строителите в
Централния професионален регистър на строителя. Строежите могат да се
изпълняват само от строители, които са вписани в регистъра, като единственото
изключение се отнася до строежи на жилищни и вилни сгради с ниско застрояване и
строежи по чл. 137, ал. 1, т. 5, букви „в“ и „г“ от Закона за устройство на
територията с разгъната застроена площ до 100 кв.м. Следователно, за да изпълни
предмета на доставка по процесните фактури, изпълнителят трябва да е вписан в
регистъра. Това изискване не е изпълнено по отношение на лицето, посочено във
фактурите като доставчик- „Колос Трейд“ ЕООД, нито по отношение на посочения от
него подизпълнител „Силвестро“ ЕООД. Информацията от регистъра е публично
достъпна и жалбоподателят е разполагал с възможността да извърши проверка, за
да установи дали строителството може да бъде изпълнено от лицето, на което го е
възложил, респ. същият е могъл да узнае, че издателят на фактурите не е
действителният доставчик, поради което и законосъобразно е приложена от приходните
органи нормата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.
По
изложените съображения съдът приема, че обжалваният ревизионен акт е
законосъобразен в оспорената част, поради което жалбата срещу него следва да се
отхвърли, като неоснователна.
С оглед формирания извод за
неоснователност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 161,
ал. 1 от ДОПК следва да се присъдят на ответната страна разноски по делото в
размер на 3 660.00 лева- възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Марина Несебър“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Христо Ботев“, № 99, ет. 3, оф. 5, представлявано от управителя Ж. Б., против ревизионен акт №
Р-02000219000182-091-001/04.09.2019 г., издаден от Г. Д. П. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Е. Р. К. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на
НАП- Бургас, ръководител на ревизията, в частта,
потвърдена с Решение № 203/21.11.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
„Марина Несебър“ ЕООД с ЕИК ******** да заплати на дирекция „ОДОП“- Бургас при
ЦУ на НАП сумата от 3 660 (три хиляди шестстотин и шестдесет) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
връчване на съобщението.
СЪДИЯ: